ГЕРБ не може да овладее протеста идейно, защото ГЕРБ не е идеология, а власт,апетит за власт ГЕРБ е обикновен инстинкт за придобиване и удържане на власт. Лидерите на ГЕРБ, съдейки по стила на тяхното управление, имат вкус към рекета, нюх за чуждия бизнес и техника за неговото отнемане. С това се занимаваха четири години. Сега ги виждаме да се мотаят около Реформаторския блок с прозирна цел да му отнемат “бизнеса”, защото им се струва перспективен и защото им е нужен някой, за да си върнат властта и за да заметат следите. Университетите на СИК възпитават борбени хора.

- Още през юни заявихте, че тече подмяна на протеста и че хора на ГЕРБ се опитват да го режисират. Успяха ли да довършат този процес на 4 септември, г-н Михайлов?
- Стана видим организаторският им принос. А бунт срещу мафията с ГЕРБ начело е вътрешно противоречие, нонсенс.

- Тогава казахте също, че хората ще се успокоят само с оставка на правителството. Това не се случи, а бунтарите оредяха. Защо?
- Появи се умора. Не е ясно какво следва. Ако този въпрос заседне в съзнанието, настъпва объркване. И още нещо: ако протестиращите се канят да управляват като десноцентристка коалиция, готови ли са да протестират срещу “своето” управление, така както протестират срещу “чуждото”? Граждани ли са гражданите, или само донякъде? Това е то същественият въпрос. Освен политическа алтернатива на това управление възможна ли е гражданска алтернатива на всички управления, или левите ще протестират срещу десните, а десните срещу левите и така до свършека на българския свят? Или може би десните са граждани, а левите не – и обратно? “Червен боклук” ли е този, който задава въпроси на “десните”, или пък този, който го анатемосва, защото го питат, е “син боклук”? Имат ли свършване боклуците
накрая, щом боклук с боклука спори и не може да се спре?

Радикалното настроение не трае дълго, температурата на страстите спада. Иде ред на въпросите. Но това не означава, че хората са се успокоили, а че са се уморили. Правителството трябва да падне, защото беше премината граница, отвъд която се превръща в пародия и губи легитимност.

- Какъв е бонусът на ГЕРБ от овладяването на протеста?
- ГЕРБ не може да овладее протеста идейно, защото ГЕРБ не е идеология, а власт,
апетит за власт ГЕРБ е обикновен инстинкт за придобиване и удържане на власт. Лидерите на ГЕРБ, съдейки по стила на тяхното управление, имат вкус към рекета, нюх за чуждия бизнес и техника за неговото отнемане. С това се занимаваха четири години. Сега ги виждаме да се мотаят около Реформаторския блок с прозирна цел да му отнемат “бизнеса”, защото им се струва перспективен и защото им е нужен някой, за да си върнат властта и за да заметат следите. Университетите на СИК възпитават борбени хора.

- Смятате ли, че при едни бързи избори Борисов може да се върне на власт?
- Би било нелепо, но не и невъзможно. Нужни са коалиционен партньор и патологичен нарцисизъм. Първото условие е под въпрос.

Чувам да казват, че Борисов се развива или че може и да се развие. Това твърдение ми се струва истински провал на мисълта, самовнушение, подготвящо десноцентристки съюз. Ако е така, вървят по стъпките на Синята коалиция и ще свършат като нея.
Когато граждани попадат в политиката, мълниеносно губят невинност, мисленето им става гъвкаво и някак лицемерно. Това наричат етика на отговорността (по Вебер).

- 7,6% е подкрепата за Реформаторския блок според социологически проучвания. Впечатляващ старт – на какво го дължи (там влизат партии, които доскоро не предяха помежду си)?

- Хората се нуждаят от политическа новина. Имат я в лицето на Реформаторския блок заедно с всички неотговорени въпроси, които тази новина съдържа. Този блок е идеологически нехомогенна, компилативна конструкция от несполучили партии на градския либерален авангард. Тези партии имат самочувствие на реформатори, на двигатели на българската модернизация. Идеологически са леко анахронични, ако питате мен, емоционалността им е при “Пинк Флойд” и Берлинската стена, така както умът на Борисов е при Майн Рид, с извинение за съпоставката. Българският либерализъм е все още в инерцията на ранната антикомунистическа емоция, на митингите от 90-те. Десницата е влюбена в “червените боклуци”, тази чалга на десния ентусиазъм.
Чисто технически остава неясно доколко партийните организации от този блок ще се съгласят да отчуждят суверенитет в полза на Гражданския съвет, като своеобразна партия над партиите. Този съвет е рекрутиран неясно, по логиката на гражданските “очевидности”, но те не съвпадат с уставните правила. Рискована иновация, но си струва да се опита, рискът е благородно дело.

- Мнозина го виждат в партньорство с ГЕРБ. Имат ли допирни точки?
- ГЕРБ тегли немощната десница като мъртво вълнение, с предложение за власт и голословен антикомунизъм. Ако ултимативната цел на българската десница е да се добере до власт и да довърши “червените боклуци”, съюзът с ГЕРБ е неизбежност. Слабо място на тази “безупречна логика” е това, което някои наричат “с мафията срещу олигархията”. Моралният патос на протеста предполага взискателност, която изключва този компромис и даже неговото изричане. Затова бягат от отговора. До деня на годежа.

- Впрочем напоследък се народиха много формации, които се обозначават като десни. Промениха ли с нещо образа на българската десница?
- Левите и десните са либерали от Балканския полуостров, това е родовото им определение. И едните, и другите обичат Европа, като референтен образ на успеха и територия на престижа. Някои обичат Русия, други не. Но масово са конформисти на сладкия живот и на всички възможни либерални вълнения. Оттук и непреодолимата им склонност към политически опортюнизъм, както и безплодния характер на техните стълкновения. Размножаването на десни проекти е феномен на котерийно творчество и лични амбиции, това са производства на политическото нищо.

- Един социолог заяви, че съдбата на БСП е в ръцете на Орешарски. Съгласен ли сте?
- Орешарски е силно надценен в тази сентенция. БСП беше в ръцете на Станишев, но той пък я изпусна на цимента с производството на една чудовищна глупост, шедьовър на политическо малоумие. БСП е все още в ръцете на покойния Лилов, мир на праха му.
БСП е омагьосана от идола на единството. Не могат да напуснат територията на спомена, паметта за социалистическото минало. Паметта за рая. Задава се разцепление, но то няма да набере електорална сила.

- Вие как оценявате ходовете на тази власт?
- Управлението функционира post mortem. Пропиляха шанса да отърват България от ефектите на ГЕРБ, кулминацията на българското политическо безобразие. В това се състои провалът на левите и специално на Станишев. Не че се разчиташе кой знае колко на тях, но да бяха опитали, щеше да им се зачете. Дотътриха се до Пеевски и изпопадаха в канавката. Орешарски няма да може да съблазни населението, социалните му мерки са палиативни и панически мотивирани. Орешарски няма политическа сила за реформи, което означава, че няма сила за управление.

- Има ли изгледи за скорошен предсрочен вот?
- Зимата е зъл сезон.

- Дали смяна на властта ще реши проблемите, заложени през 24-годишния преход?
- По-сериозният въпрос е дали тези проблеми са изобщо решими.

- Наскоро заявихте пред една телевизия, че зад либералните кръгове у нас има либерална олигархия – “соанирана, красива, интелигентна, европейска олигархия, която дърпа конци и която е дълбоко ешелонирана и нейните въздействия отиват някъде много надалеч”. Какво имате предвид?
- Имам предвид най-очевидното нещо на този свят: глобалната доминация на либералната идеология, българската геополитическа ситуация, мрежата от зависимости, технологиите за производство на либералния ред. Това не е конспирология, а описание на пейзаж. Либералната свобода се произвежда, тя не извира от природата. И нашата беше произведена и продължава да се произвежда, основно по импортен път, според императивите на новото вероизповедание. Това ни се случи и добре стана, защото се отървахме от тоталитаризма. Но либерализмът не е религия, нито пък Сорос – светец. Ние сме покръстени през IХ век. За част от българския народ това е важно, за друга не. Постмодерният либерализъм е нетолерантно вероизповедание, с нарастващо нетърпение към християнството, с агресивен прозелитизъм и деликатни технологиии за справяне с инакомислието. Въпросът за зависимостите не се изчерпва с въпросите на финансовата принуда и клиентелните мрежи. Истински зависими са свободно зависимите, фанатиците на новите очевидности. Те творят либералния ред. Късният либерализъм е програма за преоценка на християнските ценности, той не е ценностно неутрален, собствено либерален, а агресивно вероизповеден и изключващ. Клиентелните мрежи са вторичен въпрос, финансовите маршрути също. Който се интересува от тях и тяхното въздействие може да ги проследи, но спорът за тяхната наличност ми се струва безсмислен. Моето безпокойство е свързано с това, което нарекоха диктатура на либералния ценностен релативизъм, с разграждането на фундамента на християнската цивилизация. И с наивитета на българския либерален утопизъм.

- Защо българите все се оказват на дъното на класациите по щастие в света?
- Защото мислят щастието като собственост, от която са лишени по вина на друг.

Разговаря Мила Гешакова

В. 24 часа

Да, медиите имат соб­с­т­веници. Не се сещам някъде да нямат соб­с­т­веници. Който не иска да споделя дадена кауза и идея преди всичко, да отиде да изтегли един кредит от банка, да нап­рави най-независимата медия на света, и тя да обере цялата аудитория, а другите да изгинат. Трябва да си абсолютно недемок­ратичен човек, непазарен човек, и да не знаеш правилата на играта, за да приказ­ваш такива приказки, като някои колеги след напус­кането си в пос­ледно време. Не ти харесва – иди си, но много моля не прави геройс­тво от увол­ненията си.

- Гос­пожо Николова, реагирахте остро срещу думите на нем­с­кия пос­ланик за медий­ната свобода в Бъл­гария. Какво Ви под­разни в неговата позиция?

- Не приляга на един пос­ланик да изнася тези, неп­роверени чрез фак­тите. Освен това, не обичам да ме въз­питават хора, които не раз­бират от занаята ми. Аз не го уча как да е пос­ланик. При все, че имам много претен­ции към него. Той излезе заедно с френ­с­кия пос­ланик у нас с дек­ларация по повод на вът­реш­нополитически събития, но неговият колега – нем­с­кият пос­ланик в Париж не е излязъл с дек­ларация към френ­с­ките власти, които дис­к­риминират мои сънарод­ници, без оглед на това каква е тях­ната етническа принад­леж­ност. Това не ме интересува. Тези хора, тези бъл­гар­ски роми, са депор­тирани от Фран­ция и тук се показва двоен стан­дарт. Това се е случ­вало само в Хит­лерис­тка Гер­мания и не мога да си пред­с­тавя как в съв­ременни условия това може да се случи. Тамош­ният гер­ман­ски пос­ланик немее по въп­роса, а тук ще ни учат на свобода на медиите и словото. Не съм съг­ласна. Още повече, че „Дойче Веле” има принад­леж­ност към Гер­мания. Да си съберат екипа на „Дойче Веле” и на тях да им обяс­няват какво да правят. Искам да им видя реак­цията.

- Защо поз­воляваме чужди дип­ломати да ни поучават по всякакви теми?

- Защото сме крайно ком­п­лек­сирани хора. Но аз съм типична бъл­гарка, и затова че сме най-бедната дър­жава в Европа, според мен трябва да покажем на всички европейци, че нашето лично дос­тойн­с­тво е обрат­ноп­ропор­ционално на нашата бед­ност. И като една типична бъл­гарка искам да кажа, че във властта влизат само нетипични бъл­гари и затова те никога не отс­тояват бъл­гар­с­ките интереси.

- Много хора твър­дят, че за четири петилетки и половина идеологичес­ката цен­зура се замени с икономическа автоцен­зура. Лукс ли е да си независим и мис­лещ жур­налист у нас?

- Ако е лукс, аз съм най-луксозния човек на този свят. Винаги съм била свободомис­леща и независима. Да, медиите имат соб­с­т­веници. Не се сещам някъде да нямат соб­с­т­веници. Който не иска да споделя дадена кауза и идея преди всичко, да отиде да изтегли един кредит от банка, да нап­рави най-независимата медия на света, и тя да обере цялата аудитория, а другите да изгинат. Трябва да си абсолютно недемок­ратичен човек, непазарен човек, и да не знаеш правилата на играта, за да приказ­ваш такива приказки, като някои колеги след напус­кането си в пос­ледно време.

Не ти харесва – иди си, но много моля не прави геройс­тво от увол­ненията си. Увол­нявана съм, но това не съз­дава моята твор­ческа биог­рафия. Моята твор­ческа биог­рафия е от това, че винаги съм правила неща в съот­вет­с­т­вие със стан­дар­тите на занаята. С увол­нения не се прави биог­рафия. Тя се пише с жур­налис­тически материали. И страшно ще ужася увол­нените напос­ледък като кажа, че това не е позиция. Те не съдър­жат позиция. Те съдър­жат раз­с­лед­ване, инфор­мация, репор­таж, но не и позиция. Ние позициите си ги изказ­ваме като граж­дани, но това не е жур­налис­тика.

- Защо у нас няма истин­ска раз­с­лед­ваща жур­налис­тика? Какви са качес­т­вата, които трябва да има истин­с­кият раз­с­лед­ващ жур­налист?

- Тук проб­лемът е икономически. Дори не става дума за качес­тва. Повечето западни редак­ции имат такива отдели наис­тина, има отделни жур­налисти, които обаче не се занимават с нищо друго. Те се занимават един­с­т­вено с раз­с­лед­ването, което правят. За да е качес­т­вено едно раз­с­лед­ване трябва много време. Жур­налис­тът може да му отдаде цял месец, два, три, но през това време той не дава никаква друга продук­ция. А у нас, по чисто икономически причини, защото е много скъпо да се издържа едно такова звено, жур­налис­тите между другото правят и раз­с­лед­вания. Затова нека да кажа на всички: В Бъл­гария няма раз­с­лед­ваща жур­налис­тика. Има жур­налисти, на които се под­х­вър­лят определени материали и пресята инфор­мация от заин­тересовани кръгове и тя се изнася. Затова, много Ви моля колеги, кажете: аз имам тази инфор­мация, но не го наричайте раз­с­лед­ване. Раз­с­лед­ването е нещо друго.

- Напоследък нашумя сериалът „Чет­върта власт” на БНТ. Какво е мнението Ви за него? Точна кар­тина ли е той на нашите медии?

- Вес­т­никар съм, и смятам, че вес­т­никар­с­т­вото е върха на жур­налис­тиката. Едно е да под­реж­даш думите и на след­ващия ден да ги четеш, съв­сем друго е да говориш в ефира и кой чул, кой не чул… Мога да кажа със сигур­ност след­ните неща: сценарият е писан от хора, които нямат пред­с­тава какво е това вес­т­никар­ска редак­ция. Като поетеса, аз не бих поис­кала от изкус­т­вото да бъде прав­диво. Не се боря за соц­реализъм, те се борят за това. Те каз­ват, че това е прав­дива кар­тина, а тя изначално е неп­рав­дива, защото не отговаря на абсолютно нищо, което е в дейс­т­вител­ност. Те не са стъп­вали в редак­ция, в която работят вес­т­никари. Те не знаят какво е планьорка, не знаят какво пред­с­тав­лява бюрото на един вес­т­никар. Също така не знаят как един вес­т­никар събира инфор­мация. Това са някакви глупости, срещ­нал се в една кола, дошъл от не з­нам си къде. Бях се под­гот­вила да го гледам, приз­навам си, че зас­пах.

- Живеем сякаш от протест на кон­т­рап­ротест, от вот на вот, от скан­дал в скан­дал. Докога можем да издър­жим така?

- Отдавна никой нищо не издържа. Това е инер­ция, автопилот. Първо – както едни посочени, добре финан­сирани, добре отг­леж­дани, лус­т­росани „граж­дан­ски” организации бяха наз­начени да пред­с­тав­ляват граж­дан­с­кия интерес опорочиха така нареченото граж­дан­ско общес­тво, което си остана неродена мома в Бъл­гария и още дълго ще бъде такава, така и протес­тите. Това е втора серия на същия филм. Сега опорочихме и това.

Аз съм върл репуб­ликанец, но вече ме е срам да каз­вам думата граж­данин, защото те опорочиха и нея. Учудвам се на способ­ността от нищото да правим всичко в кат­ран и перушина. Нито протести има, нито кон­т­рап­ротести има, нито граж­дан­ско общес­тво, нито политика. Какво у нас е наред, че граж­дан­с­кото общес­тво да ни е наред и медиите да са ни наред – нищо. Общес­т­вото е в една ситуация, която може да бъде минус, може да бъде и плюс. Аз, понеже съм положителен и градивен човек, гледам на това като плюс. Започ­ваме отначало и този път може да не сбър­каме.

- Защо политичес­кият език падна тол­кова ниско? И защо медий­ният език също го пос­ледва?

- Помис­лете дали е така или политиката пос­ледва медий­ния език. Опрос­тач­ването, или както казва моят любим поет Иван Радоев – обунач­ването на нацията, започна още 1990 година с кривораз­б­раното слизане при народа, с кривораз­б­раното принизяване на изказа. А сега сме в ситуация, в която тези хора и да искат повече – не могат. Има една категория хора, която е най-страшната. На тях четенето им нанася вреди и трябва да им бъде заб­ранено с указ, защото четенето е осмис­ляне, а те не могат да мис­лят. То си е Божа работа, не става всеки да може. И всъщ­ност нивото на политиците е такова. Те не могат да се изразяват по друг начин. Някои говорят с купешки фрази. Те говорят с такива защото не знаят нор­мал­ния говорим език. Други говорят на вул­гарен, мут­рен­ски език, защото не могат да се изразят по друг начин. И ние седим и какво правим? Не ги чуваме, нито едните, нито другите.

- Медиите ли съз­дадоха продукта „Бойко Борисов”, или той успя да ги манипулира така, че да го превър­нат в рей­тин­гов рекор­дьор?

- Има хора, които каз­ват, че те са го съз­дали. Но истината е, че медиите в Бъл­гария не могат нищо да съз­дадат. Могат много да раз­рушат, но не и да съз­дадат. Ние не сме градивни, дес­т­рук­тивни сме. Истината е, че той го нап­рави. Нека съпос­тавим нещата. Това съв­падна с времето, когато поп кул­турата, шир пот­ребата беше започ­нала да над­вива. На мен са ми каз­вали примерно „Абе поетесата, какво се изказ­ваш”. Когато нивото, в което някой е на по-различно такова, независимо по-високо или по-ниско на ком­петен­ция, на образование, на мис­лене е през­рян, тогава тези които презираш ще те управ­ляват. Това ни се случи. А медиите, както каза Асен Агов, вър­вят след победителите.

- Преди време написахте книга за смъртта на синята мечта. Накъде върви дес­ницата, Рефор­матор­с­кият блок може ли да е ней­ното въз­раж­дане, или ще се окаже поредна илюзия?

- Ако трябва да се изкажа като жур­налист, с тази книга, написана през 2009 година, станах пророк. Но това не ме радва, защото нямаме стабилна дър­жава, която да стои на два крака – силна левица и силна дес­ница. Мяс­тото на дес­ницата е заето от един симулант, в лицето на ГЕРБ. Също така, с онази, старата дес­ница си отидоха много знаещи и можещи хора. Просто се отказаха от политиката. Рефор­матор­кият блок няма да успее. Той допусна в сър­цевината си своите отрицания. Дес­ният избирател, за раз­лика от левия, е много кап­ризен, затова и все повече падаше дес­ницата през годините. Левият избирател може да се мобилизира само заради въз­мож­ността да прес­кочи границата, да отиде на избори. Той има такива каузи, а дес­ният иска да харесва. Така че, Рефор­матор­с­кият блок няма да успее. Аз раз­говарям с много десни хора и те не го раз­поз­нават за свой.

- Каква е прог­нозата Ви на наб­людател за пред­с­тоящата политическа зима?

- Ако имах карта за цирка, да ходя всеки ден там да гледам, щях да го пред­почета. Там поне е изкус­тво и акробатите рис­куват наис­тина, а не се прес­т­руват, че правят нещо. Иначе, има стъпки на правител­с­т­вото, които дават надежди за социално спокойс­т­вие. Някакви парични решения за майки, за въз­рас­тни, за топ­лофикация, нещата които изкараха хората фев­руари месец. Може би това ще удържи нещата донякъде. Ако обаче правител­с­т­вото не пред­п­риеме по-драстични мерки като раз­биването на монополите, които са терористи, ако не започне рязко подоб­рение на здравеопаз­ването, ако не вкара поне 4,5% пари за образование, нищо добро не пред­вещавам на цялата ни дър­жава.

В. Земя

Гостът ми отдавна спря да дава интервюта, въпреки че има какво да каже и знае доста за двете лица на прехода – официалното и задкулисното. Може би затова статусите му във фейсбук се цитират от големите медии като новина. Богомил Бонев успя да превърне социалната мрежа в истинска медия, а лаконичните му коментари по актуални политически въпроси се разпространяват наравно с изявленията на действащите политици. Богомил Бонев беше министър на вътрешните работи в служебното правителство с премиер Стефан Софиянски и в първия кабинет на ОДС с премиер Иван Костов в периода 1997–1999г. Бил е директор на Столичната полиция и главен секретар на МВР по време на правителството на СДС с премиер Филип Димитров през 1992 г. В края на 1999 г. Иван Костов го освободи от кабинета заедно с други министри, без да даде обяснение за мотивите за масовата чистка в кабинета, а неофициалната версия бе корупция. През 2001 г. Богомил Бонев бе голямата изненада на президентските избори, набирайки сериозна подкрепа. Той се класира трети, но в историята ще остане прословутият телевизионен дебат между него и тогавашния президент Петър Стоянов, който размаха секретен доклад, изготвен от Национална служба „Сигурност” срещу Богомил Бонев. Според редица анализатори поведението на Стоянов в този дебат е една от основните причини лидерът на социалистите Георги Първанов да стане президент, въпреки че бе сочен почти от всички социолози за абсолютен аутсайдер.

Спирам дотук с историята, надявам се да я продължим заедно с Богомил Бонев. Преди да продължим обаче, бих искал да кажа, че този разговор, както и разговорът с Димитър Луджев преди десет дни е опит да се погледне на настоящето през призмата на миналото. Мисля, че един от основните проблеми на българския живот е липсата на памет. Сигурно затова само в България историята не само може да се повтори като фарс, но и да се потрети като гротеска.

- Да започнем с актуалната история: бивш вътрешен министър на съд, пред Темида. Как ще коментирате поведението на ГЕРБ във вътрешната политика? Всъщност първите две години на тяхното управление бяха много успешни от рейтингова гледна точка – защото се започна привидна някаква борба с престъпността. Какво всъщност беше това управление?

- Не мога да разделя управлението на ГЕРБ в мандата им от четирите години в изпълнителната власт от възхода на Борисов въобще на политическата сцена. За мен ГЕРБ е функция на Борисов и изобщо нямам съмнение в това. Всъщност от правна гледна точка през цялото време Борисов е търсил лесния начин на нещата.

Лесният начин е като главен секретар на МВР да си присвои успехи на някакви полицаи, които нямат друг личен и морален стимул, освен да ги похвалят. Дори да не е на мястото на разкриването на престъплението – да речем в Плевен, а е в Бургас – съобщават на медиите, че Бойко ръководи операцията. Това се случваше, докато беше главен секретар – то му направи и огромния рейтинг. Като кмет известно време се чудеше как да му „намери цаката“ и продължи да „разкрива“ престъпления.

- Дори и като кмет, в кавички.

- Спомняте си и за Вальо Топлото и така нататък. Докато не излезе обаче историята с един имот с уж фалшив негов подпис. За мене това не е доразкрито все още.

- Даааа… Много странно, че тази история се забрави от медиите. Един огромен имот в центъра на София бе продаден на брата на Иван Драшков, който тогава беше заместник-шеф на ДАНС и на практика ръководеше тази служба. Преди това е бил в НСС. И това стана уж с подправения подпис на Бойко Борисов. Но тези висши служители така и не разбраха кой се е осмелил да подправи подписа на Борисов.

- Аз мисля, че въобще няма разследване за това кой е подправил подписа. Аз лично не съм чул за такова нещо. Няма никакви действия. Ако имаше, най-малкото Борисов щеше да ги огласи, той не пропуска такива моменти. Но да продължим. След това той стана премиер. Всъщност още като кмет, след като спря да разкрива престъпления, откри, че много лесно се прави рейтинг с откриване на детски градини, фонтанчета и така нататък. Това продължи да прави и като премиер. А това, което прави Цветанов, е някак си… „Борисов на втори план“. За да не изостане линията „борба с корупцията и престъпността“. С приятели още се шегуваме на какво Борисов се опира, за да добива авторитет в тази област, в която не е специалист. Той казваше: „Нас и аналоговите служби ни подкрепят“. Дигитално ли, как ги подкрепят „аналоговите служби“… Така продължи и като премиер с борбата срещу престъпността и с рязането на лентички. Между другото, като опозиция той още не е „намерил цаката“. Влиза, излиза…

- Излиза от парламента обаче. Това работи дотук.

- Не знам доколко работи. Работи благодарение на това, че протестите нямат визия защо искат оставката на кабинета. Но самият факт, че вчера обявяват за провалени два големи инфраструктурни проекта и ги опровергават от Европа, говори, че олекват.

- Защо сте толкова критичен спрямо протестите? Вашата политическа биография винаги е била вдясно, доколкото мога да съдя – политическите ви убеждения също… Защо толкова остро критикувахте през фейсбук протестиращите?

- Защото ме дразни липсата на отговори за това какво следва. Дразни ме това, че те не осъзнават, че работят срещу себе си.

- В какъв смисъл работят срещу себе си?

- Визията на Реформаторския блок, да речем, е „оставка“. Зад нея не виждат нищо. Визията на протестиращите е да нямат визия, защото това било специална тактика никой да не разбере каква много интелигентна маса народ са те… Визията на властта е в това да остане на власт. Тази на ГЕРБ е да вземе властта. Отговори на въпросите за това какво става в България от президента въобще не очаквайте, защото той не знае отговорите. При тази ситуация искането на оставка сега и веднага означава, че – ако приемем Реформаторския блок за автентично дясно – той работи срещу себе си. Защото те не са готови за избори. Те не си дават сметка, че ще дойде служебно правителство, управлявано от ГЕРБ.

- Да, през Росен Плевнелиев, както беше и предишното.

- Именно. Не си дават сметка, че изборите ще бъдат организирани пак по същия начин. Не си дават сметка, че помагат на ГЕРБ, но това означава прегръдка, при която ГЕРБ ще ги унищожи. Те, Реформаторският блок, имаха нужда от това управление, за да си дадат време да укрепнат. Не знам защо не го разбират. Казват: „Ама ние искаме да се махнат тези!“. Казват, че са срещу мафията, срещу лъжата. Но това е цел, която не се постига от раз. То е все едно да кажеш: „Построихме комунизма“. Борбата срещу мафията и лъжата в политиката е постоянна цел, тя е недостижима в рамките на един ден. Уж интелигентни хора, а не желаят да чуят аргументите от другата страна. Въобразяват си, че това е демокрация – да се отрича чуждото мнение. Така не си помагат, играят по свирката на ГЕРБ. Какво значи след решението на Конституционния съд за Пеевски ГЕРБ да излезе с декларация, че е некомпетентно това решение? Какво означава след Бойко да излезе уважаваният от мен Радан Кънев и да повтори казаното от Борисов – че всички в съдебната система са мафиоти…

- Между другото, прави ми впечатление, че лидерите на Реформаторския блок, особено г-н Кънев, си служат с риторика отпреди 15 години. А обобщенията са повече от фактите като че ли. Компромисът ГЕРБ? Какво причини ГЕРБ на българската десница и на България? Какво беше в същината си това явление?

- Аз мисля, че генезисът е през 2001 г. – пристигането на Симеон II. Крахът на десницата преди пристигането му. Защото много хора свързват изборите за президент, явлението Симеон II, с краха на десницата. Не, тя катастрофира преди това, обвиненията са за корупцията и приватизацията. След това минаха много бързо възторзите от Симеон II. Ако парламентарните избори през 2001-ва бяха на 17 юни, до президентските избори през октомври рейтингът на НДСВ беше катастрофално сринат. След това настъпи период на инерция, на гузност у избирателите. Дойде тройната коалиция. След това с помощта на Доган Бойко дойде на власт.

- С помощта на Доган – това е важно уточнение.

- Да, убеден съм, че е така.

- А Димитър Луджев каза – и с помощта на Георги Първанов. Тоест на хора отляво и на хора, срещу които сега Бойко Борисов говори.

- Аз не зная какви са аргументите на Луджев специално за Първанов. Не съм ги видял ясно изложени.

- През Бриго Аспарухов – тази линия.

- Това е конспиративната линия. Аз съм по-далеч, бягам от нея. Но за Доган е ясно – това е онзи запис в село Кочан (община Сатовча, Благоевградско – бел. ред.) за разделянето на порциите, който „случайно“ беше даден на областния координатор на ГЕРБ в Благоевград, „случайно“ беше излъчен две седмици преди изборите през 2009-а…

- И обиколи абсолютно всички телевизии.

- Целта е повече от прозрачна – няма да загуби Доган, той има сигурен електорат. Губи БСП. Но той направи същото и после, на местните избори – с изявлението, че Балканската война е била „възродителен процес“. По повод на удостояването на ген. Делов в Кърджали с почетен орден. Доган помогна много на ГЕРБ! Да не говорим за това, че медийната подкрепа, която се свързва с Доган и с Пеевски, беше 100% в услуга на ГЕРБ.

- Вие като вътрешен министър можете ли да кажете – както го казват много хора, без да са специалисти – че Бойко Борисов идва от ъндърграунда, от престъпния свят на прехода? Има ли масиви или архиви в полицията за неговото криминално минало? Говори се за различни неща – от кражби на коли в Унгария, през унищожени досиета при главния прокурор Иван Татарчев, до вербуване от ген. Атанас Атанасов за Националната служба за сигурност. Но това са всякакви неофициални версии, в които миналото до 2001 година на този най-популярен и обичан в много отношения човек остана неразкрито…

- Мисля, че бяха публикувани и документи в тази насока – за престъпна дейност.

- Тоест Буда не е измислица, така ли?

- Има публикации за фабрика за фалшиви цигари, където той е един от съдружниците. Това е от средата на деветдесетте години. Тук ще прескоча малко напред в нашия разговор. Бойко ме упреква, че през 1997г. съм събрал мутрите в министерството и съм се срещнал с тях.

- Това беше скандално за хората, които гледат отстрани.

- Не можем да изчерпим темата, мога само да маркирам. Та на този негов упрек аз отговарям така: „Ако ревнуваш, че не съм те призовал и тебе, то причината е, че бях призовал твоя началник“.

- Кой беше тогава началникът му?

- На СИК началникът.

- Големия Маргин… А защо ги събрахте наистина? И това не беше ли първата сделка между властта и престъпността?

- Не, не беше сделка. И аз искам да припомня каква беше обстановката. Зимата на 1997-а, катастрофа във финанси, във всичко. Хиперинфлация, служебният кабинет заварва 200 милиона в бюджета. Масова контрабанда.

Наложи се да се вземат абсолютно извънредни мерки. Една от тях беше – и тя е незаконна, аз съм с пълното съзнание, че е така – да направя вътрешна граница след митниците, с МВР. За да се прави щателна проверка на всеки камион. Което всички митничари обясняваха, че просто е невъзможно. Но това закърпи много бързо финансите. Друга такава мярка бе да се спре рекетът. Всъщност държавата се владееше от мутрите.

Мафията беше по-силна от държавата. За хората властта е този, на когото плащат данък. Тогава те не си плащаха данъка, плащаха рекет. Всички малки и средни обекти, всичко беше просто задушено. В такива моменти е позволено да се използва морковът и тоягата. Те не бяха поканени на кафе, те официално бяха призовани в МВР. Искам да припомня, че в онази обстановка не можех да разчитам на главен прокурор – защото, Бог да го прости, Татарчев ядеше и пиеше с тях.

- Това беше факт.

- Не можех да разчитам на законодателството, защото нямаше такова. Нямаше текст в Наказателния кодекс за престъпление, което е извършено благодарение на силата на заплахата – че ще се случи нещо на теб, на семейството ти. Този текст го въведохме много по-късно. Значи без законодателни инструменти и без партньор в лицето на Прокуратурата трябваше МВР да се оправя само. Целта на срещата беше да им се каже, че държавата си връща властта. Не е имало диалог, не е имало договорки, не е имало разговори. Договорки е имало – и аз знам за такива – с мои колеги от кабинета, които са правили избори за СДС. Но те не са се срещали официално като мен пред очите на цялото общество.

- Избори правеше Марио Тагарински като шеф на фондация „Две победи“.

- Да, но не само той. Нямам предвид само него. Договорки може да има, но от съвсем друг тип. Ето срещата на Петър Стоянов в ресторант „Олимп“ със СИК, ВИС и всички останали – на коктейл. В МВР не е имало кафе, не е имало вода. И не е имало разговор. Имаше императивен тон и моята скрита цел тогава беше да отделя криминалните престъпници от тези, за които нямам наказателни процедури, нямам текстове в закона, за да ги хвана. Защото те не са свързани с директни криминални престъпления. Много по-лесно е да ги гониш като обикновени криминални престъпници. Като какъвто тогава съм третирал Бойко Борисов – защото му отнехме лиценза за охрана.

- Тоест имаше достатъчно оперативни данни, за да му се отнеме лицензът?

- Имаше конкретен повод. Но, разбира се, той нямаше легитимна, читава, нормална охранителна фирма. Те бяха прикритие на рекета, на застраховането, принудителна охрана.

- Бойко Борисов винаги е казвал, че „Ипон” е отделна застрахователна фирма, но малцина знаят, че тя беше ударната сила на СИК.

- Чудно ми е защо хората пък не си задават въпроса как стана така, че МВР чрез жандармерията охраняваше нефтопровода от Бургас към София? И получаваше сериозни доходи към бюджета си. Охранителна дейност – това е в предмета на дейност на МВР. Как стана така, че като главен секретар Бойко даде тази дейност на „Ипон”?

- И нямаше никакъв скандал, нито протест?

- Нямаше. Вътре в МВР се знае.

- Още малко за историята. Тогава излезе „онзи доклад“, изготвен тогава от ген. Атанас Атанасов – той беше тогава „острие“ на СДС. В интерес на истината, аз тогава не познавах никого от играчите и карах по убеждения. За мен вие бяхте част от мафията, която ходи с Чорни на яхти и иска да предаде доброто СДС. Вашата версия каква е?

- Така нареченият „онзи доклад“ е трети доклад срещу мене. Но за първи път е подписан официално. Предишният беше през 1998 година, аз бях на посещение някъде – може би в Москва, колкото и да бях антируски настроен. Тогава почти същият текст се пусна в кутиите на депутатите в Народното събрание. Първоначално всички обвинихме „Мултигруп” – защото конфликтът беше много голям: когато за три дни дъждът отми хиляди тонове захар, ходихме в офисите им, Татарчев арестува нашите хора…

- Татарчев да арестува вашите хора!

- Да, прати ми Михаил Дойчев (прокурор, който по времето на Татарчев бе зав.-отделв Главна прокуратура – известен най-вече с това, че е водил разпитите на Тодор Живков и е работил по едни от най-големите дела у нас – бел. ред.) Те са покойници и двамата, затова тези неща не трябва да се разказват…

- Това е история и тя трябва да се знае.

- Първото такова писание беше, когато бях главен секретар на МВР. В „24 часа“ се появи една статия – „Синият генерал вършел далавери, май.“ Тогава се появи това „май“, стилът „май“ тръгна оттам. Говорих с Валери Найденов тогава (в ония години главен редактор на вестника – бел. ред.), статията беше подписана от Йово Николов, но е донесена от Иван Чобанов (генерал, работил в службите на ДС преди 10.11.1989г., директор на НСС през 2002–2007 г. – бел. ред.) – текстът беше безумен: какви далавери съм вършил само защото съм участвал в някаква комисия, която да разследва няколко милиона, изчезнали от „Нефтохим“.

Последното е вярно – така нареди Министерският съвет, после излязохме с доклад къде са милионите и т.н. Но това е дало основание да пробутат на подходящ журналист материал, според който тия 2 милиона съм ги откраднал аз.

- А вие сте питали къде са те…

- Ние разследвахме. Но да се върнем към последния доклад. Заради него Атанасов отиде на съд за злоупотреба със служебно положение. Оправдаха го. Ставаше въпрос дали е имало оперативни данни, които да дадат основание за изводите – защото в доклада няма доказателства.

- Да, той прилича повече на пачуърк от вестникарски публикации.

- Точно. И аз не можех да се защитя срещу толкова обвинения. Единствената защита беше да се провери от съдебната власт имало ли е основания да се напишат всичките тези неща. Иван Драшков (тогава изпълняващ длъжността шеф на НСС), Цветлин Йовчев (сегашният вътрешен министър), Владимир Писанчев (сегашният шеф на ДАНС) и още няколко човека саморъчно написаха самопризнания: че в НСС не са имали нищо, абсолютно нищо „черно на бяло“; че Атанасов им е носил едни хвърчащи листчета и им е казвал: „Това препишете, онова препишете…“

- И ги е карал да съставят този доклад?

- Да. Те го признаха пред следователя по време на следствието. Официално писмо до съда написа по този случай Драшков. Но в съдебната зала всички се отрекоха от показанията си. И аз не знам защо се отрекоха. На тях им казаха, че ако признаят, че са участвали в писането, ще бъдат привлечени като съучастници. А по НПК никой не е длъжен да дава показания сам срещу себе си. Значи те не могат да бъдат преследвани за лъжесвидетелстване. И досега, като се видим с Драшков, той казва: „Г-н министър, голям грях имам към вас“. Така се пишеха докладите…

- Защо се кандидатирахте за президент? Така не помогнахте ли на „червения“ Георги Първанов да бие Петър Стоянов?

- Когато не бях вече министър и мина един продължителен период от време, Иван Костов ме покани през пролетта на 2000 година в Министерския съвет – така че да ме видят журналистите след заседание на правителството. Проведохме един разговор – той каза: „Богомиле, виж, в политиката е така, разбираш“. При наличието на „онзи доклад“ – обръщам внимание!

- Да, да. Това е важно.

- „В политиката е така. – каза ми Костов – Пиши сега срещу комунистите, участвай активно, а в следващите избори ти ще си наш депутат.“ След което аз научавам – защото работех като адвокат – че мои клиенти, много сериозни фирми, участват в проекти. Включително ставаше въпрос за водата на София – за една голяма френска фирма. Та моите клиенти, ми казват: „Много сме доволни, много добре работим, обаче на нас ни казаха от правителството, че ако вие сте ни адвокат, няма да минем“. Минава това, правя си извод. Излиза материал в един вестник за това, че Едит Гетова, компенсаторки и т.н – една информация на службата за сигурност, която аз съм изпратил на Иван Костов. (Става въпрос за това, че зам.-министърът на промишлеността Едит Гетова в кабинета „Костов“ бе подписала скандално издадени компенсаторни записи на Анжел Енгибарова-Шмит. По-късно ексзаместничката на покойния Александър Божков беше обвинена, че е подписала удостоверения, които надхвърлят 250 пъти реалната стойност на отнета след 9 септември 1944 г. фабрика на българката с германско поданство.)

И резолюцията на Костов не била да се изпрати информацията на Прокуратурата, не е да се допровери – защото не беше ясно какво точно се е случило. И да се привлекат отговорните. Неговата резолюция била Сашо, Бог да го прости Сашо Божков, да се оправя с последната точка, която засяга вече личностите. Това излиза в един вестник. Аз съм на някакъв конгрес – тогава бях председател на Федерацията по конен спорт. Научвам за случилото се от журналистите, които ме търсят по телефона. Разбирам и че Иван Костов по повод на статията е казал: „Ами виновен е вътрешният министър, който вместо да ми дава на мене информацията, е трябвало да я даде на Прокуратурата“. Това е абсурд! Защото на Прокуратурата може да се даде нещо, когато се изясни цялата фактическа обстановка. Да е ясно какво е отношението и на министър-председателя към това.

Ние се чухме тогава с него по телефона и се скарахме, разбира се. След което аз започнах да говоря за корупцията в страната – защото разбрах, че той иска да ме унищожи и политически, и чисто имотно. Аз няма с какво да храня семейството си, ако не работя адвокатската си професия. Това беше причината да започна да говоря. През август 2000 година се прави среща в Евксиновград – това го знам съвсем точно от участници в нея – където се чудят как да обезсилят думите ми за корупцията. И тогава решават, че ако ме свържат мен по някакъв начин с Чорни – а в същото време с него техните отношения не са добри, защото той не си е продал 34% от Мтел, тоест не им ги е подарил – с един куршум ще ударят няколко заека. Затова решават да изгонят този човек, когото аз не познавам, не съм му осигурявал монопола. И в същото време това да го сложат като тежко клеймо върху мене.

- А бяхте ли на яхтата му? Имаше и такава една история.

- Не е имал яхта – това е смешното. Тази лъжа с яхтата е ефектна, трябва да го призная. Защото тя спира мисленето. Тази клевета спира обаче въпросите за доказателствата. Същият яхтен скандал изплува по-късно пак с едни министри – но тях ги имаше на снимка. При мен няма такова нещо. Има очевидец, който е Едвин Сугарев, от Индия.

- Да, той тогава го каза в мое студио като очевидец.

- След това. Какви са последиците? Ако аз съм бил свързан с когото и да било, би следвало това да се отрази някъде в материалното ми състояние. Най-малкото, да съм работил нещо за Мтел. Няма такова нещо. Никой не задава тези въпроси, когато имаш една лъжа, която опакова всичко.

- Да се върнем на днешния ден, на днешната ситуация. Един от проблемите на десницата се оказа и фигурата на Иван Костов, който имаше голяма харизма за десните избиратели. Може ли да направите малък портрет на тази фигура, която обединяваше толкова много хора. А и в момента има костовисти, които няма да гласуват за Реформаторския блок просто защото Костов не е там.

- Лошото е, че има хора от Реформаторския блок, които продължават да мислят с категориите на Костов. За да се види каква фигура е Костов, ще дам конкретен пример – защото кой съм аз да правя цялостна оценка. Един от хората в „онзи доклад“, които бяха набедени като големи мафиоти, е един много известен столичен адвокат, който ми е близък, водим дела заедно. Минава време, Иван Костов го вика в централата на „Кърниградска“ – понеже има нужда от юридическа помощ.

Седят, говорят приятелски. Костов му казва: „Тодоре, нали знаеш, че никой не вярва на оня доклад“. В това време влиза Атанасов и се стъписва – защото вижда човек, за когото е писал лъжи, да говори дружелюбно с Костов. И не само това, ами Костов очаква услуга от него. Тогава Костов го изгонва от стаята най-позорно, за да се хареса на този човек, оклеветения. Иван не вярва в това, което поръчва. На него му трябваше оръжие. Това е характер, това е Макиавели.

- Един от основните упреци към вас е, че работите за олигархията. Задаваният въпрос е с какво си изкарвате прехраната, доходите ви… Не обслужихте ли олигархията по време на т.нар. „преход“?

- Ако под олигархията се разбира Георги Гергов, аз не работя за него, той е мой клиент. По договор аз съм адвокат на Пловдивския панаир. И имам много по-големи клиенти. По тая логика трябва да посоча и други, много по-големи фирми. Изкарвам си хляба изцяло с адвокатска дейност. Аз съм адвокат в Софийската адвокатска колегия, имам 17 години стаж. А с многото писаници по мой адрес, повечето неверни, ми направиха добра услуга – популярност. Това за адвокатите е важно.

- Възможно ли е да се разруши този затворен кръг – протестиращи срещу олигархията, говорят в медиите на олигархията срещу олигархията… Без олигархията да е назована поименно, без да са изброени нейните престъпления. В същото време икономиката се задушава от монополи, алчност и най-вече от глупост според мен. Как да излезем от този затворен кръг?

- Според мен формулата е тази, за която говорихме преди малко. Реформаторите трябва да са способни на политически проект, който да укрепне достатъчно, за да елиминира ГЕРБ, за жалост те не го разбират това. ГЕРБ е кукувиче гнездо – нито са десни, нито не са мафиоти. За жалост от Реформаторския блок не разбират това. За това се иска работа. Не е достатъчно да излезеш и да кажеш: „Ние сме доброто качество, вие сте лошото количество“. Това не е достатъчно. Иска се къртовска работа. Да вземем за пример Цветанов – парадоксално, че него ще го дам за пример… Той изгради – с всичките кусури по начина на изграждането, с милиционерщината, ако щете – структурите на ГЕРБ. Нов политически проект има нужда от работливи хора, няма нужда от някакви надути разпределители на парични средства. Защото те това правят.

- Според вас Доган управлява ли България все още?

- Според мен, да. Доган превърна партията си в политически бизнес. И тя е желязна. Известни са неговите ходове за задаване на кадри, за изпращане в Сорбоната. Той единствен гради това нещо. Той има сигурния електорат и успява да го контролира достатъчно добре. Така че той ще си остане играч.

- Тоест не можем да търсим вина у хората, които искаха антикомунистическа алтернатива или алтернатива на олигархията във външните сили. А просто в неспособността ни да се свързваме в общност?

- Политиката е изкуство на възможното. Това е клише, обаче работи, то е вярно.

- Но ГЕРБ е възможност, а вие я отричате. Казвате, че това е невъзможно. Вашите аргументи не се разбират от повечето хора. Те гласуват, защото ГЕРБ казват: „Ние сме десни, ни е сме членове на ЕНП. Ние сме срещу комунистите“.

- Целият ми живот е свързан с борба с престъпници. Хората, които ме упрекват, че работя за олигархията, те са се променили, аз съм си същият, но те са се променили. Няма начин хора, които съм преследвал за това, че рекетират дребния бизнес, идвайки на власт, това нещо да не го пренесат на държавно ниво. Защото 4 години ГЕРБ това правеше. Ако тогава вземаха фирмите на хората, искайки 30%, сега информацията е, че искат 80%.

- Аз имам същата информация от съвсем различни хора.

- …не говорим за това, че Бойко изпраща Коджейков да вземе бизнеса на някого. Говорим за това, че по този модел всякакви чиновници, на всички нива, за най-дребни обществени поръчки поставят това условие. Ако вие сте собственик на една фирма, как ще осчетоводите 80%, които трябва да излязат за подкуп. Това няма начин да стане. Затова фалираха хиляди фирми.

- Мислили ли сте, че може да се върнете в политиката? Искате ли това и смятате ли, че има накъде да се работи в тази посока?

- Не, аз се отказах официално, не желая да се занимавам с това. Това е съсипващо за семейството. Онзи, първият компромат, който се пусна през „24 часа“, услужливо беше хвърлен в двора на родителите ми. Да не би да пропуснат да си купят вестника! Какво да говоря за децата ми… Но това не ми пречи да имам мнение като гражданин.

СТУДИО БГНЕС

ЯВОР ДАЧКОВ

Една от най-интензивно разпространяваните лъжи в кампанията на Икономедиa за КТБ АД е тази, че банката се възползва от наличието на средства на държавни фирми, за да финансира медии. Компании с държавнo участие, предимно от сектор енергетика, са клиенти на КТБ АД от 13 години. Нямам спомен досега някоя от тези компании да е казала, че нейните пари са използвани за нещо друго, освен за обслужване на дейността ѝ, в това число – за текущи разплащания, предоставяне на кредити, на други гаранционни инструменти като акредитиви, банкови гаранции и прочие. Говоря за 13 години партньорство с тези компании.  Нито един лев или евро от сметките на тези компании не са използвани за финансиране на Нова българска мeдийна група, защото тя не се финансира от КТБ АД. Кaкто и по принцип тя не се финансира от Корпоративна търговска банка.

 ДВ: Започвам с един въпрос, който преди време реномираното списание “Лидърс” Ви зададе. Ще го повторя и сега: Бихте ли описали още веднъж мястото и ролята на КТБ АД в българската банкова среда, както и какви са плановете за бъдещето на банката?

Ц. Василев: Както е добре известно, Корпоративна търговска банка АД е пета в България по големина на активите си. Тя е типична корпоративна банка, т.е. фокусирана е върху обслужване на бизнеса и индустрията. Развитието ѝ следва стратегия, приета от придобиването ѝ през 2000 г.: обслужване на бизнеса в определени отрасли и сфери на индустрията. Преди всичко това е инфраструктура, в цялото многообразие на това понятие, като енергетика и енергийна инфраструктура, пътно строителство, водно строителство, телекомуникации, както и специално профилиране на банката във финансиране на експортни операции.

Всичко това помогна на КТБ АД да преодолее по-лесно последствията от кризата, започнала през 2008 година. Защото, за разлика от повечето конкуренти, кредитните експозиции на банката към най-уязвения от кризата отрасъл – строителството, са в пъти по-ниски от средните за банковата система на България.

Нямаме сериозни намерения да променяме нашата стратегия по отношение на секторната ориентация на банката, защото оценките ни за развитието на конюнктурата и на финансовата криза не са особено оптимистични за следващите няколко години. За сметка на това разглеждаме възможността за регионална експанзия, главно в републиките на бивша Югославия, където виждаме основен потенциал за развитие през следващите години.

ДВ: Преди известно време списание “Икономист” писа, че както при матрьошките, зад Нова българска медийна група се крие широко финансиране от страна на Вашата банка, като средствата на държавни фирми в КТБ АД се използват за финансиране на частни медии. Вярно ли е това?

Ц. Василев: Една от най-интензивно разпространяваните лъжи в кампанията на Икономедиa за КТБ АД е тази, че банката се възползва от наличието на средства на държавни фирми, за да финансира медии. Компании с държавнo участие, предимно от сектор енергетика, са клиенти на КТБ АД от 13 години. Нямам спомен досега някоя от тези компании да е казала, че нейните пари са използвани за нещо друго, освен за обслужване на дейността ѝ, в това число – за текущи разплащания, предоставяне на кредити, на други гаранционни инструменти като акредитиви, банкови гаранции и прочие. Говоря за 13 години партньорство с тези компании.

Нито един лев или евро от сметките на тези компании не са използвани за финансиране на Нова българска мeдийна група, защото тя не се финансира от КТБ АД. Кaкто и по принцип тя не се финансира от Корпоративна търговска банка.

Що се отнася до рекламния бюджет на КТБ АД, той е в пъти по-малък от средния размер на рекламните бюджети на големите банки в банковата система в България и със сигурност не е решаващият фактор за развитието на НБМГ. Още повече, че никой не обръща внимание на факта, че бюджетът за спонсорство на КТБ АД за култура, спорт, наука, образование е много по-голям от рекламния бюджет на банката, което лесно може да бъде проверено от балансите на институцията, още повече, че тя е публично дружество.

ДВ: В интервюто за списание “Лидърс” казвате, че инвестирате в медии. Така ли е все още?

Ц. Василев: Това интервю е дадено през 2011 г. по спомен. Единствената медия, с която съм имал нещо общо към онзи момент като консултант и миноритарен партньор на фонд за рискови инвестиции, е TВ7. И тази моя миноритарна инвестиция никога не е имала друга цел, освен бизнес. Аз съм инвестирал в бизнес проект. Никога и под никаква форма не съм инвестирал във вестниците на НБМГ. Предишният собственик на тези вестници, който ги продаде на НБМГ, притежаваше 2 от 7 дяла в дружеството ИПК – Родина АД – издателско-печатарски комплекс, който разполага с атрактивен терен на основната пътна артерия “Цариградско шосе” в гр. София. Останалите 5 дяла бяха на други собственици. Аз съм инвестирал именно в развитието на този проект – в закупуването на терена и сградата на бившия ИПК Родина. Това е нещото, в което съм инвестирал. Но не и във вестниците. Те са отделени и нямат нищо общо с дружеството, което управлява този проект.

ДВ: Тогава навярно няма да се съгласите и с твърденията в българските медии, според които връзката Ви с ТВ7, макар да е от икономическо или от бизнес естество, води до това, че упражнявате влияние върху съдържанието на тази медия?

Ц. Василев: Можете да потърсите за отговор на този въпрос изпълнителните директори. Според мен не повече от 5-6 човека ме познават в TВ7. И то основно спортните репортери, които ми вземат интервюта, когато участвам в такъв род събития.

Искам да добавя нещо в контекста на обективните и необективните медии и тезата, която изповядва Икономедиa. За това колко те са обективни, говори фактът, че в тази медия съществуват “черни” и “бели” списъци. Начело на черния списък вероятно съм аз, а за хората в черния списък или не се говори нищо, когато вече няма какво да се каже негативно, или се говори само негативно. Такива “черни” и “бели” списъци в TВ7 не съм чувал да има. Там има журналисти от всички цветове, които разполагат с пълна свобода.

И още нещо ще кажа, за да завърша по тази тема. Освен Икономедиа, многобройните сателити в интернет, част от които не са идентифицирани като собственост (имам предвид Mediapool, Offnews, Биволъ, ПИК, както и редица жълти сайтове, които гравитират около Икономедиа и използват същата риторика) имат същото отношение към медиите и сайтовете, които изказват различно от тяхното мнение. Те не обичат да слушат нещо, което е противно на тяхното мнение. И всеки журналист, който е заподозрян, че не е съгласен с тях, веднага се подозира във връзки с мен или в някакви други световни конспирации. А истината е, че много хора досега се страхуваха да говорят истината!

Преди по-малко от седмица се наложи ръководството на Федерацията по мотоспорт в България да излиза с пресконференция, в която да опровергае лъжите на Икономедиа.

ДВ: Описвате медийния пазар в България като много поляризиран, така го възприемаме и ние в Германия. В този смисъл, има ли свобода на словото в България?

Ц. Василев: Аз мисля, че има прекалено много свобода на словото. Бих казал, че има “слободия” на словото. Бих казал и още нещо, че има свобода на словото, но няма свобода след словото. Според мен отговорността за политиката и за обективизма на всяка медия е на нейните издатели. В България много хора са обругавани и ощетявани чрез медиите. И няма никакви последствия за тези медии.

Като говорим за свобода на словото, мога да Ви кажа, че преди няколко месеца същите тези блюстители и ментори на свободното слово, борците против фасадната демокрация, блокираха със специални ключове всички сайтове, които им бяха неудобни и не изразяваха тяхното мнение. Плюс това Икономедиa, заедно с всичките си сателити – аз пак казвам, не мога да коментирам по какъв начин те са свързани, но със сигурност като политика и позиции са свързани – провежда своята политика и чрез имплементиране на журналисти във всички водещи медии в страната. Както, разбира се, и чрез колабoриращите журналисти на различни чужди медии. Затова казвам: те се опитаха да монополизират истината за България. И истината за демокрацията в България. Като претендират, че изразяват, единствено и само те, демократичните процеси в България. Което е абсолютно невярно.

И ако аз с нещо се боря с тях, то е точно за това. Аз се боря за силна България в рамките на нейните глобални ангажименти и приоритети. Ние сме част от Евроатлантическия пакт и се гордеем с това. В същото време сме най-бедната страна в този пакт и със сигурност трябва да направим повече за собствената си страна. Там е моето основно противоречие с тази група от хора.

ДВ: Г-н Василев, смятан сте за една от най-могъщите личности в България. Какво означава да си могъщ в България?

Ц. Василев: Аз нямам власт. Гордея се с това, което съм успял да развия през годините. Аз съм изразител на националните интереси и на националния капитал, независимо че не членувам в нито една организация на работодателите. Смятам, че голяма част от тях са представители по-скоро на компрадорския капитал, а не на националния предприемачески капитал. Моята цел е в България индустрията да бъде в основата на системата, а не oбратното. В момента, все още в резултат на прехода, политиката е в основата на цялата система. И понеже политиката е тясната страна, пирамидата ни е обърната. Затова е и толкова нестабилна. Всеки от политиците в България идва на власт, за да покаже колко е значим и как без него бизнесът не може. Аз съм убеден, че в Германия е точно обратното. Ако все пак с нещо съм влиятелен, ще се опитам да насоча влиянието си за постигането на тази крайна цел и в България, а не за личното ми облагодетелстване.

ДВ: Има мнения, че сте един от олигарсите в тази страна. Бихте ли се определили като такъв?

Ц. Василев: Ако олигарх е най-големият данъкоплатец на България, ако олигарх е човек, който създава работни места и помага за тяхното създаване (защото бизнесът, който се обслужва през каналите на банката, формира над 10% от БВП – той не е свързан с мен, но се обслужва благодарение на банката) – да, аз съм олигарх. За останалото може да се потърсят различни определения. Аз мисля, че в последно време президентът е особено активен в тази посока. От него разбрах, че всички предприемачи са олигарси, защото или са печелили обществени поръчки, или са участвали в приватизация. Аз бих се разграничил от подобно определение.

ДВ: Наскоро Вивиан Рединг посети България и каза приблизително следното: че олигархията е враг на демокрацията. Как ще коментирате това?

Ц. Василев: Да, напълно споделям това. Но не може да се слага знак за равенство между олигарх и предприемач, за какъвто аз считам себе си.

ДВ: И един последен въпрос: следващата година се навършват 25 години от установяването на демокрацията в България. Как оценявате днес демокрацията в България?

Ц. Василев: За мен проблемът е много по-комплексен. Считам, че в определена степен демокрацията в България е изградена. Основата ѝ е изградена. За голямо съжаление този процес не доведе до автоматично подобряване на общото благосъстояние на хората в тази страна. И ако не покажем, че можем да вървим в тази посока – и това не е проблем само на България, защото виждаме примери в определени страни от Eвропейския съюз – превес в крайна сметка могат да вземат крайни сили, екстремистки, което е най-голямото притеснение за мен като гражданин на България и като човек, който е инвестирал огромна част от своите средcтва в тази страна и в Европа.

ДВ: Голяма ли е тази опасност? С оглед и на състоянието на правителството?

Ц. Василев: Аз не разглеждам този си отговор през призмата на точно това правителство, а по принцип през призмата на моя анализ за развитието на определени страни, които се оказаха по-слаби звена на Европейския съюз и на еврозоната. Ние виждаме навсякъде възход на популистки и на екстремистки движения, затова партиите от център, ляво и дясно наистина навсякъде трябва да направят всичко възможно, за да елиминират този фактор, който намира благоприятна среда в такива ситуации на несигурност, в ситуации на дълготрайна рецесия, каквато ние наблюдаваме и в други страни на Европа, и в България включително.

Радио Дойче веле

Ако имах възможността да запозная обществото с моите аргументи, Цветанов би изглеждал жалък. Прокурорката Ася Петрова, която в това дело видя болната си амбиция, като реална, да стане главен прокурор, минавайки и мачкайки закони, извършвайки престъпления по служба, погазвайки етични и морални норми за един магистрат, жертвайки семейството си като е готова дори да преспи с когото трябва само и само да постигне мечтата си да се изживява като шеф. Детайлите около убийството на Румен Рачев много старателно са замитани, когато те водят към ГЕРБ. Той е бил представител на ГЕРБ в Шумен. Турска делегация(правителствена) при посещение в Шумен и региона, преспивайки в неговия хотел “Бохеми” е била подслушвана и записана. Той е записал съдии, прокурори, политици, които са го посещавали в хотела му, където той им е осигурявал всякакви удоволствия (плътски). Записвал ги е и след това ги е манипулирал и държал с компромати.

На 3 октомври т.г. препечатахме първата част на интервю с обявения за „килър” Петър Стоянов – Сумиста от в. „България днес” -ПЕТЪР СТОЯНОВ – СУМИСТА: СТРАХ ЛИ ГО Е БОЙКО БОРИСОВ – БОКО ТИКВАТА ОТ РАЗКАЗИТЕ НА ВАСКО КЕЦА? ТВЪРДО „ДА”! СВИДЕТЕЛИ СМЕ КАК „СЛУЧАЙНО” УМИРАТ ВСИЧКИ СВИДЕТЕЛИ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА БОРИСОВ…. Вестникът дословно бе написал под интервюто:  „Четете утре кой има изгода Сумиста да е в затвора и други сензационни разкрития”.

Това „утре” обаче така и не настъпи и втората част на Сумиста очевадно бе цензурирана и спряна за публикуване.

АФЕРА публикува втората цензурирана част на интервюто с Петър Стоянов – Сумиста, защото сме убедени, че самото спиране на интервюто вече говори за страх и зависимост у определени среди, и защото истината е над всичко:

-Кой има интерес от осъдителните присъди по делото “Килърите”?

-Поотделно ще посоча кой какъв интерес има. На първо място бившия МВР министър Цецо Цветанов – Шлифера, който повтаряйки като папагал една лъжа се опита и до голяма степен успя да внуши на обществото, че аз съм някакъв изрод, без да ми дадат право на отговор, прокурорката ми забрани достъп до мен на всякакви лица, освен семейството и адвокатите ми. Нормално, Цветанов е свикнал да няма кой да му отговори, защото ако имах възможността да запозная обществото с моите аргументи, той би изглеждал жалък. Манталитетът им е такъв – и на него, и на неговият гуру Боко Тиквата, те са много смели само ако някой е вързан и поставен в невъзможност да им се опълчи. Познавам ги лично и двамата, много добре!

Втората по интерес, това е прокурорката Ася Петрова, която в това дело видя болната си амбиция,като реална да стане главен прокурор минавайки и мачкайки закони, извършвайки престъпления по служба, погазвайки етични и морални норми за един магистрат, жертвайки семейството си като е готова дори да преспи с когото трябва само и само да постигне мечтата си да се изживява като шеф. Жалко е отстрани.

Третите по интерес, това са една група служители на ГДБОП, начело с Валентин Цоновски. ( знам имената на всички, но не си струва да запознаваме хората с тях), които скалъпиха лъжите и събитията по това дело, убедиха зависимите свидетели Боян Джамалов, Светльо Петров- Близнака, Георги Петков- Космоса да дадат показания,фабрикувани от тях, извършиха престъпления и съм сигурен, че рано или късно те ще излязат наяве. Между другото те взеха да излизат – свидетелят Р. Димитров разказа в съдебната зала как са го принуждавали именно същите заедно с Н.Батанова ( адм. ръководител на ШОС), да лъже, за да не бъде задържан. Има го и в протоколите на делото.

Последните,които имат интерес са т.нар. свидетели Боян Джамалов, Лозан Цеков, Георги Петков (Космоса) , Светльо Петров – Близнака и още няколко, които се поставиха в услуга на ОПГ състояща се от Ася Петрова, Нели Батанова, Димчо Луков,Валентин Цоновски с ръководител Цецо Цветанов – Шлифера, извършила един куп манипулации и престъпления, като склоняване към лъжесвидетелстване, за да постигне целта си да осъди невинни хора за престъпления, които не са извършили. Завършвам с това, че ако т. нар. свидетели все още имат някакъв шанс да дойдат да разкажат пред второинстанционния съд за всички тези сглобявания , защото има предостатъчно доказателства, СРС- та , които доказват как Цоновски уговаря Джамалов, как Джамалов склонява Л. Цеков, как Г. Петков (Космоса) обещава пари на свидетели да идват и да лъжат, то за лицата представляващи държавата в лицето на МВР и Прокуратурата съм сигурен, че ще понесат своята наказателна отговорност.

- Смятате ли да сезирате международните институции, както ще направят останалите обвиняеми? Ако да кои и защо?

-Да, сезирал съм вече Европейския съюз за правата на човека(ЕСПЧ), за това, че Шуменския окръжен съд в лицето на съдия Димчо Луков и съдия Нели Батанова известни във Франция и Европа, че оправдаха убийците по делото Борилски и предизвикаха голям публичен скандал, та се наложи посланика на Франция да връчва протестни ноти и имиджа на българското правораздаване беше сринат от тези лица ни държаха с белезници по време на процеса, който продължи над 100 заседания по 12 часа на ден и ни лишиха от правото да се защитаваме. Срещу машинациите на Цоновски, заповядани от Цецо Цветанов- Шлифера е информирана г-жа Вивиан Рединг, представляваща Комисията по съд и вътрешни работи, още през март- април 2013 година.

- В интервю за вестника Васил Костов -Кеца твърди, че истинските убийци са тези, които са поръчали делото срещу всички вас. Имате ли идея защо са избрали точно вас. Кои хора има предвид Васил Костов Кеца, когато казва истинските убийци?

-Има резон в приказките на Васил Костов. Ще ви посоча, няколко факта и обстоятелства и ще оставя сами да си направите изводите. Детайлите около убийството на Румен Рачев много старателно са замитани, когато те водят към ГЕРБ. Например мимоходом се споменава, че той е бил представител на ГЕРБ в Шумен, дали официално е бил не знам, но свидетели потвърдиха пред съда, че той безвъзмездно ) или по символичен наем) е отдал помещение негова собственост за ползване като клуб на тази групировка. Второ беше изнесено разследване от ваша колежка във в. “168 часа”, че турска делегация(правителствена) при посещение в Шумен и региона, преспивайки в неговия хотел “Бохеми” е била подслушвана и записана. Трето свидетели пред съда потвърдиха и негови съдружници разказаха, как той е записал съдии, прокурори, политици, които са го посещавали в хотела му, където той им е осигурявал всякакви удоволствия(плътски). Записвал ги е и след това ги е манипулирал и държал с компромати.

Хипотезата,че конфликт между ръководството на ГЕРБ и техният човек Румен Рачев би довела до неговия край, никой не е разследвал в тази насока. С този малък откъс от делото искам да ви кажа, че делото е разследвано едностранни и целенасочено. Защо? Не мога да отговоря, но ако искат разследващите наистина да разкрият извършителите и поръчителите на това престъпление, то такива факти и още куп други обстоятелства по делото могат да помогнат. Това, че е дължал огромна сума пари на хора от Украйна,това, че е измамил варненски бизнесмен с милион и вече е осъден на 3 инстанции,че е измамник никой не го разследва. Георги Вълев му се разплатил за работата,която са свършили заедно ( има и документите). Нито Вълев е имал претенции към него, нито пък Рачев, но според прокуратурата от там бил тръгнал конфликта.Нито един свидетел, нито един документ по делото не подкрепя тази теза, но за Шуменския окръжен съд няма значение щом Цецо Цветанов Шлифера е наредил”Тези хора ще ги осъдим”.

- Кой е най-силният ви коз за процеса на втора инстанция?

-Няма по силен коз от истината. От малък моите родители са ме учили, че по-голяма сила от истината няма, винаги да се държа за нея и рано или късно тя ще победи. Още в древността са казали, че “ако ще света да се срине,истината трябва да възтържествува”. Спокоен съм, тъй като всички факти и обстоятелства са на моя страна., изводите, които са направени от съдия Димчо Луков са измислици и лъжи, които ще се сринат, ако съдът е обективен.

- Смятате ли да искате промяна на мярката ви?

-Вижте, промяната на мярката би трябвало да дойде като естествен завършек на този фарс, за мен тя не е само самоцел. Нормално е да искам да бъде сред хората, които ме обичат и подкрепят и се надявам това да се случи.

Afera.bg

След блестящото си изпълнение на руснака Распутин в „Седем часа разлика” актьорът Юрий Ангелов влиза в образа на ексцентричния медиен бос Борис Павлофф в новия сериал на ТВ7 „Секс, лъжи & ТВ: Осем дни в седмицата”. Харесва ли ролята си? Гледа ли въобще телевизия? Съжалява ли за живота на село, който изостави, за да се върне към актьорската си професия? Има ли нещо вярно в слуховете, че е пребивал от бой половинката си? На тези и много други въпроси Юрий Ангелов даде откровени отговори пред „Всеки ден”.

Г-н Ангелов, в новия сериал на ТВ7 „Секс, лъжи & ТВ” играете директор на телевизия, който е доста противоречива личност. Харесвате ли героя си?

Безумно си харесвам ролята, защото е написана блестящо от Любен Дилов. Ролята е богата, парадоксална, сложна, едно предизвикателство. Благодаря му, че ме покани за нея. Аз не гледам телевизия, но това не ми попречи да я изиграя. Една хубава роля няма нищо общо с телевизионната продукция. Голямото ми нещастие беше, че гледах „Четвърта власт”. Нашият сериал още не беше тръгнал тогава и, понеже има същата тема, си казах, че ако и той е такъв, ще се откажа публично от професията си и отново ще се върна в гората, откъдето съм дошъл.

Защо не ви харесва „Четвърта власт”?

Разбрах, че и много журналисти не го харесват. Но в България не съществува критика, а нашето изкуство не може да съществува без критика. Дори и да е нечитава критиката, трябва да я има. Защо няма критичност към телевизионните продукции? Последният мохикан е Юлиан Вучков – ходи напред-назад, прави се до голяма степен на луд, за да казва истини. И това е пълно нещастие за всичко, което произвеждаме като изкуство. Няма да казвам конкретно кое не ми харесва в „Четвърта власт”, няма да казвам имена. Аз обсъждам процеса – нашата работа е призвание, тя може да служи на злото, но по принцип е призвана да служи на доброто. В тези дни на политически хаос хората, които се занимават с изкуство, мислейки само за пари, не могат да си позволяват да произвеждат продукти, които отчайват и без друго отчаяното население. Не можем да произведем продукт, който да носи отчаяние, независимо за колко ценен го мислят неговите създатели. Това отчаяние предизвиква самозапалванията. Нравствените престъпления са много по-силни от физическите и са бомби със закъснител. Защото, ако се ограбват заводите, може да дойде друга нация и да ги възстанови икономически. Но пораженията върху нравствеността са фатални. Аз смятам, че „Четвърта власт” е престъпление към нещастния български народ. Не искам да се впускам в никакви други подробности. Аз нямам право да бъда критичен, защото съм действащ артист и могат да изтълкуват думите ми погрешно. Аз не нападам „Четвърта власт”, а коментирам липсата на критика.

За втори път работите с Любен Дилов. Предишния беше в „Седем часа разлика”…

Между другото, предишния път пак той ме покани и всъщност Дилов ме извади от гората. Аз живеех сред природата, бях много добре устроен, но той ми подаде ръка, гласува ми страхотно доверие, а когато на мен ми гласуват доверие, преставам да бъда аз.

Съжалявате ли, че „Седем часа разлика” приключи без финал, или вече го преодоляхте?

Аз го преодолях на личностно ниво. Просто не ми се разболя тялото от разочарование. Но на общо ниво не мога да го преодолея, защото още ме спират хора и питат „Филма ще го има ли?”. И аз нямам логично обяснение, защото не знам какво стана. Нещо, което хората харесваха, изведнъж да рухне! И сега ми казват „Ами, всичко така става в България”. Е, не може повече да се позволява да става всичко така в България. Но личностно го преживях. Да, ролята ми беше хубава. Аз вече бях достигнал консенсус със сценаристите да направим коренен обрат. Щеше да бъде още по-интересно – и самият сериал, и моята роля щеше да бъде безкрайно благодатна за изява. Съжалявам, че хората още го желаят, а него го няма.

Какво щеше да стане с Распутин?

Руснаците, за разлика от нас, са дълбоко религиозни. Те пазят християнството в сърцата си, въпреки ужасния комунизъм, който ги споходи. Ние сме много нещастен народ, защото сме абсолютни атеисти. Един руснак завчера в Бургас ми каза: „Вие, българите, сте цигани”. Аз му казах: „Не, ние сме по-лоши от циганите. Защото нямаме вяра. Един народ без вяра е загубен.” Та аз бях влязъл в консенсус със сценаристите за образа на Распутин. В последните серии, които не видяха бял свят, ние заснехме как той намира сувенира, който търси. И се оказва, че е дълбоко религиозен човек. И това щеше да подейства на нашия атеистичен народ. Поне щеше да има един светъл пример. И безкрайно съжалявам, че това не се случи.

Липсва ли ви спокойният живот на село?

Не съжалявам за спокойния живот. Аз имам цяла вечност на разположение, когато мина в друго състояние. На тази възраст смятам, че дървото трябва да дава плодове и ние всички трябва да допринасяме за тези, с които съществуваме. Преди дни чествахме в Бургас 90 години на моя учител Апостол Карамитев. Той казваше, че човек е взел по нещо – от родители, от учители, от родина, от народ. Той е взел човешко щастие. И това щастие си длъжен да го върнеш, да го дадеш на хората. А аз казвам, че ако не си го върнал, майната ни на спокойствието. Ти си една спокойна свиня. Библията казва „В щастливо време щастлив бъди, в злощастието на размисли отдай се”. Аз се оттеглих, за да размисля накъде вървя и да си усетя пътя. И всъщност завърших най-добрия възможен университет – на природата, която ме излекува.

Какъв човек беше Апостол Карамитев?

Преди седмица ме срещна на улицата негова роднина. Първите й думи бяха: „Юрка, знаеш ли, че Апостол не се казваше Карамитев? Комунистите го кръстиха така, защото той се казваше Апостол Апостолов.” Кара Мите значи Черното Мите. Някакъв прадядо, изселник от Тракия се е казвал така. Той става популярен с това народно име, но Апостол Карамитев беше единственият човек в Народния театър, който не беше в комунистическата партия. И ние, неговите ученици, всички се удивявахме как това е възможно. Той не беше партиен член! Той се казва Апостол Апостолов и аз ви уверявам, че имах щастието в живота си да пребивавам близо до истински апостол. Апостол е човек, отдаден на своя народ. На погребението му бях до ковчега му. Цялата „Раковска” беше пълна с народ, който ридаеше, а властта беше изпратила конна полиция, защото се страхуваше да не я свалят. Всички го обичаха, още го обичат.

Вярно ли е, че сте били любимият му ученик?

Може да се каже, че му бях любимец в първи курс, защото бях безкрайно отдаден на работата. Той ми се възхищаваше и минавах за негов любимец. Но след това, във втори курс, се влюбих и той ме низвергна жестоко. Просто ме подминаваше, все едно не съществувам, защото вече не си гледах работата. Тогава му стана любимец Велко Кънев. След това му стана любимец Филип Трифонов. Но това беше само в случаите, в които някой от неговите ученици беше отдаден на работата си. В четвърти курс всички си сверихме часовника, така че всички бяхме негови деца. Даже последните му думи в болницата преди смъртта му – това ми го каза неговата съпруга, били „Децата ми отидоха в Сливен и аз няма да мога да им помогна да се върнат”.

Говорите за това, че ви е насочил към Сливенския театър?

Тогава се работеше по разпределение и той каза: „Ако не отидете в Сливенския театър, няма да станете добри артисти. Ако останете направо в Народния театър, ще станете едни лигльовци”. Ние с Велко Кънев имахме заповед за Народния театър и той ни я скъса. И каза пред всички защо я къса. Тогава ми стана малко чоглаво, но след години разбрах, че беше абсолютно прав във всичко.

Като споменахте за влюбване, много се пише, че сте били жена си.

Не е вярно. Преди време направих изповед за женското начало по повод смъртта на майка ми и убийството на кобилата ми. А след това как се перифразира темата, просто не ми се коментира.

Разкажете за своята половинка сега.

Много пъти съм казвал и заради тримата си синове, и заради всички момчета, когато мъжът е неспокоен, а той е най-неспокоен, ако не е намерил мястото си за живеене и подходящата работа, и в личния живот не му върви. Когато ги имаш, си в хармония с природата и с космоса. И тогава няма защо да търсиш жена. Подходящата идва. Това ми се случи, когато намерих мястото си.

Роден сте в село Тотлебен. Как избрахте Фазаново за свой дом?

Аз много дълго съм се готвил да напусна София. Обикалял съм цяла България, гледал съм атласа за почви, води, растениевъдство и животновъдство. И най-неочаквано сърцето ми го грабна Фазаново, всъщност Странджа – Странната планина. Не ми липсваше родното място, даже не се прибирам там. Нямам пристрастия към местности, къщи и вещи.

Мина Узаничева

В. Всеки ден

Аз пак се  връщам на тази история. Аз я коментирам, но аз съм една извънпарламентарна единица, която бива коментирана, нападана, обругавана от целия  политически елит на България, само защото съм се осмелил да се изправя  срещу тях. Защо ГЕРБ мълчи, къде е техният коментар, този на  Реформаторския блок. За Румен Овчаров имаме мълчание вече в продължение  на един месец от страна на опозицията в парламента. Нека те да коментират.

- Г-н Бареков,днес имаме две новини за ключови оставки на хора от обществения живот вБългария, и в двете са посочени лични причини – дали трябва да се  съмняваме?

- В това управление и в предишното, и в още  по-предишното всичко е много съмнително и трябва да се съмняваме във  всяко едно нещо. Аз по-скоро бих казал така – по време на това  управление и на предишното, защото те нямат голяма разлика, и  назначенията, и оттеглянията, и уволненията, и напусканията са без ясни  мотиви. Това е най-лесното решение – личните причини и всичко е  приключено. И когато назначаваш и когато някой си отива, с лични причинисе обясняват най-лесно нещата.
- Да разбираме ли, че като човек, който следеше отблизо политиката, а сега сте част от нея, не вярвате на твърденията специално за Христо Бисеров, че не му е искана оставката, и че причините му са наистина лични?
- Не мога да коментирам конкретния казус, защото нямаме никаква информация.  Така или иначе, истината си я знае само господин Бисеров или онези,  които коментират и участват в тези процеси. В България управляващите
страдат от липсата на прозрачност. Това е основният проблем. И като няма
прозрачност, всяко едно назначение, всяко едно оттегляне, всяка една
сделка, като тази с Румен Овчаров, изглеждат съмнителни. Аз пак се
връщам на тази история. Аз я коментирам, но аз съм една извънпарламентарна
единица, която бива коментирана, нападана, обругавана от целия  политически елит на България, само защото съм се осмелил да се изправя  срещу тях. Защо ГЕРБ мълчи, къде е техният коментар, този на  Реформаторския блок. За Румен Овчаров имаме мълчание вече в продължение  на един месец от страна на опозицията в парламента. Нека те да коментират.
- Реформаторския блок очевидно се разпада и  вие бяхте прав. Вас първо ви обвиниха, че разпространявате невярна информация на регионални сайтове, но днес нещата са други, изненада ли еза вас?
- Е, нали хората идват при нас, каква  непроверена информация. Ние сме отворили вратите си към тях за  качествените хора в него. Проблемът на тези хора, е че те са твърде различни, там има хора, които са изцапани с участието си във властта, дискредитирани са морално, като г-жа Меглена Кунева, Трайчо
Трайков. Има и чисти хора като д-р Петър Москов, които никога не са
се окепазявали от съмнителни политически сделки, така че тази нехомогенна
маса няма как да съществува – там има хора с политически противоречия.
Нормално е “Зелените” да си тръгнат, къде по света и в Европа те са в
консервативни съюзи? Има хора, които са там заради гласовете на турските
граждани, които могат да донесат, като партията на КасимДал. Така, че тези хора ще имат доста проблеми помежду си. Но това е  лошата новина, хубавата новина е, че “България без цензура” и нашата  бъдеща политическа формация изцяло отваря вратите си за членовете на  Реформаторския блок. Каним всички симпатизанти и наши приятели от СДС да заповядат при нас. Аз адмирирам позицията на Божидар Лукарски, който единствен от Реформаторския блок се осмелява да иска Росен Плевнелиев да даде отговори на поставените от мен въпроси. И също така подтиква държавния глава да свика КСНС,
нещо за което реформаторите нямат позиция. Така че вратите са отворени.
Ние ще се позиционираме в центъра, което им дава възможност да бъдат
наши съмишленици и ще бъдем твърди противници на БСП, ДПС и ГЕРБ във властта.

Afera.bg

Бившият зам-шеф на ДАНС и покровител на Цветлин Йовчев и Владимир Писанчев е дал интервю за bpost.bg, което публикуваме дословно. Драшков бил на полето, отдавна не се бил срещал с Доган и щял да „разкае” Методи Андреев, че го посочил като човека, който изтропал инфо за Бисеров на Доган.

- Г-н Драшков, днес бившият шеф на Комисията по досието по време на управлението на ОДС Методи Андреев заяви, че вие сте генералът, докладвал на почетния председател на ДПС Ахмед Доган за разследването срещу Христо Бисеров? Вярно ли е това?

- Ако е казал това – чакат го големи съдебни дела. Ще плаща, докато е жив (по делата, б.р.) На полето съм в момента и въобще не следя събитията около Христо Бисеров. Пак казвам – ако Андреев е казал това – големи дела го чакат това момче.

- Ами казал го е пред една медия. А вие наскоро виждали ли сте се с Ахмед Доган?

- Не, за съжаление не съм…не че нямам желание. Ако Методи Андреев си е позволил да каже подобно нещо – че съм се виждал с ръководството на ДПС и съм им казал еди – какво си – този човек ще го съдя до дупка и ще го разкатая.

- Точният цитат е: „Иван Драшков е единственият възможен вариант за лице, което е било в сараите на Ахмед Доган в събота вечерта и му е докладвало поверителната информация, събрана в службите за Христо Бисеров”.

- Аааа…той все пак се е застраховал и си е оставил вратичка. А защо аз да съм единственият възможен вариант за „генерал от ДАНС”? Интересно ми е, не че се оправдавам! Аз от година и 8-9 месеца не присъствам в агенцията (ДАНС).

- Ами защото Атанас Атанасов и Иван Чобанов, като бивши шефове на Национална служба „Сигурност”, нямало как да имат достъп до почетния председател на ДПС.

- А защо Атанасов е изключен като вариант?

- Защото бил от ДСБ и Реформаторския блок..

- Ааа…изключено било..(смях)

- Казвате, че в момента сте на полето. Къде е това поле?

- В едно ловешко село, помагам на брат ми в земеделската работа. Шегата настрана – много отдавна не съм виждал г-н Ахмед Доган, не че не се познаваме. С него никога не съм се срещал по служба. Това категорично мога да го заявя. И самият той не е проявявал интереси в тази насока. Но Методи Андреев при това положение ще си го получи, защото това е един отдавнашен интригант и трябва някой да го постави на мястото му.

http://opinions.bpost.bg

Това са либерали с фашизоидна пасионарност. Изготвеният от тях списък с “врагове на народа” е само едно от проявленията на този феномен. Говорят за “протест в името на морала”, а основното, което проповядват, е омраза и нетърпимост към различните от тях. Омразата е техният наркотик. Останат ли без него, ще изпаднат в страховита невъзможност да функционират като нормални човешки същества. Оттам и желанието да си измислят все нови и нови врагове. Съвсем скоро ще започнат да се разправят и помежду си, да издирват трескаво “врага с партиен билет”. Нямайте никакво съмнение, че ако тези малки сталинчета се доберат до властта, демокрацията и толерантността ще бъде последното нещо, от което ще се интересуват.

- Кой и какъв си всъщност ти, колега Волгин? Ако влезем сега в мрежите, може едновременно да ни се изправят косите и да се стопим в приятелски усмивки, когато четем написаните за теб неща там.

- Не съм нито демон, който с появата си да кара косите да се изправят, нито съм ангел, чието присъствие предизвиква масово одобрение. Съвсем нормален човек съм, с характерните за всеки човек надежди, радости, разочарования, притеснения, раздразнения. Ако има нещо, което особено силно да ме дразни, това със сигурност е фалшът. Направо ме побърква всичко фалшиво. Ето, да вземем тези т.нар. протести. Много познати, познавайки анархистичния ми характер, в началото се изненадаха, че и аз не съм на улицата, че не подскачам и не пия бира на платното на Орлов мост. Има една основна причина, поради която не съм там – фалшивият характер на случващото се. Това не е истински протест, това не е истинска революция, за които мечтае бунтовната ми душа. Това е ерзац, дубликат, менте, лошо копие на гражданска съвест и на морално негодувание. Ако гражданската съвест и моралното негодувание бяха автентични, трябваше да се появят много по-рано, по време на предишното управление, затънало в интелектуална пустота и откровено дебелоочие. Обаче много от тези, които днес ни обясняват колко страшно морално възмутени са от настоящата власт, бяха верни слуги на предишната. Е, как да им повярвам? За мен това са шепа кариеристи – фалшиви герои, изкуствени борци за справедливост, джуджета мечтаещи за великански статус. Даже понякога ми става мъчно за тях – толкова изпълнена с невъзможност е тази мечта.
- Чувстваш ли се обречен, когато не срещаш цивилизовано разбиране на изразените от теб възгледи?
- Чувствам се разочарован. Най-вече от нежеланието на много хора да водят културен и смислен дебат. Потресен съм от неуправляемата страст да обиждат всички, които имат различно от наложеното мнение. Потресен съм, защото винаги съм смятал, че клишетата трябва да бъдат оспорвани, без значение кой ги налага. Между другото най-трудно, а и бих казал, най-опасно е да оспорваш клишетата, налагани от тези, които се определят за “елита на нацията”, за нейното “интелектуално съвършенство”. Оказва се, че тези хора зад привидното си лустро на демократичност и толерантност крият зловеща нетърпимост към опонентите си. Те се кълнат в ценностите на либерализма и хлевоусто прокламират правото на всеки да има каквито си иска убеждения. Само че тези прокламации са една повърхност, под която клокочи истинската им нацистоподобна същност. Това са либерали с фашизоидна пасионарност. Изготвеният от тях списък с “врагове на народа” е само едно от проявленията на този феномен. Говорят за “протест в името на морала”, а основното, което проповядват, е омраза и нетърпимост към различните от тях. Омразата е техният наркотик. Останат ли без него, ще изпаднат в страховита невъзможност да функционират като нормални човешки същества. Оттам и желанието да си измислят все нови и нови врагове. Съвсем скоро ще започнат да се разправят и помежду си, да издирват трескаво “врага с партиен билет”. Нямайте никакво съмнение, че ако тези малки сталинчета се доберат до властта, демокрацията и толерантността ще бъде последното нещо, от което ще се интересуват.
- Какво те разочарова повече – медийната среда днес или повсеместната липса на качествена журналистика? Споделяш ли този извод?
- Българската журналистика има един жесток дефект – липсата на дълбочина. Много малко са журналистите, които имат желание да стигнат до корена на обсъждания проблем, да разголят истинската му същност. Много по-лесно е да се плъзнеш по повърхността, да отметнеш бързо едната задача, за да тръгнеш със същото весело безгрижие към следващата. Твърде малко са примерите за сериозна, за аналитична журналистика, която не се влияе от модата в обществото, а наистина търси отговорите. Казвам всичко това и с голяма доза самокритичност. Твърде често се ядосвам на самия себе си, защото ми се струва, че нещата, които правя, биха могли да бъдат свършени по доста по-добър начин. Надявам се, че това постоянно неудоволствие от самия себе си ми помага да се развивам, да не се застопорявам.
- Имат ли основание твърденията, че журналистите са станали “първа власт”, след като доби гражданственост определението “четвърта власт”?
- Журналистите едва ли са придобили подобна власт. По-скоро собствениците на изданията, за които работят, имат тази възможност. А иначе българските журналисти не са нито по-добри, нито по-лоши от българските депутати, министри, съдии, прокурори… Затова и понякога се чудя на страстта, с която ние, журналистите, изобличаваме пороците на останалите играчи на обществено-политическата сцена. Не казвам, че трябва да замълчим, не казвам, че трябва послушно да изпълняваме указанията на управляващите. Ни най-малко не бива да правим това! Просто трябва да насочим една немалка част от любимия си критичен патос към самите себе си, към собствените си недостатъци, които, тук едва ли издавам някаква страховита тайна, не са никак малко.
- Защо д-р Михайлов е един от твоите любими събеседници в обичаното от повечето хора твое предаване по БНР?
- Д-р Николай Михайлов е съвършеният диагностик. Специфичен д-р Хаус, който всекидневно се сблъсква с болестите на българското живеене. Това е рядко срещан талант. Подобно на този филмов герой и д-р Михайлов не се бои да изрича нелицеприятните истини. Няма никакво намерение да създава чувство на комфорт у пациентите си. Понякога дори си мисля, че той не е българин. Ние сме царе на лицемерието. Обожаваме да казваме това, което НЕ мислим. Чувстваме се безкрайно уютно в пашкула от лъжи и полуистини, които постоянно изричаме. И приемаме много болезнено всеки опит да бъдем извадени от него. Д-р Михайлов изрича това, което ние се боим да назовем. Затова и много хора му се сърдят. Те не искат да бъдат изваждани от пашкула. Искат да продължават да обитават това фантазмено лъжовно пространство и се ядосват на всеки, който ги призовава да се променят. За щастие, има и хора, които не се страхуват от неудобните истини, които искат да ги чуват. Така получават усещането, че не са сами в собствените си съмнения. Д-р Хаус успява да върне своите пациенти към живота, без да ги глези с ненужна сантименталност. Много би ми се искало д-р Михайлов да има същия спасителен ефект върху обладания от толкова демони български пациент.
- Битуват мнения, че е целесъобразно обединяване на БНР и БНТ, но при подходящ момент и политическо доверие. Като журналист с гражданска позиция по актуални събития какво е становището ти по този въпрос?
- На теория звучи добре, но ако се приложи на практика, ще бъде катастрофа. В българските условия едно такова обединение ще бъде направено не с цел по-добрата работа на двете медии, а заради стремежа на властта, която и да е тя, да ги контролира по-лесно. Започвам силно да се притеснявам всеки път, когато управляващите заговорят за “концентрация”, “окрупняване”, “обединяване”. Това за мен са евфемизми, смокинови листа, зад които се прикрива желанието за по-стриктен контрол. Тук правя едно много важно уточнение – изобщо не е задължително контролът, цензурата да идват единствено от страна на официалната власт, от “Дондуков” 1, “Дондуков” 2, от парламента. През последните месеци например наблюдаваме как опитите да бъдат заглушени неудобните гласове идват най-вече от средите на хора, които моят колега Божан Петров иронично нарича “приятели на демокрацията”. България може да не е голяма, но пък цензура дебне отвсякъде. Така че колкото по-необединени са медиите, толкова повече са шансовете да се противопоставим на постоянните опити за контрол.

Зорница Илиева

В. Дума

Всичките ми близки смятат, че поведението ми е безразсъдно, че безмилостно спрямо тях, но  смятам, че нямам друг избор, че за да спечелиш тази битка с политическата олигархия  наистина трябва да действаш смело, разумно, не бих казал безразсъдно, но бих казал с голям кураж. Разбира се, че заплахите ще бъдат сериозни, защото аз се изправям срещу едно цяло статукво, което трябва да бъде разрушено, за да построим нова държава.

 -Няма как да не започна с вестникарски казано с „ударна сензация” тази седмица, това са заплахите за вашия живот. Още повече, че Вие сте вече български политик, млад български политик и стартирате кариерата си с подобен вид, извинявам се за думата, сензация. Как ще коментирате това нещо?

-   Не бих го коментирал в детайли. Заплахата е сериозна, това не е заплаха, това е било директна поръчка дадена от приближени до бившия Премиер и до Пашата. Надявам се, че службите ще си свършат работата. Сега чета тук дори, че групата е била наета на Йоско от Костинброд, който по принцип е известен с връзките си с Цветан Цветанов, който му беше сложил чадър, бившия вътрешен министър. Нямам точно представа, кой е взел поръчката, знам само, че миналата седмица е трябвало да извършат покушението. Имах 48 часа да реагирам, в момента  който го разбрах във вторник, радвам се, че медиите осветиха случая, което своевременно я е спряло Истината е, че засягам огромни интереси, финансови и политически, надали ще ми се размине така леко. Надявам се да оцелея до изборите, защото тогава българския народ ще си каже тежката дума.

-   Това се надяваме.

-   Вие отбелязахте, че съм нов политик. Аз съм бившия нов политик, не случайно ме наричат новия политик, колегите журналисти.

-   Абсолютно, Вие сте даже нов модел политик.

-   Аз съм човек който не в София по жълтите павета.

-   Вие сте от малкото политици, които си вдигат телефона при това редовно, това е еволюция, казвам го в качеството на журналист.

-   И други го правеха, но като взеха високите властови позиции забравиха и народ, и приятели, и журналисти.

-   Как определяте някои коментари на по-негативно настроени наши колеги към Вас, които Ви наричат, новия Бойко Борисов?

-   Тези сравнения са крайно неуместни. Аз съм образован, плюс това за разлика от Борисов, не идвам от охранителния бизнес и от СИК, аз идвам от най-светлата част, от журналистиката. Не ги приемам тези сравнения, те очевидно визират факта, че не го подкрепям  и физически аз съм по-млад и по-силен от него, чисто физически като човек, който тренира редовно.

-   Високия Ви рейтинг също говори за такива ………

-   Моя рейтинг в момента притиска този на Борисов и се надявам, че в скоро време, моя рейтинг ще е доста по-висок от неговия, защото така би било редно, защото в противен случай, ще смятам, че има някакви манипулации. Няма как един човек докарал българския народ до просешка тояга, откраднал, по думите на хората, огромни суми, присвоил, оставил пенсионерите, младите хора и майките без увеличение на доходите четири години, напълно провалил се във всички начинания като Министър-председател, няма как той да имитира високи рейтинги. Просто рейтинга на Борисов го знаят хората по площадите, които биха искали да го видят и да му кажат в очите, какво мислят за него, но за жалост той се е скрил.

-   Няма как да не питам един личен въпрос, сега четох интервю във вестник „Уикенд” с Вас, за семейството Ви. Вие твърдите, че семейството Ви плаче и няма как да е по друг начин, особено в ситуация на такава сериозна заплаха за живота Ви. Не плащате ли твърде висока цена г-н Бареков?

-   Плащам. Всичките ми близки смятат, че поведението ми е безразсъдно, че безмилостно спрямо тях, но  смятам, че нямам друг избор, че за да спечелиш тази битка с политическата олигархия  наистина трябва да действаш смело, разумно, не бих казал безразсъдно, но бих казал с голям кураж. Разбира се, че заплахите ще бъдат сериозни, защото аз се изправям срещу едно цяло статукво, което трябва да бъде разрушено, за да построим нова държава.

-   Това са сериозни претенции. Дори в едно от интервютата си заявявате, че първата Ви работа когато станете премиер, което е много вероятно на база на ваш  висок рейтинг, е да тръгнете срещу Доган, Станишев и Бойко. Това е сериозна заявка. Според мен това ще привлече доста хора на Ваша страна. Смятам, че това е много сериозен ангажимент, който трябва да изпълните.

-   Добавям и това, че не само срещу тях, но и срещу всички, които са били в изпълнителната власт и срещу всички бизнесмени свързани с тях. Ако ние открием, че тези хора имат комуникации и транзакции, размяна на пари, офшорни компании с бизнесмени, те също ще бъдат включени в проверка. Това ще бъде мащабна проверка, която за няколко месеца ще блокира техните финансови потоци, аз от сега казвам, че операцията ще носи названието „Операция държава”, като операция „Чисти ръце” в Италия. Тя ще завърши първо с възмездие, второ с връщане на откраднатите пари на българския народ. Аз съм сигурен, че милиарди ще открием в офшорните компании в чужди банки, включително и кеш, складирани по къщи и мазета, както се носят слухове, за начина по който Борисов е крил парите по Банкя. Тези пари ще бъдат върнати обратно на хората, ще бъдат конфискувани и върнати на хората.

-   Това е сериозна заявка.

-   Аз имам  смелостта да го извърша. Тук не случайно употребявам думата „аз”, защото това е лична отговорност, персонална, която аз поемам пред хората, че ще изпълня.

-   Като млад политик искам да потърся Вашия коментар за появяващите се „млади” партии, каквато е една БАСТА и много други такива подобни, които също дават сериозни заявки за участие във властта и т.н., това не са ли клонинги на ГЕРБ?

-   Това са притурки на ГЕРБ, това са безсмислени формирования, само компрометирани хора са се събрали, изхарчили са един куп пари за глупости, времето на партии като БАСТА и ЛИДЕР отмина отдавна, те разчитат на т.н. корпоративен вот . Това са формации без никаква идеология. Едните не харесват Цветанов, другите искат да вкарат шефовете си в Парламента, това няма кака да стане. Не случайно има една процентна бариера от  4%, която  винаги разочарова тези, които изхвърлят куп пари. Бих посъветвал господата от БАСТА и ЛИДЕР просто да не си харчат парите за глупости. Разбирам, че ги боли от Борисов и Цветанов, но такъв е живота, един път ще си министър след това няма да си повече.

-   Много добре казано. Ние сме от една от най-големите регионални  медии  в югозападна България, бих искал да Ви задам въпрос, имате ли някакво виждане за един голям проблем, който е в цяла България, това са т.н. „кметове феодали”, т.е. нередностите, които се случват в местната власт? Повярвайте ми, ние работим тук години има фрапиращи неща.

-    Аз съм човек, който ги е разследвал тези кметове феодали като журналист и знам много добре техните практики.

-   Тук се печелят обществени поръчки от една фирма дала гаранция за една канализация 600 години, дава тройна цена, но на база тази оценка и дават обекта, което е нещо страшно.

-   Това за гаранциите ние ще го отменим веднага, никъде по света няма гаранции. Дори в Германия, където фирмите работят по Европейски стандарти, гаранциите са стандартни. Така някой може да даде гаранции до следващата ера. Това за гаранциите е измислено от политиците, от ГЕРБ,  от БСП и ДПС, за да диктуват обществените поръчки и да ги печелят техни фирми. Ние ще го махнем веднага. За кметове ще има децентрализация, но сериозен контрол от страна на данъчни служби и областни управители. Ще махнем от Конституцията областните управители и ще направим осем регионални избираеми губернатори плюс София девет. Те ще бъдат избирани от българския народ и ще имат много сериозни контролни функции като второ ниво на децентрализация спрямо кметовете. Ще съкратим пари за администрация  и ще дадем свобода на кметовете, но в рамките на контрола, който ще бъде извършван върху тях, за да няма безобразия с обществени поръчки, да не се получават т.н. „кметове феодали”. Най-вероятно ще въведем и мандатност и ще ограничим присъствието на кметовете във властта, в рамките на два до максимум три мандата по време на нашето управление.

-   Да Ви помоля за един коментар, който е доказуем, ако искате мога дори да го приложа с факти. Много от общинските съвети главно в югозападна България, общинските съветници от ГЕРБ са в симбиоза с местните власти не зависимо от това, че местната власт е от ДПС или БСП. Това как ще го коментирате? ГЕРБ не прилича ли на корпоративна партия, на някакво ООД? Една община като Гоце Делчев да речем, 10 съветника на партия ГЕРБ или 8 ако се не лъжа, гласуват едно към едно с местната власт при положение, че са опозиция.

-   Това доказва двуличната природа на гербаджиите, те бяха най-добрите приятели и партньори на ДПС, четири години, в момента ГЕРБ се превръща в обслужващ персонал на ДПС, това е властова корпоративна партия, която не спазва никаква политическа и идеологическа хигиена. За нея е важно само да бъдат във властта и да лапат ресурсите на хората и това ги разконспирира напълно. ДПС беше най-добрия партньор на ГЕРБ до като управляваше, в момента ГЕРБ обслужва ДПС, това е истината.

-   Това е много силно казано.

-   Да, така е, фактите го показват.

-   Вече работите ли в посока „България без цензура” като политическо движение, за създаване на регионални структури? Това е много важно за нашите читатели.

-   Да, регионални структури на всякъде. Във вашия район, ще имаме в Кюстендил, в Дупница, в Петрич, в Сандански, в Благоевград, в Гоце Делчев. Покриваме основните райони. Ще бъдем готови за изборите през месец май. Отворени сме съм българи, към българи-мохамедани, към турци. Ние сме национална, народна партия. Ще бъдем движение, базирано в центъра, силно разочаровани от другите партии идват при нас,честни почтени хора.

-   Какви качества трябва да има един регионален лидер на „България без цензура”?

-   Те са ясно отдавна, местен, свестен и известен трябва да е той. Първоначално ще номинираме по няколко регионални лидера, да се конкурират, да събират членска маса, поддръжници и след като структурираме движението като партия в края на тази година или началото на другата в срок от две седмици до три ще проведем регионалните събрания, ще изберем и местните лидери.

-   За Вашето интервю обявихме седмица  предварително, че ще има интервю с Вас, поемата ли ангажимент наши читатели, които искат да речем да изпратят сигнал до „България без цензура” или търсят теоретическо съдействие, да ги препращаме на Вашия имейл или сайт?

-   Пращайте ги, ще им отговоря своевременно, ще ги поканим и на среща с нас. Ние скоро време пак ще се вървим в региона  и ще можем да комуникираме с хората. Аз непрекъснато имам комуникация с хора от Кюстендил, Дупница, Петрич, Сандански, Симитли, Благоевград.

-   Остава само да пожелаете нещо на нашите читатели?

-   Пожелавам им  здраве на първо място, просперитет и да вярват, че със наето идване във властта, българския народ ще живее много по-добре и политиците от тук на сетне няма да злоупотребяват с парите на хората. Откраднатите до момента пори в рамките на една година ние ще върнем обратно на българските граждани.

-   Много ви благодаря за това интервю г-н Бареков, извинявайте, че Ви отнехме от времето.

-   Живи и здрави.

-   Запазвам си правото и за напред когато има нещо да се търсим.

-   Успех. Разбира се че ще се търсим.

 Интервюто взе

Веселин СТАМЕНОВ

ЮГОЗАПАДЕН ТАБЛОИД ТОП ПРЕСА

За да лъсне цялата истина, за да стане безпощадно ясно, че на идиотията трябва да бъде сложен край, че Мутрата трябва да бъде озапатен, че Реформаторския блок трябва да се кротне и да започне дълга и упорита работа по изграждане на структури, че окупаторите трябва незабавно да прекратят незаконните си действия! Тези 50 хиляди души на Орлов мост трябва да се разглеждат именно като последно предупреждение за царящото в центъра на София и в Ректората беззаконие!

Людмил Георгиев е възпитаник на СУ “Св. Климент Охридски”. Доктор по социология и по психология. Професор по социална, етническа и политическа психология в Алма матер. Автор на десетки научни и публицистични студии, статии и седем монографии. В началото на 2014 г. се очаква книгата му “Критическата психология на политиката и историята”. Чете лекции по етническа, политическа, социална и екзистенциална психология и психология на религиите.

“Все се надявам, че народът ще започне да усеща най-после, че грижата за държавността е преди всичко негова”

- Проф. Георгиев, вие преподавате политическа психология. Какъв е вашият прочит на събитията от събота – двата митинга, огранизирани от БСП и ГЕРБ?
- По безапелационен начин стана очевидно, че  петмесечните протести и рехавата окупация на Ректората нямат поддръжка в страната, както и че подкрепата за правителството е по-голяма, отколкото съпротивата срещу него.
Това, че управляващите се осмелиха да направят митинг, за мен е знаменателен факт. Има още няколко такива неща в тази ситуация и първото от тях е, че за първи път може би се постави необходимостта този народ да започне да мисли себе си като нация. Имам предвид нация, която е съставена не само от мнозинствения български етнос, но нация, която включва в себе си и турци, и роми, и помаци, и всички общности, които традиционно населяват тази земя. Досега това нещо не се е случвало. За първи път лидер от турски произход от такъв мащаб говори в центъра на София. Тези нюанси е добре да се маркират.
Намирам, че е крайно време народът да почне да мисли себе си като нация. Българският гражданин Хасан от Ардино е еднакво значим с Петър от Радомир, както и със Зюлкие, да речем, от Якоруда, или Иван от Факултета. Те са еднакво значими с Асен Генов например от жълтите павета на София. Аз не мога да разбера от позициите на какво самочувствие някой може да казва, че единият е по-важен от другия. Това е абсурд. Ако продължаваме така, доникъде няма да стигнем. Полезни-безполезни, качество-количество. Това са абсурдни разделения. Това е един откровен фашизъм, зле преведен при това.
- Според някои съботните митинги са еднакво неприемливи?
- Аз разбирам онези, за които и двата митинга са еднакво грозни, една предимно естетическа позиция, която би била чудесна, ако се отнасяше за друга ситуация. Ако не беше онази продължаваща медийна манипулация, която искаше да ни внуши, че едва ли не цялото общество иска оставката на кабинета “Орешарски” и връщането на мутрата Борисов като шеф на коалиционен кабинет между ГЕРБ и Реформаторския блок. Ако не беше повече от петмесечният терор, чрез който нищожна групичка същества тормозят гражданите на София под водачеството на известни, умни, красиви и интелигентни другарки и другари от НПО-тата на Сорос и Отворено общество. Ако не беше онова откровено беззаконие на окупаторите в Ректората на Софийския Университет, чиито вдъхновители зад маската на въобразените претенции за морал се държат като зомбирани партийни комисари. Ако не бяха шизофренните напъни на огромния отряд от козируващи журналисти, които лъжеха най-безскрупулно за това, което всички виждахме, че не е така, както ни се представя. Някаква дрогирана групичка от неидентифицирани субекти, искаща да превземе парламента на Републиката, биваше представяна като носител на Новото, а пък полицаите бяха обвинени във всички смъртни грехове. Ако зад цялата тази измама не се криеше простият факт, че се цели нацията и държавата отново да бъдат обрамчени в диктатурата на онова парадоксално същество Бойко Борисов, заедно с разни Цветан Цветановци, Цецки Цачеви и цялата тази долнопробна ГЕРБ-аджийска пасмина!
Ако го нямаше всичко това, естетическото възприятие на случилото се в събота в София можеше и да има някакви основания! Но на фона на продължаващото насилие над мисленето това, което се случи в събота на Орлов мост, повече от сигурно е, че трябваше да се случи! За да лъсне цялата истина, за да стане безпощадно ясно, че на идиотията трябва да бъде сложен край, че Мутрата трябва да бъде озапатен, че Реформаторския блок трябва да се кротне и да започне дълга и упорита работа по изграждане на структури, че окупаторите трябва незабавно да прекратят незаконните си действия! Тези 50 хиляди души на Орлов мост трябва да се разглеждат именно като последно предупреждение за царящото в центъра на София и в Ректората беззаконие!
Повече от убеден съм, че стъписването на естетите е резултат тъкмо от това, макар и все още неосъзнато, предупреждение, което хората от България категорично заявиха в съботния ден на шествието от Орлов мост до президентството! Защото ако това безумие продължава, то очевидно следващия път могат да дойдат и 200, и 500 хиляди! Ако след стъписването последва осъзнаване и нормализиране на ситуацията, то страната все още има шанс! Ако въпреки всичко обаче мутри, реформатори и окупатори продължат с абсурдния си поход към властта с незаконни действия, то драмата очевидно няма да се размине!
- Това няма да доведе до нищо добро.
- Да. Ще възпроизведе това, което традиционнно в България се възпроизвежда. Противопоставяне по всички линии и невъзможността на нацията най-после да започне да мисли себе си в своето единство. Ако тя не го направи, няма как да структурира и държавата си. Това са редоположени неща. Или мислиш нацията като цяло, което е почвата за усещането за държавност, или си разединен докрай и няма държавност, и тогава участието в политиката се разглежда единствено като продължение на традиционните индивидуални стратегии за оцеляване. Бойко Борисов е пример за това. Макар да управляваше България четири години, той няма усещането за държавност, той не знае какво е министър-председател, та камо ли да знае какво е държавата.
- Той управляваше държавата, както се управлява бандитска групировка.
- Да, с полицейски привкус при това. Това е истината.
- Борисов сякаш сложи капката, която преля чашата на процеса на разделението?
- В българската история не е имало такова чудо от това ниво – министър-председател на държавата. Това е уникален случай и естествен резултат на тоталния ни отказ да мислим държавата като нещо наше и даване приоритет на индивидуалните стратегии за оцеляване както сред масата, така и сред елита.
- Вие сте от преподавателите, които не подкрепят окупацията на Софийския университет.
- Да подкрепяш незаконни и противоречащи на автономията на Алма Матер действия, особено днес, когато страната от 10 години е член на НАТО и от 7 – на Европейския съюз, и то през призмата на въобразената идея за борба срещу комунизма, е типичен израз на българската политическа инфантилност, за която говоря. Изглежда закономерно от такава оценка, че сегашните колеги-идеолози на окупацията ги нямаше никакви в началото на този последен преход, когато преди 1989 г. се формираха първите дисидентски движения, а след това беше структуриран СДС. А пък най-отчайващото е, че голяма част от тези днешни “революционери” се оказват агенти на Държавна сигурност, които си мислят, че с днешната си борба срещу “комунизма” ще изчистят от себе си този срамен етап в живота си. Те разсъждават така: “По-добре Бойко Борисов, отколкото БСП!”… Това е уникален парадокс, който няма смисъл да бъде коментиран.
- Когато хепънингът приключи, как ще работите заедно с онези, които подкрепяха окупацията, представяте ли си го въобще?
- Що се отнася до бъдещето, за съжаление тази окупация нанася много трайни увреждания на академизма в университета, чиито последствия ще тегнат години напред. Алма Матер много време ще се лекува от днешните травми. Това се отнася и до отношенията между колегите, които днес са драматично противопоставени, защото идеолозите на окупацията разглеждат нас, противниците, едва ли не като долни комунисти. Наистина сме заприличали на всичко друго, но не и на университет.
- Как стигнахме дотук – до това противопоставяне, до това отрицание на всичко, до тази омраза? Май пътят не ни отведе до храма, а някъде другаде…
- В основата и на днешната, и на предишните исторически драми на българската общност стои, според мен, една твърде типична амбивалентна културна представа, която предполага приоритетите на индивидуалните стратегии за справяне и оцеляване, придружени с отказа да се мисли общността и отсъствието на чувството за държавност. Към това трябва да прибавим липсата на достатъчно историческо, а оттам и на психологическо време, през което общност и елити да самоосъзнаят себе си като нация и държава. Тук нямам предвид само онези прословути “500″ години, но също и предшестващите ги сто, през които на практика няма българска държава, а това значи формиране на специфично културно отношение към света, в което индивидуалното оцеляване се приема като свръхценност, а представите за общност и държава са изпразнени от съдържание. Впрочем тъкмо в тази посока можем да си обясним и историческата трагичност на Левски, на Ботев и другите радетели за създаване на самостоятелна и независима българска държава. Тази тяхна лична драма се определя от невъзможността огромната част от общността да промисли идеята за необходимостта от собствена държава.
В същото време не по-малко драматично се полага националната психика и през последните 135 години от създаването на Третата българска държава. Оказва се, че за такъв изключително кратък от историческа и психологическа гледна точка период българската общност преживява три дълбоки състояния на социална аномия, на фундаментални преходи – след 1878 г., след 1944 г. и след 1989 г. В тези етапи, в които старите норми вече ги няма, а новите все още не са утвърдени и не функционират, като културни регулатори на мисленето и поведението се възпроизвеждат точно тези типични представи за значението на индивидуалното оцеляване и липсата на чувството за общност. Нещо повече – в такава психична среда държавата се разглежда като ненужно бреме, което е дошло незнайно откъде и определено пречи на индивидуалното битие. Затова българската общност предпочита да делегира права на друг, който да се оправя с тази тежест, с държавата. През първия преход това е монархическата институция, през втория партията-държава, а през третия – различните социални инженери, заявили се като Месии на общността. Бойко Борисов е последният от тях засега, но от друга страна, тъкмо неговата одиозна фигура е нелицеприятната истина за спецификата на българската култура като цяло и политическата в частност.
Що се отнася до храма, за който ме питате, гениалният български поет Стефан Цанев навремето само в един стих дефинира състоянието на общността: “Свинята мисли кочината си за храм, за Дева себе си, Исус е нерезът”… Няма какво да добавя, струва ми се.
- Ще рискувате ли с прогноза какво предстои? Ще се появи ли ново “красиво обещание”?
- Лечението на националната психика от управлението на Бойко Борисов може да започне след неговото тотално изолиране от живота на обществото. В тази посока, както казах, определено съм оптимист. Що се отнася до “красивото обещание”, все се надявам, че народът ще започне да усеща най-после, че грижата за държавността е преди всичко негова, че той не може да се откаже от тази си роля и да я делегира на друг, независимо от илюзиите на изборните процеси. Заедно с това ние ще трябва да започнем да мислим и собствената ни представа за това какво представлява българската нация. Опасявам се, че огромната част от населението все още не е наясно за това. И най-важното от моя гледна точка, от гледната точка на моята критическа психология – трябва най-после да се сложи началото на процеса на осъзнаване на собствените ни културни особености, които векове наред затлачват общностната психика. Само тяхното осъзнаване ще предположи необходимостта от създаването на такива условия, чрез които те ще бъдат преодолени постепенно. Вярно е, че за това е необходимо дълго историческо и психологическо време, но не по-малко вярно е, че за кратък период ние по никакъв начин не можем да изградим у нас морал и ценности, които другите народи и нации са създавали с векове. Може и да не звучи твърде оптимистично, но това е истината, друг изход няма.
Светла Василева

В. Дума

В своя разговор с Лъчезар Таков, един от адвокатите по делото „Килърите“, журналистът Явор Дачков всъщност прави задълбочен анализ на историята на скандалното разследване и свързаните с него съдебни процеси. Защото, както казва Дачков, през това дело се преплитат много сюжети, които говорят красноречиво както за политиката, така и за правораздаването, така и за криминалния начин, по който беше упражнявано правосъдието – особено при предишното управление.

Явор Дачков обяснява, че е бил подтикнат да даде думата на адвокат Таков в стремежа си да направи „опит за баланс в медийното пространство“ – защото през последните три години по това дело публично говорят само обвинителите.

„Имам предвид бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, прокурорите по делото, други странични говорители. Но думата на подсъдимите въобще не беше чута. А на мен ми беше забранен достъп за интервю както до Георги Вълев, така и до Васил Костов“, уточни Дачков, преди да зададе първия си въпрос към своя събеседник в Студио БГНЕС.

- Ще ми се днес да разкажем защо е важно делото „Килърите“ за българската публика – не само защото в него е замесен бившият министър-председател.

- Така е – от 2010 година насам беше давана трибуна повече на обвинителите, а някои от вашите колеги определено лансираха тезата на обвинението, че вината на тези подсъдими е безспорно установена и че едва ли не процесът се протака, само и само за да стигне до неизбежния си край, който явно беше осъдителна присъда. Това се дължи най-вече на натиска, на който тогавашните управляващи подложиха правосъдната система, и създадоха безпрецедентен случай.

Аз се разграничавам от мнението на прокуратурата, която смята, че това е едва ли не най-тежкото дело Не, имало е и по-тежки, и по-интересни неща. Но според мен управляващите се съсредоточиха върху този случай, защото нещата, с които можеха да се похвалят по време на тяхното управление, бяха малко – нормалното беше да се потърси пробив точно в тази система, да се покаже колко добре се работи срещу престъпността.

Първо искам да кажа, че процесът не трябваше да се състои на територията на Шуменския съдебен район, тъй като на практика голяма част от тези подсъдими бяха задържани преди това по случая с убийството на Юрий Галев. Но тогава всички знаехме, че върху Софийския апелативен съд, за който винаги съм смятал, че работят едни от най-добре подготвените съдии, просто няма как да се повлияе с политически сили и средства – там се работи само въз основа на доказателства и затова подсъдимите бяха пуснати.

Реакцията на вътрешния министър беше, че случаят беше пренасочен към Шуменския окръжен съд и Окръжна прокуратура. Там беше създадено едно звено от работещи прокурори с група от БОП, които решаваха всички въпроси, които разследващите полицаи и служителите на ГДБОП поставяха.

- Да направим уточнение. „Килърите“ наистина беше създадено заради убийството на Юрий Галев, но както виждаме и от прочетените присъди, неговото убийство въобще не влиза в обвиненията на прокуратурата, а съдът в София казва, че няма данни за извършено престъпление. И се преместват в Шумен. Тук ще направя една вметка: защо в Шумен? Защото по времето на ГЕРБ, когато Цветан Цветанов кадруваше в съдебната власт, шеф на окръжния съд стана съдия Нели Батанова – един изключително скандален съдия, която вместо да бъде санкционирана, се издигна в съдебната система. Тя беше съдийката, произнесла оправдателните присъди на убийците на студента Мартин Борилски – едно убийство, извършено в Париж преди около 13 години; дело, което предизвика реакцията дори на френския президент Никола Саркози, както и много острата намеса на френския посланик в България. Защото стана ясно, че безспорно доказаната вина на убийците не е достатъчна за съда – Нели Батанова беше ги оправдала; очевидно, че е изпаднала в зависимост. По тази логика, вместо да бъде освободена от съдебната власт, тя бе назначена за шеф на Шуменския окръжен съд, за да може да изпълнява поръчки на властта. От тук нататък какво става – как се създава тази група „Килърите“? Защото повечето от тях не се познават от времето, преди да влязат в ареста.

- Вие споменахте името на председателката на Шуменския окръжен съд. Тя играе много важна роля в досъдебното производство, макар че по принцип съдът няма участие в него, с изключение на няколко процедури като разпити на важни свидетели, процедурата по налагане и обжалване на мярката за неотклонение и т.н. Какво става? След като започват работа в Шуменската окръжна прокуратура и групата на ГДБОП, се оставят настрана принципите на обективност, които прокуратурата е длъжна да спазва в досъдебното производство – тъй като тя е господар на процеса.

Събират се изключително доказателства, които са срещу подсъдимите, като прокуратурата прави процесуален трик – отделя в друго производство материалите за убийството на Борислав Георгиев, тъй като по него няма привлечени обвиняеми лица. Всичките разпити на най-важните свидетели, които касаят убийствата на Румен Рачев и Петър Лупов, се провеждат по това досъдебно производство. И това се прави, за да не могат да присъстват обвиняемите и защитата на тези разпити.

- Тоест образува се друго дело, в което обвиняемите са в ареста, за да могат да разпитват свидетели, без да разпитват и тях?

- Да. Образува се друго дело. Обвиняемите вече имат повдигнати обвинения и по закон те са длъжни да присъстват на разпитите на свидетелите, когато те се провеждат пред съдия. Повечето от тези разпити на най-важните свидетели като Боян Джамалов и Лозан Цеков и другите са проведени по това производство. Макар че много от обвиняемите – примерно, Георги Велев – нямат отношение към убийството на Борислав Георгиев.

Всичките тези разпити са проведени пред един-единствен съдия – въпросната Нели Батанова. И това е в нарушение на процедурите по избор на съдия – тя не единственият съдия там все пак. Мерките за неотклонение пак в нарушение на принципа на разпределение на делата също попадат при нея и всички са задържани, без изключение.

Отделно от това, според мен и според подсъдимите са извършени груби процесуални нарушения. Упражняван е натиск върху някои от свидетелите, били са поставени пред една-единствена алтернатива: или потвърждаваш едни факти, които не знаеш, или ставаш член от групата на „Килърите”.

- Всъщност доказателствата по това дело са единствено свидетелски показания?

- Има и някои веществени доказателства, което трябва да се признае. Но те се отнасят за извършителите на убийството, които са изчезнали за дълъг период от време. Веществените доказателства нямат отношение, примерно, към моя подзащитен Георги Вълев – той е обвинен за подбудителство и помагачество и съответно съден за подбудителство от Шуменския окръжен съд. При него обвинението и целият процес, както и осъдителната присъда, се крепят единствено върху гласни доказателства. Това са показания на група лица, близки до Петър Стоянов. Това е отборът на тези юнаци, които периодично са канени в студиото на Люба Кулезич в Нова телевизия, за да декларират как ще се борят и са се борили срещу организираната престъпност. Съдът изцяло е „легнал“ на техните свидетелски показания, без да провери, че тези показания си противоречат в отделни свои части помежду си, както и отделни техни части противоречат на други доказателства – примерно, на някои специални разузнавателни средства. На някои от тези СРС-та се вижда как Боян Джамалов, единият от свидетелите, е уговарян да каже определени неща.

- Тук искам да прочета нещо много интересно, което излезе вчера в сайта „Афера“, но преди това ще кажа, че СРС-та по това дело са събирани само от килията на подсъдимите – когато те вече са арестанти. Няма СРС-та преди извършването на престъплението или непосредствено след извършването му, когато арестуваните са били свободни; преди да подозират, че ги следи властта. А всъщност каква е хватката? Вкарва се при арестанта едно подставено лице – т.нар. „камерник“ на жаргонен език – което започва да разпитва арестантите. И въз основа на този разговор в килията СРС-то бива представено като доказателство. Така между тези СРС-та е попаднал и следният запис – с един от основните свидетели Светлин Иванов (който между другото е дежурен свидетел и по делото „Наглите“, и по делото срещу Алексей Петров, наречено „Октопод“). Тоест има един контингент от дежурни свидетели, които обикалят различните дела и казват това, което им нареди БОП – в случая това е зам.-шефът на ГДБОП Валентин Цоновски, изиграл изключително грозна роля в това дело. И ето как си говори оперативен работник, всъщност Цоновски, със свидетеля Светослав Иванов. Чета ви едно към едно публикуваното в сайта „Афера“, както обещах в началото:

———————————————————————————————————————————————————————————————————

СВЕТЛИН ИВАНОВ: Ами виж сега как съм направил структурата. Значи, Васил Костов-Кеца е човек, дето организира и намира извършители на убийства. Той лично ми се е хвалил, че за 1-2 дена установява всичко, адрес, маршрути… и след това върши работа. Почти винаги сам, а понякога намира и други хора. Янко Попов е крадец на коли и е шофьорче на Кеца и другите. Тоя Райчо им намира оръжието, а пък Сумиста взима поръчки от Маргините и им нарежда какво да правят.

ВАЛЕНТИН ЦОНОВСКИ: А бе нещо не ми се връзва така. Нещо за тоя Жоро, Георги Вълев от Търново, знаеш ли?

СВЕТЛИН ИВАНОВ: Еми сега го чакаме да дойде от Шуменския арест. Едно момче, дето е в Шуменския арест, Симеон, ми каза, че ще идва и ние ще го посрещаме. Ама нали, като говорихме за мене да ме пуснете, искам да пуснете и Симеон.

(КОМЕНТАР НА Я. ДАЧКОВ: Значи свидетелят, който е подсъдим по някакво друго дело, прави сделка с полицая да лъжесвидетелства, за да го пуснат. И на всичкото отгоре той лобира за друг съкилийник, който ще натопи Георги Вълев, за да бъде пуснат и той.)

ВАЛЕНТИН ЦОНОВСКИ: А бе виж сега. Чакаме да ни кажат от София. Ама аз съм мъжкар и всичко, каквото сме се разбрали, ще го изпълня.

СВЕТЛИН ИВАНОВ: Виж кво, много държа. Това, което си ми обещал на мене, да го включиме и Симеон, защото и той съдейства.

ВАЛЕНТИН ЦОНОВСКИ: Дай сега да запишем всичко това, което говорихме, и да го оформим като разпит, да го пратим в София и после ще ти кажа какво правим.

СВЕТЛИН ИВАНОВ: Виж кво, аз няма да подписвам нищо, докато не ми гарантираш.

ВАЛЕНТИН ЦОНОВСКИ провежда телефонен разговор, след което се обръща към Светлин Иванов: Уредил съм всичко, давай да го пишем.

СВЕТЛИН ИВАНОВ: Чакайте да си извадя листа, че цяла нощ със Симеон сме ги мислили. Аз я измислих схемата, кой какъв е в тяхната банда, ама ми беше много трудно. Хареса ли ви как съм го измислил, добре ли е?

Тук СРС-то прекъсва.

———————————————————————————————————————————————————————————————————-

- Това е специално разузнавателно средство, направено от полицията! И то е хванало именно как Цоновски, който е зам.-шеф по терора, дава указания и измисля схемата за „Килърите“. Какво стана, като прочетоха в съда съдиите това нещо?

- Само ще кажа, че на някои от СРС-тата са присъствали наблюдаващите прокурори, които вместо да бдят за законността на извършваното действие, са го толерирали, вземайки отношение.

- Нека да кажем, че по конституция наблюдаващият прокурор се грижи и за правата на обвиняемия.

- Да, и затова се нарича „господар“ в процеса – защото законът натоварва наблюдаващия прокурор да събира доказателства и които оневиняват, не само изобличаващи доказателства. Много интересно е това, което прочетохте. По показанията на това лице – Светлин Иванов, беше осъден Георги Вълев.

- Други доказателства за неговите престъпления нямаше?

- Няма. По-скоро от трети лица. Една част са показанията на Джамалов, на които ще се спра. Интересното при Светлин Иванов е, че той действително сключва сделка с прокуратурата. По времето, когато пребивава във варненския арест, той е задържан и обвинен като ръководител на престъпна група, занимаваща се с разпространение на наркотични вещества. Може би това е първият случай, по който ръководител на група, занимаваща се с такива тежки престъпления, получава условна присъда и тя покрива точно до дни престоя му в ареста. Може би двайсет дни след като минават през него Васил Костов и Георги Вълев, Светлин Иванов е освободен под домашен арест – заедно с другия, за когото се пазари с Йоновски. Двамата и до момента се намират под защита на държавата – тъй като са много важни, ценни свидетели.

- Всъщност той е един дилър на наркотици, когото държавата пуска, за да натопи невинен човек, който не е извършил престъпление.

- Не просто дилър. Той е ръководител на високо ниво в престъпна структура за разпространение на наркотици. Важното в случая е, че има други доказателства, които опровергаха собствените му показания, че Вълев е направил показания пред него. Светлин Иванов е бил подготвен човек на полицията – както и вие установихте. Човек, който чака Вълев да дойде. Вълев стои в една стая с Иванов около 16 часа в килията – мисля, през ноември 2010 година. Идва за въззивна мярка пред Варненския апелативен съд, като след приключването й го връщат в шуменския арест.

В този момент Вълев разкрива цялото си сърце и душа пред едно лице, което не е виждал – Светлин Иванов. Там, незнайно защо – забележете – в следствения арест се оказва дамаджана с ракия, която е внесена не без помощта на охранителите, за да го предразположи да приказва. Само че Вълев не прави никакво признание. Аз съм чел буква по буква материалите от СРС. Нито прави признание в телефонните разговори с неговите познати, нито в разговора със Светлин Иванов.

Въпреки това Светлин Иванов се появява в съдебната зала в Шуменския окръжен съд и казва: „Вълев ми направи признания“. За двете убийства, за размера на сумата. По същия начин и Васил Костов – и той му направил признания 20 дена преди делото…

- А съдът не слуша ли записите? Там нали има записи на тези разговори!

- Естествено. Чете ги. И аз си казах: „Няма как Светлин Иванов да е достоверен свидетел по делото „Килърите”. Няма как да бъде приет като достоверен свидетел“. Но шуменският съд прие, че Вълев е споделил, че е поръчал двете убийства, когато двамата са се разхождали на „карето“ – където е открито място и няма запис.

Да направиш такова нещо е обида към процеса на събиране на доказателствата – да направиш този свидетел достоверен свидетел и да обосновеш присъдата си върху него, мисля, че е голям недостатък на тази присъда.

- Нека да кажем, че Георги Вълев е осъден, без да е известен физическият извършител на убийствата и без да е изяснен мотивът. Може ли да кажете няколко думи по това?

- Да. Принцип в правото е, че ако извършителят на едно деяние не е известен, не може подбудителят или поръчителят да бъде осъден. В случая съдът е приел, че са известни извършителите на двете убийства, за които Вълев беше осъден като поръчител. Но те са мъртви, колко удобно! Но странното е защо е „пришит” Георги Вълев към това дело? Защото такава тежка група според прокуратурата, която е създадена за толкова тежки престъпления, тя трябва да бъде финансирана от лице, което има определени икономически и финансови възможности.

Търсел се е удобен човек с възможности – Вълев е известен бизнесмен във Велико Търново. Собственик е на верига от хотели и има различни бизнеси, всичките му са успешни. Той е много удобен като лице, което да бъде финансов спонсор на тази група. Затова Вълев е „пришит” към тази група.

А какъв е мотивът? Според прокуратурата и шуменския съд мотивът е, че Вълев иска от адвоката Петър Лупов – понеже му е платил за участието в делата срещу ДЗИ Банк и е дал пари на Лупов, за които той не му е издал разходен документ – Вълев си го иска този документ, за да може да си намали данъците. След като Лупов му е отказал, Вълев решил да го убие. Другият мотив – специално за адвоката Лупов – е, че той видите ли, бил преминал на страната на пловдивската група, които били срещу Вълев. Какво излиза? Че адвокатът, който си е получил парите, изведнъж Вълев решил да го убие, защото бил мръсник…

Що се отнася до Румен Рачев, като се изследва житието-битието му, се вижда, че той си е гонел търговския интерес с правни средства до последния цент. Има други случаи, при които той неминуемо е завеждал дела или ги е бавел – използвайки цялата гама от правни трикове.

При г-н Вълев две или три години след случая, след като са се получили парите, той не е имал нито подаден иск, нито подадена жалба.

- Тоест той изведнъж решава да убие човек, с когото е приключил взаимоотношенията си преди три години?

- И след като е имало толкова СРС-та по делото, как нямаше поне едно СРС на телефона на Георги Вълев, който е задържан два месеца след като са задържани Сумиста, Васил Костов и другите? Как така не се хвана един факт преди делото, а се намират удобни свидетели като Джамалов, Светлин Иванов?

- Да, за Боян Джамалов може да кажете малко.

- Какво да ви кажа? Това е „джамалщината” в правото. Този свидетел се оказва изключително добър психолог. При него се изповядват, макар че заема най-низшето място в йерархията на Петър Стоянов-Сумиста. Джамалов е шофьор на жената на Сумиста. И изведнъж се оказва, че Сумиста споделя с този шофьор такива дълбоки тайни – че едни пари са за първия транш за убийството на Лупов; пък след това му казва, че други пари са от втория транш за убийството на Румен Рачев. Дава му и едни 500 лева, незнайно защо. И още куп небивалици и разминавания в твърденията на свидетелите.

Затова съдът прие, че Джамалов при показанията си е имал предвид период от време, а не точна дата. Само че никой не му слага думи в устата – нали е човек на обвинението… Ето това е свидетелят, който никога не е виждал Георги Вълев, обаче преразказва такива факти, които съдът използва като доказателства срещу Вълев!

Разбирате ли какъв ефект има върху обществеността самото име „Килърите“? Едно е да кажеш „Мишките”, друго е да кажеш „Килърите”. Като кажеш „Килърите“, ти вече си настроил общественото мнение срещу тези лица.

Тук ви предлагаме и писмото, което журналистът Явор Дачков е получил преди няколко месеца лично от Васил Костов-Кеца, осъден на първа инстанция на доживотен затвор без право на замяна по т.нар. дело „Килърите“. Писмото е писано от затвора и публикувано във в. „Галерия“, както и в сайта ГЛАСОВЕ. Препечатано е само в сайта „Афера“.

EТО ЦЕЛИЯТ МУ ТЕКСТ, КАКТО И ФАКСИМИЛЕТА ОТ ОРИГИНАЛА

Бойко пренасяше каптагон за Турция. Маджо поръчваше на Борисов да сплашва хора. Искам да ви разкажа как като охрана на Бай Миле съм присъствал на срещи, при които Младен Михалев-Маджо и Бай Миле даваха поръчка на Бойко Борисов да бъдат сплашвани, бити и пребивани хора.Присъствал съм и на среща, при която Бай Миле, Маджо и Бойко Борисов взеха решение да ме изпратят до Турция, за да занеса някакви работи.Не ми обясниха за какво става въпрос (впоследствие разбрах, че това са хапчета каптагон). Мога да посоча точно кога се случи това, дори къде бях отседнал в Турция. Като дойдоха хората в Турция, започнаха да ми обясняват как ще се заплаща в бартер с хероин за България.В Турция останах няколко дни, за да проверят качеството на това, което им закарах. Дадоха ми огромна сума пари в долари. Обадих се на Бай Миле – притесних се за минаването през границата с толкова пари. Той ми каза, че няма да има проблеми. Дори ме накара да му купя и цигари от безмитния магазин. Никой не провери колата както на отиване, така и на връщане (освен документите на граничния пункт). Когато се прибрах от Турция, казах на Бай Миле, че тия хора, с които се видях, са ми обяснили как ще стане работата – канали и други такива работи. Бай Миле ми каза, че са помислили, че аз съм човекът на Бойко Борисов.Мога да разкажа подробности как точно се очакваше да се прави бартера – трафика. Искам да кажа, че досега мълчах, защото вярвах на съда, но се оказа, че такъв няма и че ни осъждат по нареждане на Бойко Борисов, за да замълчим завинаги. Искам независима прокуратура и ако мислите, че ви лъжа, съм готов на очна ставка с Бойко Борисов. Мога да ви разкажа доста по-сериозни неща, свързани с Бойко Борисов, Бай Миле, Маджо и други от СИК.

1. Канали

2. Дрога

3. Цигари

4. Черно тото

5. Казино

6. Банки

7. Оръжие за други страни, както и износ на горива.

И още по-сериозни неща. Има още живи свидетели. Бойко Борисов лично даваше указания на Венци Стефанов, Маджо, Бай Миле как да издирват сина на Венци Стефанов. Доста хора пострадаха тогава. Мога да ви кажа колко точно пари са дадени за откупа и откъде са взети.

Васил Петков Костов (има и подпис)

Явор Дачков, Студио БГНЕС

Премълчаха същественото и подгизнаха в двусмислици. Имам предвид публичните лица на протеста, разбира се, тези от телевизиите. Впрочем, нещо за безпристрастността на тези телевизии. Някои от тях функционират като пиар агенции на протестното движение. Което пък означава, че освен невинност зад този протест има власт. Невинните не притежават телевизии.

- Ако българското общество е пациент, каква диагноза бих­те му поставили, г-н Михайлов? Кой е причинителят Ӝ и лекува ли се заболяването?

- Болестта е по-скоро лош навик: мнителност, мърмореща депресия. Нещо от пасивно- мазохистичната серия. Склонни сме да преживяваме живота си като участ. Очаровани сме от идеята за гарантиран провал. Зле съм, следователно съществувам. Ние сме майстори на автосаботажа, на самоурочасването. Политизираният българин търси истината в конспиративни бездни, като професионалист на подозрението, и докато я търси, не вярва на очите си. Не си вярваме и не се харесваме. Но най-опасни са заклетият скепсис и безпричинната умора. Подозрението за историческо изчерпване, за обреченост. Умората да бъдеш българин. Това кара българите да се разотиват – навън или в частни светове. Съгласието изглежда утопия. Как се лекува това, не знам. Може би с някакво доказателство, че можем заедно, че изобщо можем. Че избираме да продължим. Но как се постига това доказателство?

- Останаха ли хора, които могат безпристрастно да говорят за ситуацията в страната, или прекалено много пренатегнахме емоциите покрай последните събития? Защо така се получи?
- Последните събития са възпаление на чувствата и мораториум на разума. Шемет на отрицанието. Иска се храброст за осмислена, критическа реч. Ако не си на барикадата, си подозрителен. Нюансът е саботаж на ентусиазма. Протестът освободи гняв, но не можа да го осмисли и деградира до нещо подобно на секта. Разви вкус към списъци с врагове на демокрацията. Обади се болшевишкият бяс. Не събра сили да роди политическа алтернатива, нито кураж да обяви, че предпочита ГЕРБ и Реформаторския блок. Премълчаха същественото и подгизнаха в двусмислици. Имам предвид публичните лица на протеста, разбира се, тези от телевизиите. Впрочем, нещо за безпристрастността на тези телевизии. Някои от тях функционират като пиар агенции на протестното движение. Което пък означава, че освен невинност зад този протест има власт. Невинните не притежават телевизии.

- Възможно ли е след случващото се да се прави политика без емоции, прагматично и делово, или винаги се изисква известна доза лицемерие и страст, за да се спечелят привърженици за някакъв политически процес? Или може би това си е характерно за нацията ни, за географската ни ширина?
- Привърженици събира основно заканителната реч, тази, която обещава реванш и възмездие. Лидер е този, който поема българската фрустрация, открива врага и обещава разправа. В този почин има нещо лъжемесианско, разпасано популистко и даже безсрамно. По ирония от тази стилистика прихвана нещо и нашият либерален градски авангард, в мек, сантиментален вариант. „Червени боклуци“ с бяло пиано. Дьолакроа и цицата на Свободата. Дами от почетната гвардия на разгневените амазонки страдат публично от държавното несъвършенство. Напомнят активистки от движението „Фемен“. Голи до кръста разкъсани съвести. Щеше да е добре, ако гражданите и студентите си бяха спестили натрапничеството на психопатизирани съветници и пиар специалистки с „медиен опит“. Не им трябват и блогъри с комисарски уклон. Но на война като на война. Кой придиря на генералите? Кой?

- Какво е бъдещето на уличния протест оттук нататък – той ще продължи ли да бъде ефективно средство за изразяване на народната воля в критични ситуации, или ще става все повече технология и пиар стратегия?
- Добре е, че хората не приеха опита на властта да изстреля торпедото „Пеевски“ по посока на Цветанов. Идеята да блъснат това торпедо в корпуса на ГЕРБ не е без изкусителна сила, но е етически недопустима и политически дебилна.
Проблемът на протеста не е в началото, на етапа на справедливата масова реакция, а в средата и в края. Проблемът е в комбинацията на политическа двусмислица и неумерена морална претенция. Благодарение на телевизиите протестът се превърна в нещо като градска ортодоксия, интелигентска мода, шик. Накрая се развратиха по фарисейски образец. Обзе ги самомнение. И тъй като не успяха да свалят правителството, предадоха щафетата на студентите за една нелепа окупация. Алма матер във вериги…
Истината ще блесне след предсрочните избори. Ако бъде съставен кабинет на ГЕРБ и Реформаторския блок, този протест ще забрави гражданския си патос и ще потъне в нирвана. Тогава ще стане ясен неговият банален реваншистки характер. Ще стане ясно, че върху жълтите павета са се разхождали не граждани, а електорат на партии, срещу които би трябвало да протестират, ако бяха граждани. Това, че българското общество и неговият протестен елит проспаха безобразието ГЕРБ, е срам и позор.

- Защо според вас десните партии при последните протести ползваха доста левичарски методи за политическа борба? Включително „поеха отговорност“ за боядисването на паметника пред централата на БСП, което би смутило всеки десен избирател с консервативни ценности.
- Защото левият елит е по-скоро десен, а десният по-скоро ляв. По ирония на историята и по недоразумение. Левите и десните принадлежат на либералното вероизповедание по дух и копнеж. Не е вярно, че левите сънуват Евразия. И едните, и другите сънуват блаженство в хедонистичния рай, членство в престижния клуб на привилегированите. И са готови на всичко, за да си купят входен билет. В България няма консерватори. Консерватизмът е подозиран в симпатии към евразийската идея и етатизирания православен „фундаментализъм“, ако не и направо в дементна комунистическа носталгия. Никакви консерватори не могат да хванат корен на българска почва, защото почвата е камениста. Но са възможни съобщества от съмишленици. Романтици на едно невъзможно благородство.
Протестите са леволиберални по дух, с епизодични „кощунствени“ опити. Боята върху паметника експериментира и с нещо подобно на революционно мъченичество, на жертвен ексцес. Преспаха в ареста, имаше бдение. После обявиха и скандала на „първия политически арест“. Творят протестната легенда. Става дума за инфантилизъм, за детски ум.

- Очаквате ли скоро да се появи наистина модерна дясна партия, която да говори с терминологията на XXI век и да мисли за „хората, които работят здраво“ (каквото е мотото на британските консерватори)? Появявала ли се е такава досега у нас?
- Жизненият стил на постмодерния капиталист е по-скоро игрови, удоволствено ориентиран. Класическият производителен капитализъм от Веберов тип е в криза. Котира се финансово-спекулативното му продължение. Това развитие има дълбоки мирогледни основания, свързани с ценностните мутации на късния либерализъм, с денационализацията на елитите, с кризата на социалната държава и по-общо с умората на западната цивилизация. Уморената цивилизация е съставена от хедонисти, от развеселено отчаяни прахосници на остатъчен срок. Партия на национално отговорен десен елит е добра, но по-скоро утопична идея. Този елит, доколкото го има, е ценностно необвързан с националния контекст и неговите драми. „Красивите и интелигентните“ са космополити за свое удоволствие. Не им е до партийно строителство, до лични жертви и до диалог с простосмъртните. Ще употребят някой като Борисов, ще му подхвърлят министри. Ще въздействат от дистанция. Такъв е стилът им.

- Като оставим настрани бедността на държавата, има ли нещо в народопсихологията ни, заради което все още нямаме такива изявени дес­ни бизнес икони като Уорън Бъфет, Стийв Джобс – визионери, създаващи желание у хората за личен просперитет, за забогатяване благодарение на лични качества?
- Уорън Бъфет е по-скоро атипичен магнат с леви симпатии, а Стийв Джобс, мир на праха му – екстравагантен креатор и постмодерен будист. „Десните икони“ се изплъзват от идеологическа фиксация. Появата на предприемачи от такъв мащаб в нашата бедна страна би имала стойността на апокалиптичен знак, на предизвестие за края на света. Иначе устремени към личен просперитет – колкото искате. Едрият предприемач е възприеман у нас като криминална фигура, като мародер на държавата. Респектира, но не възхищава.

- Кои са истинските опасности пред страната, които се задават оттук нататък?
- Генералната опасност е България да се превърне в територия със затихващи функции, както се изразява социологът Иво Христов. Чакам с нетърпение да бъде опроверган. Тоталитарна България беше бедна, перверзно организирана страна. Днес е бедна, перверзно дезорганизирана. Вносът на свобода не произведе либерално-демократичен ред от европейски тип, а добре организиран хаос от социалдарвинистки тип. Между елита и простосмъртните – пропаст.
И един специфичен риск встрани от публичния интерес, за сведение и може би за размисъл. Появиха се съобщения, според които Американската психиатрична асоциация е на път да ревизира възгледа си за педофилията, като Ӝ признае статут на „сексуална ориентация“. Ако човек употреби разума си, за да разбере какво означава това и какво следва нататък, ще си даде сметка, че става дума за ускорение към бездна, и ще се ужаси. И нашите доморасли вълнения ще му се сторят детска игра.

- Много анализатори са отчаяни и рисуват мрачни перспективи за страната оттук нататък – разделение, маргинализиране на България в рамките на ЕС. Има ли нещо, което ви вдъхва оптимизъм?
- Нищо не ми вдъхва оптимизъм, но не губя надежда. Надеждата е добродетел, което означава дълг.

Елена Кодинова

В. Преса

За днешните събития и протестите, но с поглед и към миналото – за да си обясним защо и какво се случва сега. За късата памет и това колко важно е да не „зануляваш“ биографията си и да се правиш на чисто нов човек, пренебрегвайки изживените преди това години. По тези и други теми, свързани с интелектуалния елит на България в наши дни и преди 24 и повече години, бе разговорът в „Студио БГНЕС“ – с гост главния редактор на в. „Култура“ Копринка Червенкова.

- Защо днес толкова ярко се противопоставят едни на други хора, които до вчера бяха съмишленици? Защо се изпокарахме така?

- Ние се изпокарахме. Хората не се изпокараха. Това е разликата между сега и 1990 г., дори между сега и 1997 година. През 1990 г. държавата буквално се разцепи. На две. До такава степен отидоха в крайности двете половинки, че отвориха луфт, в който се настани престъпността. Тя тогава влезе – в това празно поле, което отвориха двете противоборстващи състояния на обществото. Аз дори не ги наричам „политически“.

Докато сега битката е във фейсбук, тя не е в семейството – защото тогава семейства се разделиха, семейства се изклаха. Няма я нито в градовете, нито дори в София. Една много малка част от София протестира.

- Това е важно да се каже. Защото основната претенция на протеста е, че той говори от името на всички граждани на България.

- Това е претенцията на всеки протест. Но през 1990 г. и през 1997 г. донякъде имаше идея за бъдеще. Идея за бъдеще, не идея за бъдеща политическа сила. Имаше хоризонт. Сега този протест не ни предлага идея за бъдеще.

- Това ли ви дистанцира от него?

- Да. И смятам, че това го проваля. Това го прави бутиково занимание, това обяснява защо няма хора в този протест. Защото хората не виждат в него идея за бъдеще. Аз още на 14 юни заявих отношение към онези политически сили, които извършиха този чудовищен гаф, наречен „Пеевски“. Тогава моят текст във в. „Култура“ завършваше с едно много мрачно изречение: „Добре дошли отново, г-н Борисов!“.

Ако това е идеята за бъдеще, хората не могат да я приемат. Макар и трудно признавано на глас, управлението на Борисов и ГЕРБ е една компрометирана власт.

- А политическата класа като цяло?

- Тя е компрометирана по друг начин. Аз разделям едното от другото, защото според мене Борисов е най-тежкото компрометиране на нашия политически живот.

- Доста хора, с които се водят спорове, казват: „И едните, и другите са едно и също. Те са червената мафия“. Защо смятате, че Борисов е дъно, от което няма по-надолу?

- Защото досега нито една власт не е била мафия. А Борисов беше мафия. Борисов изведе мафията и я превърна в нов финансов елит. Никой няма биографията на Борисов. Аз уважавам биографиите на хората. Аз смятам, че биографията е нещо важно – от нея не можеш да се отървеш. Така, както някои хора се опитаха да „занулят“ живота си през 1990 г. и да започнат начисто – мисля, че много тежко платиха за това, защото изпаднаха в тежко раздвоение. Сега плащат с тежки неврози.

- Как си представяте естетическия компромис на онази част от интелигенцията, която сега излиза и се бунтува – онзи ден видяхме и артисти, и режисьори: „погребваха“ публичния морал. Но те като че ли не се отвратиха толкова много от управлението на Борисов. Някои от тях дори го приеха за съвсем нормално – като Берлускони или като нещо по-ексцентрично, но дясно, антикомунистическо. Как си обяснявате това, че елитът, хората на културата, не се потресоха от случващото се с ГЕРБ и Борисов на власт?

- Още не мога да си го обясня. Те не само го харесваха, те си дружаха с него. От ръководството на Съюза на артистите бяха много близки приятели с Борисов.

Това някак мога дори да го разбера – защото, спомняте си, Борисов направи жест към председателя на САБ Христо Мутафчиев; един човешки жест, който му спаси живота.

Но личните отношения не трябва да се смесват с политическите. Това са две абсолютно различни неща. Човек трябва да си дава сметка какво представляваше Борисов за България. Смятам, че управлението му много трудно би могло да бъде достигнато като дъно – всичко останало е по-високо от него.

- Може ли да се направи аналогия с интелигенцията по Живково време и сега с Борисов? Приемането на такъв тип органичен диктатор, който дори може да бъде симпатичен със своята харизма или народняшки език.

- Интелигенцията винаги се е купувала – въпросът е на цена. Някои оценяват себе си по-високо и удържат по-дълго време, докато решат да свалят цената. Други се продават веднага. Така беше по Живково време, така е и сега.

- Да поговорим малко и за времето отпреди 24 и повече години. Вие бяхте от противниците на режима. Много ярко си спомняте какво се случи и как се случи на 10 ноември 1989 година. Преди малко казахте, че доста хора сее опитаха да си изчистят биографиите. Така ли накриво тръгна българският антикомунизъм, който така и не успя да се превърне в нещо по-смислено от отрицание?

- Не че си изчистиха биографиите, те ги занулиха. Просто все едно не ги е имало преди 10 ноември. И: „Ето сега започваме чисто нови…“. Е, не може да стане тази работа. Човек не е лист хартия – да го скъсаш, да захвърлиш другата половинка и да оставиш каквото ти си преценил. Каквото и да оставиш, то ще е твърде нащърбено.

Някакви нащърбени хора тръгнаха да се движат още от 90-а година. И до този момент – повтарям, плащат за това. Тежко се плаща! Човек не трябва да се отказва от биографията си.

Биографията носи пасиви, носи и активи. Важното е да съумееш да активираш активите, така да се каже – и да ги употребиш в новото време. Така направи голяма част от ДС, която е непрекъснато заклеймявана и охулвана и обявявана за най-големия виновник за всичко, което ни се случи. Но няма Държавна сигурност, има някакви персони, които имат нещо в главата или джобовете си – именно те се наместиха в този живот.

- Всъщност това се оказа най-стабилната мрежа от хора, без специален заговор.

- Точно така. Съществува мрежата на номенклатурата – как една дата би могла да я изчисти!? Какво да направим? Да отидем и да режем с ножици мрежата?

- Защо навремето не отидохте в СДС?

- Аз тогава направих друг избор. Три дни мислих и реших, че трябва да остана и да се занимавам с вестник „Култура“. А този вестник трябваше да го изтегля настрани от политиките – и от едните, и от другите. Разбира се, платих много тежко за това решение – защото и едните, и другите ме презряха. Отвсякъде ме атакуваха, но се оказа, че съм имала резистентност към цялата тази работа. Продължавам да я имам и досега.

- Но вестникът си остана и място за политика, без да бъде политичен.

- Да. Но там има предпочитания към аналитичните текстове, към текстовете, които анализират процесите. Обсъждат ги, а не ги пропагандират.

За нас това е важно – вестникът да не е пропаганден орган. Защото в ония години имаше два пропагандни рупора: „Демокрация“ и „Дума“. Те с това се занимаваха. Аз живеех с илюзията, че ще има едно трето поле и няма да бъда сама в него. Доста дълго време пребивавах в него сама. Никак не беше комфортна ситуацията, но в края на краищата я преживяхме.

- Няколко думи за кръга „Синтез“, за който се носят доста легенди? Много хора от този кръг след това имаха влияние върху публичния живот. Успяха ли да се реализират идеите, които сте имали тогава? Въобще как си представяхте бъдещето на България?

- Аз не бях най-големият активист там. Там имаше и други хора. Двигателят беше Александър Кьосев. Много важна фигура беше Владислав Тодоров, там бяха Ивайло Дичев, Мишо Неделчев и много други. Това предимно беше университетско занимание и начинание.

Беше опит отвътре да се разширяват границите на онова поле, да се тегли навън това поле. „Синтез” се занимаваше с интелектуална подривна дейност.

В обществото имаше две стратегии. Имаше и други организации, които искаха отвън да атакуват системата – най-агресивна тогава беше организацията на д-р Тренчев, ние бяхме доста по-колебливи, по-меки, нашият клуб. Седяхме отвън и отвън се опитвахме нещо да направим. Нямаше вражда, но след 10 ноември всичко се пръсна. Нямаше приемственост. Самият клуб се разпадна на две части – едната отиде в политиката, другата въобще изчезна.

- Сега основната критика и към протестиращите студенти, и към преподавателите, които подкрепяха окупацията, е, че университетът е място за идеи, място за разговори и дебати – не за протести.

- Това доказва още веднъж тезата, че този протест наистина няма идея за бъдеще. Бях онзи ден на една дискусия на студентите, „ранобудните“ – за състоянието, до което се е докарал протестът в момента. Беше доста тъжна картина. Тези момчета – там имаше само едно момиче – се хванаха за гушите. Те изкараха на показ всичките си скандали вътре в т.нар „щаб“ – аз го наричам тяхното политбюро. Ясно е, че там са се разцепили на якобинци и не знам какви – жирондисти ли, какви. Якобинците се опитват да вървят към някакъв тип героизация. Другите са по-умерени. През цялото време течаха обвинения и от двете страни. Реално не се получи никакъв смислен разговор, освен че излезе наяве този разпад.

Имам чувството, че якобинците са малцинство вътре. Че там е надделял реформисткият уклон. Всички плачеха: „Ето сега ние се провалихме“. Това беше общият вопъл – и от двете страни.

- Това не се чу по телевизията обаче. Този протест беше повече телевизионен, отколкото реален като че ли.

- Телевизиите непрекъснато го помпаха, да. Аз гледах срещата на президента, дискусията, която той организира за медиите. Това беше една много тъжна картина. Такова концентрирано скудоумие много отдавна не бях наблюдавала.

- Може би трябва да се аргументирате.

- Там имаше няколко нормални души – експерти, които се чудеха какво правят в тази компания. Не беше ясно по какъв начин са подбирани хората и какво трябваше да се съобщи на тази дискусия. Не беше ясно какво цели президентът освен пиар акция. Два часа загубени за националната телевизия, която предаваше директно.

Това беше наистина срамно! Там липсваха емблематични имена на българската журналистика – на пресата, електронните и интернет медиите. Чудех се защо ги няма и в един момент си помислих, че те или отказват да участват в рекламната дейност на президента – което е по-малко вероятното, или са доволни от състоянието си, намират го за нормално. Което означава, че не може да се създаде никаква критична маса от хора, които да искат промяна.

И така ще си остане – ще има корпоративна журналистика, която ще защитава определени интереси. Ще има тук-таме някакви интернет медии, които в някакъв смисъл ще се отличават – но те са бели врани. Ще ги има двете национални медии, които до този момент удържат някакво равнище. Но знаете ли защо го удържат? По една много, много проста причина: те са финансово осигурени – може би недостатъчно, но те нямат ежедневният проблем да се борят за някакви пари. Това е условие, което позволява относителна свобода на журналистите. Може да се пробва, да се види до каква степен един журналист може да си позволи да бъде свободен. Защото няма битка за ежедневните пари, идващи от рекламата. Ако в тези медии се извърши някаква промяна, ще бъде лошо и журналистиката в общи линии ще бъде обречена.

- Всъщност, ние сме свидетели на пиар от едната страна и пиар от другата. Споменахте президента с журналистите; снощи прочетох възмутени отзиви за някаква награда „Студент на годината“, която явно се организира от правителството и е предназначена да награди „послушните“ студенти, които не са „ранобудните студенти“. Не бях чувал досега да има такова събитие – „Студент на годината“! Свидетели сме на някакви публични образи, симулации. Вие в самото начало казахте – в 90-а година цяла България беше разделена. Сега е разделена една интернет общност, която се кара помежду си.

- Да, за съжаление е така. Плюс това има една дума, която ме влудява в момента. И това е думата „задкулисие“. Има много думи, чието значение аз не разбирам докрай, но това знам какво е. Защото ми е било професия едно време. Аз съм завършила „Театър“ и съм се занимавала с театрална критика. Задкулисието е мястото на сценичните работници. Те са много важни за режисьора, за актьорите, а сценографа. Но това са сценичните работници – тези, които произвеждат удобството на важните хора.

Когато отида на театър, аз чакам от режисьора и актьорите, от сценографа, от композитора. Аз не чакам от сценичните работници. Тези работници са проблем на екипа, това е вътрешноцехов проблем, това не е мой проблем. Да сте виждали сценични работници да излизат да се покланят на премиера?

Аз плащам за спектакъла, който е направен от тези хора, които се покланят. Какво правят те вътре, мен не ме интересува! Може да ги напиват, може да им плащат, може да ги ухажват. Може да ги бият – тяхна работа! Аз аплодирам или освирквам ето тези, които са наредени отпред на сцената. Те ме интересуват. И с никакво задкулисие не желая да ме занимават.

Задкулисието си е проблем на Станишев, на Местан, на Борисов и на когото си искате. Аз съм гласувала за Станишев, Местан, третия, петия. Мен те ме интересуват. Мен не ме интересува жената на Станишев – какво прави тя. Сега най-модната мълва в София е, че Моника управлява държавата. Абе не ме интересува тая работа! Интересува ме, че Станишев се изправи и предложи Пеевски за онова там място на 14 юни.

- И трябва да носи отговорност за това.

- И той извърши най-голямото безобразие, защото дойде и обеща да разгони шайката на Борисов. В края на краищата, той пренае най-емблематичното лице, най-емблематичния слуга в тази шайка. Пренае килъра, за да му свърши черната работа. Ама това е ход от подземието! Това не се прощава.

- Вие говорите като протестиращите. Ето, Стоян Радев – едно от лицата на протестите, казва така: „Именно затова искаме оставката на Орешарски – сега и тук“.

- Да. И аз затова на 14 юни казах, че това правителство няма право да продължи да управлява – по тази причина. За съжаление средствата в политиката никой не ги брои за нищо. В политиката всички се занимават с целта. Ние мрънкаме по средствата, ние плачем за средствата.

Те казват: „Няма да има оставка“. И аз нищо не мога да направя. Защото всъщност протестът си свърши работата. Той свали Пеевски. Оттам нататък искането и посланието за оставка се универсализираха.

Отново се връщам към началото на нашия разговор. Тази оставка не съдържа никаква идея за бъдеще, тя съдържа Борисов. Което мен ме ужасява.

- То си е за ужасяване. В България така и не се разви истински разговор – както беше в Германия за нацизма. За кармата на комунизма, за тоталитарния режим. За неговата истинност, а не митологиите от едната и от другата страна. Това тук не се случи именно заради Станишев и Пеевски – разговор за управлението и опита, свързани с управлението на Борисов. България сякаш не може да осмисли миналото си и да избегне лошия си опит.

- Борисов може да се обсъжда – той е по-лесен казус. Комунизмът е по-сложното. Защото в края на краищата ние сме едни културни мутанти. Голяма част от хората, дори и тези невинни студенти – влачат през биографиите на родителите си парчета от онова време.

Ние носим парчета от социализма, парчета от новото време, което не знам как да нарека – капитализъм и е, посткомунизъм ли е. У всеки човек пропорцията е различна и това вече се вижда.

- И накрая, няколко думи за думите, които употребяваме. Вие споменахте думата „задкулисие“. Това е хубаво. Защото употребата на думи без корен, без истинско значение, обезсмисля и разговора.

- Именно. Лесно е да се работи с клишета, много е лесно. Но вече е безрезултатно. Безсмислено е. Поне в моите очи. А виждам, че и хората са резистентни към клишетата вече. Може би трябва да се измислят нови клишета, не знам.

Явор Дачков

“Студио БГНЕС”

Агенция БГНЕС

Друг път няма да правя тази грешка специално при госпожа Кулезич. Ще се виждаме очи в очи, за да няма как да се режат нещата. Но явно каузата, както тя се изрази (в предварителния ни разговор с нея тя се изрази, че има лична кауза и че й било много мъчно от това, че всички скочили на Цветанов)е била водеща. Аз искам да припомня, че още през 2010 г. в ефира на bTV аз тогава директно му казах, че е мишок. И имам честта да имам един приятел (той самият ми се обади преди малко с молба да не споменавам името му), който е съученик на Цветанов. В началото, още в 4 клас, на Цветанов са му викали “Мишока“.

- Г-н Кънчев, обаждаме ви се във връзка с излъченото от Люба Кулезич интервю с вас. Беше толкова накъсано от редакционни намеси, че няма как да не ви питаме – остана ли нещо скрито от зрителите?

- Хубаво би било да формулирате въпроса колко е останало като размер, в процентно съотношение. Защото наистина такова орязване и такъв манипулиран монтаж на съм виждал. От 17 години съм в медийното пространство и не съм виждал такова нещо!
- Как си обяснявате това?
- Обяснявам си го и като моя грешка. Но нямах възможността физически да присъствам в студиото. Но друг път няма да правя тази грешка специално при госпожа Кулезич. Ще се виждаме очи в очи, за да няма как да се режат нещата. Но явно каузата, както тя се изрази (в предварителния ни разговор с нея тя се изрази, че има лична кауза и че й било много мъчно от това, че всички скочили на Цветанов)е била водеща. Аз искам да припомня, че още през 2010 г. в ефира на bTV аз тогава директно му казах, че е мишок. И имам честта да имам един приятел (той самият ми се обади преди малко с молба да не споменавам името му), който е съученик на Цветанов. В началото, още в 4 клас, на Цветанов са му викали “Мишока“. След като застанал плътно до побойника на училището – някакъв от по-горните класове, от когото всички ги е било страх, започнал да му носи чантата, да се реди вместо него за закуски, когато си забрави нещо вкъщи, да тича да му го вземе (макар че онзи живеел през два квартала). Успял да му влезе под кожата и по този начин – с удар по масата на въпросния батко, побойника, той се наложил да не му викат “Мишока“, ами “Хамстера“. Този прякор бил на мода тогава, през 70-те. Пък и много западняшко му звучало, много германско. “Хамстер“ се доближавало до “Хамбург“.
- Явно носенето на чанти е от ученическата скамейка още…
- А, да! Не се бях сетил! Да, и за носенето на папки по-късно…
- Имате ли информация защо излъчените днес фрагменти от интервюто видяха бял свят с ден закъснение?
- Тенямаше да се излъчат и днес, ако не бяхте вие.Аз най-много се ядосах за това, че два дни (интервюто го дадох в четвъртък), два дни вървят анонси по нашето радио “Ауреа“, че ще бъде излъчено в събота. И изведнъж – хоп – интервюто го няма! След което аз пуснах есемес на Кулезич и я попитах – нормално ли е, все пак има етика и журналистическа дума, на която вие би трябвало да си държите. Тя ми казва, че решила да го излъчи около Коледа. При което аз категорично се противопоставих и казах, че точно когато хората са обзети от коледно настроение, от коледния дух, най-малкото бих искал да занимавам аудиторията с Цветан Цветанов, да развалям на хората настроението. След което имах няколко обаждания, като в едното тя ми каза, че до нея стои нейният съпруг, който е адвокат и внимателно следи какво си говорим с нея. При условие, че тя ми се обажда!
- Добре, все пак коя част от това интервю е била изрязана?
- Сега ще ви кажа някои от нещата, които тя изряза. Аз направих един подробен анализ на повечето от хората, които бяха събрани през 2009 г. около Бойко Борисов и ГЕРБ. Там казвам, че голяма част от тези хора са качествени хора и лидери по своите родни места. И е много тъжно, че тези хора бяха набутани в ъгъла. Особено парламентарната група (с малки изключения) Фидосова и Цветанов им обясняваха как сътворението на света започва с ГЕРБ и с ГЕРБ ще свърши светът и че те са никои, не са личности и имат едно-единствено право – да служат на Цветанов и Борисов.Това единственото право, с което разполагат и че е повече от нормално на някои от тези хора да им писне и да кажат: „Стига!“. Нямам предвид тези, които го казаха на италиански: “Баста“, а имам предвид тези, разумните хора, които казаха “Стига“ – последните, които си тръгнаха.
По отношение на решетките. Тя отряза точно мястото, където пита какви решетки вижда баба ми около Цветан Цветанов. Аз казах, че тя вижда много решетки около него, но не са решетки от оранжерия. И това е изрязано.
Друго – Още в предварителния ни разговор, когато коментирахме пътуването на Волен Сидеров до Хавана, й казах, че аз и моите колеги бяхме във Франция, в Париж и се снимахме пред Айфеловата скула. Попитах я – извършили ли сме някакъв грях? Ние бяхме там като представители на най-голямата европейска ромска партия. “Евророма“ гласува против правото на емигранти и бежанци да гласуват. Кулезич обаче ми каза: “А, това БЛИЦ много го раздухаха, няма да го включваме”. И друг момент от неофициалния разговор с нея. Тя ме пита как съм се чувствал в ареста и аз й казах, чев ареста още тогава се говореше, че Цветан Цветанов го чака такова посрещане, че и Яне Янев ще му завиди.
- Как приемате определението “мерзък”, което Кулезич даде на скандала днес?
- Мерзък? От устата на Кулезич, знаете ли, този тип думи вече трябва да се тълкуват като някакво признание. Като някакво признание и самокритика.
Тя не е достатъчно силна, за да каже: “Аз сгреших, не бях права”.Вие виждате, ние постоянно й задаваме въпроса – докога ще залагате на куци коне? Няма лошо човек да има лична кауза, но забележете кои бяха нейните лични каузи през годините! И в крайна сметка историята показа, че на когото Кулезич е заложила и който е бил част от каузата на Люба Кулезич, в крайна сметка е бил наказан със забвение.
- В края на входящото си слово днес Кулезич обяви, че не е адвокат на Цветанов. Останахте ли с такова впечатление след интервюто с нея?
- Че не е адвокат на Цветанов?! Боже, Господи! Значи тя направи още една манипулация – при следващите си гости.Люба Кулезич не е адвокат на Цветанов. Тя е орлица-закрилница на Цветанов.Тя се бори като майка-орлица за него. И нека отбележа още нещо – в следващия репортаж тя направи една груба манипулация, защото следващите й гости бяха свързани с взрива пред нашия офис в Сандански. Тя каза: “Цветелин Кънчев изрично каза, че от “Евророма“ нямат никакви претенции към този взрив“. Което е категорична лъжа! Ако си спомняте, в нейното предаване още тогава казах, че нямам право като нейния приятел Цветан Цветанов да раздавам присъди и да казвам кой е виновен и кой невинен. Защото това е право само и единствено на българския съд. Но казах: “Ако има доказателства за тях – че са виновни тези момчета, бял ден да не видят! Ако няма доказателства, да ги пуснат незабавно“. А тя каза, че ние нямаме претенции към тези момчета. Това не е вярно! Дори в интерес на истината – това, което видях с момчето от ареста (Николай Йовев, б.р.) , е ксенофобско.С ксенофобските си изявления в мен все повече се затвърдява мнението, че може да има някаква съпричастност към цялата история. И пак ще повторя – „Никой няма право да раздава присъди, освен съда“. Не може да ми манипулира думите и да твърди, че съм казал, че нямаме претенции. Как да нямаме претенции? Там загина наш активист. Видяхте ли нейният диктор какво каза: “След взрив бил ранен човек“. Бил ранен “някакъв си“ човек! А той почина! Малин почина!

Агенция БЛИЦ

„Наши симпатизанти се организираха, за да помогнат на медиите и на г-н Кеворкян, за да се зададат на г-н Борисов едни въпроси. Защо не ходи на работа, защо не отговаря на въпроси за тъмното си минало, защо ходи само в Нова ТВ, вместо това той пожела да коментира нашата партия. Трябва да се отбележи и това, че Нова ТВ е единствената медия, която не ни дава правото на отговор.  Те се  направиха, че навън няма нищо. Когато бяхме пред БНТ, ни беше даден микрофон, бяхме отразени, но не и в Нова ТВ. Агитката на ГЕРБ , бяха 5-6 депутати, Александър Ненков ги предвождаше, Валентин Николов, бившият шеф на АЕЦ „Козлодуй“ и охраната на нощен клуб в София, която очевидно, че обслужва г-н Борисов. Две от момчетата са дошли при нашите симпатизанти и са казали, че одобряват нашите идеи, нямат работа там, но са ги заставили да отидат“, каза Николай Бареков в „Гореща точка” по ТВ7.

 - Е, г-н Бареков, честито учредително събрание, какво следва сега?

- Признавам си, че да се занимава човек с политика и да участва в партия, и то на високо ниво, и да носи такава отговорност е много трудна задача. Гледал съм малко с по-повърхностен поглед върху нещата. Но виждам колко е ангажиращо за човек да бъде лидер и да даде надежда на хората. В събота, като излизахме от сградата на Великото народно събрание, при мен дойде една женица и ми каза, че е мой симпатизант и се е записала в “България без цензура” от името на Граждански контрол. Като чух думите й “Исках да стисна ръката на моя лидер”, леко изтръпнах. Защото усетих цялата тежест на това да поведеш толкова много хора след себе си. И разбирам какво е да тръгнеш по един път с неколцина приятели и съмишленици, но и какъв морален ангажимент е да увлечеш след себе си хиляди. Имаме кауза, имаме цели. Каузата ни е, че трябва да променим тотално начина на управление на държавата. Ще успеем и така ще спрем порочния ход на историята на т. нар. преход.
- Каква е гаранцията, че бъдещата ви партия няма да е поредното копие на НДСВ, СДС, ГЕРБ или поне да свърши така?
- Нарочно дадох пример с тези политически формации на учредителите и симпатизантите по време на нашия форум. СДС, НСДВ и ГЕРБ стартираха като прозрачни, открити, центристки формации. Постепенно се капсулираха, минаха в крайното дясно, стопиха се и изчезнаха. Едната е на път да изчезне. Нашият път е да запазим първоначалните си позиции – да сме в центъра и да сме прозрачни. Дори и партията да не се казва “България без цензура”, това ще е партия без цензура. В нея ще може да се говори свободно. Затова и в нашия устав няма да има клауза “изключване от членство”, дори активистите ни да говорят обратното мнение на т. нар. официална позиция, те трябва да са в партията. Понякога гласът на малцинството е по-полезен от гласа на мнозинството. Целта ни е да си разпишем максимално демократичен устав, без да правим лидерска или капсулирана партия.
- Намекнахте, че на учредителния конгрес на 25 януари 2014 година ще присъстват депутати от сегашния парламент. Тайна ли е от коя партия ще са те?
- Ще има депутат на конгреса. И да, специално за ” Стандарт” мога да кажа, че това е господин Румен Йончев, който е председател на Земеделския народен съюз. По настоящем той стои в левия спектър, но той ще дойде не за да стане член на нашата партия, а за да бъде гост на нашия конгрес. Водим много честни, много открити разговори с господин Йончев за общи действия със земеделците и с партията на Красимир Каракачанов-ВМРО. И мога да кажа, че ние сме стигнали много далеч в нашите разговори. Г-н Йончев ще бъде нашият глас в българския парламент. Той е млад, изключително ерудиран, неопетнен политически лидер, истинско удоволствие е да работим с него. Ако има още хора и депутати, които са готови да работят заедно с г-н Йончев в българския парламент, са добре дошли. За ваше сведение имам страшно много приятели в българския парламент, с които работя. И лошата новина за г-н Борисов е, че част от тези хора са членове на ГЕРБ.
- Но Румен Йончев е депутат от Коалиция за България. И в момента да разбирам, че вземате депутат на соцлидера Станишев?
- И какво от това? Да се откажем да работим с някой само защото е излъчен от Сергей Станишев? Има достатъчно читави хора и отляво, и отдясно. И политици, и ръководители. Проблемът е, че самите партии пострадаха от начина, по който тяхната върхушка управляваха ресурсите на страната. С какво г-н Йончев се е опетнил с това, че е подкрепил едно мнозинство, което свали ГЕРБ от власт? Това е достойно. Всеки, който смята, че недопускането повече на ГЕРБ във властта, е добре дошъл при нас. Ще открехна само още малко завесата и ще кажа, че и други интересни депутати ще са с нас.
- Т.е. още червени депутати в “България без цензура”.
- Йончев не е червен. Неговата партия ЗНС е член на ЕНП. Т.е. център-дясно. Ние имаме добър диалог с отделни политически дейци. А сега ще се опитаме като политическа формация да изградим добър диалог с останалите политически субекти. С БСП можем да намерим общ език да подобрят малко социалната рамка на бюджета, ако има повече приходи. С ГЕРБ, с каквото е останало от Реформаторите ще поискаме да минат през операция “Чисти ръце”. Това впрочем се отнася за БСП, ДПС и въобще за всички партии, които имат амбицията да правят политика в България. Какво им пречи още сега да създадат независима агенция “Чисти ръце”, която да започне проверките на всички? Имаме общи теми и ще търсим диалог.
- Не са ли прекалено амбициозни 20-те точки като програма в декларацията, която приехте под Царевец?
- Без грам популизъм, само да отбележа. Тази програма е писана от нашите експерти. Двете основни мерки, които посвещаваме на майките и децата, за да преодолеем демографската катастрофа, са: 350 лв. за новородено второ дете и безплатни лекарства за децата до 7 години. Парите за тези мерки са нищожни в сравнение с големите харчове в бюджета и партийните субсидии, но ще имат положителен и дълготраен ефект за българската нация. Кунева прибира 2,5 млн. на година от партийната субсидия, но затваря офисите си. “Атака” виждате за какво харчи своите субсидии – екскурзии по Варадеро и Копакабана. ГЕРБ са натрупали 30 млн. от лихви, от банкова дейност.
- Добре, но ето друга точка: фирми с държавно участие за земеделска продукция. Звучи много като соцкооперациите от едно време.
- Кооперацията е продукт на капитализма. В цяла Франция има такива фирми. Защо в България да няма. Вижте, хората в Северозападна България живеят много зле. Подкрепям министър Греков в обещанието му да сложи таван на субсидиите догодина, защото в земеделието минават много пари, но те изтичат основно към зърнопроизводителите. А хората от зеленчукопроизводството са в немилост, защото с 2 декара домати няма как да излезеш на пазара конкурентно. Задачата на тези фирми ще бъде да изкупуват на адекватна цена и да предлагат стоката на пазарите в Европа и бившия Съветски съюз.
- Сам давате пример за състоянието на държавата. Защо искате да станете премиер на такава закъсала страна?
- Да. Ще управляваме една разсипана държава. Но историята си знае работата и тези, които концентрират най-големи надежди, каквито сме ние, заслужават да управляват в трудни времена. Когато виждаш колко е изстрадал българският народ, когато виждаш колко тежко живеят хората, как българите бягат от собствената си родина, тогава сърце няма да ти даде да бъдеш лош министър-председател и лош политик. Политиците на прехода докараха България до ръба на пропастта. От нас ще зависи дали ще бутнем държавата в пропастта, или да я върнем обратно на европейския път на развитие. Аз влязох в политиката с всички тези хора около мен.
- Дори майка ви ви съветва да се откажете. Да не говорите толкова много срещу сегашната политическа класа.
- Път назад няма. Факт е, че имам проблеми с най-близките си хора заради влизането в политиката. Майка ми трепери за всяка дума, която кажа по адрес на политиците, и ми казва: “тези хора няма да ти простят никога, ако ти нямаш възможност да спечелиш властта, а минеш в опозиция – те ще те унищожат психически и физически”. Във Велико Търново по време на учредяването на инициативния комитет пак ми се обади крайно притеснена. И ме увещаваше да не нападам директно Борисов, Кунева, Станишев, защото те са опасни хора. Държавата стана партийна хранилка. Персонално лицето Иван Костов – слугата, хрантутникът на българската олигархия, това е човекът, който до ден днешен продължава да получава финансиране от където му дойде. И сега с протежето си Радан Кънев и с Касим Дал, с парите му заплашват хората с нашите бъдещи партийни назначения. А аз говоря непрекъснато как ще деполитизираме държавните структури – ако искаш да работиш във ВиК, трябва да си специалист, а не партиен член. Абсурдно е половината Пловдив да е на работа в общината по партийна линия на ГЕРБ. Това е държане в зависимост и поробване на хора, но с апаратни механизми. Но казах на майка си – това е нашият път. Моят и на съмишлениците ми. И един лидер трябва да казва тежките истини за народа си.
- Идват най-светлите празници, как ще изкарате коледните празници? За какво не ви стигна времето през 2013-а?
- За личен живот. Нямах такъв на практика. Лишил съм най-близките си хора от себе си. Със сина си имах не повече от 5-6 утрини, в които съм се събудил с него, прегърнал съм го и той мен. И ми е още по-тежко сега, като си го признавам. Аз не съм отшелник като Борисов и няма да кажа, че “ще съм с кучето си сам”. И ценя времето с най-близките си, с приятелите си. Няма да съм сам на празниците, напротив. Но знам, че когато човек има кауза, неговото семейство нараства. Ето всички тези хора, които бяха във Велико Търново, вече са част от моето семейство. Ето, на 31 декември по обяд се разбрахме да се видим с Краси Каракачанов – ще пием вино и ще си поговорим и за политика. На 11 януари съм на сватба на наш симпатизант в Неделино, канят ме и ще празнувам с арменците Коледа на 6 януари по техния календар. Празници, дал Господ.
- Очакванията ви за 2014-а?
- Ще бъде тежка година. Да, две години не си приличат една с друга, но няма как след толкова драматична 2013-а да очакваме, че 2014-а ще бъде спокойна. Ние сме в преход и катаклизмите ще продължат. Аз се готвя за една тежка година. За една изпитателна година за нашето движение и за мен самия. Какви са нашите планове? Аз първо смятам, че българският народ ще си каже тежката дума. Има нов политически субект и той трябва да спечели убедително на европейските избори. Предстоящият вот ще се превърне в антиевропейско говорене. Има няколко националистически формации, които щедро ще обещават изваждането на България от Европейския съюз. Но ние ще ги спрем, както ще спрем и партиите от статуквото. Ще покажем на хората, че България може да постигне европейски стандарти, оставайки в ЕС. Това ще бъде нашата битка. Спечелим ли я, готвим се за предсрочни избори, защото България има своя кауза и свой път и ще направим така, че тя да излезе на него.

Биляна Веселинова

В. Стандарт

Прокуратурата работи с факти, а не с политически оценки. По казуса с Чакъра има осъдително решение срещу България. След него бях длъжен по закон да поискам от Върховния касационен съд възобновяване на делото. Нима и Европейския съд по правата на човека ще обвиним в политическо пристрастие? Или нямаше да бъда обвинен в това, ако не бях изпълнил закона?

 - Броени дни ни делят, г-н Цацаров, от евродоклада за правосъдието и вътрешната сигурност на България. Какво очаквате да прочетете в него за прокуратурата?

- Умерен оптимист съм, както вече имах възможност да заявя няколко пъти. Едва ли можем да очакваме нещо, което да не сме видели и да не сме анализирали сами досега – институционално и медийно. Всички добре знаем както това, което сме постигнали, така и слабостите си. Така че докладът ще е обективен външен поглед за вътрешните процеси, в които бяхме участници или свидетели през последната година и половина. Важното е поредният мониторингов доклад да бъде повод за внимателна оценка и планиране, а не за спекулации, подчинени на политическата конюнктура на момента.

- Очакваме през новата година да видим прокуратурата в нова дреха, т.е. в нова структура. Каква цел преследвате с прекрояването на отделите?

- Действително, от края на ноември върховните прокуратури имат нова структура. В касационната прокуратура броят на отделите е намален от 11 на 6, а в административната – от 3 на 2. Целта е да се отделят административните функции от дейността на прокурорите. Администрацията трябва да подпомага магистратите, а не те да осъществяват по съвместителство и нейни задачи. Не е нормално да има отдели, състоящи се от един човек – завеждащ отдел. Не е нормално и администрацията на главния прокурор да има в състава си над 120 служители. Новата структура на върха на прокурорската пирамида е само началото на такива промени. Предстои този процес да продължи в прокуратурите по места.

- Кои са приоритетите ви за 2014 г.?

- Нека се опитам да ги формулирам така: “събуждане” на следствието, завършване на структурната реформа и активното участие на българската прокуратура в дебатите и процесите по създаването на Европейска прокуратура.

- Следствието е в будна кома, каза новият му шеф Евгени Диков.

- Евгени Диков описа с тези думи най-точно сегашното състояние на следствените органи. При представянето му пред колегите от Националната следствена служба казах, че Висшият съдебен съвет (ВСС) не е назначил ликвидатор, а ръководител, който има ясна визия за “събуждане”. Не можем да виним само следователите за ниската натовареност – през годините назад те бяха обект на всякакви законодателни експерименти. Но трябва да е ясно – какво ще се случи с тази професия оттук насетне зависи не само от ръководството на прокуратурата, а основно от хората, които я упражняват. Никой не би търпял разследване с години на три-четири дела на колега в националното следствие, колкото и сложни да са те. Целта ни е следствените органи да са активна част от работеща прокуратура, а не неин “придатък по необходимост”. Точно затова през 2014 г. ще заработят първите мобилни центрове за разследване. Ще започнем с отделите в големите градове, където има летища, пристанища, туристически поток – те първи ще получат техника и обезпеченост за самостоятелни разследвания.

- След шумните проверки в прокурорския инспекторат сякаш проблемите там потънаха в мълчание?

- Инспекторатът вече не е самостоятелен отдел във Върховната касационна прокуратура (ВКП). Той работи по нови правила, според които има право да извършва само проверки по отношение на прокурори и следователи по сигнали за дисциплинарни нарушения. Извън правомощията му са проверките на съдии, както и на всички други лица, упражняващи юридическата професия. Не се извършват проверки по анонимни сигнали, а всеки колега има право да се запознае с резултатите от извършената спрямо него проверка. С други думи – мълчанието не е прикритие за бездействие или за “замитане” на проблемите. И мисля, че в тези свои действия имам професионалната подкрепа на хората, работещи в прокуратурата.

- А проверките срещу магистрати за престъпления? Не обезсилихте ли съзнателно инспектората като го превърнахте само в звено за вътрешен контрол?

- Не. Не може няколко “избрани” върховни прокурори, да определят професионалната съдба на колегите си, а и на съдиите в страната. И да правят това “в съдружие” с неколцина също “избрани” служители на бивша структура в МВР. Престъпления се разкриват с разследване, а не с прибиране на папки и снимки по касите. Досега не съм обявявал, че от октомври работи ново специализирано звено, състоящо се от прокурори и агенти на ДАНС. Това е самостоятелна структура, на която са поверени проверките и разследванията по сигнали за престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи.

- Спецзвено срещу продажните магистрати? В него би трябвало да работят хора с опит и безупречна репутация.

- Звеното е създадено по силата на споразумение между прокуратурата и ДАНС. Законът за съдебната власт дава право на главния прокурор да подписва споразумения за т.нар. специализирани междуведомствени звена. В състава му сега са включени трима прокурори от Софийската градска прокуратура (СГП) и агенти от отдел “Противодействие на корупцията в съдебната власт” в ДАНС, като предстои включването и на трима следователи. Работните им помещения са извън Съдебната палата, подчинени са само на главния прокурор и на градския прокурор, а оперативното ръководство е възложено на прокурор от новосъздадения специализиран отдел във ВКП. Всички дела срещу съдии, прокурори и следователи са възложени на това звено. Не крия, че гледам на него като на модел, който трябва да докаже ефективността си, за да се приложи основно в структурата на градската прокуратура и следствения отдел към нея. Работата на специализираните екипи е наблюдавана внимателно и от представители на ЕК в хода на мониторинговия процес.

- Спецпрокуратурата беше натоварена с много очаквания. Вместо това виждаме разследвания в сляпа улица и междуособици между спецпрокурорите. Светлозар Костов ли е камъчето, което спъва колата? Или той е прав, като казва, че се бори с Октопода, а други прокурори се кланят на политическата конюнктура?

- Първоначално следях изявите на г-н Костов с изненада. Сега вече изненада няма. Ако говориш за промяна на конюнктурата и с това обясняваш резултати от гласуване за ръководна длъжност, значи си съобразявал досегашната си работа с една отминала конюнктура. Но всички свои доводи той може да изложи пред ВСС – органът, овластен да извършва такива проверки. Действително, специализираната прокуратура засега не е реализирала особени успехи по т.нар. стопански дела, най-вече за данъчни престъпления. Не отдавам всичко това само на личността на Костов, по-скоро прокурорите се нуждаят от повече обучение и сигурност в действията си.

- Евродепутати ви пратиха искане за разследване на Волен Сидеров за пране на пари и корупция. Те укоряват прокуратурата, че е бездействала през 2009 г., когато се чу, че кандидат-депутати от “Атака” са подписали гаранции за кредити от една офшорка към друга.

- През 2009 г. съм бил съдия. Но през 2013 г., когато станах главен прокурор, приех по тяхна молба група депутати, бивши членове на две парламентарни групи. След като изложиха твърдения, свързани с поведението на лидерите си, ги поканих да опишат всичко това в сигнал, за да започне прокуратурата проверка. Получих категоричен отказ и с това разговорите приключиха. А що се отнася до сегашното писмо – доколкото разбирам, то е изпратено до всички институции, чието споменаване може да влезе в новинарските емисии. Така и бе обявено.

- Докъде стигна разследването по скандала с незаконните подслушвания? Какво се разбра за собствениците на онези 875 телефона в тефтерчетата и начина, по който са били подслушвани?

- По това дело очакваме експертизата от Великобритания и не мога да прогнозирам колко време ще отнеме изпълнението на молбата ни за правна помощ. Установени са ползвателите на телефоните, но не е редно да разбират от медиите, че са били обект на т.нар. кечъри. Не можем обаче и с очакването на британската експертиза да оправдаваме продължаването на разследването. Решението ни е разделяне на производството и внасяне на обвинителен акт за безспорно доказаните престъпления по служба. Така скоро предстои внасяне на обвинителен акт срещу бившия министър на вътрешните работи и ръководители на специализирани дирекции в това министерство – за престъпления по служба, свързани с неизпълнение на законовите задължения по отношение на организацията и контрола по използване на специални разузнавателни средства.

- Давате за втори път бившия министър Цветанов на съд – първо за 6-те пъти “Не!!!” относно СРС-тата за търновския антимафиот, а сега – за безконтролното подслушване. Той обаче смята, че е жертва на репресия от ваша страна.

- Емоциите на политици няма да коментирам. Още повече, когато те се основават на схващането, че репресия е всяка проверка спрямо собствената им личност, а проверките срещу опонентите са в реда на нещата. Всъщност промени се разбирането на конкретното лице за ролята на съда в една демократична държава, а това е значителен напредък. Точно затова и целта на прокуратурата е всички образувани досъдебни производства срещу Цветан Цветанов да стигнат маскимално бързо до съд.

- Немският защитник на г-н Цветанов определи процеса срещу него като политически. Убедете ни, че не е така?

- В поведението и изявленията на г-н Уул няма нищо изненадващо. Той е адвокат, упълномощен да защитава подсъдимия си клиент. Какво друго да се очаква от него? Ханс-Петер Уул е в България в качеството на адвокат, а не на “пратеник” на Европейския съюз, дошъл да преценява дали “България е правова държава”. Ако това бе задачата му, може би нямаше да има нужда от мониторингов доклад.

- В изказванията на политици от ГЕРБ, включително Бойко Борисов, се прокрадва тезата, че прокуратурата изпълнява политическа поръчка с възобновяването на стари дела – за Мишо Бирата, смъртта на Чакъра и други.

- Прокуратурата работи с факти, а не с политически оценки. По казуса с Чакъра има осъдително решение срещу България. След него бях длъжен по закон да поискам от Върховния касационен съд възобновяване на делото. Нима и Европейския съд по правата на човека ще обвиним в политическо пристрастие? Или нямаше да бъда обвинен в това, ако не бях изпълнил закона? Разследването търси истината, защото според съда в Страсбург са установени само две неща: че в началото на операцията до Харманли Чакъра е бил жив, а в края – мъртъв. Не се страхуваме от истината, нали? А и тя няма политическа принадлежност.

- Зам. главният прокурор Ася Петрова заяви пред “Труд”, че вие сте я предложили за поста, а не бившият вицепремиер Цветанов, както се смяташе. Така ли е?

- Аз съм предложил всичките си заместници, така че това не е новина. Никой вътрешен министър не може да кадрува в прокуратурата – не само е нередно, но е и невъзможно. Качествата на заместниците ми преценявам в работата в екипа, а не от чужди предложения. И ако те не отговарят на изискванията за такава работа, няма да са заместници. Никой от нас не е венчан за стола си.

- Бившият вицепремиер Цветанов заяви, че Ася Петрова, спецпрокурорът Светлозар Костов и бившият шеф на следствието Бойко Найденов са жертви на новата власт. Как ви се струва това?

- Много емоция и малко истина има в подобни разсъждения. Всъщност нека не съм толкова деликатен – истината е нула, колкото и голяма да е личната и политическата емоция.

- Промени в конституцията и прокуратурата извън съдебната власт? Разумно ли ви се струва това?

- Напоследък доста настойчиво се лансира тезата за такива конституционни промени. Те се представят едва ли не като панацея на всичките ни проблеми. Работя вече 21 години като съдия и прокурор, и всеки говори за стратегии за съдебна реформа. Дано някога опрем до тактика, за да осъзнаем, че още от времето на министър Попова ( сега вицепрезидент) има чудесна стратегия, само че ни куца изпълнението . И че ако не премахнем прекаления формализъм в наказателния процес, ще стигнем там, където сме и днес. А прокуратура извън съдебната власт, нека кажем направо, че означава прокуратура в състава на изпълнителната власт. Това е най-вредното решение. И сега понасяме какви ли не упреци за политически пристрастия. Дали защитниците на тази идея могат да си представят как след избори идва ново правителство и “нова” прокуратура и какво ще следва от това? А дали не целят точно това – слабо и конюнктурно държавно обвинение, което ще следва зададената от тях посока?

- Трите разлики между прокуратурата на Борис Велчев и тази на Сотир Цацаров?

- Няма прокуратура на Велчев или на Цацаров. Главните прокурори се сменят, институцията остава. Може би имам по-различен административен подход, но това не прави прокуратурата моя. Слава богу, нямам съзнанието, че всичко започва от мен, а че продължавам да работя след предшественика си.

- Една грешка, която през 2014-а ще трябва да поправите?

- Неравномерното натоварване между колеги, които получават еднакви възнаграждения за работата си.

Иван Михалев и Анна Заркова

В. Труд

Защо трябва да превръщаме празника в негативизъм и омраза? сред протестиращите видях бивши зам.-министри, бивши висши държавни чиновници, които сега са никои. Те тъгуват по изгубените си кресла. Ето това видяха очите ми на „Батенберг” сред протестиращите 20-30-50 човека. Някой си прави шега с много важни и съществени неща. Някои хора заради лични интереси са готови да жертват цял един народ и да сеят омраза между хората. Лошото е, че ние като нация започваме да се поддаваме.

-Г-жо Чакърдъкова, напълнихте душата на цяла България с концерта си в първите минути на новата година! А каква е вашата равносметка за изминалата 2013 г.?

-Щастието идваше от това, че е здрава година. Слава на Бога, вече мога да кажа, че съм напълно възстановена здравословно. Това ме направи много щастлива още през 2012-та, което пък се отрази през 2013 г. Имах силите, вярата, енергията да направя новия си спектакъл „Най-голямото богатство”, който изнесохме в зала 1 на НДК три поредни вечери. Това бе голям успех. Българският фолклор направи прецедент в страната. 3 поредни дни пълнихме залата. През нея минаха 12 000 зрители, които излязоха много щастливи. Завърших годината с участието си на новогодишния концерт на площад „Александър Батенберг”. Чувството на водиш новогодишното хора в центъра на София е уникално. Най-щастлива ме прави щастието на другите. Когато аз съм част от приноса хората да бъдат усмихнати и радостни, се чувствам пълноценна и потребна. Много съм щастлива, много съм доволна, удовлетворена от постигнатото. Това е трамплин за 2014 г.

-Кога планиране да направите нов грандиозен спектакъл?

-Вече зала 1 на НДК е малка и тясна за нас, така че ще се преместим в по-голяма зала. Идеята е наведнъж да се съберем много хора и да си направим празник на душата. Това е целогодишна работа. Бях окрилена от всичко, което се случи тази година, защото моите сънародници показаха, че това, което правим аз и моят екип, им харесва. Това ми дава крила да мисля за следващия голям спектакъл, който ще подготвяме почти цяла година. Вероятно през декември ще направим красиво и грандиозно фолклорно шоу в „Арена Армеец”. То ще бъде адресирано към всички българи. Важното е да сме живи и здрави. Още утре започвам да се готвя за новия концерт.

-Оставихте тежките ви здравословни проблеми в миналото. Как се чувствате сега?

-Да, надявам се, че всичко лошо остана в годините назад. Близо 4 години се борих с тежко заболяване. Сега се чувствам наистина много добре. Минах обаче през доста тежък път. Уви, никой жив човек не може да дава за себе си гаранция за каквото и да било. Изведнъж видях как съм имала по 3 концерта на ден и на другия ден получаваш една нелека диагноза – рак. Човек не бива много-много да прогнозира живота си. Единственото, което си пожелавам на себе си и на всичко хора, е да сме живи и здрави. Сега съм о`кей. Дай Боже и занапред да е така.

-Кое за вас е най-голямото богатство?

-Здраве, сила, мир и любов. Това е най-голямото богатство не само за мен. Това е за всеки един човек. И продължението на песента, която аз изпълнявам е: „Това никъде не се продава и с пари не се купува”. Това е истината и трябва да я проумеем. Когато имаме тези 4 неща в живота, тогава човек може да успява във всяка една посока, във всяко едно начинание. Когато е здрав, когато има силата, когато има мир и любов, човек може да успее. Едно от тези четири елемента да липсва и човек излиза извън релси.Ето вижте какво се случва в Сирия – войната обърна живота на стотици хиляди за един миг. Те загубиха семействата си, бизнеса си. Сирийските бежанци се лутат сега немили-недраги по света. Страхувам се от войната. Затова пожелавам мир, защото без мир настъпва краят на всички мечти. Целият живот се съсипва. Трябва да бъдем малко по-разумни и по-мъдри, да запазим мира, а не народът да се дели, да се разделя нацията, да се всява само омраза и негативизъм. Това ще доведе до лош край. Това е непростимо.

-И у нас хората са разделени…

-Някой си прави шега с много важни и съществени неща. Някои хора заради лични интереси са готови да жертват цял един народ и да сеят омраза между хората. Лошото е, че ние като нация започваме да се поддаваме.

-Политиците ли имате предвид?

-Да, кой иначе да го прави това?! Някой има интерес това да се случва. Не съм против протестите, не съм против това сетивата ни да са изострени, но да имаме да търсим алтернативи, не само да викаме „Оставка”. Добре, ще има оставка, но дайте да видим какво следва, предложете ми алтернативно правителство, кой какво ще свърши и какво ще направи. А не просто едните да паднат, за да седнат другите.

-Музикалните ви изпълнения навръх 1 януари също бяха съпроводени с викове „Оставка”.

-Медиите обърнаха внимание на „Оставка”, а никой не пресъздаде настроението на хората. Какво се случи на този площад, докато ние пеехме 40 минути. Защо цял ден медиите на 1 януари се поддадоха на тези 20 или 50 нещастни душици, извинявам се за израза, но ще го кажа. Ще кажа и защо са нещастни душици. Не може с чужда пита да правиш помен. Бяхме се събрали, за да отпразнуваме Новата година, да си вдъхнем вяра и надежда. Кой им даде правото да викат „Оставка” там? За мен това е нещастието! Дали са им платили, или не са им платили. Те не могат да ме убедят, че са дошли да викат от своя гледна точка и са били много ентусиазирани. Аз им казах: „Днес ще празнуваме! От утре пак ще стачкуваме.” Питам – кой им даде правото да помрачат празника на цял народ? В този ден не трябваше да им се обръща внимание. В този ден не ги подкрепям. Не можеш да минаваш границата. На площада казах: „Обичайте се! Любовта ще промени света, а не омразата”. Кои са тези 30-ина викащи „Оставка”, които искаха да развалят празника на останалите десетки хиляди на площада и милионите през екрана? Защо трябва да превръщаме празника в негативизъм и омраза?

-Явно сте против протестите.

-Не, аз не съм против протестите. Но трябва да бъдем аргументирани – защо, къде и кога го правим и каква е нашата цел. Според мен целта на момента е просто да паднат едните, за да дойдат другите. Защото сред протестиращите видях бивши зам.-министри, бивши висши държавни чиновници, които сега са никои. Те тъгуват по изгубените си кресла. Ето това видяха очите ми на „Батенберг” сред протестиращите 20-30-50 човека.

-Г-жо Чакърдъкова, да се върнем на позитивните неща. Как прекарахте празниците, вие ли бяхте майстор на трапезата?

-На Нова година бяхме в София на концерта и нямаше как да готвя. Прибрахме се чак в 6 часа сутринта. За Коледа си бяхме вкъщи. Тези дни при мен идват много приятели, с които ми е много, много приятно да се видя. Сега си слагам красива престилка, подарък от децата ми, които бяха в Америка, запретвам ръкави и готвя. Чакам с нетърпение да се отдам на другото ми хоби – готвенето. То ме зарежда с позитивизъм.

-С какви манджи ще нагостите вашите приятели?

-Ще направя пастърмалък, който се готви в нашия край, и ще сложа капама. Иначе ще предложа и актуалните за сезона туршии.

-Шапката е вашият постоянен атрибут към различните ви носии. Колко шапки имате и кой ви ги шие?

-Шапката е една и съща, но имам 3 различни цвята от нея. Изработени са в Скопие. Там ни везаха костюмите за последния спектакъл. Тук моя приятелка дизайнерка ги ши. В Македония правеха сърмата.

-Какво пожелавате на хората за тази година?

-Обичайте се! Усмихвайте се! Прощавайте! Иначе сме погубени…

В. Всеки ден

Областният председател на ДПС-Варна Ерджан Ебатин отговори на обвиненията, че е некомпетентен и няма необходимия ръководен стаж, за да оглавява Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите във Варна. В интервю за ТОП НОВИНИ ВАРНА назначеният на 19 декември екошеф обясни, че екологията е частна на биологията наука и така опроверга твърденията, че не притежава необходимите компетенции за ръководния пост. Ерджан Себайтин Ебатин е магистър по биология и химия, а дипломата му е от Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”. “Подминавам тези обвинения с усещането, че става въпрос за насаждане на политическа нетърпимост – едно явление, което е изключително вредно за българското общество. В последните 4 години единственото, което виждахме от предишните управляващи от ГЕРБ, е насаждането на омраза срещу другия, което доведе до изключително силни разделителни линии в обществото и мисля, че това е един от основните проблеми, с които се сблъскваме и в настоящето”, коментира директорът на РИОСВ-Варна. Ерджан Ебатин бе един от шестимата кандидати за овакантения пост, като до интервю в МОСВ бяха допуснати само той и една от бившите директорки на екоинспекцията – Теодора Караиванова. Управленската концепция на Ебатин бе оценена с 4,6 по петобалната система, а Караиванова получи 4.2.

-Господин Ебатин, в публичното пространство вече заваляха обвинения, че нямате необходимото образование, за да сте шеф на Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ). В този смисъл няма как да не Ви задам въпроса несъвместими ли са биологията и химията с науката „Екология”?

-/Смее се/ Оглавявам Регионалната инспекция по околната среда и водите. И тъй като става въпрос за околна среда и води, тук говорим за различни химични въздействия, включително и за заводите в Девня. Тоест компетенциите на директора на РИОСВ – те естествено не могат да бъдат всеобхватни, но е добре да разбира от химия и биология, тъй като нашата инспекция се занимава с въздействията върху околната среда и върху живите организми на различни фактори като човешката дейност и прочие. Освен това искам да подчертая, че екологията в частност е биологическа наука, а не обратно, така че образованието ми – биология и химия – напълно отговаря на това да бъда ръководител на държавна структура, която се занимава с взаимодействието на различни фактори по отношение на околната среда. Освен това, притежавайки тези компетенции, трудно мога да бъда подведен от когото и да било. Считам, че другата сфера, с която директорът трябва да е наясно, е юридическата, в която се надявам да навляза с течение на времето. Говорим за екологичното законодателство. Не че в РИОСВ няма юристи, но така или иначе всяка една преписка е съгласувана с определен закон. Добре е директорът да притежава и този тип компетенции. По отношение на биологическата и химическата си култура, мога да се доверя на собствените си познания и да дискутирам проблеми със съответните специализирани дирекции към РИОСВ, но по отношение на правните въпроси в началото ще се доверявам на юрисконсултите. Така или иначе вече полагам необходимите усилия да се запозная с основните закони и казусите по отношение на превантивната дейност. Иначе считам, че се представих напълно достойно на самия конкурс за директор, тъй като отговарям на всички законови изисквания да заема този пост.

-Казват, че сте нямал необходимия управленски стаж, за да заемате подобна позиция…

-Ако нямах ръководен стаж, аз нямаше да бъда допуснат до конкурса за директор на РИОСВ. Имам повече от необходимия стаж. Бил съм и директор на училище, и член на Борда на директорите в Спортна зала повече от 7 години. Освен това сам съм си написал концепцията за прилагане на държавната политика по околна среда на регионално ниво и считам, че се представих добре на интервюто. Въпреки че това не бе най-голямото ми предизвикателство от гледна точка на показване на определен професионализъм. Имал съм далеч по-големи изпитания в сфери, където се изисква концентрация на много повече интелект и прочие. Подминавам тези обвинения с усещането, че става въпрос за насаждане на политическа нетърпимост – едно явление, което е изключително вредно за българското общество. В последните 4 години единственото, което виждахме от предишните управляващи от ГЕРБ, е насаждането на омраза срещу другия, което доведе до изключително силни разделителни линии в обществото и мисля, че това е един от основните проблеми, с които се сблъскваме и в настоящето.

-Очевидно възприемате проблемно един древен управленски принцип – „Разделяй и владей”…

-Това не може да бъде принцип на управление, когато искаш да създадеш основите на една стабилна държава, която е и просперираща. В основата на просперитета е да създаваш стабилни връзки между хората, да създаваш усещането за единство, за общи цели, култура, традиции и т.н. Тепърва ще берем плодовете на политиката на разделението, която наложиха управляващите от ГЕРБ. Не усещам, че в близките години ефектът на едно такова негативно управление лесно ще бъде преодолян. Защото малко са хората, които могат да бъдат критични към самите себе си, за да преодолеят омразата в себе си.

-Предлагам да оставим тези въпроси на психологията и народопсихологията. Вие сте директор на екоинспекция, отговаряща за два региона – Варна и Добрич, които са обект на засилен инвеститорски интерес. А бизнесът има нужда от т.нар. ОВОС, за да реализира проектите си. И понеже видяхме как вашата предшественичка, волно или не, разписа ОВОС на една фирма, която изгради ветропарк в защитена зона, как смятате да работите с бизнеса, за да опазите малкото оцеляла природа в региона?

-В РИОСВ има една дирекция, която отговаря за превантивната дейност, занимава се с инвестиционните интереси, разглежда всеки един проект от гледна точка на европейското и българското законодателство и преценява необходимостта от това да стартира или не процедура по ОВОС.

-Има ли някакви обективни критерии за това, или всичко зависи от размера на рушвета?

-Разбира се, че има обективни критерии и те са описани в българското законодателство.

-Като има, как тогава изникна „ветромелачката” на „Уинд Енерджи” край Каварна, заради която ЕК стартира наказателна процедура срещу страната ни?

-Разрешителното за изграждане на ветроенергиен парк е издадено въпреки отрицателните становища, които са от специализираните дирекции на Министерството на околната среда и водите.

-Тоест вашата предшественичка Румяна Радилова на своя глава е издала ОВОС за ветропарка на „Уинд Енерджи”?

-Не знам какви са били обстоятелствата, които са наложили едно такова решение. Може би г-жа Радилова ще Ви отговори най-точно. Това, което мога да Ви кажа, е, че изграждането на ветропаркове и ваканционни селища в защитени местности е в разрез с екологичното законодателство.  РИОСВ, разбира се, донякъде е самостоятелна структурна и функционална единица на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), но трябва да работим съобразно българското и европейското законодателство, както и в добър синхрон с МОСВ. Считам, че такъв прецедент не следва да бъде допускан за вФбъдеще, защото, както казахте, срещу държавата ни стартира наказателна процедура от ЕК.

-Каква ще бъде съдбата на този ветропарк, ще се борите ли той да бъде премахнат, след като е незаконен?

-Съдът вече се произнесе, че паркът си остава, тоест съдът е отредил в полза на инвеститора. Тъй като веднъж е допуснато неправомерно отношение от страна на държавна институция, е нормално съдът да постанови в полза на инвеститора, тъй като той явно е вложил много пари. Това, което ще предприемем като мерки оттук нататък, е да разширим обхвата на защитената територия с цел да няма санкции срещу българската държава. Затова трябва да сме много взискателни. На мен ми е ясно, че дейността на РИОСВ – Варна  ще бъде наблюдавана под лупа от всички институции, включително и от гражданските организации, така че давам си сметка за отговорността, която нося. Говорил съм с началника на отдел „Превенции”, който е поел ангажимента да има изключително рационален подход към всяко едно инвестиционно намерение – с оглед на българското и европейското законодателство и добрата синхронизация между РИОСВ и специализираните дирекции на МОСВ. Заради това основен принцип и подход на моята работа ще бъде стриктното придържане към всички тези правила на работа.

-Какви решения ще търси варненската инспекция, за да се справи с най-голямата екологична опасност, която грози региона – неправилното съхранение на отпадъчен трихлоретан в „Полимери”?

-„Полимери” наистина представлява сериозен екологичен проблем не само за Девня, но и за целия регион. Още в първите си работни дни отидох на място, за да се запозная отблизо със ситуацията. Самото предприятие и територията му в момента се стопанисват от синдика – „Полимери” АД. Резервоарът, в който се съдържа трихлоретан, е собственост на „Полимери Инвест” на Николай Банев. В същото време отпадъчният продукт вътре – трихлоретанът – се води на „Полимери” АД. Тъй като проблемът е от високо обществено значение и донякъде касае националната сигурност на страната, разрешаването му е прехвърлено на кризисен щаб, който се ръководи от областния управител Иван Великов. Това, което ние можем да направим и което направихме като институция, се състои в спазване на нормативната уредба и строги санкции за всички, които имат вина за този проблем. Наложили сме санкция на „Полимери” АД за повече от 5 млн. лева – това е двойно повече от необходимото за обезвреждането на трихлоретана. И тук обаче сме в съдебна процедура, а произнасянето на съда по този казус вероятно ще стане през месец Април. Другата опасност там е съхраняването на дихлоретан, част от който се намира в бракувана производствена инсталация и в резервоари до нея. Този химикал също е много опасен. Той е силно летлив и има канцерогенно въздействие върху човешкия организъм. Това вещество се съхранява в сравнително по-здрави резервоари и в единия от тях има 200 тона дихлоретан. В самата инсталация имаше остатъчно количество, което бе източено след теча в края на декември. Това съоръжение (бракуваната инсталация – бел.авт.) е собственост на „Полимери Инвест”. Още в средата на миналата година на дружеството е издадено предписание да източи дихлоретана от инсталацията и да го прехвърли в съседния резервоар. Тъй като те не са спазили предписанието, не мога да кажа по какви причини, през месец Септември на дружеството е връчен акт. Този месец на „Полимери Инвест” ще им бъде издадено наказателно постановление, с което вече ще ги глобим в максимален размер – 20 хил. лева. Като институция не можем да направим повече от това.

Георги Александров

http://varna.topnovini.bg

В момента Найден Зеленогорски е принуден да седне на една маса с Цецка Цачева и Цветан Цветанов, които  на местните изборите през 2011 г. му откраднаха четвъртия кметски  мандат. Да припомним, че тогава в село Бохот член на избирателната комисия от ГЕРБ бе заснет как фалшифицира изборите във вреда на Найден Зеленогорски. Бившият плевенски кмет бе записан и в прословутото тефтерче на Златанов с инструкция „да се удари“. И въпреки всичко той си мълчи – защо?

 Интервю с Красимир Манов, който напусна ‚Движение България на гражданите“ и се присъедини към „България без цензура“.

-Г-н Манов, присъединихте се към „България без цензура“, кое Ви накара?

-Всичко е ясно, особено след последните събития в политическото пространство около „Движение България на гражданите“ и т.нар. Реформаторски блок. Аз не мога да се съглася да бъда част от тези безпринципни и задкулисни договорки, които извършват хора като Кунева и Вълчев.

- Има ли и други разочаровани, които да последват Вашия пример?

- Постоянно се обаждат хора. И не само от „Движение България на гражданите“, а и от СДС, ДСБ и дори ГЕРБ, които искат да се присъединят към нас. Те особено зачестиха, след като и Първанов се прегърна с ГЕРБ. Реформаторският блок, както знаете, вече бе решил да се коалира с Борисов. Ако редовите членове и симпатизанти на ДСБ и остатъците от старото СДС можеха да преглътнат „генерала“, то хапката Първанов вече им заседна. На последната си Национална конференция СДС си смени лидера,заради това, че старото ръководство влезе в колаборация с ГЕРБ. Какъв е отговорът на новото ръководство за това, че се прегърнаха с тях и с Първанов? Политическата нечистоплътност на партиите от РБ е неприемлива и необяснима за членовете им. Ето защо те бягат и идват при нас. На последния Национален съвет на ДБГ шестима членове от Плевенската организация са си хвърлили партийните книжки и са напуснали партията,поради несъгласие с водената политика.

- И все пак някой трябва да обясни какво се случва там.

- Ами ето какво се случва. В момента Найден Зеленогорски е принуден да седне на една маса с Цецка Цачева и Цветан Цветанов, които на местните изборите през 2011 г. му откраднаха четвъртия кметски мандат. Да припомним, че тогава в село Бохот член на избирателната комисия от ГЕРБ бе заснет как фалшифицира изборите във вреда на Найден Зеленогорски. Бившият плевенски кмет бе записан и в прословутото тефтерче на Златанов с инструкция „да се удари“. И въпреки всичко той си мълчи – защо? Хората идват при нас с думите, че за тях е необяснимо как СДС, ДСБ и ДБГ са решили да се коалират с ГЕРБ. Ако за Кунева и Вълчев е ясно – те са били в едно правителство с Борисов, то какво правят там хората от „старата“ десница? ДБГ се разпада. Почти всеки ден хора от структурите им в София и страната преминават към нас. Към някои има натиск и се опитват да ги сплашат, за да не напускат.

- Как е възможно това в партия, която претендира да бъде демократична?

- Кунева излезе по телевизията да каже, че няма да прави коалиция с ГЕРБ. Помните какво каза тя пред bTV в събота. Но в същото време получих информация, че пред Националния съвет, който се е провел един час по-късно, тя е говорила съвсем друго – казала е, че вратите за сътрудничество с ГЕРБ трябва да останат отворени. На фона на изказването на Москов и Радан Кънев, става ясно, че няма разминаване в тезите на ДБГ и на ДСБ. Всъщност в дъното на всичко е ГЕРБ и Костов, който им бабува.

- Как да си обясним тогава думите на Костов, казани преди последните парламентарни избори, че Кунева е поредната червена кукувица,която иска да снесе яйце в синьото гнездо?

- Много правилно си зададохте въпроса. Отговор няма, но той се подразбира като съберете в една редица Кунева, Костов, Борисов, че и Първанов… Как Ви изглежда? Хората коментират, че Реформаторският блок е пристанал на ГЕРБ като поизхабена провинциална фолк певица на софийска мутра. РБ създаде един морален борд, т.нар. Граждански съвет, член на който е уважаваният социолог Цветозар Томов, който каза, че „ГЕРБ са организирана около своя лидер престъпна група, която разглежда държавата като плячка“. Значи ли това, че реформаторите, след като се прегърнаха с ГЕРБ, са съучастници и престъпници? А какво се получава, като към тях се присъедини и Георги Първанов. Това са въпроси, които си задава обществото и отговорът се подразбира с отлива им от Реформаторския блок. Те вече не гледат към него, а гледат към нас, като антисистемен и против политическото статукво играч.

- Какво предстои за „България без цензура“?

- На 19 януари предстои среща със симпатизанти от София преди Учредителния конгрес на 25 януари. Срещата на 19-ти ще бъде в Зала 6 на НДК от 12.00 часа. Форматът е отворен. Всеки, който желае, е добре дошъл.

Afera.bg