Иван Генов е доктор по международно право. Трудовата му биография започва като бетонджия, след това е дипломат, а след това -  депутат. Бил е народен представител  от БСП във Великото народно събрание, 36-ото, 37-ото и 38-ото Народно събрание, а сега е социалист „на свободна практика” (както сам се изразява) като съпредседател на партия „Българската левица”.

-Г-н Генов, цялата вина за шпионската драма с подслушванията съвсем очаквано беше стоварена върху гърба на бившия МВР-шеф Цветан Цветанов. Прокрадват се обаче съмненията, че някои хора набързо са пожертвали Цветанов и са го  „хвърлили на лъвовете”, за да могат да си „измият ръцете” с него?

-Това, че страната ни се управлява от организирана престъпна група – не е тайна за всичките ни европейски партньори. Вие знаете и за шифрограмите на американските посланници в София, в които пише, че това са хора с престъпни навици. Но американците смятат така: след като са с нас, трябва да бъдат тикани в необходимата посока. А хора като Цветанов нямат място и 1 минута да останат в политиката занапред. Във всяка една друга страна такива лица отдавна да са изчезнали от политическата сцена. В Българие е аномалия в навечерието на изборите Цветанов и Бойко Борисов да продължават да бъдат водещи според  социологическите проучвания.

-Нима Цветан Цветанов е вършил всичко на своя глава? Вярвате ли, че той сам е разпореждал да се слухти тотално в цялата страна?

-Цветанов и Бойко Борисов са отвратителното лице на съвременната действителност в България. Двамата са като скачени съдове. Борисов винаги е признавал, че те действат съгласувано с Цветанов и Цветанов не прави нито една крачка без знанието на Борисов. В някои отношения обаче Цветанов прави неща, включително и с подслушването на самия бивш премиер, които надхвърлят съгласуванията.

-Много трудно ми беше да приема, че наглостта на екс-министъра на вътрешните работи е стигнала до там, че да започне да подслушва дори и в тоалетната своя „гуру” – бившият министър-председател Бойко Борисов. Та нали той бе човека, който превърна неизвестното ченге Цветан Цветанов в голям фактор в тази държава!

-Това са патологии в човешкия разум. Но тук искам да спомена и това, че Цветанов злоупотребява не само в политически, но и в чисто човешки, в морален план. Той е една от основните причини за развода на певеца Веселин Маринов и съпругата му Цветанка. Цветанов е подслушвал съпругата на Веселин Маринов, и е разбрал за нейните извънбрачни контакти. Той е дал  на Веселин Маринов стенограмата от разговорите на жена му с мобилни телефони, включително и снимков материал, и на практика стои в основата на тяхната раздяла! А това е грубо вмешателство в личния им живот!

-Вярвате ли, че ще последват сериозни наказателни мерки спрямо Цветан Цветанов или както обикновено всичко ще бъде покрито с пепелта на забравата?

-Съдбата на Цветанов зависи от резултатите на изборите. При едни резултати, които разбиват статуквото, Цветанов би трябвало да прекара голяма част от живота си „на топло”! Но както за него, така и за Борисов, има и по-тежки варианти, тъй като те са навредили на стотици бизнесмени в опита им да ги рекетират през тези четири години. Така че за тах двамата може да се очаква и по-тежък изход!

-Сред обикновените българи обаче се шири мнението, че сега около Цветанов се вдига някаква „пушилка”, но ще мине време и всичко ще си продължи по старому, защото досега осъден политик няма!

-Ако България беше изолиран остров, сигурно така щеше да стане, но този път скандалът има европейски мащаби и няма да се размине и на двамата!

-В нормалните страни при такива ситуации обаче падат цели  правителства, падат и президенти…

-Те се самосвалиха от власт, а бъдещето на президента зависи от това каква позиция ще заеме по всички тези въпроси. Може да се очаква, че ще имаме и извънаредни президентски избори тъй като сегашният държавен глава е унижение за нацията!

-Какво имате предвид с това си твърдение?

-Искам да кажа, че той по никакъв начин не олицетворява единството на българската нация. Освен това непрекъснато провежда еднопосочна външна политика, която е в противовес  на националните интереси. Неговият шанс да излезе сух от тази ситуация е да доведе до край битката, която е започнал с Цветанов.

-А тя е епична…

-Не само. Тя е въпрос на бъдещето на България!

-Какво по-точно очаквате да направи президентът при сегашната ситуация с незаконното подслушване?

-Президентът има само един полезен ход – да продължи битката с Цветанов, която я води от месеци наред (или по-скоро Цветанов я води с президента). Президентът трябва да направи своя избор, защото един от двамата задължително си отива. Затова той   трябва да съдейства за отстраняването на Цветанов, или той самият ще бъде отстранен!

-А какво ще стане с тази информация, която беше събрана със СРС-тата по заповед на Цветан Цветанов? Няма ли да се използва за шантажиране при всеки удобен случай?

-Тази информация може в някаква степен да се сравни с информацията от така наречените досиета, но играчите се сменят непрекъснато и всеки ползва тази част от нея, която му е изгодна. Като изключим сведенията за криминалните престъпления (а трябва да се има предвид, че по-малко от 10 % от СРС-тата се изпозват по предназначение), всичко останало, което има политически характер, трябва да бъде унищожено, за да не служи за предмет за шантаж в бъдеще! По същия начин трабва да се затворят досиетата на българското разузнаване и контраразузнаване, на военното ни разузнаване и контраразузнаване, тъй като се рушат основите на националната сигурност и се засягат интересите на много чужди граждани.

-Как гледате на скандалите, които сега се редуват един след друг в големите партии?

-Политическата система в България все повече се изражда заради фактора много пари! Големите пари са в големите партии, а там идеите, ако въобще ги има, са натикани в ъгъла. На преден план излизат интересите, и то преди всичко личните интереси, на една или друга политическа фигура. Тогава и сблъсъците стават неизбежни. И това става на първо място в ГЕРБ и в БСП. А в БСП от едната страна стоят икономическите интереси на Първанов и Румен Петков, от друга страна – на Овчаров, от трета е Станишев и компания…

-Сега обаче започна да се прокрадва схващането, че скандалите в големите партии били умишлено разпалвани. И това било с цел да се помогне на малките партии, защото по този начин се прехвърляли гласове от големите към малките политически формации.

-Аз не забелязвам подобна тенденция. Нито една голяма партия не работи за новосформирани и все още с ограничено влияние  партии. Разбира се ГЕРБ би  предпочел да има до себе си една неадекватна формация, каквато е РЗС, а БСП би предпочела да има до себе си една етническа формация като ДПС. И ГЕРБ, и БСП обаче са готови да прегърнат партията на Кунева. Но те няма как де работят директно за малките формации, защото все едно е да работят против себе си.

-И партията на Кунева също беше разтърсена от скандали – в Пловдив една част от нейните активисти я напуснаха с гръм и трясък.

-По начало партията на Кунева е американски проект. На финала преди изборите тя реши да действа авторитарно като подреждаше листите по начин, който да елиминира местните кадри. Това между впрочем го правят повечето големи партии, но за нея то се оказа самоубийствено – както имаше шанс да се разположи някъде около трета позиция, сега ще трябва със зъби нокти да се бори да прехвърли 4-те процента! Т.е. ще бъде фактор, който е заобиколим.

-По какво се различават сегашните избори от предишните?

-Ролята на парите нарастна още повече в сравнение с преди 4 години! Олигарсите – национални и местни, наливат колосални суми само и само да се съхрани това политическо статукво, което ще им позволи да продължат да богатеят! Ако трябва да отлича настоящите избори – това е свръх голямата роля на парите! Което поставя в ъгъла демокрацията. Кощунство е всеки ден да слушаме: ”Купуването и продаването на гласове е престъпление”, а това става ежеминутно! Сега ще видите колко застъпници и наблюдатели ще имат основните политически сили – а това е прикритата форма на купуване и продаване на гласове. Би било жалко българските граждани за пореден път да гласуват срещу себе си.

-Как ще коментирате решението на БСП да издигне Пламен Орешарски за кандидат за премиер? Твърдият електорат на БСП, особено възрастните хора, знаят, че доскоро Орешарски е стоял под синьото знаме и сега трудно го отъждествяват с  червената идея.

-Анализирайки политиката на БСП през последните години, аз бих сравнил определянето на Орешарски за техен кандидат за премиер с идеята им да се въведе плоският данък. Както плоският данък, така и определянето на Орешарски за кандидат за премиер означават категорично, че БСП не е лява партия, а е партия на едрия капитал! БСП получава пари от едрия капитал и му изпълнява заръките! Сега едрият капитал иска Орешарски за премиер, а не иска Станишев, който също работи за интересите му, защото считат, че Орешарски е по-автентичен представител на откровената дясна политика. Така че, който говори за БСП като за лява партия, очевидно не е в час.

-Как гледате на социологическите проучвания?

-Като на платено мероприятие!

-Питам ви, защото все по-голям процент от  българите ги гледат с недоверие, но въпреки това партиите продължават да наливат реки от пари във фирмите за социологически проучвания.

-Все още има някои, които им вярват, но на хората вече са  им омръзнали социолозите и политолозите на прехода. Те носят в не малка степен същата отговорност за това положение в страната, каквото носят и тези партии на прехода!

Едно интервю на Марина ШИВАРОВА

Елитът знае, че този суверен не санкционира такова поведение, иска чорба. Даже му е симпатично да му се говори на такъв безобразен език, да се правят тези неща, задкулисие, защото това означава да се грижиш за своите хора, да не придираш по правила, да не лицемериш като някакъв средностатистически европеец – соаниран, неразбираем, зависим от някакви абстрактни правила и език, който не може да бъде разбран, трябва да се говори просторечиво, грубо, трябва да се говори мафиотски, защото мафията е на власт.

- Превърна ли се ухото и отвертката в основна метафора на тази кампания или някой се опита да ни го наложи като символ и успя ли?

- Не се знае кой стои зад тази процедура по дискредитиране, разграждане на довчерашната власт и в някакъв смисъл на политическата власт изобщо, защото тече масивна дискрадитация на политическия елит. Страда не само Борисов и не само Цветанов, страдат всички малко или повече от тази условно казано класа, защото никой не допуска да има невинни между тях, включително и по въпроса за подслушванията. Подслушвало се е, подслушва се в момента и ще се подслушва. Въпросът е, че ще се подслушва оттук нататък вероятно и нека се надяваме с повече риск за тези, които подслушват, защото те самите ще бъдат подслушвани, казано игрово и с ирония. Но общо взето тече някаква делелигимация на политическия елит, защото той става в собственото си поведение отвратителен, когато бъде записван, без да знае, защото тогава той е естествен. А когато е естествен, разкрива нещо не само от човешката си природа, а от природата на българската политическа власт. Защото в тези записи ние виждаме, че правосъдието в лицето на прокурора, на адвоката на държавата обслужва някакви интереси или направо казано, обслужва интереса на един преследван от това правосъдие в лицето на Найденов. И то търсят начин да го еманципират от тегоба, да се справят с тази ситуация съдружно, по приятелска линия с министър-председателя. Това е трябва да ви кажа чудовищно от гледна точка на цивилизовани критерии за допустимо и недопустимо.

- Да, но българинът склонен ли е да оцени този чудовищен размер, защото много често през тези дни, в които се точи сагата с подслушването, всички казват „Какво ни занимавате с това подслушване? Нас ни интересуват пенсиите и заплатите…”

- Глупави хора, госпожо Йовчева, глупав народ, да го кажа така, абсолютно дръзко. Ами как… Между тези подслушвания и равнището на бедност и мизерия има пряка връзка. Но за това трябва въображение, трябва някакъв възпитан усет за това, критичност, култура. Не е възможно иначе.

- Дори имаше хора, които казваха „Нека ги подслушват, така разбираме какво правят, така разрушаваме задкулисието”. Едва ли не до там стигат размислите на българите по темата.

- Знаете ли, ако опишем тази ситуация до края и постоянно си я припомняме, как широкото население реагира на тези неща, ще трябва да влезем в нещо като хронична депресия, а не е препоръчително. Млади хора, пък и хора на средна възраст фантазират бягство в невъзможни предели, където им видят очите, от тази територия, която в края на краищата се регламентира от такъв тип манталитети, от такива хора и от такива злоупотреби. Това не е хубаво да бъде системно повтаряно. Хубаво е да се мисли за изхода. А изходът минава през възмущение, мобилизация, буквално на бунт в две посоки – нагоре към елита и надолу към това мълчаливо, послушно, амортизирано в сетивата си мнозинство, което санкционира всичко, което този елит върши. В последна сметка защото това да се каже „каквото щат да правят, дайте ни чорба с леща”, както е казал вехтозаветният Исав, който е продал първородството си за паница леща, както е известно, това е еднакво опасно. Аз мисля даже, че суверенът законодателства, диктува вкуса и елитът го обслужва, а не обратното.

Елитът знае, че този суверен не санкционира такова поведение, иска чорба. Даже му е симпатично да му се говори на такъв безобразен език, да се правят тези неща, задкулисие, защото това означава да се грижиш за своите хора, да не придираш по правила, да не лицемериш като някакъв средностатистически европеец – соаниран, неразбираем, зависим от някакви абстрактни правила и език, който не може да бъде разбран, трябва да се говори просторечиво, грубо, трябва да се говори мафиотски, защото мафията е на власт.

- Казахте, че елитът обслужва суверена, според мераците на суверена. Сега обаче на вота в неделя суверенът какво ще направи? Пак се върнаха старите приказки за гъбите, разходките, за нямането на избор.

- Вижте, има устойчиви стереотипи на поведение в предизборни и следизборни, и по време на изборите. Ще видите, че избирателната активност няма да бъде катастрофално ниска, няма да бъде изразено ниска, ще бъде в рамките на един стандарт, преходен, най-общо казано, защото в гласоподаването има някакъв шанс да накажеш някого. Освен това си придвижен към урната, тъй да се каже, да окажеш въздействие, да практикуваш власт. Това блазни и доколкото са мобилизирани някакви реваншистки инстинкти, ще се яви достатъчно гласоподавател. Който ще гласува така, както обикновено гласува, защото има ядра вляво, ядра вдясно, ядра в центъра, има електорални тела, които се движат мудно и много трудно се преместват от едно място на друго, мисля си аз. Детайлите са интересни, те са свързани с малките партии. Но малките партии няма да решат кой знае какво. Защото страната не може да се управлява партийно, това е един от ефектите на тези скандали и на всичко, което се случи напоследък. Ще трябва да се управлява в режим на малко или повече бламирани партии. Никой от тях няма да се одързости да поеме отговорността даже и в коалиция, защото ще понесе ужасни щети в перспективата на едно задълбочаване на националната икономическа и политическа криза. Затова кабинетът ще бъде програмен, съгласуван широко през гражданско участие и така нататък. И ще се явят някакви лица, зад които по марионетния принцип ще се настанят партийните клиентели, същият този елит, за който говорим, в делегитимиран вариант, но в никакъв случай незагубил вкус към власт. Този елит ще дърпа конците на поставените лица от програмния кабинет, тъй че това ще бъде пак и отново партийно управление, само че зад димната завеса на някакви неутрални национално отговорни лица, избрани по критерия за компетентност и така нататък. И когато този програмен кабинет бъде изхвърлен вътре в една година….

- Толкова ли кратко време му давате?

- Допускам. Тогава никоя от партиите няма да понесе специално, еднолично или в коалиция щети, а ще остане така да се каже суха, ще измие ръцете си ритуално като Понтийския Пилат и ще каже „Нямам нищо общо”.

- Не звучи много оптимистично това, пак да се върнем след година, ако прогнозата е такава….

- Това е, общо взето.

- Има ли основание да се чака сам казахте промяна от суверен, който не се променя и държи на чорба с леща и дори на тези властимащи, защото не е ли странно, че народът не реагира, след като видя как политическата класа побърза да се възпроизведе след протестите, загърби ги и тръгна по своята си, стара матрица – кампания, избори…

- Суверенът деградира, той не се развива, то стана ясно. Минаха двадесет години. Случи се някакъв особен разкол, някаква схизма такава вътре в българското общество. Има едно взискателно малцинство, граждански ядра, градовете на градовете така да се каже, центровете на относителна цивилизованост, която стене и оповава друг начин на живот, надява се на нещо, още повече че къде да върви? Това са хора на възраст, те са приключени, малко или повече арестувани от своя жребий да бъдат обитатели на това петно на недоцивилизаваност, наречено България. И стоят тук, но униват. Това, което сте забелязала вие и споделихте преди предаването – че има едно свободно плаващо униние по улиците и така нататък. То е впечатление от статуса на градовете, защото хайде да кажа направо: лумпенът има решаваща дума. Аз следя тази предизборна кампания и виждам кресливи хора и абсолютно неразкаяни динозаври от прехода, на които няма да мигне окото да извършват зрелищни метаморфози, своеобразна акробатика под купола на българския политически цирк, за да оцелеят, да се възпроизведат в режим на масивна лъжа. Просто чудовищно само по себе си, което деморализира, защото хората знаят, че това е тежък лицемер и си казват „Нищо не може да вирее в сферата на политиката, освен такъв тип лицемерие”. Ние имаме добрия шанс да се наслаждаваме на тези като клоуни, защото те извън политическият им ангажимент имат и единствения шанс на клоуни. Те имат шанса да бъдат клоуни на своя арена. Я вижте какво става с тези лица, които бих могъл да цитирам, но няма да го направя…

- Досещат се читателите може би за част от хората, които визирате.

- Има такива ритори на абсурда.

- Тези дни четох препоръки на специалисти да се сложат огради на високите мостове срещу хората, решили да посегнат на живота си. Мрежи и огради ли ще спрат българите, които са на ръба на отчаянието? Здравното министерство стартира една програма, опит да се откриват хората в риск.

- Знаете ли какво българите са човешки същества, които имат души. Това независимо от тяхното ниво на обезвереност, от тяхната деградация, лупенизация и каквито искаме тежки думи бихме могли да произнесем, въпреки това българинът стаено от себе си дори е страдащо същество, защото това не е достоен човешки живот. За да бъде тази среда по някакъв начин поправена, за да стане българският свят обитаем, ще трябва да има отговорно политическо лидерство, което да поеме ангажимента на някаква морализация на политиката, да се внесе елемент на доблест, на чест, на вярност на думите, съответствие между думи и дела, трябва да се повярва, че един човек в политиката е готов да служи, а не да обслужва собствения си интерес. Това се разпознава, да знаете. Такъв човек на българската политическа сцена ще бъде абсолютно задължително забелязан. Въпросът е, че има някакъв механизъм, закон дори на негативна селекция, която отстранява много бързо такъв тип хора. Даже тази улица, която беше спонтанно явление, много дълбоко закономерно и в гнева си праведно, не можа да излъчи лица, защото хора, вменяеми, с всичкия си образователен ценз и прочие, с културно равнище, знаят много добре, че това е обречено, доколкото и входът, и изходът е заварден от ротвайлерите на този преход, които ние наричаме политически представители.

- В обозримо бъдеще виждате ли опция за такава оптимистична теория, че ще се появи такъв…

- Понеже този елит е делегитимиран, в криза, той живее тревожно сега, защото улицата го дебне, първо, и защото никой от партийните лидери не дръзва да поеме отговорността за управлението и не може на базата на едно минимално електорално доверие, разбира се, тези хора се групират сега по абсолютно безпринципен признак на оцеляването. Тази група, която се яви да защитава коректността на изборите сега, подготвя една следизборна коалиция във всички случаи. Което означава, че се движим към дъното и че не е лошо извън трагичното чувство за българската политика да си дадем сметка, че във всичко това има и нещо много комично – това е добра новина, защото е повод да се развеселим.

Дарик радио

Като стана премиер, ме посрещна гол като един огромен вол. „Ще се оправя, каза – Ще си направя едно хубаво МВР да слуша министрите”. Нещо невиждано досега се случи в българския ефир във вторник – бесен от замерващата го със сурови  яйца публика, кандидат-депутат от ГЕРБ хвърли чаша по водещия на предизборното студио на ТВ 7 Николай Бареков. Впоследствие партията, която само до преди няколко месеца беше на власт, излезе с декларация, която заклейми топ журналиста. И се закани никога повече да не гостува в неговата медия.

Давахме се сметка, че в дните преди вота за Народно събрание Николай Бареков е изключително зает с обиколки из страната и с живи предавания с  висок рейтинг. Въпреки това обаче го помолихме спешно да ни даде своята гледна точка за скандала с ГЕРБ и кандидат-депутата Доброслав Димитров. Шефът на ТВ 7 откликна, като винаги го е правил за „Уикенд”, и в продължение на повече от час ни разказва потресаващи неща за задкулисието на българската политика при управлението на Бойко Борисов. Публикуваме интервюто без цензура.

- Г-н Бареков, успокоихте ли се вече след панаирите, разиграни от ГЕРБ в предизборното ви студио? Спахте ли добре или сънувахте кошмари?

- Много точно казано – това бяха наистина панаири, разиграни от представители на ГЕРБ. Честно казано, след предаването имаше малко емоции в мен, защото няма как човек да не е обиден от начина, по който реагират политиците в определена ситуация. Въпросният кандидат-депутат от ГЕРБ стана жертва на своите лидери, на своята партия. Защото омразата не беше толкова персонално към него, колкото беше към Борисов и Цветанов. Идвайки в самото студио, хората не го разпознаха и нямаше никакви реакции. В един момент на площада се оказаха няколко хиляди човека настроени срещу ГЕРБ и около двайсетина, които пък подкрепяха доскорошните управляващи. След като обявих представителя на ГЕРБ, хората подивяха от емоции. Усетих, че напрежението се качва и няколко пъти търсихме полицията, която отказа да се намеси. Това е първият град, където ни се отказва съдействие.

- Нима?! И защо ви се отказа?

- Според мен полицаите имаха нареждане от Цветан Цветанов и от сегашната министърка, която явно му е слугиня. Опитах се да овладея ситуацията. Дори и когато хвърлиха яйце срещу кандидат-депутата, пробвах да успокоя хората. Молих тълпата да престане. Второто хвърлено яйце обаче уцели човека на ГЕРБ по ревера или по яката. От това той направо подивя и тръгна към мен. Приближавайки се, видях в ръката му порцеланова чаша, която хвърли. Слава Богу, счупи я в краката ми, а не в главата ми. Проблемът е, че наблизо имаше и дете. То беше долу и парчетата строшен порцелан са минали на милиметри от главата му. След като хвърли чашата, кандидат-депутатът каза: „Абе, ти нормален ли си?!”. И тръгна да бяга. Трагикомична гледка!

За жалост ГЕРБ докара българския народ до истерия. Първата причина за това са ниските доходи. Управляващите подцениха тотално ситуацията, Борисов и Дянков докараха хората до просешка тояга и ги накараха да се самозапалват от отчаяние. След декларацията, която ГЕРБ извади срещу мен след предаването, доста мислих.

- Какво премисляхте?

- Мислих от къде са тези нелепици, написани там. По едно време дори получих съобщение от Бойко Борисов, че той бил знаел за тези събития. След това предложи да ми се извини публично… Някакви такива неща, които съвсем ме отвратиха от ситуацията. Ще заведа дело срещу тях. Гордея се с избора си да застана на страната на бедните и онеправданите в страната. Срещу мен се наостри цяла политическа клика, олицетворявана от Борисов и ГЕРБ.

- Какъв ще е искът, който ще заведете срещу този, който ви метна чаша в студиото? На каква стойност?

- Стойността ще бъде символична. Те са направили много хитро самата декларация. В нея не е споменато моето име или това на телевизията. В декларацията ни наричат „свободната телевизия”. Самият Борисов преди време обаче нарече телевизията „свободна” и аз мога да направя паралел и да се стигне до съдебно дело. Мисля, че това е една съшита с бели конци декларация, нелепа и невярна. Тя ще се обърне срещу тях.

- Притеснихте ли се, когато чашата се разби?

- Притесних се само за детето, за което споменах.

- Имаше ли злоба в очите на Доброслав Димитров, когато метна чашата?

- Имаше злоба в очите му. Огромна! Според мен злобата беше провокирана от безизходната ситуация, в която видя, че изпада.

- Замерян ли сте някога с нещо от други политици?

- Не, за първи път ми се случва такова нещо. Във Варна също замеряха кандидат-депутатите с яйца. На мен обаче политиците досега са ми посягали само с думи. Е, ето, че вече се случи и с чаша. Мисля, че за това е виновен езикът на омразата, който въведе персонално Борисов през последните години. В ГЕРБ много разчитаха на омразата, но сега това се връща срещу тях.

- Цивилизовано ли е да ви разбиват чаша в краката? Що за хора са тези, които искат да ни управляват още един мандат?

- Те няма да управляват. Ясно е, че ГЕРБ няма да успее.

- Социолозите им дават добри резултати…

- …Загубиха политическа легитимност. Навръх Великден Борисов ми се обади да ми се извинява за някакви спекулации и тогава му казах, че вече трябва да се дръпне настрана, защото не е редно да управляваш с 1/5 от гласовете на хората, а срещу теб да е 85% от населението, което не те иска. ГЕРБ не си дават сметка, че в момента са в окото на бурята и вместо да се снишат и оттеглят, продължават да стоят. Смятам, че до изборите ще се смалят още, а след вота ще изчезнат. В ГЕРБ има приятелства, кланове – кланът на Цветанов, на Борисов, но няма идеи. Моделът на ГЕРБ е най-виден в Русе. Там на практика има тотално срастване между местна власт, съдебна, изпълнителна, депутати и МВР. Крайният резултат е, че посягат на бизнеса на хората. Стигнали са до там, че са обсебили дори и организираната престъпност. На практика сега престъпниците са останали извън борда и са супер настроени срещу ГЕРБ, защото са им взели бизнеса. Нещо нечувано и невиждано стана за тези 4 години! Според мен на тези хора дълго след изборите ще им трябва охрана.

- Подозирам отговора, но все пак ще ви питам – да не би в името на шоуто и рейтинга вие да сте раздал по една кора яйца преди предаването на определени хора в публиката, та да замерят представителя на ГЕРБ?

- Иска им се много на политиците да е така. Истината е, че направих всичко по силите си, за да спра хората. Народът е толкова изнервен, че най-малкото което може да се случи на политиците сега е замеряне с яйца. Замерянето с яйце в България е като замерянето с обувка в източния свят. То показва презрение, безсилието на хората. Какво да направи гладният народ! Как да хвърли яйце срещу Бойко и Цветанов, които ходят с по 40 човека охрана?! Само с цветя може да ги замерят хората тях.

- Как така вашите предавания стават такива спектакли? Каква е формулата на успеха ви?

- Смелост от страна на мен и телевизията да дадем думата на народа. Ние обиколихме България и връчихме микрофона на хората да говорят без цензура. 1/5 от населението е с пенсии от по 100 лева и разходи за 200. Майките получават жалки пари от детски, има имотна мафия, която взима жилищата на гражданите. Хората са докарани до невъзможност, до прага на бедността.

- Стана дума за декларацията, с която ви заклеймиха от ГЕРБ. Там те обявиха, че повече няма да участват в предавания на вашите телевизии. Ще ви е тъжно ли без политиците от тази партия в студиото занапред?

- Няма да ми е тъжно за тях, аз също ги заклеймявам. Когато Цветанов преди време даде последното си интервю при мен, ми се разсърди, че не съм му задавал удобни въпроси. С Борисов пък отдавна се бях заканил да не взимам интервюта, защото след един период вече не се получаваха добре, ставаха прекалено фамилиарни, той скъсяваше дистанцията. Безсмислени са за мен подобни разговори. Последното ми добро интервю с Борисов беше в Би Ти Ви, когато той в прав текст каза, че одобрява целите на Възродителния процес, но не одобрява методите. Тогава разкри своята същност – един милиционер, който на практика няма и бегла представа от историята на народа си, от процесите, които текат в страната. Човек, който с лека ръка може да залепи етикет на някого и да забрави. Изключително късопаметно същество, което смята, че всичко му е простено! Да, ама не!

- Какво имаха предвид от ГЕРБ, когато ви обявиха за „свободен” журналист? Да не би да сте зависим от някого?

- Ако съм зависим, да посочат от кого. Ако ГЕРБ са ми давали пари, да го кажат!

- А какво имаха предвид, когато ви нарекоха сребролюбец?

- Очевидно намекват, че някой друг ми е платил да се обърна срещу тях. Нека да излязат и да го кажат! Още преди година и половина разбрах какво става. Говорих с Борисов, но той не си даваше сметка за случващото се. Ние направихме разследването за Здравната каса и лекарствата, за енергийната мафия и кръговете на властта, които се облагодетелстват. През 2010 г. имах интервю с Борисов, където го предупредих, че чрез политиката на Дянков подлага народа си на геноцид. Той обаче не вдяна, какво му се говори. Вместо това се занимаваше да кадрува с репортерки в телевизията. „Свали тая, вдигни оная, тая може ли да води, тази може ли да не ми я пращаш…” Това правеше Борисов. Нека хората да знаят, че премиерът се занимаваше с кадруване в българските медии.

- Защо за Бойко Борисов сте капут, с извинение за думата? Какво влага той в това определение? Възможно ли е да има предвид нещо друго, а не това, което означава в действителност?

- Обади ми се на Великден, искаше да ми се извинява. Не помнел, че бил казал такова нещо. Но това е неговото ниво, не мога да му се сърдя.

- И все пак не се ли обидихте на Бойко, когато в разговора си с Кокинов и Мирослав Найденов ви нарече капут?

- Не, за мен е чест, когато съм обиждан от такива политици. Аз съм много доволен, че Борисов показа пред други хора, задкулисно, какви са нашите отношения. Имаше много спекулации в медиите, как едва ли не сме били близки приятели. Ето, той разкри истинските ни отношения, които от години са много-много остри.

- Когато някой ви нарече капут, как бихте му отвърнали?

- Малко са невъзпитаните хора в политиката, които употребяват такъв речник.

- Защо властта започна да използва такъв каруцарски речник – говори се за капути, манафи, педали…?

- Защото няма как да управляваш държава, а да си чел само книгата „Винету”. Най-малкото трябваше да прочетеш и „Капиталът” на Маркс. Това е нивото! Човекът си е останал на ливадата в Банкя с филията с мас в ръката. Не се е развил.

- Бойко едва ли отсега е започнал да употребява този „жаргон”? Когато бяхте в добри отношения, пак ли така си говореше? Този речник вас лично не ви ли възмущаваше?

- По-изтънчен и образован човек съм и пред мен се е пазил. Но в цялата му среда, с приятелите му от Банкя и Перник винаги е говорил с такъв тон. Той драгарува с хора от неговото ниво.

- Защо развалихте отношенията си с Бойко?

- Първо, Борисов предаде хората, които го подкрепят. Второ, видях по вторични белези, че е използвал властта за лично облагодетелстване и за извисяването на своето его. Когато преди година разбрах от български бизнесмени на високо ниво, че го наричат Началника, му звъннах по телефона. Казах му: „Човек, ти даваш ли си сметка какво правиш с държавата?! Не може хора от бизнеса да те наричат Началника. Ти не си им началник!”.

„А какъв съм им тогава?”, отвърна ми той.

Обясних му, че е министър-председател, че не може да е началник на хора от големия бизнес, нито пък на мен – човек от свободна медия. Този разговор пречупи съвсем нашите отношения.

- Спомнете си нещо мило от личните ви срещи с Бойко Борисов. Нещо, което винаги ще ви остане скъп спомен…

- Спомням си, когато ме ожени в общината. Беше сложил набързо костюма си, а след това седнахме да изпушим по една пура. Тогава видях, че на целия костюм и цялата официалност е обул чорапи, на който пише „Адидас”. Това няма как да го забравя никога.

- Навремето как станахте приятели с Бойко?

- Аз съм един от хората, който създаде феномена Борисов, имам доста сериозна вина за появата на този продукт. В един период много му се смеех за целия наивинитет, с който участва в политиката, но и го подкрепях, защото беше добро момче. Или поне го играеше на такъв. Две-три години му давах трибуна и го лансирах, обяснявах колко е готин… Това беше един романтичен период, в който аз създадох този човек. С времето той се разви в погрешна посока, надскочи нивото си. Това е човек, който няма капацитет да бъде нито кмет, нито министър-председател, а беше и двете. Драстичният проблем при него дойде, когато взе властта. Тя пречупи неговото съзнание, но не и неговото его.

Преди изборите ми се обади Цветелина Бориславова и ми каза: „Даваш ли си сметка колко прост човек идва да управлява държавата?!”. Бях потресен, явно имаха лични проблеми! Попитах я защо говори така. „Той без мен и по-интелигентен кръг около себе си, ще съсипе държавата! Направи нещо, ти си един от малкото смислени хора около него. Обясни му, че няма капацитета да управлява държавата, ако не си намери хора, които да му помагат…”

- И обяснихте ли му?

- Когато стана министър председател, отидох в къщата му в Банкя и му подарих кожена чанта. Казах му: „Даваш ли си сметка какво се случи, народът ти гласува доверие? Ти си министър-председател…”. Той беше седнал гол до кръста и ядеше. Като един огромен вол. „Ще се оправя, рече. – Ще си направя едно хубаво МВР, което ще подслушва всички министри и всяка вечер ще ми носят кой какво е откраднал и  какво е направил.”

- Помня, че навремето Бойко при всяко гостуване в студиото ви все искаше да седне във вашия стол, защото вярваше, че това му носи късмет на избори. Сега, като сте скарани, кой ще му носи късмет?

- Има един израз – късметът обича смелите. Смелите и добрите. На Борисов му трябва голям късмет за оцеляването му. Той ще има проблем с разпада на партията си, не вярвам, че ще се върне в политиката. Последния път когато се чухме, му пожелах здраве и късмет.

- В миналото Бойко създавал ли ви е проблеми, когато го критикувахте? Мръщил ли ви се е? Отказвал ли ви е за назидание да ходите заедно на мач?

- На мач никога не сме ходили заедно. Истината е, че той много тежко приемаше критиката. Аз бях единственият човек, който го критикуваше в лицето. Имаше период, докато беше министър-председател, една година не сме се чували по телефона.

- След едни избори Бойко ви нарече подлога на БСП, а уж тогава бяхте приятели. Как му простихте? Извини ли ви се?

- Извини се. Той обижда и след това се извинява. Накрая излиза, че аз съм бил коректен с него, а той ме е наричал подлога и капут. Той е човек, който не си дава сметка за делата и думите. Човек без чувство за отговорност!

- Като журналист чувствал ли сте се заплашван и цензуриран по време на управлението на ГЕРБ?

- Както вече споменах, няколко пъти поиска от мен да кадрувам в телевизията с различни хора от журналистическия състав. Не му минаха номерата.

- А не се ли е случвало да ви звънят и да ви казват „не пускай този или онзи”, „не коментирай това или онова”? Бойко не ви ли се е обаждал да ви заръчва какво да правите?

- Той има много фини моменти, използва приятели. Последния случай беше на окървавените протести в София, където аз показах окървавената глава на човека, бит от полицай. Имаше зловещ натиск от Цветанов и Борисов през мои приятели да махна камерата от мястото. Не я махнах. Борисов ми пусна съобщение, че съм предател, били го предупреждавали за мен.

- Как реагирахте тогава?

- Звъннах на Цветанов и го предупредих, че няма да махна главата от кадър, но нека да изпрати полицаи, за да обяснят защо са пребили хората. На другия ден Борисов подаде оставка. За мен той видя, че народният гняв ще се излее към Министерски съвет и затова постъпи така. Направи груба грешка като се опита да подмени протеста на хората, като вкара някакви псевдопротестиращи в Министерски съвет. Въобще Борисов от няколко месеца е в спирала от грешки. Той няма контрол върху ситуацията, няма полезен ход. Всеки ход, който прави, е обречен да бъде грешен.

- Някога, още докато бяхте в Би Ти Ви, имахте конфликт и с Волен Сидеров. И тогава ли беше толкова страшна омразата, колкото сега?

- Не, Волен е интелигентен човек. Има разлика от скандала с простак. Волен е демократ, а не милиционер. Той е интелектуалец, пише книги, чете…

- Тогава написахте статията «Феноменът Волен Сидеров: нещо като Хитлер, нещо като Чухче, нещо като Дуче, нещо като нищо на света”. Ако сега трябва да напишете статия за Бойко Борисов, как ще я озаглавите?

- Няма смисъл да пиша статия за него, той трябва да бъде изследван от политолозите за това как един човек може да получи много власт, а изобщо да не я използва в полза на народа. Александър Каракачанов каза, че тези хора практически не искат да управляват. Половината работно време на Бойко минаваше на футболното игрище и по резиденциите. Той ходеше в Министерски съвет, когато трябваше да се снима с журналистите. Е, не се управлява така държава в криза!

- При кое от досегашните правителства свободата на словото беше най-много ограничавана?

- При ГЕРБ и в последната година от управлението на Тройната коалиция.

- Притеснявате ли се да не би Цветан Цветанов да ви е слушал и вас със СРС-та? Имате ли подозрения в това отношение? Впрочем в какви отношения бяхте и в какви сте сега с Цветанов?

- Вече не съм в добри отношения с Цветанов. Подкрепях го, за това което правеше, но първото ми разколебаване дойде, когато чете СРС-та за лекарите в Горна Оряховица. И след това, когато беше зает с кадруване в медиите. Може и да са ме подслушвали, но при мен има проблем – хетеросексуален съм и не съм взимал пари. Може и да не съм им интересен.

- Не ви ли е страх, че ако ГЕРБ се върне във властта, ще намерят начин да ви отмъстят за критиките, които сте им отправял?

- Директно ми казаха депутати от ГЕРБ и министри, че след изборите ще си отида, вземат ли властта. От хора, които имат някакво влияние в телевизията, Борисов е поискал ултимативно да бъда освободен преди месец. Но никой не му се поддаде. На практика през последните 6 месеца еднолично управлявам TВ 7, NEWS 7 и цялата група. Аз подписах договора със СNN, създадох NEWS 7, аз съм човекът, който взима решенията.

- Страх ли ви е за живота ви? Откъде идват заплахите? Не е ли крайно време да си вземете охрана?

- Не се страхувам за живота си. Според мен ако ГЕРБ спечелят, след изборите ще направят друга глупост – ще се опитат да ме махнат. След което моят път е ясен – отивам на улицата при хората. Ако Борисов спечели, мисля, че няма да управлява повече от 3 месеца. Няма да е способен да поведе хората през зимата. Народът изнемогва! По времето на Борисов лекарствата поскъпнаха с 500%, токът с 50%, Дянков отказа да вдигне детските добавки… Не, няма да ходя с охрана. За разлика от Борисов, мен хората ме обичат и няма кой да ме застреля на кръстовището, няма кой да ми метне яйце.

- Гласувал ли сте за ГЕРБ на досегашни избори?

- Никога не съм гласувал за ГЕРБ. От години нямам мотивация да отида до урната, защото познавам политическата игра. За последно гласувах за СДС, но онова, някогашното. Единствено за тях съм пускал бюлетина.

- При какво положение бихте гласували за ГЕРБ?

- Абсурд, няма как да стане това!

- Има ли нещо вярно в това, че който се е захванал да враждува с вас, добро не е видял? Как надделявате в битките си?

- Винаги така се случва. Единственият, който влезе в битка с мен и след това видя добро, беше Волен Сидеров. Защото се разбрахме. Всички останали… Наистина, имам такава харизма. Което куче ме е залаяло, добро не е видяло!

Интервю на

ЦВЕТАНА ПЕШУНОВА

В. Уикенд

Прокурорът Цацаров събуди надежди, сепна мечтата за ред и закон. Градът се пита дали не сънува след “онази” пресконференция. Терапията на българската болест е невъзможна без ударна доза ред и закон. Законът е терапия на тази болест, друга няма. Партиите са госпожици, приятни във всяко отношение, готови на всичко за народния вот. Партийните лидери са шутове на суверена. Нека не се лъжем – закон в България означава овластен в затвора. Силен – зад решетките. Върховенството на закона е абсолютен хоризонт на българското бленуване, чудо на чудесата, ако се случи по тези места. Ако правосъдието се измъкне от тиранията на мутрите и злата политизация, то ще означава, че имаме шанс да отвоюваме България от нейните похитители.

- Мъжка ли ви изглежда постъпката на Бойко Борисов – първи сме, ще предложим правителство, нищо че няма да мине? А втората крачка е още по-борбена – искаме касиране на вота.

- Двете “крачки” са телодвижения на “едрия мъж” в опозиционна роля: управляваме, щом сме победители, а щом не управляваме – вотът е неверен и вие заедно с него.

Ситуацията на фактически отнета власт е символически “изтрита” с жест на здравословно “мъжко” нахалство. Позицията на заподозрян е преобразувана в позиция на обвинител. Камионите с двойно дъно са потеглили от двора на Станишев. Комунистите убиха дедо ми. Точка.

- Борисов знае, че негово правителство на малцинството няма да мине и го казва публично. Дали пък също не знае, че и опитът за касиране на вота няма да мине, макар да не го казва публично? Ако е така, не цели ли заплахата от касиране на изборите всъщност да улесни създаването на програмен кабинет с мандата на БСП, но с едно героично слизане от власт на златния медалист?

- Касацията на вота е трудно осъществима възможност, при това отхвърлена от основните институции на държавата. А и не са му нужни на Борисов нови избори. Програмен кабинет от “комунисти и турци” в зимни условия ще бъде боксова круша за централния нападател на “Бистришките тигри”. Това, от което този “нападател” се бои, е ревизия на управлението. Тресе ги прокурорска фобия. И обратно: единственият шанс на програмния кабинет да оцелее, е да разкаже управлението на Борисов като мафиотска сага, като национален срам и граждански потрес. Друг шанс нямат – зимата и площадът ще ги пометат.

- Но програмният кабинет на Пламен Орешарски ще бъде заложник на “Атака”. И във всеки момент Волен Сидеров може “да му дръпне шалтера”, както отсега предупреждава. Кой всъщност пуска и спира тока на тази явно доста дълбока сцена на некоалиционно програмно управление?

- Едни и същи са. Разсъждават цинично: България е провалена страна, периферия на цивилизования свят, с ниска демократична култура и демографски пропадащ народ. България е територия, управляема само по мярата на нейната непретенциозност, сиреч грубо и безцеремонно. България е управляема само на жаргон. Борисов е лидер на българския жаргон, пълноценен демагог, интронизирана фолк певица. Цветанов е лапсус. Планират ремонтиран ГЕРБ, с човешко лице и укротена полиция. Но има консенсус – и тук, и навън, че “титаните” са аномалия, грях срещу благоприличието.

Волен Сидеров ще извлече максимума от подкрепата на програмния кабинет и максимума от опозицията срещу него. Сидеров е ловък опортюнист, но коалиционният му флирт с ДПС е опасна игра, допустима само в засекретен режим и на къса отсечка. Сидеров е в 42-рия парламент с единия крак, с другия е на площада. Перспектива, която ще изкуши заинтересованите да опитат преструктуриране на парламента, чрез пазар на депутати. Този парламент е лошо построен, ефект на политическа и електорална некадърност. Ще трае кратко, но знае ли човек? Развитието на ситуацията зависи от прокурорската проверка и от процесите в ГЕРБ след отстраняването на Цветанов. Дестабилизацията на структурите ще е началото на края.

- С какво трябва да започне новият кабинет?

- Кабинетът трябва да стартира “състрадателно”, със социален жест. Ако в Министерския съвет покрай “експертите” бъдат настанени и “модернизирани” социалисти с “експертен потенциал”, ще стане видима измамата и ще се заговори за рецидив на тройната коалиция. В такъв случай ще бъдат ентусиазирано съборени, защото ще бъдат намразени. Добре е БСП да помни, че за нея гласува предимно третата възраст, електорат със скромна роля на площадите. Независимо от резултата, партията им е лошо настанена в настоящето и още по-лошо в бъдещето. Левицата и десницата са носталгици на миналото, обитават ХХ век (Евгений Дайнов).

- Суверенът изглежда “разпарчетосан” след изборите, а за пръв път от 1990 г. избра “пак от същото”. Суверенна ли е демокрацията ни?

- Демокрацията е суверенна, ако гарантира съучастие на народа в осъществяването на неговата съдба. Суверенната демокрация е воля на мнозинството, олицетворявана от лидер. Лидер на българското мнозинство, съдено по изборния резултат, е Бойко Борисов. Не друг, а той. Обстоятелството, че е повторен победител, означава връзка на симпатия между него и един милион души.

Предпочитание, което няма как да не наречем съдба, защото сме такива. През фигурата на Борисов честваме нашата съкровена идеология за непретенциозен живот, за щастие в заварената кожа. Глас народен, глас божи. Европейската демокрация предполага модернизиран народ, народ на Просвещението. Суверенната демокрация предпочита щастливо опростения човек, с простодушна “воля” и нецивилизована виталност. Това, че един милион души избират да ги управлява чалгата, е национален срам, съдба и неизбежност. Спокойно, следователно.

Великият еврейски философ Маймонид е казал: “Ако живеете в страна, чиито жители са зли, избягвайте обществото им. Ако се опитат да ви накарат насила, напуснете страната, дори и да трябва да отидете в пустинята.” Спорна препоръка. Първо, къде е тази пустиня и второ, как да си сигурен, че не си от злите?

- Защо за пръв път след 1990 г. традиционната десница не влезе в парламента?

- Беше ликвидирана от енергиите на собствената кауза. Уби я синият митинг на Орлов мост. Отнесе я споменът. Българската десница беше призвана да даде образ на българската демокрация, да бъде нейното европейско лице. И още по-радикално – да убеди българите, че демокрацията е възможна.

Десницата беше шемет на свободата. Но се изроди в перипетиите на раздържавяването и съвсем се вманиачи. Застина в леко налудна антикомунистическа гримаса, заживя в свят, съставен от призраци. Обзе я скудоумие, сектантска злост и самомнение на някакъв, не знам точно какъв, елит.

Елит от умствено и морално лениви клакьори на Запада срещу Изтока, с аргументи от периода на Студената война. Вцепенена версия от друга епоха, анахронична и оценъчно безпомощна. Единственото им вдъхновение извира от ужаса, наречен “Путин”, и от вездеприсъствието на неговата “пета колона”. Влюбени са в тази омраза.
Не е вярно, че десницата не беше избрана на последните избори, тя просто се самоуби, самоизяде се.

- Може ли да се рестартира дясното с нов проект?

- Може, ако скъса с миналото и пожелае бъдещето. Ако открие кауза. При инфантилна фиксация върху старата догматика и вехтите лица са обречени. Ако цялата номенклатура на десницата се събере в един стадион и извика “ние сме” и “идем”, ще стане за смях, защото ще е смешна. От “иконите на синята мечта” имат нужда само третата възраст от жълтите павета и собствениците на дребен реституционен капитал. А и те изглеждат резервирани.

Младите са отпрашили в ХХI век, в Харвард или чалготеките. Какво имат да им кажат тези преупотребени, анекдотични лица, с неразкаяна свръхсериозност и месиански претенции? Енергия е потребна, нова дясна пасионарност, искреност и творчество. Цялата историческа десница трябва да бъде подложена на екзорсизъм, на ритуал за пропъждане на демоните на миналото.

Вдясно са струпани индустриални количества лъжа, митове и предразсъдъци – мълва за “отвъдни” харизми и спуснати “отгоре” лидерства, за заклет макиавелизъм и монументално самолюбие. Сектата трябва да бъде разформирована, адептите – депрограмирани. Десницата трябва да се излекува от опортюнизма на оцеляването, трябва да дръзне да мисли в мащаб и в перспектива.

Коалиционното творчество създаде ше-дьоври на лицемерието, непроницаеми за разума, инсталации на абсурда. ДСБ и БДФ – а това защо? За да няма ДСБ субсидия ли? Или за да свърши заедно с лидера?

Парчетата на това, което е останало от тъй наречената десница след нейното историческо поражение, ще трябва да излъчат нови лица, способни на диалог, “без предварителни условия”. Те ще бъдат акушерите на новата десница. В органично, а не в сприхаво темпо. Поражението на дясната патология е шанс, но само за визионерите.

- Може ли прокуратурата да се окаже държавотворен фактор в полуразпадналата се институционална среда у нас след решителните действия на главния прокурор?

- Прокурорът Цацаров събуди надежди, сепна мечтата за ред и закон. Градът се пита дали не сънува след “онази” пресконференция. Терапията на българската болест е невъзможна без ударна доза ред и закон. Законът е терапия на тази болест, друга няма. Партиите са госпожици, приятни във всяко отношение, готови на всичко за народния вот.

Партийните лидери са шутове на суверена. Нека не се лъжем – закон в България означава овластен в затвора. Силен – зад решетките. Върховенството на закона е абсолютен хоризонт на българското бленуване, чудо на чудесата, ако се случи по тези места. Ако правосъдието се измъкне от тиранията на мутрите и злата политизация, то ще означава, че имаме шанс да отвоюваме България от нейните похитители.

Шансът е един-единствен – да бъдат овластени хора с морална енергия, интелигентност и сила за сблъсъка с тираничното безредие. Появата на човек от тази порода ще бъде събитие. Няма техническа панацея за нашата обща беда, всичко зависи от самоопределението на човека, от старата “игра” на добро и зло. България плаче за лидери, за безкористни хора в публична роля. Компетентни много, справедливи малко. Справедливи се търсят.

Прокурорът Цацаров трябва да бъде подкрепен от гражданите на България, ако още шават и доколкото ги има. Трябва да се разчуе, че е подкрепен.

Веселин Стойнев

В. Труд

Дали да изчиства политиката на Цветанов и Борисов, или да се опита да преструктурира по-съвременно МВР, е друго… Защото това, което е в момента в МВР не е само политика на Цветанов и Борисов, защото реално погледнато те кой знае какво не са преструктурирали. Кадрите и методите е едно, структурите са друго. ДАНС беше замислено като много хубаво нещо, но не беше създадено както трябва. Аз от време на време се чувам с г-н Борисов. Не могат да разберат много хора, че службите и МВР няма да оправят държавата. Бизнесът ще оправи държавата и затова нека повече върху бизнеса да се съсредоточат. МВР и службите трябва да са някакъв коректив да не се правят глупости и да не се правят удари под кръста в държавата.

- Добър ден, г-н Драшков. Веселина Томова съм от АФЕРА…

- Аааа, много ми е приятно да Ви чуя. Чета често името си във Вашия сайт…

- Няма лошо.

- Няма лошо, разбира се, но е хубаво като журналист да изслушвате и другата страна по някои неща. Ще ми бъде приятно да Ви видя като дойдете в София… Смятам, че не е лошо да си поговорим очи в очи.

- Разбира се, ще се срещнем непременно, ще Ви се обадя.

- Ще се радвам.

- Как коментирате кандидатурата на Цветлин Йовчев като министър на вътрешните работи?

- В какъв аспект?

- Изобщо… като кандидатура на вътрешен министър.

- Човекът е вещ в областта на сигурността, с ръководен капацитет, много интелигентен. Сега, дали точно в МВР ще успее да приложи знанията си и ръководния си опит, времето ще покаже.

- Много подозрително ми се струва, че всички от всякакви страни го величаят като изключителен спец. Само той ли е спец. в България?

- Е, сигурно има и други. Не мога да кажа, че само той е спец. в България…

- Много е подозрително това единодушие от различни кръгове помежду си, както и от различни политици…

- Вижте сега, когато човек не е ничий се получава така. Аз съм го изпитал на гърба си. Когато човек не е конкретно обвързан с определена политическа сила или всички са срещу него, или всички са за него до момента, в който някой не прецени, че с нещо не им е угодил.

- Добре, но той /б.а. Цветлин Йовчев/ беше много ярко обвързан с ГЕРБ?

- Е, не бих казал, не бих казал. Ами вижте му биографията кога е започнал, кога каква длъжност е заемал. Не бих казал, че обвързан силно с ГЕРБ.

- Докато ГЕРБ бяха на власт, той все пак беше толериран и избран за шеф на ДАНС от Бойко Борисов… Звучи противоречиво, Цветлин Йовчев беше избран от Бойко Борисов за шеф на ДАНС и сега от него се иска, такава поне е заявката от Станишев и Орешарски, да разчиства политиката на Цветанов и Борисов в МВР. Няма ли някакво противоречие?

- Дали да изчиства политиката на Цветанов и Борисов, или да се опита да преструктурира по-съвременно МВР, е друго… Защото това, което е в момента в МВР не е само политика на Цветанов и Борисов, защото реално погледнато те кой знае какво не са преструктурирали. Кадрите и методите е едно, структурите са друго, така че в никой случай не може да се каже, че е човек на ГЕРБ. Защо смятате пък, че ГЕРБ непременно е решило да сложи на ДАНС свой човек? Някой път партиите предпочитат да не слагат свой човек на такива рискови места, за да не носят цялата отговорност.

- Вие можете ли да допуснете, че Бойко Борисов няма да сложи баш на ДАНС НЕ свой човек?

- Мога, разбира се. Ако е сигурен, че този човек не играе с никой друг, защо да не сложи един неутрален човек, защото ако сложи много свой човек, пък ще е укорим, че е сложил негов човек.

- Еее, Вие много го надценявате Бойко Борисов като интелигентна фигура! Просто ме изумявате, г-н Драшков!

- Не в това е въпраса. Въпросът е, че се правят различни анализи…

- Разбира се, Вие го познавате, той Ваш човек, така да се каже…

- Познавам го от 20 години /б.а. – Цветлин Йовчев/ и мога да Ви кажа, че не е партиен човек.

- Това дали е партиен или не, не ме впечатлява особено. Аз съдя от това какво е направил досега Цветлин Йовчев… Досега не съм чула нещо да е направил Цветлин Йовчев, нито като шеф на ДАНС, а сега като бъдещ шеф на МВР нямам кой знае какви очаквания нещо да направи. Аз нищо не съм видяла, освен едно безумно обезличаване на ДАНС, да не говорим за вътрешните гафове и задкулисия, които така и не са излезли наяве.

- От тая гледна точка ако поразсъждаваме, то пък кой какво ли е направил и на друго място, това е друга тема. Виждате в какво време живеем.

- Е, да де, ама вие нали затова бяхте сложени там – да оправяте времето и националната сигурност. Какво стана? Нищо не оправихте!

- Когато имаме възможност да се срещнем, ще Ви разкажа много неща за ДАНС от моята гледна точка и ще видите, че за много неща съм прав. Много е сложно всичко. Нещата са сложни още от създаването на ДАНС. ДАНС беше замислено като много хубаво нещо, но не беше създадено както трябва.

- Вие нали имахте възможността да го оправите?

- Не, нямахме възможността да го оправим. Казвам Ви, ето аз съм юрист – не може, когато създадоха ДАНС на първо място да положат задачите – аз помня наизуст мотивите, с които се създаде ДАНС – да демонстрираме пред нашите европейски и натовски партньори воля и категорично решение за борба с организираната престъпност и корупцията. Създадоха ДАНС и тогава аз във Вътрешната комисия, и г-н Сертов беше, им казах: „Абе, вижте бе, хора, как може две контраразузнавателни служби да се борят с престъпността без да им дадете процесуалните средства в ръцете. Как да се бориш с организирана престъпност и корупция след като нямаш процесуални правомощия?” Не се прие тогава и ние станахме – тоя рекъл, оня казал, и дотам. Събираме, събираме, нали знаете нашата работа, познавате я, почваме тоя рекъл, оня казал, оттук оттам информация и в един момент стигаме дотам, че имаме някакви данни и…

- И нямате разрешение от прокурор….

- Не, че нямаме разрешение. Ние повече нищо не можем да правим и ги предаваме данните на компетентните служби – МВР, следствието, ГДБОП. И ние викаме – БОП-а нищо не прави по нащата информация, БОП-а викат – информацията на ДАНС за нищо не става… И така…

- Имате ли надежда, че нещо ще направи Цветлин Йовчев за това, което се изисква от него, защото той отива там с поставена задача?

- Ще ми се да има успех. Кой знае какви огромни очаквания… Не, че той не е подготвен за това, просто ситуацията е такава, че надали, че чудо ще стане, но се надявам все пак някакво начало да се постави.

- Станишев твърди, че от Цветлин Йовчев ще се иска разчистване на МВР от режима на Цветанов. Ще има ли воля точно Цветлин Йовчев да го направи това?

- Надявам се, че той ще направи интелигентно всички възможни стъпки за евентуални структурни и други промени. За другите неща, честно да Ви кажа, не мога да взема отношение, защото те са преекспонирани.

- Жаргонно да се изразя – ехалето обаче това очаква! Изключително високи са очакванията по отношение на вътрешния министър…

- То и към другите министри очакванията са големи. Въпросът е, че държавата ни все пак е в трудна ситуация и да се постави някакво начало… Поне да започнат да се оправят нещата, те, че няма да се оправят сега, няма. Даже аз мисля, че ни трябват поне десетина години реанимация, защото в икономическо и всяко друго едно отношение сме много зле. Няма какво да се лъжем. Но има една друга истина. Не могат да разберат много хора, че службите и МВР няма да оправят държавата. Бизнесът ще оправи държавата и затова нека повече върху бизнеса да се съсредоточат. МВР и службите трябва да са някакъв коректив да не се правят глупости и да не се правят удари под кръста в държавата. Другото е въпрос на бизнес. МВР и службите са консуматори, те не носят никакъв продукт в държавата. Всеки вика МВР, МВР… Какво да направи МВР, ще оправи държавата?

- Ама вижте докъде я докарахме с това МВР на Цветанов! Няма как да ме излъжете, Вие знаете много добре за какви висша корупция става дума, за каква контрабанда и какви чудеса, и за какво крадене. Това МВР за какво е, аджеба? И тая ДАНС?

- Това ми е мисълта. Нека да се въведат интелигентни европейски правила. Без да защитавам който и да е, мисля, че малко се преекспонира всичко в толкова тежък вариант, защото българинът иска всичко да се оправи за месеци, за година, за две. Не може да стане тая работа.

- Ами чакаме години наред и нищо не може да се оправи, защото едни и същи се въртят по високите етажи на властта. Как да стане?!

- Ами и ний сме си виновни.

- Така е.

- Последно искам да Ви питам – защо Цветлин Йовчев беше принуден да си подаде оставката като шеф на ДАНС?

- Така се напрегнаха нещата дали е изтекло оттук, дали е изтекло оттам /б.а. – става дума за записите с Мишо Бирата/ и човекът има силно развито чувство за достойнство, и след като видя, че няма решение твърдо и пада някакво сериозно съмнение върху службата, той реши да направи тази крачка. Тогава си говорих с него и аз бях против той да я прави тази крачка, защото за мен когато човек си подава оставката признава все едно, че го е направил…

- Остана съмнение, че е подадена оставката под натиска на Борисов.

- Мисля, че нямаше натиск. Даже аз тогава му предложих, все пак той е по-младият, по-переспективният, викам му – дай, аз ще си подам оставката… Трябваше да има изкупителна жертва. Но той така реши, пък и по този начин да се опита да помогне да се затвори скандала, може би. И то наистина тогава така се случи. В момента, в който той си подаде оставката, Вие видяхте, че бързо темата като че ли мина на заден план.

- Вие, г-н Драшков, контактувате ли с Бойко Борисов? Дали Цветлин Йовчев контактува с Бойко Борисов?

- Е, не знам това нещо. Аз от време на време се чувам с г-н Борисов.

- Той съветва ли се с Вас, г-н Драшков?

- /смее се/ Скоро не сме се чували.

- Благодаря Ви, г-н Драшков. Знам, че вие от службите няма как да кажете всичко онова, което ми се иска, но съм длъжна да опитам…

- Аз чета АФЕРА и Вашите неща. Вие журналистите търсите горещите новини и следи, но има неща, които и да ги кажем няма да помогнат на никого, а само ще навредят. И на държавата ще навредят. Няма смисъл. Все пак отговорност трябва да има. Ако биха помогнали с нещо, с удоволствие, но като знаем, че няма да помогнат и ще навредят, за какво да си слагаме тоя грях душата?

Разговаря: Веселина Томова

Тревожно е и, че част от членовете на правителството са свързани с ГЕРБ по времето на управлението на ГЕРБ. Смятам че, предназначението на този кабинет е да задържи позиции на ГЕРБ, докъдето е възможно за задкулисните играчи. Като слагате трима гербаджии в правителството -какво им давате, ако не позиции ?! Защото, според мен, това е даване на позиции на ГЕРБ! Когато сложите прекият съветник на бившия министър председател за вътрешен министър, вие автоматически осигурявате недосегаемост на бившето ръководство на МВР и на бившото правителство. Орешарски има малко участие в селекцията на този кабинет, той само изчете списъка.

- Днес главният прокурор официално поиска имунитета на Цветан Цветанов. Как оценявате действията на Цацаров?

- Главният прокурор работи методично и последователно и не се изхвърля. Смятам, че прокуратурата ще внесе обвинителен акт срещу Цветан Цветанов, ще има воля за това, а какво ще реши съдът – ще видим.

- Как ще коментирате, че вчерашните приятели Делян Пеевски и Цветанов днес са първи врагове?

- Когато си бил обслужващ вестник, салфетка на едно правителство, да скачаш като ранено диво животно върху парламентарната трибуна, най-малко е проява на лош вкус и липса на стил.  Смятам, че Делян Пеевски е опасен човек, че се меси в правосъдието отдавна, че си позволява да урежда доста високопоставени назначения и че правораздавателните органи трябва да го поставят “на мушка”.

 - В кой отбор на този етап играе Сотир Цацаров?

- На този етап смятам, че е по-скоро е независим играч. Може да си има приятели в бизнес средите, сред масоните и на други места, но действията му са методични, последователни и подчинени на длъжността, която заема. За мен това е най-важно.

- Какви са очакванията Ви към кабинета на Орешарски?

- Оня ден един зевзек на „Позитано” нарече това правителство – правителство на ТИМ, Моника и ДПС. Мисля, че той е прав и  всички очаквания, които имате, ще трябва да ги гледате през тази призма. Може да се постигнат част от очакванията на хората. Може да има отделни добри постижения в отделни министерства.

За хората, свързани с “Позитано” 20, са важни няколко неща, за мен са важни и някои други неща. За първите е важно, че БСП ще носи пълна отговорност за правителството. Те биха били по-спокойни, ако тези лица са излъчени по един нормален вътрешно-партиен ред. Под нормален партиен вътрешен ред разбирам не кубински ефрейтори, които са партийни фанатици, а хора, които са специалисти в съответната област, работили са в съответните програми и те биха били спокойни, че партията ще носи отговорност, но тази отговорност ще е подплатена от сериозни хора, които са свързани с нея.

Обстоятелството, че не партията е осъществявала селекцията, вече е тревожен факт. Тревожно е и, че част от членовете на правителството са свързани с ГЕРБ по времето на управлението на ГЕРБ. Това са отнася за три –четири лица от „кабинета Орешарски”. Професионалните качества предстои да бъдат представени. Неизвестните лица, които бяха вкарани със същия стил, с който попаднаха в гражданската квота на БСП - те са по-скоро продукт на група приятели, които са пребивавали в различни политически сили, нямат никакви трайни политически възгледи или поне свързани с посока ляво и дясно.

Даването на вътрешното министерство на човек, който е съветник в политическия кабинет на Бойко Борисов /б.р. Цветлин Йовчев/ и пряко свързан с налагането на неговото управление като стил и създател на не един или два скандала, свързани с незаконен контрол върху политически лица, буди меко казано недоумение, за да не кажа впечатление, че това е един налудничав ход, за който народът казва “да вкараш вълка в кошарата”.

- А защо Орешарски се съгласи на това, още повече като знаем, че се спрягаха други имена? Защо заложи на Цветлин Йовчев?

- Смятам, че Орешарски има малко участие в селекцията на този кабинет.

- Кой тогава направи селекцията? Нали всички казваха, че той ще прави сам кабинета си?

- Станишев и Лютви Местан. Действията нямат никаква връзка с думите. Смятам че, предназначението на този кабинет е да задържи позиции на ГЕРБ, докъдето е възможно за задкулисните играчи…

- Ама как на ГЕРБ?

- Ами като слагате трима гербаджии в правителството какво им давате, ако не позиции ?! Защото, според мен, това е даване на позиции на ГЕРБ! Когато сложите прекият съветник на бившия министър председател за вътрешен министър, вие автоматически осигурявате недосегаемост на бившето ръководство на МВР и на бившото правителство.

- Нали Сергей Станишев казва, че трябва да се освободим от полицейския ботуш?

- Няма нали! Ти слагаш там човека, който е в дъното на разработката „Галерия”, която едва не събори правителството ти и по някакъв начин е на дъното на делото срещу самия теб. Защото вие знаете, че още не са приключили делата срещу самия Сергей Станишев. На това нещо – аз казвам липса на здрав разум. Поверяването на правосъдното министерство на човек /б.р. Зинаида Златанова/, който няма ден в правосъдието, нито в правосъдната администрациа, нито в местата, където се осъществява правосъдие – какво означава? Че ние искаме да си уредим проблемите на правосъдие и вътрешен ред в Брюксел с връзки по втория начин, а не с това, че ние ще направим някакви неща. Известен факт е, че нейния брат и Моника Йосифова имат обща фирма, или са имали такава, и днес журналистите започват вече да задават въпроси – вие в конфликт на интереси ли сте. Прави ми впечатление странното обстоятелство, че това е единственият министър, който вчера не е казал нищо за своите приоритети и намерения и казал, че ще даде пресконференция след три дни. От една седмица знае, че ще е министър и би могла поне да си подготви една страничка.

Натъкнах се в Интернет на друг министър, който пък заявил, че няма да бърза да посочва приоритетите в работата си. В същото време посочил, че има проблеми, които щял да рещава на „бързи обороти”. Аз не бих се заела да коментирам целия кабинет, защото знаете колко трудно ме кандърдисахте да дойда тук, но правя това, тъй като на Национален съвет на БСП имаше пет – шест колеги, които с фразата, че знаят, че нищо не зависи от Националния съвет поставят въпроси за определени хора, посочиха неща, във връзка с тях и получиха отговор от Сергей Станишев, че в България за всеки човек има хора, които да говорят добро и хора, които да говорят лошо. /б.р. – иронично се усмихва/.

Това са критериите в избора на кабинета, които приятелството на Моника Йосифова и Мария Дивизиева е родило. Определени лица, понякога били в НДСВ, определени лица, които са били в администрацията при Ники Всилев, а след това са останали като гербаджии в администрацията на ГЕРБ и други хора, които са просто съжители, интимни приятели за компания и т.н. Това е положението.

Смятам, че това не е селекция на Пламен Орешарски, Орешарски просто изчете списъка. А професорката по синтаксис, това пък е друга екзотика… При тази ситуация много хора казват, че по-добре е да има правителство. Аз предупреждавах по времето на цялата предизборна кампания, че не бива да се подценява опасността задкулисните кръгове, които стоят и зад ГЕРБ и зад БСП да направят такова правителство, че те да запазят позициите си и на прасктика да има квази правителство между БСП и ГЕРБ. Тъй като до момента липсва договорка с Бойко Борисов и съгласие на Бойко Борисов, в момента има вкарани гербаджии до степен да бъдат притъпени от острите противоречия, като се разчита онези бизнес групи, или онези партийни активисти, които свързват възможността да си запазят позиии, криво ляво да се оправят в конюктурата, да бъдат извадени от потенциалните протестиращи.

Другият замисъл, който е вкаран вътре е, че трябва СДС да не протестира, НДСВ да не протестира, Гергьовден да не протестира,… Моите разбирания са, че на България е нужно правителство, което да постигне определени неща, свързани с очакванията на хората. И трябват хора за работа, а не хора за служби. Че нашите резултати пред Брюксел трябва да бъдат основани на наши постижения, а не нашите връзки с някого си. Възможно е аз да не съм права.

- Колко дълъг живот ще има това правителство?

- Аз смятам, че хората с черпаци се нагласиха в кануто на регатата и след няколко месеца ще стане ясно кой за какво е влязъл във властта. И тогава улицата ще бъде на ход. Но може би наистина трябва да стане ясно, че куклите и кукловодите трябва да бъдат изметени, иначе те биха вкопчили, впримчили, оковали всички.

Даниела Големинова

БНР

Когато преди години Христо Калчев в книгите си – а след това и аз в моите – писахме за тайните отряди на МВР и изпълнението им на мокри поръчки, ни наричаха „жълти журналисти” и „фантазьори”. Когато още в романа си „Убий Путин” заявих, макар и в художествен образ, че държавата се управлява от службите и те контролират част от така наречения престъпен свят, ме сметнаха за поредния „лумпен”, който говори глупости, жаден за слава. Реалният лик на властта в България  отдавна е изцапан с кръв, просто платените медийни клакьори получаваха пари, за да не го осветляват…

Веселин Стаменов е вече утвърден писател, автор на вулгарни романи, журналист и издател по призвание. Човек, който за кратката си творческа биография успя да издаде 6 романа и едно документално журналистическо разследване. Бивш и настоящ главен редактор на редица медии, човек с тъмно и неразгадано минало и с много скандали зад гърба си. Успява да се внедри в творческото лоби на писателя Христо Калчев и така усвоява занаята и правото да продължи делото на бащата на вулгарните романи. Единственият Христо Калчев, който прогнозираше убийствата на мафията пред 90-те години на миналия век. Скандалните снимки на Стаменов с убития писател Георги Стоев, публикувани в Интернет, го забъркаха в интриги с творчеството му, още повече че известно време след това вестник „Шоу” публикува снимка на Стаменов рамо до рамо с външния министър на ресторант „Монтерей” – Виктор Вълков. Кратка, но съществена биография, заслужаваща внимание.

- Господин Стаменов, след три години мълчание пуснахте нова книга – „Кървава власт – вулгарен роман”. Доколко е кървава властта в България?

- Това, което ме радва много, е че съумях да пусна книгата си месеци преди процесите в нея да се случат. Това се доказва с датата на излизане и със датите на гръмналите медийни скандали след това. Когато преди години Христо Калчев в книгите си – а след това и аз в моите – писахме за тайните отряди на МВР и изпълнението им на мокри поръчки, ни наричаха „жълти журналисти” и „фантазьори”. Когато още в романа си „Убий Путин” заявих, макар и в художествен образ, че държавата се управлява от службите и те контролират част от така наречения престъпен свят, ме сметнаха за поредния „лумпен”, който говори глупости, жаден за слава. Реалният лик на властта в България  отдавна е изцапан с кръв, просто платените медийни клакьори получаваха пари, за да не го осветляват.

- Добре казано. Но какво искаш да промениш с книгата си „Кървава власт”? Да не очакваш, че хората ще те приемат за поредният „гуру”, който иска да им оправи живота?

- Ролята на писателите не е да оправят живота на хората, а да поставят истинската диагноза, когато усетят, че обществото ни е болно. Книгата ми „Кървава власт” е диагностициране на едно масово заболяване – пасивността на обществото. Какво се случва, докато ние като народ броим мухите в стаята си, без да се осъзнаем, че властта реално е в нас? Шайка безскрупулни типове са ни окупирали и живота, и съзнанието и са ни превърнали в цивилизовани роби. Политици-мултимилионери, които не заслужават, че ни служат за 2000 лева заплата на месец, а ако им проследиш живота, ще видиш, че 2000 лева не им струват режийните на ден за кафе, обяд и вечеря в летните СПА комплекси на страната и столицата. Сметката я плащаме ние с болестта наречена „пасивност“.

- И с какво ще допринесе твоята „диагноза”? Как ще помогнеш и каква е целта, все още не ми става ясно.

- Навремето, преди години, писателите и дейците на словото са наричани будители. Дори имаме ден – национален празник в тяхна чест. Редно е ние като творци да се осъзнаем, че това е една от задължаващите ни мисии в граденето на кариера, както е модерно да се казва. Аз лично съм приел, че творчеството ми и поривът да пиша са ми дадени, за да горя и да разбивам митовете на пропагандата. Платената пропаганда. А това е роля, която се изпълнява по-трудно. В противен случай ставаш част от платените писачи – тези, които за жалките си хонорари се продават, за да произвеждат манипулацията и пропагандата, а времето ги размива и сякаш никога не са съществували. Ще видим след години какво ще стане със силните на деня журналисти и писатели, които се кланят на силните на деня политици. Дали някой ще си спомни за тях и дали ще се радват на хорското уважение…

- А страхът от истината? Къде остана той? Забрави ли какво се случи с твои колеги, които също излязоха и разкриха истини за симбиозите между политици и мафиоти в държавата – Георги Стоев, Боби Цанков… Откъде у теб отново смелост да пишеш в този профил?

- Не съм съгласен със сравнението ти. Знаеш, че познавах и двамата, които спомена (лека им пръст!) и не мога да кажа, че тяхната мисия е еднаква с моята. Не случайно заявявам, че човекът, зад чието име искам да застана, е Христо Калчев. Защото той беше перфектен анализатор и добре информиран човек, за да прави художествените си анализи. Аз не съм пряк свидетел на процесите, описани в книгата ми, но смея да кажа, че съм си доставил качествена информация, за да я опиша. Докато при Стоев и Цанков се претендираше за пряко участие, коeто според мен не беше вярно. Рано или късно ще разкрия какво знам по темата – повярвайте ми, истината за тях и творчеството им ще ви уплаши…

- А да очакваме ли разкриването на корупционните схеми в държавата – нещо, което заяви още в миналите си романи и над което повдигаш завесата в новата си книга „Кървава власт”?

- О, да – това е любимата ми тема и няма да спра, докато не покажа на светло целия корпоративен бизнес на управлението на България, който фанатичните оптимисти наричат „политика“. Повярвайте ми, имам потресаваща информация. Само преди ден имах интервю с един представител на ъндъграунд средите от близкото минало. Той е от моя край – от Кюстендил. Разказа ми пряко едно към едно как групировката, за която работил, е носила с чанти доларите в офиса на фондация „Демокрация” по времето на управлението на Иван Костов. Е, точно този разказ например трябва да види бял свят, точно такива истории показват реалната обстановка в държавата. Както неведнъж съм казвал: „Истината е като аналния секс, когато не ти харесва – боли“. Очаквайте много политическа болка в скоро време…

Разговаря: Веселина Томова

Самурай и воин е едно и също. Да си воин е и призвание, и необходимост, и работа. Политик на японски се пише с една буква, която грубо казано означава „живее”. /б.а. усмихва се подигравателно/ Аааа, значи политикът иска да продължава непрекъснато да живее и да бъде политик, иска да продължава да си е на топлото място… Дори и да им кажат, да ги подканят, да протестират да спрат да се занимават с политика, те не престават и не искат да се откажат. Политиците нямат възможността да си направят сепуко, само самураите умеят това. Това е до поемеш отговорност.

Сенсей Секигучи Комей е самурай от 21 –во поколение. Продължава традициите, свързани с буду – дисциплината Яй Джуцу. Обучава и жени – самураи. В Поморие той, заедно с Ногучи Сенсей, която също е самурай, бе гост на семинар, организиран от „Булкемпо”, който минава под знака „SNINKEN”.

Предварително бях изпратила въпросите си към сенсей Секигучи Комей. И аз, вероятно и той, предполагахме, че разговора ни няма да е повече от час. „Съдбата си знае работата”, изрече той обаче, когато надхвърлихме два часа и половина.

Топли очи и режещ глас, когато го питам какво е първото, което трябва да направи един самурай, тръгнал по Пътя…

Подарява ми малък талисман – камбанка за късмет, но съм сигурна, че усеща, че всъщност късметът върви с мен, щом мога да докосна удивителната му философия.

До него жената – самурай Ногучи Сенсей излъчва изумително спокойствие, спокойствие обаче, което ако можеш да пипнеш е твърдо като стомана. Тя е на 83 години, което за българските представи е истински шок.

- За мен е чест да мога да се докосна до мъдростта и знанието Ви, сенсей Секигучи Комей. Семинарът, организиран от „Булкемпо”, на който сте поканен, минава под знака „SNINKEN”. Това означава „Истински меч” и се използва, когато се твори нещо истинско, а не лицемерно, или фалшиво. Вие казвате, че истинският човек е с извисен дух и чисто сърце. И че той е „SHINKEN”. Възможно ли е обаче човек, който е бил далеч от извисения дух, който е бил силно егоистичен и с болестно его, да намери пътя към „SHINKEN” и как?

- SHINKEN преведено от самурайски може да означава буквално меч, но като цяло това означава и правилното използване на меча не само като техника, а и като сърце. Трябва духовно правилно да знаем как и кога да  държим меча. Ние сме дошли тук не да покажем как точно да режем, да замахваме и как технически да използваме катаната. Ние сме тук, за да да покажем самурайския дух, който е в сърцето на хората и как можем да го изявим този самурайски дух, за да излезе той наяве.

Самураите, казано по духовито, не слагат нищо в корема си.

Те не приемат подаръци и не влизат в схеми, защото всъщност тяхното цяло е силата да умреш, принципът „SHI” – на смъртта. Те не приемат тези неща, които останалите са свикнали да приемат като прибавени блага, защото всичко им е подчинено на този извисен дух, който им позволява постоянно да си мислят за това как трябва да умрат чисти, ако се наложи. И затова не си позволяват подобни неща, мислейки в тази посока. Принципа „SHI” /б.а – на смъртта/ – да умреш чист предполага според нас, че каквито и облаги да ти се предлагат, когато стигнеш до този принцип, по никакъв начин няма как да се изкушиш и по никакъв начин подобни облаги не биха могли да ти помогнат.

Самураите служат на своите Господари, да го наречем така, служат на държавата, но те мислят за принципа „SHI” и колкото и да получават – за тях това няма решаващо значение. На тях им е абсолютно достатъчно да изпълняват дълга, който имат към себе си и дълга, който изпълняват към своите близки. Те не се интересуват от придобивки по някакъв друг начин. Принципът „SHI” самураите изпълняват на първо място за държавата и за тези, които са над тях в йерархията и за това биха дали живота си. Обществото на самураите и преди, и сега, е най-общо казано общество на дълга. През годините това не се е променило изобщо. Самураите не мислят за своето собствено его и за себе си. Егото е подчинено изцяло на държавата и на този, който е по-висш от тях, както и на принципа да умреш чист с идея и кауза.

- Тук сте по покана на „Булкемпо” и Велин Хаджолов. Той е мой приятел и знам, че той е Ваш ученик от 10 години, а от две години работите заедно. Простете ми нахалството, но като разследващ журналист аз обичам да си пъхам носа навсякъде и ще Ви попитам нещо, което много искам да си изясня. Няма да бъркам надълбоко, но знам, че освен самурай Вие сте и човек, който с целия си дух работите за сигурността. Кажете ми, моля Ви, възможно ли е в държава, в която аз живея, където националната ни сигурност е пробита, да намерим ключа към самурайско възпитание на хората, които работят там, за да водят битката със злото с истинска отговорност, а не подвластни на корупцията?

- И да кажа, че може да се повлияе и помогне на националната сигурност, и да кажа, че не може – и двете неща са правилни. Това единствено зависи от Учителя и Човека, който се занимава с това. Ако той сам реши да го направи, ако си постави за цел, както и хората около него ако са достатъчно верни и му съдействат, това може да се случи. Това е като рисуването с меч.

Когато си вътре в държавата, вътре в проблема, ти не можеш да имаш най-точната представа за добро и лошо, ти при всички случаи си повлиян от ситуацията, в която си затънал и в която си задълбал. Самураи има на всяко ниво в живота. Самураят не е само японец,  който е облечен подобаващо и размахва меч, самураи има на всички нива в живота. Както и Вие сте самурай във вашата професия, стига да я вършите с това отношение към дълга, за което говорихме, към родината, към държавата, към смъртта…

Вие също сте Сенсей и аз Ви наричам така, защото ако Вие сте намислили нещо и вярвате в това, което правите и докрай си отстоявате позициите, и хората около Вас Ви подкрепят и са Вашия екип, Вие сте самурай на тази сцена, в тази ситуация. И в това да се помогне на България по някакъв начин зависи от самураите във всички сфери на обществото.

- Какви качества трябва да притежава съвременният самурай? Онзи, който живее в модерния свят, далечен на онези времена, които четем в книгите и гледаме във филмите? За какво трябва да носи в душата си винаги „дългия меч” и „късия меч”?

- Представете си, че България и Япония са във война и да речем, че или Япония, или България е победила, просто едната страна е победила. Победила е едната страна, но владетелят в тази страна, която уж е излязла победител, не се оказва толкова сполучлив. И какво се оказва? Самураите са се борили за тази победа, борили са се за този владетел, но въпреки че страната не е вече във война и е победила, и това е нещо хубаво, вътрешния ред и владетелят съвсев не са толкова в ред. Дългият меч се използва във войната за да се защити държавата, президента, владетеля. Докато с късия меч се решават вътрешните проблеми. С късия меч се решават вътрешните противоречия. Например, ако Вие сте виновен за това, че вътре нещата не стоят добре в ситуацията, с късия меч вашия живот трябва да бъде отнет. Дълъгият меч се използва за битката на вън, а късият меч е за разрешаване на нещата във вътрешния кръг. Това важи и в духовен смисъл.

Днешният живот е подчинен на икономиката, така че днешните съвременни самураи са бизнесмените. Какъв е дългът на съвременния самурай? Това е да подържа добра икономическа ситуация в държавата, или ако е на по-ниско ниво – да подържа фирмата, която има. По този начин в Япония след Втората световна война, когато държавата бе на ниво нула, съвременните самураи успяха да я вдигнат с много труд и с много последователност. Съвременните самураи се различават от предходните преди войната по начина на държане на меча, който е различен. Преди и след Втората световна война светът е различен.

Назад във времето нещата са се получавали със сила. Буквална сила. След това обаче нещата вече не се получат със сила, а чрез икономика и това е битката. Истинските самураи са бизнесмените, но и хората, които работят под тях.

Например, ето сега пия кока – кола /б.а. – посочва чащата пред него с „Кока – кола”/  Фирмата не е успяла да продаде обаче кока-колата си, този продавач не е успял да продаде продукта си и той самият приема самурайския дух и си подава оставката. Няма нужда неговият шеф да го уволнява за това, че се е провалил, че фирмата, или държавата не върви. Той самият, всеки един, който не е успял да бъде успешен под каквато и да е форма, си подава оставката. С дългия меч той си реже краката. Това е принципа на дълга „SHI” – не умираш в буквалния смисъл, но си подаваш оставката и се обричаш на глад, или несъстоятелност, условно умираш… Но поемаш цялата отговорност, която си поел към фирмата, или към държавата. Има и хора, които не носят този самурайски дух и които няма да си отрежат краката нито с дългия, нито с късия меч и продължават да вършат нещата не както трябва. Сега и в армията има такива хора, които продават и купуват оръжие, например.  Официално иначе има примирие, но зад кулисите тези, които не носят самурайския дух, продължават да купуват и продават оръжие и така всъщност войната продължава…

Тази представа, която Вие имате за самураите от книгите, с катаните, отговаря на три принципа, които спазва самураят – да спазват законите, да бъдат поставяни на място хората, според заповедите, да спазват дълга и да поемат отговорността за ситуацията като цяло. Те поемат отговорността и за всичко онова, което различно и неочаквано е възникнало при определена, иначе обикновена и планирана ситуация.

За държавата отговаря президента, законите се правят в парламента, изпълнителната власт се занимава с друго. Човек решава сам кога да поеме конкретна и специфична отговорност, но всъщност върху самурая се съчетавата всичко в цялост – да спазва законите, да поема отговорност, когато се налага и да си изпълнява дълга. При самурая няма разделение на властите, той е натоварен с цялата тежест на всичко, което се нарича дълг и е свързано с всичко. Така във вътрешна ситуация се използва късия меч, дори и за себе си – за самоубийство. Докато дългият меч е за защита на по-висше ниво.

Ето, Велин /б.а – Велин Хаджолов/ Сенсей е самурай. За да кажеш, че си самурай не трябва да се тръшнеш на стола с голям корем, да се отпуснещ и да кажеш – аз съм самурай. За да бъдеш самурай трябва да бъдеш уважителен, спокоен и най-вече уважителен към себе си, за да можеш да уважаваш и другите. Да знаеш кои са ти достойнствата и да можеш да уважаваш и другите. Така ще си тежиш на мястото, а не като се излегнеш и кажеш – аз съм самурай…

- От Велин Хаджолов знам, че „държава се води с ред, бой – с изненада”. Но за да водиш една държава с ред, трябва да имаш освен сила и воля, и морал. А за да имаш морал, трябва да бъдеш възпитан в подобно мислене. Кое е най-простичкото, с което трябва да започнем възпитанието на децата, за да бъдат по самурайски извисени и чисти?

- Децата трябва да бъдат обучавани от тригодишна възраст. Представете си, че едно дете не вижда. Това, което ти трябва да направищ е да му отвориш очите и да му помогнеш да прогледне по начина, по който му покажеш да го направи. Ако родителите имат тази добра нагласа, тогава децата ще ги следват и ще се получи самурайски дух. Всичко зависи изцяло от родителите. На хората им трябва подкрепа, пример и отразяване, да виждат как се развиват, иначе се предават, провалят се, развалят се. Децата чуват какво им се говори, но примерът, делата, показаването ще стигне единствено до сърцето им. Ако в семейството нещата не вървят добре, от там тръгва пътя на терористите, на престъпниците…

Трябва да има добър лидер, но всеки сам по себе си може да бъде лидер и по този начин да постига резултати. Ще ви кажа една притча. Ученикът попитал Учителя си: Кажете три неща, които са важни за една държава. Учителят отговорил: Армия, икономика, морал. Ученикът попитал: А ако само две трябва да бъдат нещата? Учителят изключил армията и отговорил: Добра икономика и морал.  Ученикът пак попитал: А ако трябва да е само едно? Морал, отговорил Учителят.

С Велин се познавам от десет години. Това, което е най-важното, което сме постигнали е взаимно уважение и морал. Ние се занимаваме и с по-стари, и древни техники в бойните изкуства, с които да научим учениците – да носят тези положителни страни от древните ценности и традиции и така да ги възпитаме по един подобаващ начин.

- Да поемеш отговорност ли означава „сепуко”?

- Да, сепуко означава да поемеш отговорност. Ние, самураите,  сме благодарни, че имаме възможност да направим сепуко. Политик на японски се пише с една буква, която грубо казано означава „живее”. /б.а. усмихва се подигравателно/ Аааа, значи политикът иска да продължава непрекъснато да живее и да бъде политик, иска да продължава да си е на топлото място… Дори и да им кажат, да ги подканят, да протестират да спрат да се занимават с политика, те не престават и не искат да се откажат. Политиците нямат възможността да си направят сепуко, само самураите умеят това. Това е до поемеш отговорност.

- Къде в самурайската философия е мястото на прошката?

- По времето на по-старата самурайска история е имало такъв случай. Един нинжда се е опитал да вземе живота на един самурай, но не успял. Вместо да му отвърне веднага, самураят прощава на нинджата. Нинджата се опитва да убие самурая на публично място пред много хора и е бил много успешен, техничен и ловък. След като не успява, самураят му казва – прощавам ти, защото си страхотен боец. След това го е приел в самурайските среди, казва се Ямамото. Това е прецедент. Този нинджа след това става изключително верен на самурая и влиза в най-близкото му обкръжение.

Иначе японците много прощават. Например някой открадва чащата от една японка, тя веднага започва да мисли в положителен смисъл – тази чаша е много хубава, всеки би я поискал, да я вземе пък като е решил… В същото време тя продължава да смята, че не е хубаво все пак да се взимат на хората нещата по този начин.  Осъжда го вътрешно, но въпреки всичко прощава.

- Докъде се измерват границите на честта?Да бъдеш воин призвание ли е или необходимост? Кои са първите три неща, на които трябва да служи воина?

- Призванието на самурая е неговата собствена съвест. Моята радост, моето съзнание се състои в тези пет неща – да пазя теб, да пазя родината, да се грижа за децата си, да защитавам семейството си, да се бия, да бъда самурай – това е моята работа, нали?, да съм част от боя.

Самурай и воин е едно и също. Воинът самурай – това е работа. Да си самурай е работа. Няма никакво значение дали това се случва по времето на турското робство, когато си бил облечен като хайдутин и си бил в гората, или след това по времето, когато България е била освободена, или сега и не се налага точно по този начин да се биеш. Да си воин е и призвание, и необходимост, и работа.

Кои са трите неща на които трябва да служи воина? Първото нещо е –  роден си самурай, ще бъдеш самурай и пак повтарям това е и призвание, и необходимост, и работа. Ти просто си самурай.  Трябва да си намериш собствената техника в боя. Да знаеш къде точно се намираш в йерархията, да си знаеш точно мястото, да уважаваш околните, да не си мислиш, че на вълкът вратът е дебел, защото си върши работата сам. Да уважаваш, да си екипен. И най-важното – моралът, на който по никакъв начин не трябва да отстъпваш.

- Сенсей, в миналата година в „Шоуто на Слави” казахте, че жената – воин много рядко е участвала в бой и битки и да бъдеш жена –воин означава да го правиш дори и в дома си. Аз се занимавам с разследваща журналистика и при мен се получи обратното – воинът в мен винаги е на терен. Има нещо мъжко в това, вероятно. Отдадеността на една работа и кауза с цялото си сърце те лишава от личен живот в общоприетия смисъл. Къде е баланса и трябва ли да има такъв?

- Оръжията на журналистиката са по – остри и от катаната, от меча. С микрофон и химикалка по- бързо можеш да нарежеш човек, отколкото с катана. В принципа на Бушидо мъжете се бият навън, а жените се бият вътре, в къщата, защитат територията и къщата. Жените защитават близките и къщите на шогуна. Има и такива жени обаче – самураи. Както ми го задавате  във въпроса си  – мъжко – немъжко – самурай…

Дали трябва да има баланс между работата и личния живот, човек сам решава. Ще Ви дам метафоричен пример – шпионите, разследващите полицаи си слагат бронежилетки за да могат да стигнат живи до семейството си. Бронежилетката е техния баланс – те са на сто процента на работа, вършат я, но опитват да балансират така, че като са свободни да са при семействата си. В Япония семейството е издигнато в култ, там баланса е винаги между работата и имаш ли съпруг, семейство и деца.

В Япония има една жена „Металния воин” и когато я питат как балансира между това и семейството, тя отвръща: „Трудно е”. 

Стремежът да има баланс, създава стрес. Не може на три места да си еднакво добър самурай. Няма как да стане. Просто човек трябва да си избере сам приоритетите. Така че всеки решава сам за себе си. Вие, като разследващ журналист, единственото към което се стремите е да показвате истината. Самият този процес ви донася баланс като резултат, като удоволетворение от свършеното, което е свързано с баланса.

- Дайте ми съвет как да се науча на търпение и да заглуша припряността си?

- Търпението и припряността са характер и това не може да се промени. Каквото и да правите… /б.а. – смее се закачливо/. Колкото и да се стараете сама на себе си да помогнете по някакъв начин – това си е „кока кола” /б.а. – посочва чащата/, както и да я прелееш, каквото и да я правиш, тя все си е „кола”… Дори и веднъж да успеете да не бързате и да не сте припряна, това също е някакъв вътрешен успех. Ето, ние двамата със сенсей Велин сме се превърннали в едни вътрешни бегачи. Седим и се гледаме, не бързаме за никъде, но вътрешно ни щъка и си мислим какво е следващото, какво трябва да ни случи… Търпението, ако можете да го тренирате по някакъв начин, може да достигнете някакъв успех, иначе си е характер.

- На какво е способен духът и силата на мисълта?

- Духът и силата на мисълта са способни на немислимо дълбоки и високи неща. Способни са на всичко. Според целта и към това, което се стремите, а също така това, към което се стремите каква стойност има. И каква е силата на концентрацията. При възпитанието на децата това е най-голямото предизвикатество – да бъде използвана силата на мисълта и духа.

- Моята професия е много близко до тази на разследващите ченгета. Кой е основният принцип, който трябва да спазвам за да бъда самурай в тази професия?

- За да сте най-добрата в това, което вършите трябва да спазвате принципа – да вярвате на Вашите уши и на Вашите очи и това, което пишете и казвате да е пречупено през Вас, както и това, което Вие лично сте видели и усетили за нещата. Най-добре е да разчитате на себе си и да си вършите сама работата. Собствената гледна точка е плюсът във Вашата работа. Вашата работа прилича на разследващите полицаи по това, че трябва сами да си направите пътя и да си го следвате. Това да си сам на полето има и добри, има и лоши последици понякога, но винаги си заслужава като резултат. Трябва бързо и на място да взимате решения. Силна Ви прави това, което сте сама Вие.

Моят баща беше полицай. Когато прочетох предварително въпросите Ви преди нашия разговор, по някакъв начин ми напомниха за баща ми и професията му. Преди още да разбера, че се занимавате с разследваща журналистика, въпросите Ви ми напомниха работата на баща ми. С Вашите очи, с Вашите уши и можете ли да поемете отговорност за статията си и затова, което казвате – това е най-важното. Това е самурайското  в тази работа – да поемете отговорност.

- Продължава ли според Вас Пътят ни отвъд смъртта?

-Не зная. Това да живеете пълноценно ще доведе резултат да живеете и след смъртта си тук. На самата Вас какво ще ви се случи Там, не знам. Каквото и да Ви се случи, във Вашата работа, във Вашите материали има SHINKEN и то продължава да живее дори без вас физически.  Така че давайте, правете, отколкото по-скоро да търсите баланс. Ето сега тук, си говорим повече от два часа, но това е само една прашинка от времето. Ние обаче тлябва да я сграбчим. Сега сме се срещнали и трябва да вземем пълнотата от това. Няма значение нищо останало, освен мигът сега. Съдбата си знае работата. Срещам се с прекрасни хора и се чувствам пълен от това, и изобщо не се притеснявам когато ще срещна  SHI /б.а – смъртта/ какво ще се случва след това, защото съм пълен с преживявания, впечатления, емоции, действия…

- Как да победим страховете у себе си?

- Какви са вашите страхове?

- Тук, по нащите европейски ширини като че ли страхът от смъртта е основният, а той включва в себе си всички по дребни страхове…

- Аз съм си бъзливец… /б.а. – смее се/  И мен малко ме е страх, да си призная, от смъртта…Трябва да забравим да мислим за това. Но как да забравим да мислим за това? Постарайте се да го направите като си поставяте цели, сменете гледната точка. Аз имам ученици по целия свят, които са като мое семейство. Искам да ги предпазвам от лошите неща, ето това  е моя голяма цел. А за да ги предпазвам, трябва да съм жив. Така се дистанцирам от мисли за смъртта. Поставяйте си цели, които ви отдалечават от мисълта за смъртта.

- Какво е първото, което бихте казали на някого, в чиито очи прочетете, че е готов да тръгне по пътя на самурая?

- /б.а. – започва да говори твърдо, със заповеден тон/ Направо! Напред! Концентрация и напред! Не трябва да си задава въпроси това възможно ли е, или не е възможно, ще се случи ли, или няма да се случи. Като си решил – направо и напред! Без колебания! Дори и трийсет сантиметра само да отидеш нататък, един сантиметър не се връщай назад! Дори да не мръднеш, никога не се връщай, веднъж тръгнал ли си! Върши си работата! Прави нещо! Върви напред! Това е самураят – който върви напред, който е съсредочен в целта си, който си носи дълга. Спазвай трите принципа на самурая – да си воин, да поемаш отговорност за всяко едно свое действие и да не спираш да вървиш напред, и да си вършиш работата.

- Кажете ми каква е оценката Ви за „Булкемпо”?

- „Булкемпо” го свързвам с Велин Хаджолов и с думата Точност и Точен човек. Велин е самурай, концентрирано върви напред и излъчва самурайското. Използването на козия рог в булкемпото има голяма стойност и съм много впечатлен, защото ползва старите традиции. Сега гледам българският филм „Козия рог”. Приемам го като израз на голяма стойност, че  Булкемто е възприел традицията от миналото и пренася тези ценности в съвременността.

Разговаря: Веселина Томова

С туба за вода вместо тоалетна, с тежък въздух, с мухъл, влага, плъхове, миризми, пречупват арестантите да подпишат споразумение за вина.Цветанов, Цонвски, Ася Петрова и Димчо Луков са държавна организирана престъпна група, да ги разследват.Шумен е отделна губерния, управлявана от определени дерибеи, там работят по техен НК и НПК, казва ексклузивно осъденият за поръчител по делото „Килъри”

Бизнесменът от Велико Търново Георги Вълев получи на първа инстанция доживотен затвор по мега процеса „Килъри”. Обвинен бе като поръчител и помагач за убийствата на адвокат Петър Лупов и шуменския бизнесмен Румен Рачев. 

Продължава да твърди, че е невинен и нито едно от обвиненията срещу него не е доказано.

В старата столица Търново Вълев е известен като проспериращ бизнесмен, собственик на едни от най-апетитните хотели и развлекателни заведения, но и като пионер на сумото в България.

Faktor.bg осъществи това задочно интервю с помощта на негови близки. Въпросите бяха зададени преди решението на главния прокурор Цацаров да командирова в Шумен заместничката си Ася Петрова.

-  Г-н Вълев, как изглежда от затвора България, след изборите, по-лесно ли се диша в килията?

- И по-леко, и по-свободно. Дори това се усети още на 20 февруари, когато правителството на Борисов подаде оставка. Подобно чувство изпитах, спомням си, на 10 ноември 1989 г.  когато падна Тодор Живков. Всеки, който е изпитал диктатурата на гърба си, познава това усещане – едно от най-приятните неща.

- Как лишените от свобода коментират политическите промени?

- Тук са малко тези, които осъзнават политическите промени, за да ги коментират. Повечето са полуграмотни и неграмотни и напълно аполитични. Малко са лицата, с които могам да коментирам това, което се случва, а затворът е препълнен два три пъти над капацитета – предимно с кокошкари, наркомани и невинни. Всеобщото мнение е, че са доволни от падането на ГЕРБ, тъй като близките им толкова са обеднели през тяхното управление, че не могат да ги поддържат. Дори на свиждане не могат да им идват, а преди не е било така. Всички се надяват на амнистия. Аз съм безпартиен. Интелигентността и моралът и децата знаят, че винаги побеждават.

  – Очаквате ли, промяната във властта да доведе и до промяна в съдебните практики,  ревизии на поръчкови дела? 

- През последните 3 години съм свидетел на множество дела, в които полиция, прокуратура и съд умишлено обвиняват, скалъпват и съдят невинни хора по нечия поръчка или просто понеже ей така са решили за да гонят висока успеваемост на осъдени. За тази цел просто ги арестуват и поставят в нечовешки условия. Такава е ситуацията в Шуменския следствен арест например. Малки килии без дневна светлина, по 1 – 1,5 кв.м. площ на човек, с туба за вода вместо тоалетна, без задължителното извеждане на открито, тежък въздух с намалено съдържание на кислород, мухъл, влага, плъхове, миризми, и ги държат там, докато не подпишат споразумение за вина, обяснявайки им,че веднага след това ще заминат за рая, в сравнение с ареста – Ловешкия затвор. За повече от година в Шуменския арест почти нямаше отказали се от този  шанс. Останалите отиваха на съд по общия ред и получаваха действително по-високи присъди, както им обещаваха разследващите, сякаш се бяха договорили със съдиите. Шуменският съд е един омагьосан кръг, при който винаги печели обвинението. Това обяснява хвалбите на прокурор Ася Петрова, че за 16 години има само 1 оправдателна присъда. Такива са и съдилищата в Ямбол, Сливен и Бургас. Твърдя го, понеже имам лични наблюдения от Бургаския затвор. Аз например се намирам в тежкия коридор, където сме 17 обвиняеми и подсъдими за тежки престъпления, от които 8 сме невинни по повдигнатите ни обвинения и би трябвало да сме на свобода, а не на най-тежкия като на доживотните – специален режим. Мога и поименно да ги изброя, а при справедлив съд, бъдещето ще докаже, че съм прав.

       Тази порочна практика трябва да се промени. Разследващи и магистрати трябва да носят наказателна отговорност за извършени от тях престъпления. Едва тогава ще има справедливост и държавност. Новото правителство трябва да осъзнае важността на този въпрос, да намери начин да ревизира всички поръчкови дела, въпреки, че това по Конституция  е невъзможно, а нарушителите да бъдат санкционирани.

- Управлението на ГЕРБ вече е в миналото, каква според вас ще е  историческата оценка на изминалите 4 години?

- На нечувано и невиждано досега разграбване на държавата, на натиск, рекет и унищожаване на дребния и среден бизнес, разцвет и исторически връх на контрабандата, осяване на страх у населението и налагане на полицейщина, довеждане до просешка тояга на хората, погазване на Конституцията и законите, подчинявайки всички институции на едно лице, поръчкови дела, произнасяне на присъди чрез медиите по скалъпени обвинения и правене на пиар от това, подчиняване на медиите на управляващата партия, еманация на законното и незаконно подслушване. Обобщено – тежката организирана престъпност и държавата, слети в едно – класика в жанра за понятието „мафия“. Почти никаква разкриваемост на престъпността, в същото време саморазправа с неудобните под формата на „борба с престъпността“ за пред хората.

- Най-силната реклама на ГЕРБ беше битката с престъпността, вашият процес „Килърите” също беше част от нея, сочат го за успешен за Темида? 

- Вече казах, че битката с престъпността на ГЕРБ е мит, защото те няма как да се борят със себе си. Нашият процес е един голям балон, надут от Цветан Цветанов, Ася Петрова и Валентин Цоновски, зам. шеф на ГДБОП. Той ще се спука веднага щом излезе от Шумен, затова съдията Димчо Луков го държи, не смее да го пусне и след загубата на ГЕРБ се чуди какво да прави с делото. Цветанов като му диктува присъди през медиите, да му беше написал поне и мотивите! Седем месеца вече този магистрат не може да ги сътвори и това е съвсем нормално, тъй като от нищо нещо не може да излезе. Според мен тази тъй наречена „битка с престъпността“ беше безуспешна за съда, тъй като въпреки издадените присъди на първа инстанция, истината остана неразкрита. Не стана ясно кой е поръчител, кой е изпълнител и кой е помагач при тези убийства. Аз въобще не можах да разбера защо съм осъден, на какво основание. С нетърпение очаквам мотивите на съда, тъй като обжалвам присъдата. А това умишлено бавене ме лишава умишлено от правосъдие и то с утежняващи обстоятелства – пребиваването ми в затвора. Защо съм в този процес и какво се крие зад тази битка – давам си следната равносметка, че в група за убийства не може без поръчител, а другата причина е апетитния ми бизнес, част от който Бойко Борисов чрез подставено лице свой бодигард на име Велчо Велев, ми отне. Стойността на нанесените ми щети е 700 000 лв. Останаха ми обаче още доста апетитни неща. Явно съм се оказал най-удобният за тази ДОПГ – държавна организирана престъпна група, включваща Цветанов, Цоновски и Ася Петрова и към която с тези присъди солидарно се присъедини и съдебния състав с председател Димчо Луков и София Радославова, ведно със съдебните заседатели.

- Вътрешният министър Цветан Цветанов е със свален имунитет и обвинен, разследван е и Станимир Флоров от ГДБОП,  до колко те оказаха влияние за присъдата по вашия процес? 

- Като нещо съвсем нормално в една правова държава, всеки, който е извършвал престъпления, да си носи отговорността пред съда независимо от неговия имунитет, който той ползваше като параван да мачка всички неудобни, независимо дали са лекари, магистрати, учители (работил съм като учител по немски език, като съм преподавал на ученици от трети до дванадесети клас), бизнесмени и т. н. Звеното на Флоров ГДБОП активно участва в процеса през цялото време чрез заместника си Валентин Цоновски и неговите подчинени, въпреки, че по закон правомощията им свършват с приключване на досъдебното производство. Валентин Цоновски ежедневно присъстваше в съдебната палата със задачата да доставя и обработва свидетели, да дават правилните показания, както и да организира медийната мъгла, за това което се случва в съдебната зала, освен и пълната дезинформация, тъй като в съседна зала имаше организирана за журналисти зала с екран с директно предаване от съдебната зала. Наглостта им стигна дотам да пишат, че са ме видели в една кола с предполагаемите убийци на Румен Рачев. Има СРС-та, в които Валентин Цоновски и Ася Петрова притискат и изнудват свидетели по делото да лъжесвидетелстват със заплахи, че ако откажат, ще бъдат арестувани и осъдени на много години. Цветан Цветанов като обсебен обясняваше по медиите, че „ще получим тежки присъди“, специално за мен неколкократно го е заявявал и във Велико Търново. Валентин Цоновски, разбира се, работи под прякото ръководство на шефа си Станимир Флоров, както и на Цветан Цветанов. А близките им отношения с Ася Петрова са публична тайна. Раздадените награди също – пистолет, екскурзия в САЩ, апартамент и еманацията на благодарността му – назначаването и за зам. главен прокурор на Републиката. Семейството на съдия Димчо Луков също си получи обещаното – експертни места в областните управи на Варна и Шумен за сина и жена му. Имах чувството, че ако беше ни оправдал, щеше да бъде показно арестуван от ГДБОП.

Прокурор Ася Петрова се държеше в съдебната зала и като председател на съда, нареждайки на Луков непрекъснато със заповеднически тон какво да прави и той послушно изпълняваше.

- Какви според са причините седми месец да се бавят мотивите на Темида за вашите присъди, какво цели това размотаване? 

- Вече започна седмия месец – присъди има, но мотиви за тях няма. Сезирали сме ВСС за това нарушение на закона, а причината е ясна. Ако съдията Димчо Луков имаше мотиви за издаване на присъдите, щеше да е стъпил на тях още при четенето им, а тук е всичко обратно, като при цялото дело – първо арестуват, а после почват да „събират“ доказателства. Шумен, обаче, е отделна губерния, управлявана от определени дерибеи, там се работи по шуменския НК и НПК.

- Вие атакувате остро прокурор Ася Петрова, но тя все още е заместник на Сотир Цацаров, ще може ли обективно и безпристрасно да разследва падналите от власт политици? 

- Вече казах, че за добре изпълнена поръчка тя получи възможно най-висок пост, но едва ли аз съм човекът, който трябва да дава оценка какви хора са достойни да заемат тези длъжности в Главна прокуратура. Иначе съм далеч от мисълта, че тя ще разследва обективно и безпристрастно бившите управляващи. Най-малкото, тя е със самосъзнанието, че е част от тях, участвайки и в една ДОПГ с Цветанов и Ко. Тя е съучастник и съизвършител на престъпление по служба, така че няма как да разследва и сама себе си в тази връзка. По-скоро със зъби и нокти ще брани другарите си от закона, както и самата себе си, защото откъдето и да я погледне човек, мирише на Сливенски въздух. Който се интересува в детайли от нейния професионален морал и компетентност, може да прочете протоколите от съдебните заседания от „делото на живота и“, смятам, че г-н Цацаров, каквото трябва да знае, вече го е разбрал. Мога да му кажа само: „Да му е честита!“ И неговата не е лесна. Иначе в Шумен смятаха, че се отървали от нея. Не смятам, че мястото на престъпниците е във властта, както и че нарушители на закона, могат да бъдат адвокати на закона. Ако започна да говоря как този магистрат наруши професионализма, няма да стигне времето. Аз не съм юрист, а и не е нужно, за да чета НК и НПК. Ще кажа основните и нарушения: първо арестува, а след това договаря доказателства, съчинени от разследващите. За подбудителство към лъжесвидетелстване има член в НК, за изнудване и заплаха също. Арест по такива „доказателства“ е незаконен, за мен е отвличане. Незнайно защо при това отвличане ми взеха и парите на фирмата от касата. Което пък си е грабеж. Бяха тежко въоръжени – следователно въоръжен грабеж. Бяха и организирани, като шеф на бандата беше Валентин Цоновски, който пък изпълняваше поръчката на Ася Петрова. Всички са държавни служители – следователно и де факто са ДОПГ, която по-късно прерасна в ДОПКГ-килърска, тъй като целта им беше да ме убият като личност и бизнесмен, да унищожат и разграбят бизнеса ми, и най-голямото им престъпление – да ме уредят да прекарам остатъка от живота си в затвора. Едва ли на това са я учили в Бургаския свободен университет!?! Мисля, че бях достатъчно ясен, обяснявах го и на съдията, но той не искаше да ме разбере, дори да ме слуша – постоянно ме прекъсваше на обясненията, пледоариите и последната ми дума, дори по време на обясненията ми отне думата. От 33 свидетели на защитата, допусна само 3.

- Обжалвате присъдите, какво очаквате? 

- Да, обжалвам присъдата. Очаквам присъда, която да докаже, че Варна не е пристанище на Шумен – разбира се, опрадвателна по всички шест присъди, което винаги съм пледирал, подчертавам – по всички седем обвинения. Искам само една справедливост, това, което ми се полага.

- Какво мислите за медиите, които пригласяха като папагали на властта по знаковите дела, а сега прегръщат новите управляващи? 

- Ами мисля и вярвам, че са си осъзнали грешката, ако е било грешка, и са се поправили. А ако не е било грешка, а изпълнение на поръчка и то за умишлено скроени лъжи с цел компрометиране на доброто ми име, то те са си съучастници в ДОПГ. Радостно е, че демокрацията се възвръща, което личи и от поосвободения вече дух на медиите. И да не прегръщат никого с користна цел и по поръчка, ако може. Ще допълня само, че съдията Димчо Луков на няколко пъти писмено отказа на журналисти да ме посетят за интервю в затвора. Целта му, разбира се, е да не си отварям устата за случващото се.

- Спохожда ли ви в килията мисълта за възмездие, то може ли да бъде разрешение за пропиляното време? 

- Не, тези неща не се връщат. Единственото възмездие за мен ще бъде всички от тази шайка разбойници да лежат толкова, колкото съм лежал и аз и то при същите условия. Да ги видя колко ще издържат. Освен това съм на принципа „Aquilla non captat muscas” (Орел мухи не лови). Ще съдя, обаче, държавата. Обидно е аз, който съм бил винаги коректен със закона, един от най-големите работодатели и данъкоплатци във региона на Велико Търново, да бъда третиран по такъв начин от някакви полуграмотни алчни за кариера, власт и т. н. безскрупулни индивиди, облечени временно във власт, дадена им от самите нас, които ги избрахме, платихме на изборите и им плащаме и големите заплати от нашите данъци. Нямам думи как да го нарека – най-малкото тепигьозлук и гьонсуратлък (научих нещо и от престоя в Шумен). 

През последните дни Ася Петрова направи телевизионно турне, в което не спря да създава манипулативни внушения, набеждавайки ме едва ли не и в убийство на нейния служебен шофьор. Възползвайки се от трибуната, тя систематично повтаряше това, намеквайки пред обществото, че зад публикациите по неин адрес стоят подсъдимите по делото „Килъри“. В същото време вече близо 3 години аз и останалите подсъдими сме в килиите на Шуменския арест и различни затвори. 

         А за пропиляното време въпросът би трябвало да бъде отправен към тях как ще ми го върнат. Иначе аз съм позитивен човек и винаги търся от негатива да извлека нещо градивно. Намирам полезен начин да си уплътнявам времето, а не да гледам в една точка и да чакам то да минава – чета, гледам телевизия, дори се шегувам, че тук съм като на лагер сбор на пълен режим – и тук и навън се занимавам с билдинг, но навън с констракшън, а тук с бодибилдинг. 

Интервю на Стойко Стоянов

http://www.faktor.bg

В политиката пътят ми ще е нов. Там ще изляза на неизвестен терен, ще имам жестоки противници. Моето влизане в политиката няма да донесе нищо добро нито за БСП, нито за ДПС и ГЕРБ. Категорично смятам, че трябва да има промяна в начина, по който се управлява България. Човек трябва да влезе в политиката успешен и богат и да си тръгне от нея с достойнство. Сега има дефицит на справедливост в българското общество. Ако ще се влиза в политиката, то трябва да е с мисията да се възстанови справедливостта и да се извади олигархията от ръководството на страната. Олигарсите тогава стават истински олигарси, когато след бизнеса и медиите навлязат и в политиката.

- Г-н Бареков, пред офиса ви в ТV7 е пълно с хора, които чакат да ги приемете…
- Днес е ден, посветен на програмни въпроси. Решаваме кои точно предавания ще стартират от есента и най-вече разпределяме многото спортни събития, които TV7 и NEWS7 ще излъчват. През последните 6 месеца инвестирахме около 20 милиона лева в българския спорт. Държим правата за футболните мачове и волейбола, а може би ще пуснем и някои от ключовите двубои на баскетболното първенство. Силовите спортове също са при нас. И конкурсът „Мис България” е тук…
- Наблягате на българската продукция…
- Да, предпочетох телевизията да си даде парите за български програми и продукти. Не случайно държим едни от знаковите брандове като „Мис България”, футболния шампионат и т.н.
- Разкажете за новите предавания и лица в TV7 и NЕWS7?
- Доста са. Едно от новите неща е сериал на Любен Дилов-син и Евтим Милошев. В него ще има доста неща, свързани с актуалната политическа обстановка в страната. Работното му заглавие е „Осем дни в седмицата”. Сериалът разказва за две медийни групи, които водят война помежду си. В епицентъра на скандалите са замесени политици и журналисти, всичко е много истинско. Прототипи на персонажите са медийни босове, лица от политиката. Вътре са и бившият премиер Борисов и неговият двойник Алексей Петров. С изключение на „Мис България”, който вече върви в ефир, всички нови програми ще стартират през септември. С Иван и Андрей преговаряме за ново риалити, което ще е по-скоро музикално.
- Как са рейтингите ви?
- Изключително високи. Ето, затваряме една седмица, в която за последните 4 дни сме първи по резултат в праймтайма. TV7 се утвърждава като най-гледаната телевизия заради много спортни събития. Новините също са във възход. Причината за това е, че успяваме журналистически балансирано да отразяваме политическата ситуация в страната. Хората го оценяват. За разлика от някои медии, които истеризираха по време на протестите, ние бяхме доста обективни от самото начало. Тук му е мястото да благодаря и на Конституционния съд, който се произнесе, че не е имало нарушение в деня за размисъл и изборите са легитимни. По този начин едно голямо петно, хвърлено от ГЕРБ върху мен и телевизията, беше изчистено. Вече е ясно, че по никакъв начин моето разследване за бюлетините в Костинброд не е манипулирало резултатите от вота.
- На какво се дължи успехът на TV7 и NЕWS7?
- Успехът наистина е налице. Мога да кажа, че ръст в пъти не е правила нито една българска телевизия досега. Това, което постигнахме ние през 2013 г., може да се равнява единствено на направеното от Би Ти Ви през 2001-ва. Тогава Би Ти Ви започна от нулата и за година стана №1. Ние пък тръгнахме от 6-та позиция, когато аз поех телевизията като изпълнителен директор, и в момента сме в битка за второто място с колегите от Нова телевизия. Много пъти дори сме над Би Ти Ви и Нова. Моят успех и този на колегите дойде от това, че бързо събрахме отбор. Успях да привлека имена като Карбовски, Иван и Андрей, инвестирахме в българска програма. Отказахме се от турски сапунки и американски сериали, а дадохме парите на наши продуценти. Казано накратко, утвърдихме TV7 като най-българската телевизия.
- Сигурно е имало моменти, в които ви е било много трудно…
- Най-трудният ми момент беше грозната атака от страна на хора, насъсквани от бившите управляващи. Губейки властта и почва под краката си, те намериха в мое лице и в лицето на телевизията необходимия виновник и грешник. Но не им се оставихме.
- От ГЕРБ извиниха ли ви се за обидите?
- За жалост моралът явно не позволява на г-н Борисов и г-н Цветан Цветанов да поднесат извиненията си, както аз ги помолих. Затова обявих, че ще се стигне до дело за клевета.
- Как ще коментирате политическата обстановка в страната.
- Според мен ситуацията в страната е доста драматична. Тя показва, че хората се измориха да бъдат лъгани, измориха се политиката да се прави на тъмно. Мисля, че политиците и бизнесът в България получиха ясен знак, че трябва да се сложи край на олигархичния модел на управление. За жалост олигарсите не са само в бизнеса. И там ги има, но големият проблем е, че са и в политиката. Един от тези олигарси е и г-н Борисов. Той трябва да разбере, че хора като него вече нямат място в управлението. Старият модел приключи не само за БСП и ДПС, но и за Борисов и ГЕРБ.
- Тоест народът вече знае какво иска…
- Хората искат нов модел. Искат легитимно управление, управление на светло, управление с грижа за народа. Смятам, че трябва да се стигне до смяна на модела през нови избори. Тези избори обаче трябва да бъдат в разумен срок, та да има възможност да се създадат поне две-три големи партии. Според мен има възможност за една дясна партия, по-реформаторска, каквато сега се опитват Кунева и Костов да направят, както и за една центристка формация, която би могла да управлява държавата с грижа за хората, с грижа за малкия и среден бизнес. Именно центристката партия може да направи така, че да се стопи неравенството между социалните слоеве и регионите. Политиката не е само на жълтите павета в София, а и из страната, където хората живеят зле.
- Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов твърди, че тъкмо вие готвите нов политически проект…
- Страхът от моето влизане в политиката вече е много голям. Все повече хора разбират, че промяната на модела може да стане само с такива като мен. Аз до момента не съм се занимавал с политика, но разбирам от нея. И не съм като повечето български псевдополитици, чиято амбиция е да ги дават по телевизията от сутрин до вечер. Ето, сега предпочитам в следващите няколко седмици да се дръпна от екран, за да мога да чуя за пореден път какви са исканията на хората, та да знам наесен по кой път да поема. Имам два пътя пред мен.
- Кои са те?
- Единият е да остана изцяло в телевизията. В тв бизнеса съм най-успешният мениджър в момента. Ако има някой по-успешен, да ми го покажат. Аз съм вдигнал резултатите на TV7 10 пъти само за година. Този път ми гарантира и слава, и богатство. Хората ме харесват, всеки ден съм на екран, имам много фенове и получавам добра заплата. Другият ми път е доста по-труден. Поема ли по него, трябва да се разделя с телевизията и да вляза в политиката.
- Какви са мотивите ви да изберете единия или другия път?
- Телевизията е моята професия, журналистиката е моята страст. В тази сфера аз постигнах всичко. Започнах като човек, който миеше чиниите и носеше кафето на продуцентите в БНТ и стигнах до това, което съм днес – тв бос. В политиката пътят ми ще е нов. Там ще изляза на неизвестен терен, ще имам жестоки противници. Моето влизане в политиката няма да донесе нищо добро нито за БСП, нито за ДПС и ГЕРБ. Категорично смятам, че трябва да има промяна в начина, по който се управлява България. Човек трябва да влезе в политиката успешен и богат и да си тръгне от нея с достойнство. Сега има дефицит на справедливост в българското общество. Ако ще се влиза в политиката, то трябва да е с мисията да се възстанови справедливостта и да се извади олигархията от ръководството на страната. Олигарсите тогава стават истински олигарси, когато след бизнеса и медиите навлязат и в политиката. Те нямат място в управлението на държавата. Едно мое влизане в политиката ще е пагубно за тях, за Плевнелиев, за Борисов, за БСП и ДПС, за всички кукловоди…
- Май вече сте почти решен да влезете в политиката…
- В момента съм 50 на 50. Искам още малко време, за да си структурирам мислите в главата. Решението ми ще бъде определено, когато се почувствам готов да си жертвам кариерата и да вляза в тази игра. Но пък ще е мотивирано решение, мотивирано от нуждите на хората. Ако реша да вляза в политиката, ще е с много голям и мощен граждански проект, с който да спечеля властта. Няма смисъл иначе. Не желая да участвам в политиката, за да бъда патерица на ГЕРБ или ДПС.
- Искате пълна промяна в начина на управление на държавата…
- Да, моето влизане ще промени тотално политическата карта на страната. Това ще стане с поддръжката на стотици хиляди хора, на мощни граждански структури, на онези, чиито протести не бяха чути. Та кой чу февруарските протести? Добре, че Орешарски под натиска на обществото успя да направи няколко добри неща в енергетиката и социалната сфера. Но като цяло някой подобри ли живота на майките, на сираците, на бедните, на малкия и среден бизнес?! Отговорът е – не! А идва изключително тежка зима! Влизането ми в политиката ще е за сметка на старите партии. Затова и съм под обсада, под обстрел от тях. Вече има дори и лични нападки срещу мен, както добре се знае. Причината е проста – аз ще вляза, те ще излязат.
- Не ви ли охраняват – и вас, и семейството ви?
- Не искам да го коментирам това, но съм взел мерки за сигурността си. Истината е, че когато съм при хората на площада, не ми трябва охрана. Нужна ми е само когато изпратят някое цигане с лайната при мен или пък когато ГЕРБ поръча на 20 човека да ме набият. Тепърва заплахите за живота ми ще стават още по-сериозни. Вие как мислите, дали хора с толкова много пари и политическа власт ще гледат благосклонно на желанието ми да ги измета? Мислите ли, че Борисов ще си даде без бой мястото? Той трябва да напусне политическата сцена, а смятам, че това трябва стори и 2/3 от елита на останалите партии. Да не кажа дори 9/10. Тези хора са употребени и трябва да си тръгнат. Аз не казвам, че няма нужда в политическото пространство от партии като ГЕРБ, БСП и ДПС. Не, нека ги има. Но те в момента не представляват повече от 20% от народа, затова е редно влиянието им в управлението на държавата да бъде сведено до същия този процент.
- Да, но Борисов и Цветанов явно не смятат така. Те се опитват да се върнат във властта на гърба на протестиращите…
- Борисов добре си изигра картите. Гафът на БСП и ДПС беше много добре използван от него. Той беше подготвен и успя да го отиграе, както трябва. Само, че от там нататък разбра, че този протест, който се сформира в центъра на София, не е в полза на ГЕРБ. Напротив, хората искат и ГЕРБ да напусне политическата сцена. Неслучайно половината от протестта всяка вечер завършва през сградата на ГЕРБ. Борисов в момента се бори за своето оцеляване. А за да оцелее, той неведнъж го е казвал, трябва да бъде част от политическото статукво. Според мен най-лоялният партньор на БСП и ДПС е именно той. Борисов е пета колона на БСП. БСП го създаде навремето като резервен вариант да има с кого да си партнира политически. Борисов просто извади късмет – използва ситуацията с провала на управлението на БСП и ДПС и взе цялата власт. Той иначе си е червен по душа, бил е член на БКП. И сега в партията му е пълно с агенти на ДС и бивши членове на БКП. Борисов е и най-лоялният партньор на г-н Доган, нали беше направен генерал от ДПС. ДПС няколко пъти му помагаше, включително го докара и на власт с изказването на г-н Доган за порциите в село Кочан. В момента Борисов се опитва да се върне отново в играта, да седне на масата и да се договори с БСП и ДПС за експертно правителство. Целта му е едно такова правителство да замете следите от управлението на ГЕРБ и да няма възмездие. Това ако се случи, ще бъде добре за мен. Защо ли? Защото ще покажа на хората как се ражда всъщност политическата олигархия – с договорки. Изпълни ли си Борисов обещанието да има осъдени министри? Не! Според мен всяко едно следващо управление, в което ГЕРБ и днешните управляващи са фактор, ще възпрепятства раздаването на справедливост в българското общество. За да има справедливост, хората трябва да видят в затвора знакови политици и бизнесмени, които са нарушили закона. Прокуратурата има нужда от политическа подкрепа да си свърши работата. С ГЕРБ, БСП и ДПС това обаче няма как да стане. Един от мотивите ми да вляза в политиката ще бъде именно този – да има съд, присъда и затвор за престъпниците.
- Цветан Цветанов ще получи ли справедливо наказание?
- При тази конфигурация на политическите сили, не! При смяна на политическия модел може да бъде вкаран зад решетките. А и не само той.
- Как ви се струва поведението на Волен Сидеров?
- Неговото поведение е защитна реакция. Той беше брутално изнасилен в Народното събрание и то благодарение на ГЕРБ, които напуснаха парламентарната зала и го оставиха да държи кворума. След това Волен беше превърнат в мишена от определени медии. Затова казвам, че реакцията му е защитна. Ако Сидеров влезе зад решетките, това ще му възстанови доверието и рейтинга и на следващите избори ще вземе още по-голям резултат. Да, Волен е лош за много хора, но той не е бил в изпълнителната власт, не е бил министър и не е крал. Реално, вкарвайки го зад решетките, ще го превърнат в герой.
- Гръмна голям скандал с офшорните сметки на президента…
- За да има възмездие, трябва да бъдат разследвани и лица като президента. Един от знаковите представители на олигархията в политиката заедно с Борисов е Росен Плевнелиев. Да, самият той е олигарх. В страната има 2-3 олигархични кръга. Единият от тях е на г-н Прокопиев и г-жа Бориславова, а част от него е и г-н Росен Плевнелиев. За офшорните фирми президентът отказва да даде и една дума коментар и това е огромен скандал! Трябва да бъдат разследвани под обществен мониторинг и граждански натиск всички олигархични групи в страната. Необходима е сериозна ревизия на тяхното присъствие в бизнеса и политиката, в медиите и властта, въобще на всички нива, на които се въртят публични ресурси.
- До кога ще продължат стачките?
- По-добре е да не спират. Юнските протести трябва да бъдат заменени и със септемврийски такива, да има непрекъснат натиск. По времето на Бойко Борисов 4 години нямаше никакъв натиск. Като ескалират протестите, отиваме на избори. Въпросът е да ескалират по един честен начин, а не с раздаването на куфари с пари.
- Подозрителна ли е смъртта на митрополит Кирил?
- Във Варна станаха много нередни неща за една седмица. Изборите там бяха купени от ГЕРБ за пореден път. Получихме доста данни, че са си позволили да напазаруват гласове на млади хора, което е абсолютно недопустимо. Има и много фалшиви протоколи. А смъртта на дядо Кирил според мен е лоша поличба за Варна.
- Ще почивате ли това лято?
- Не, ще работя много усилено през август, защото искам да обявя през септември решението си за мой граждански проект. Ако вляза в политиката, ще го направя под формата на граждански натиск. Задължително е да се възстанови справедливостта в публичния сектор.
- Как е семейството ви?
- В момента съпругата ми Евгения и синът ми почиват в чужбина. С малкия в неделя ще ходим на мача „Ботев” – „Левски”. Николай е зажаднял за футбол, запален ботевист е.
- Душманите ви се опитват да ви развеждат…
- Не обмислям развод и няма да се стигне до там.Решенията в моя личен и професионален живот ги вземам само и единствено аз. Ако вляза в политиката, ще имам 20 години достоен трудов стаж зад гърба си – от репортер до изпълнителен директор. Ръководя големи фирми, знам как се управлява и държава. Няма да съм като г-н Сергей Станишев, на който първата му работа беше министър-председател. Няма да бъда и като г-н Борисов, който от улицата, от охранител, стана кмет и след това тръгна да се хвали как бил най-големият експерт в държавата. Експерт по какво? По навиване на пожарникарски маркуч! Българската политическа система се онагледява най-добре от биографията на тези двамата.
- Носите червен конец на дясната си ръка…
- Подариха ми го. Червеният конец и среброто в него са против уроки. Мисля, че вече имам такива врагове в политиката, че е добре да се пазя от злия им поглед. Сложил съм си червеното конче Господ да ме пази, а от там нататък проблемите ще бъдат за душманите.
- Остава ли ви време за почивка?
- Всеки ден по един час съм във фитнеса с щангите. Мога да се похваля, че на 40 години вдигам от лежанка 120 килограма. От време на време слагам и боксовите ръкавици.

Цветана Пешунова

В. Уикенд

“Преди няколко месеца дядо Кирил ми прати една Библия с неговата ръкописна лична благословия. Когато си отиде от този свят, отворих тази Библия и първият стих, който ми попадна пред очите, бе: „Не оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро”. Убедена съм, че това бе знак от дядо Кирил…”, споделя в интервю за ТОП НОВИНИ ВАРНА разследващият журналист Веселина Томова – собственик и главен редактор на сайта “Афера.бг” и един от близките приятели на покойния пастир на Варненската епархия – митрополит Кирил. За първи път Томова споделя публично своите лични впечатления за покойния архиерей. Вътрешното й убеждение е, че той не е убит физически.”Понякога нещата са изумително „нелепо” простички и смъртта е едно тях”, казва журналистката.

- Госпожо Томова, покойният архиерей дядо Кирил бе един от почитателите на сайта „Афера” и част от Вашето приятелско обкръжение. С какви чувства се разделихте с Негово Високопреосвещенство?

- Познавам дядо Кирил от много години. Смъртта му ме потресе и шокира. Той беше изпълнен с енергия, жизнен, широкоскроен като дух, нямаше никакви здравословни проблеми и вероятно точно заради това смъртта му бе превърната в сюжет на криминалистични упражнения от страна на медиите, които в такива случаи моментално приемат ролята на лешояди. Аз съм вярваща, не строго религиозна, и знам, че във всичко, което се случва, няма нищо случайно. Но това няма нищо общо с безумията, които се изписаха и изговориха около смъртта на дядо Кирил. Във всичко, което се случва, има Божия промисъл, и дори когато си мислим, че това ни уязвява, ранява, унищожава, трябва да имаме сетива и вътрешно знание, че всъщност това е спасение за душата ни. Само вярващият обаче е способен да разчете тези знаци. Неверникът предпочита лесното – да лепи етикети. Иначе предпочетох да се поклоня пред тленните останки на дядо Кирил рано сутринта в деня на изпращането му, за да си спестя гледката от лицемерните „опечалени” властни муцуни, които напъплиха около варненската Катедрала.

- С риск да прозвуча банално, няма как да не Ви попитам дали сте вътрешно убедена, че кончината на владиката е резултат на нелепи обстоятелства?

- Вътрешното ми усещане е, че варненският митрополит Кирил не е убит, поне физически. Когато след гръмването на новината написах, че дядо Кирил беше едно голямо дете по душа, много от „всезнайковците” се присмяха. И натрапчиво задълбаха в номерирани лексикони със „следователски” поставени въпроси защо бил там, защо бил сам, защо бил без шофьор и охрана и изобщо защо е дишал в последния си ден… Изобщо не бяха тайна неприятните чувства, които хранеха един към друг митрополит Николай Пловдивски и дядо Кирил, но не мисля, че дядо Кирил е убит. Понякога нещата са изумително „нелепо” простички и смъртта е едно тях.

- Защо според Вас Негово Високопреосвещенство бе погребан толкова набързо?

- Очевидно е имало лица, които са злоупотребили, факт е и позицията на варненските духовници относно прибързаното изпращане на дядо Кирил. В Светия синод и в църквата върви една жестока война за надмощие не само на персонални фигури, но и за визия и ценности. Самото непоявяване на митрополит Николай на поклонението пред тленните останки на дядо Кирил бе знаково. Но пък сега като си мисля, ако се беше появил – нима нямаше да бъде още по-цинично лицемерно, след като всички знаехме как именно под неговата режисура варненският митрополит приживе бе обруган, оплют и превърнат в гротеска от някои мерзки жълти вестници. Битката за партриарх изкристализира видимо тези интереси. Мисля, че и във Варненската митрополия е имало лица, които са се възползвали от смъртта на дядо Кирил и в първоначалния смут помогнаха на „благожелателите” му той да бъде погребан колкото се може по-бързо. Като че ли на някого му беше нужно да го види по-скоро затрупан от пръстта, за да се успокои, че повече няма да му пречи…

- Какви са Вашите прогнози за образуваното досъдебно производство след смъртта на владиката?

- Доколкото ми е известно, то е образувано във варненската Районна прокуратура. Казвам това, защото във варненската окръжна прокуратура има висшестоящи лица, на които изобщо не вярвам. Мисля, че нищо „сензационно” няма да излезе.

- “Агент Ковачев”, “Линкълн Хибрид”, “тъмни сделки с църковни имоти” – това са основните ключови думи, с които бе проектиран медийният образ на владиката приживе. Кои черти от ценностите и характера му останаха скрити за широката общественост?

- Върху дядо Кирил се изля море от помия. Главните наемни убийци бяха журналя, които дори не си правеха труда да опознаят или да се докоснат до личността на варненския митрополит. Един от тях, за съжаление варненски представител на медиите, дори използваше чистосърдечната доброта и наивност на дядо Кирил и го записваше по телефона, докато разговаряше с него, а после манипулативно публикуваше казаното от него с отвратителен подтекст. Измислени архимандрити бяха вкарани с цели страници пошли интервюта в жълто-фекалните медии и това бе правено само и само дядо Кирил да бъде стъпкан докрай, обезсмислен, обруган и оплют за сметка на „любимия” митрополит Николай, чието въжделение е да се види патриарх. Дядо Кирил, ако питате мен, можеше да приключи щенията и на олигарсите около Николай и на самия Николай, но той имаше една особена смиреност и като че ли се отказа да воюва на терена на Николай. Дядо Кирил бе много отворен духовно, модерен човек – и като мислене, и като визия за църквата. Малко хора знаят, че един от най-големите му душмани бе бившия варненски кмет Кирил Йорданов, въпреки че точно дядо Кирил го благославя десетки пъти. Точно Кирил Йорданов спъна едни от най-стойностните проекти чрез общината. Дядо Кирил обаче никога не го атакува, той считаше, че не е християнски да отвърнеш със зло. Варненската митрополия понася огромна загуба със смъртта на дядо Кирил. Той беше фигура, която няма нищо общо със закостенялостта на догмите, както и у него липсваше войнстващата амбиция на всяка цена да се наложи. Той бе обичан, защото бе добър човек въпреки медийните поръчки да бъде сатанизиран.

- Приемахте ли дядо Кирил като Ваш духовен наставник и ако да, коя е най-голямата мъдрост, с която той Ви дари?

- В деня на смъртта му научих от наш общ близък приятел, че с удоволствие приел приятелят ни да ни събере на чаша вино да се видим и да поговорим. Господ осуети тази среща и вместо да се съберем, в същия ден го погребахме. Преди няколко месеца дядо Кирил ми прати една Библия с неговата ръкописна лична благословия. Когато си отиде от този свят, отворих тази Библия и първият стих, който ми попадна пред очите, бе: „Не оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро”. Убедена съм, че това бе знак от дядо Кирил…

Георги Александров

http://varna.topnovini.bg

40-годишният днес Бареков бе сред най-тачените тв звезди, докато водеше сутрешния блок на Би Ти Ви с Ани Цолова. През 2010 г. се вля в медийната империя на Цветан Василев, а година по-късно стана изпълнителен директор на ТВ 7. От страстен фен на Бойко Борисов сега е върл негов противник. В Монтана по изборите бе замерян с фекалии, но на стадиона на любимия му ФК “Ботев” Пловдив агитката сега шепти името му в захлас. Защото банкерът Цветан Василев наля сериозни пари в отбора на канарчетата. Отскоро Бареков афишира желание да създаде нова партия.

- Г-н Бареков, съобщихте, че ще влизате в политиката. В коя зона ще нагазите – ляво, център или дясно?

- Ако бих правил политически проект, той ще е алтернатива на трите големи партии – БСП, ДПС и ГЕРБ. Иначе ляво, център и дясно са за всички отдавна изхабени понятия. Говоря за проект, който ще бъде ориентиран към проблемите на хората, проект, който ще ми позволи да участвам в управлението на страната с грижа за българския народ. Проектът ще стъпи върху основата на предприемчивостта на българския дух, но това не го прави десен. Той ще цели да извади олигархията от управлението на страната и да помогне на малкия и средния бизнес, който беше смачкан в последните години. Ще се утвърдим като алтернатива на цялото статукво БСП и ГЕРБ.

- Проектът ви има ли общо с Цветан Василев и Корпоративно-търговска банка?

- Не, ще видите, че настъпват интересни събития, а аз в лично качество също ще предприема доста интересни стъпки. Проектът ми няма да е свързан с нито една съществуваща бизнес или политическа организация, а алтернатива на олигархичните кръгове в управлението.

- Какво за вас значат олигархични кръгове? Цветан Василев, Делян Пеевски не са ли олигарси?

- Първо аз съм против думата олигархия, защото олигарх във фактическия смисъл на думата в България няма. Но ако приемем, че има, бих посочил като класически олигарх – не знам дали ще го публикувате – Иво Прокопиев. Той е създаден от властта, обгрижван е от нея и без власт той не може да съществува. Фактът, че за първи път от четири правителства Прокопиев няма представителство в този кабинет, го изнерви и показа неговите непремерени действия по една проста причина – без присъствие във властта всеки олигарх би бил умрял. Дали той се казва Цветелина Бориславова, Цветан Василев, Иво Прокопиев, Кирил Домусчиев или (замисля се)…

- Цеко Минев, например.

- Кой още – Цоло Вутов и т. .н. Най-богатите българи трябва да бъдат партньори в развитието на икономиката на държавата, но не и партньори в политическия модел на държавата. Българският бизнес трябва да бъде оставен да работи, а не да бъде рекетиран, както от Бойко Борисов. Да не корумпира политическата класа, както в последните 20 години.

- За вас Делян Пеевски олигарх ли е?

- Вижте сега, човек, който се е афиширал като политик – може да бъде слаб или добър политик, но трудно може да бъде олигарх. Олигарсите са тези, които имайки собствен бизнес в големи размери, влизат директно в политиката. За мен Росен Плевнелиев е категорично доказателство, за това, че е олигарх – той е на висока политическа позиция и това го прави олигарх.

- Според вас Бойко Борисов има ли бъдеще?

- Той е изправен в една много тежка ситуация – трябва да продължи напред под някаква форма, трябва да се откаже от Цветан Цветанов, който тежи като котва на неговата партия. Но пък е истина, че ако се откаже от него, той буквално няма да може да удържи партията си, защото Цветанов е нейният мотор. По природа Борисов не е администратор и не се занимава с партийни дела и на практика структурите му бяха подбрани от Цветанов. Така че аз прогнозирам една много дълга раздяла и тя накрая ще прерасне в агония.

- ГЕРБ реално няма кауза, така че няма да имат вътрешни терзания.

- Да, ГЕРБ се създаде без кауза, тя дойде малко по-късно, когато хората масово гласуваха за тях в очакване на справедливост и възмездие. Той не успя да ги осигури, напротив – повтори всички пороци на предишните управления.

- Би Ти Ви прогони журналисти като Светла Петрова и Иво Инджев заради натиск от управляващите – Борисов и Първанов. Вас кой ви изгони от там?

- Отказвам да отговарям на такива въпроси. Аз мисля, че ще разчитам на Би Ти Ви оттук натататък като голяма медия да отразява моите изяви, ако направя стъпка в политиката. И ще бъдат прецизни. Аз нямам лошо отношение към журналистическата колегия и смятам, че в голяма степен станахме жертва на прехода, на т. нар. олигархия, а народът това не го разбира и хвърля проблемите върху нашата глава.

- Имате ли притеснения за семейството си, за сина ви? Преди време казвахте, че сте получавали заплахи от Алексей Петров. Вярно ли е?

- Нямам притеснения. За да отида и да анонсирам, че съм готов да сменя амплоато си и да стана политик – очевидно нямам никакви притеснения и страхове.

- Близък сте с Пловдивския митрополит Николай. Той ли е бъдещето на църквата ни?

- Аз съм ревностен поборник на Българската православна църква. Харесвам дейността на митрополит Николай. Надявам се православната църква да върне позициите си отпреди 1944 г.

- Искате ли да се върне вероучението в училище?

- Трябва да има. Смятам, че българските политици прогониха религията и православието от училище, защото те учат на морал. Ако имаме морален стожер на най-високо ниво в държавата, където е мястото на църквата, политиците ще бъдат в по-трудна позиция да вършат престъпления.

Трябва да се осигури достоен живот на хората от третата възраст, защото със 110 лева пенсия това няма как да стане.

- Много бързо превключвате, но тези красиви думи отдавна ги чуваме от Волен Сидеров. Поизпревари ви доста.

- Разликата между мен и Волен Сидеров и левите интриги в тая посока е, че аз съм доказан мениджър. На 40 години съм, а и вече от няколко години съм във висшия мениджмънт – и знам как се изкарват пари и как се харчат пари.

Пенсионерите и в рамките на този бюджет могат да водят по-достоен живот. Например какво коства на държавата да се пуснат 4-5 безплатни подвижни зъболекарски амбулатории. И за 1-2 години да обиколят страната и да оправят зъбите на хората. Знаете ли какво изпитва човек, когато е на площада в Добрич и около него са 50-100 пенсионери, които нямат предни зъби? Това е отвратителна гледка и оправянето на зъбите им няма да струва почти нищо на държават

Интервю на Максим Караджов, в. “Ретро”, 25 юли, 2013 г.

http://barekov.com

Бележка на Веселина Томова: Давай, Бареков, и да не забравиш да ме сложиш шеф на ДАНС!

Но ако сега трябва да се търси някаква връзка между тези схеми и Валентин Цоновски и Ася Петрова, то трябва да се знае, че още докато беше настанен в Плевенския арест, отговорни служители от МВР са се опитвали два или три пъти да накарат Петър Стоянов да даде показания срещу братята Маргини, че са извършили престъпления. Опитваха да направят някакъв пазарлък и ако им помогне, да му облекчат положението. Сега тази схема е забравена и явно се опитват да плетат нови планове, но по отношение на Маджо.

- Г-н Беров, вярно ли е, че се прави опит вашият клиент Петър Стоянов – Сумиста да бъде обвинен и за убийството на банкера Емил Кюлев, а като поръчител се сочи Младен Михалев – Маджо?

- Наистина от няколко дни се върти тази интрига, подпитват ме различни хора.  Не знам на кой му е дошла тази идея в главата, да накарат Георги Вълев (осъден за поръчителство но делото ”Килърите”)  да свидетелства, че Маджо е поръчал на Сумиста да отстрани Емил Кюлев. Петър Стоянов и Георги Вълев контактуват наистина от много отдавна и това е безспорен факт. Но мога да кажа, че Петър Стоянов и Маджо се познават много бегло, а доколкото знам, след 2005 г. изобщо не са се  виждали. От друга страна знам, че Георги Вълев не се познава нито с Михалев, нито с покойния Кюлев. Ако Пешо Сумиста е бил свързан по някакъв начин с групировката СИК и се търсят сега такива внушения, то това не е чрез Маджо, а покрай бай Миле. Знае се, че са били близки и с неговата съпруга Силвия Панагонова, имали са и някаква обща фирма. Но с Михаелв е абсурд да е имал контакти. Просто се съшива нова схема

- Знаете ли, че Георги Вълев е изпратил  писмо до главния прокурор, предупреждавайки, че му се оказва натиск да направи измислени признания признание, че го шантажират?

- Да, имам информация, че от затвора в Бургас Вълев е изпратил писмо до г-н Цацаров, че се опитват да го шантажират и го притискат да стане свидетел срещу Петър Стоянов. Но повтарям, че Вълев никога не е имал връзка с Михалев. Категоричен съм, че по жалбата и сигнала на Вълев трябва да се извърши проверка от държавното обвинение и да се види каква е истината. Но ако сега трябва да се търси някаква връзка между тези схеми и Валентин Цоновски и Ася Петрова, то трябва да се знае, че още докато беше настанен в Плевенския арест, отговорни служители от МВР са се опитвали два или три пъти да накарат Петър Стоянов да даде показания срещу братята Маргини, че са извършили престъпления. Опитваха да направят някакъв пазарлък и ако им помогне, да му облекчат положението. Сега тази схема е забравена и явно се опитват да плетат нови планове, но по отношение на Маджо. Целят да се създаде шум и да се отвлече общественото внимание от една страна, а от друга да се внуши на апелативните съдии, че с групата на „Килърите” са свързани и други престъпления.

- Петър Стоянов как реагира на тази конспирация срещу него?

- Последно го видях преди седмица в затвора в Ловеч и всички тези измислици не му бяха ясни, не знаеше за тази схема, в която искат да го забъркат. Но възможно е вече да е научил какво му кроят.

- Кой според вас се опитва да го забърка в нова поръчка за убийство?

- Така нареченото дело „Килърите” предстои да бъде гледано в Апелативния съд във Варна. Очаквам магистратите да върнат делото за доразследване и затова се опитват сега да разработват нови схеми. Предполагам, че зад тази манипулация стои Валентин Цоновски, който в ГДБОП беше заместник на Станимир Флоров, а по време на процеса „Килърите” в Шумен активно се занимаваше със схемите около доказване вината на подсъдимите. Сега  този служител от една страна е в неизгодна позиция, защото беше дясната ръка на Флоров, но в същото време имам информация, че е оставен като началник на отдел в МВР и ще се занимава с отвличания, изнудвания, рекет, наркотици. Сигурно за да трупа точки пред новите началници, а и защото се страхуват, че делото „Килъри” няма да издържи пред Апелативния съд във Варна, се е впуснал да прави и нови схеми като тази с Маджо – Вълев – Стоянов. Но всъщност това е възобновяване на едни стари методи на работа. И преди министър Цветанов излизаше и твърдеше, че Петър Стоянов е свързан и с други убийства на – на Юри Галев, на Баничката и на кой ли не. Така се действа и сега.

-  В началото на юли излязоха мотивите за присъдите по делото „Килърите”, след като се бавеха почти седем месеца, убеди ли ви Темида в справедливостта на тежките наказания?

- За да излязат след дълго протакане мотивите по това дело, главният прокурор командирова заместничката си Ася Петрова в Шумен. Но тези мотиви като цяло са пълен абсурд. В тях навсякъде се твърди, че Петър Стоянов е приел поръчката от неустановено лице. Нямам обяснение и не ми става ясно как се приемат поръчки от неустановено лице и се осъжда въз основа на това един човек, че се е съгласил да извърши убийство. И в този смисъл се  е съгласил да стане подбудител и помагач по искане на неустановено лице. Второ, в тези мотиви се коментират доказателства и предимно това със SIM картите, които са използвани по делото на Юри Галев. Не е необходимо човек да е юрист за да не се запита, как така доказателства по едно дело, което вече три години не е влезнало в съда и се протака, се използват като доказателства и се правят изводи по съвсем друго дело. Тоест събраните материали със SIM картите и схемата при ликвидирането на Галев са използвани и при убийствата на Рачев, Георгиев и Лупов. Освен това се твърди, че Петър Стоянов като ръководител на групата, след като е приемал поръчките, особено тази за убийството на Георгиев, прокуратурата твърдеше, че той е възложил на Васил Костов – Кеца да извърши убийството, а съдът е приел, че не Васко Кеца, а неустановено лице е извършителя. И въпреки това противоречие Петър Стоянов и Васил Костов са осъдени за това, че са организирали и подпомогнали неизвестно лице да извърши убийство. Това е пълен абсурд, но са изведени като мотиви за тежките присъди. За това се надяваме, че с тези мотиви делото трябва да бъде върнато от Апелативните съдии за ново разглеждане от друг съд, ако не го върне на прокуратурата и за да си оправи Обвинителния акт.

- Ася Петрова ще продължите ли да се занимава с това дело и занапред?

- Смятам, че тя ще остане обвинител и на Апелативната инстанция във Варна. Няма пречка в качеството си на зам. главен прокурор да продължи да се явява по това дело и на следващата инстанция.

- Кога се очаква да бъде насрочено делото „Килърите” на втора инстанция?

- Законовото изискване е, след като станат готови мотивите по присъдите, защитата да бъде уведомена писмено. Но реално от съда в Шумен ние все още не сме уведомени. Имаме информация по неофициални канали и от медиите, че мотивите са изготвени, и се питаме какво се цели и защо се прави това размотаване. Моят прочит на тези действия е, че се дава известно време и възможност на прокуратурата по изключително обемистото дело да си преосмисли позициите, съобразно становището на съда, изразено чрез мотивите.

 http://www.faktor.bg

Малцина знаят, че соченият за сутеньор и килър №1 Антон Петров-Хамстера е завършил две висши образования. Заради любовта си към математиката и физиката първо взима диплома от Техническия университет, а другата му специалност е Международни икономически отношения в УНСС. Прякорът Хамстера пък му е лепнат още като ученик, а не в битността му на ъндърграунд легенда. “Кръстник” му бил негов приятел от отбора по карате. Името на Антон Петров се свързва с много акции на МВР. Той е сочен като лидер на групата за отвличания “Наглите”, като част от Октопода, както и за водач на разбитата преди две седмици банда за мокри поръчки, станала известна като “Новите Килъри”.

- Името ви се свързва с акции на МВР, които бяха кръстени от бившия вътрешен министър като “Октопод”, “Наглите”, а сега и с “Новите Килъри”...
- С идването на ГЕРБ на власт, вместо да започнат да се борят с корупцията и престъпността, както обещаха, Цветан Цветанов въведе порочен модел, при който се фабрикуват процеси за отстраняване на неудобни хора. Не е толкова страшно, че някой, в случая аз, ще бъде обвинен. Страшното е прикриването на истинските извършители! Всъщност се извършва най-тежко престъпление срещу правосъдието! Част от хората, които изпълняваха този модел на Цветанов-Флоров са все още на работа в системата на МВР. Голяма част от полицаите си вършат работата съвестно, но има малка част, които все още изпълняват поръчки. Това е тенденциозно поведение, което е престъпно и трябваше да е минало.

- С групата за отвличания “Наглите” ви свързаха, след като намериха в дома ви банкнота, която е била част от откупа, платен за Румен Гунински-младши…
- Подхвърлянето на банкнотата е част от методите и похватите, за които говорих, част от начина на работата в МВР през последните 4 години. Полицаите, които поставиха банкнотата в чантата на жена ми, избраха тази чанта, която беше най-близо до вратата, но когато са я слагали вътре, не знаеха, че жена ми не я е използвала. Освен това въпросната банкнота бе първото описано нещо в дома при обиска тогава. Незнайно как установиха точно в този момент, че точно тази банкнота ще се окаже най-важната по-късно. Тази банкнота бе достатъчна, за да ме свържат с делото на “Наглите”, да бъда арестуван и да престоя 42 дни в единична килия.

- Обвинен сте в скланяне към проституция, трафик на жени. Контролирате ли клубове за компаньонки и имате ли стриптийз барове?
- Тези измислици са част от модела, при който, за да прикрият истинския престъпник, приписват престъплението на някой друг. Не беше трудно по времето на Цветанов да се отиде на Околовръстното или в центъра на София и да се разбере за няколко минути кой се занимава с този бизнес. Не контролирам клубове и не притежавам стриптийз барове. За мен няма по-отвратително нещо от търговията с плът и дрога.

- За кого говорите, кой контролира този бизнес?
- Питайте Цветанов…
- Докъде стигна разследването срещу вас за организиране на престъпна група за трафик на жени и склоняване към проституция?
- Престоях 11 месеца в ареста по поръчка на служители на БОП, след като се разбра, че няма как да ми припишат подготовка за убийствата на висш полицай и на съдия. После им се наложи да ми изфабрикуват нещо друго и това дело е резултат от тази тяхна дейност.

- Откога се познавате с Алексей Петров и в какви отношения сте?
- С Алексей Петров ме запозна Бойко Борисов в средата на 80-те години. Винаги сме били в приятелски отношения.

- Научихме, че Валентин Янев-Бореца е заявил в обясненията си, че е бил притискан да свидетелства срещу вас. Според вас прокуратурата притиска ли определени хора, за да свидетелстват срещу вас и с каква цел?
- За конкретния случай не знам. Но разполагам с доказателства за редица случаи, в които поръчкови полицаи под диктовката на Цветанов и Флоров са притискали предимно задържани хора по арестите и затворите.

- Какво имате предвид?
- Има много хора, които упражняват “професията” лъжесвидетел. Обещават им, че ще бъдат освободени от наказателна отговорност за извършено престъпление в замяна на техните лъжливи показания. Сега се сещам за такъв човек – т.нар. Светлин Близнака. Той е лъжесвидетел по всички по-знакови дела (б.а. – Близнака е свидетел по делата срещу братята Красимир и Николай Маринови – Големия и Малкия Маргин, срещу Златомир Иванов-Баретата, по делото “Октопод”, производството срещу Антон Петров – Хамстера за скланяне към проституция и др.)

- Какви са отношенията ви с Валентин Янев – Вальо Бореца и останалите обвиняеми по делото “Новите Килъри”?
- Познавам Валентин Янев покрай спорта и нямам никакви отношения с него. Познавам също Мартин Антов и Валери Александров.
Антов беше мой състезател, но от години не поддържам връзка с него. Валери живее срещу басейна “Спартак”, където тренирах 20 години.

- Ходите ли с охрана?
- Да, защото повече от 15 години се занимавам с корпоративна сигурност. Имаше период, в който носех отговорност за сигурността на имуществото, застраховано в 4 водещи застрахователни компании в България, което пък е от ключово значение за финансовата стабилност на страната. Нелоялната конкуренция и враждебната среда, в която съм работил, са налагали да вземам сериозни мерки за личната си сигурност.

- Заплашван ли сте?
- Да, заплашван съм, включително е имало заплахи и срещу мои близки.

- От кого?
- Мога да предполагам, но нямам доказателства и не желая да назовавам имена.

- С какво се занимавате в момента?
- Продължавам да работя в сферата на сигурността. Дейността ми е лицензирана от закона.

- Сплашвали ли сте някого?
- Имате предвид, че може и да съм шамаросал някой крадец… Ако е имало такъв случай, то той сигурно си го е заслужил.

- Какъв е месечният ви доход?
- Ще ви кажа, че плащам над 100 000 лв. данъци годишно. Мислите ли, че бих рискувал законните си доходи за някакви дребни, мръсни пари?!…

- Колко от тези средства идват от незаконен бизнес или от публични домове?
- Нямам 1 стотинка доход от незаконни дейности и нередни занимания. Готов съм да дам част от заплатата си, за да бъдат разкривани тези, които принуждават децата да проституират, както и тези, които насилват други хора да правят нещо против волята си.

- Чувстватe ли се като “вечния обвиняем”?
- Не се чувствам като вечен обвиняем – животът ми не е само последните четири години.

- Семейството ви как реагира на това, че ви сочат за килър №1 или сутеньор №1?
- Семейството и близките ми нямат и грам съмнение, че мога да се занимавам с незаконни неща, но няма как да не се притесняват от поръчкови полицейски действия и медийната кампания срещу мен. Използвам случая да заявя, че от този момент ще търся отговорност с всички възможни законови средства от тези, които ме набеждават и клеветят.

- Говорите за набеждаване, фабрикуване на процеси срещу вас от страна на полицаи, Цветан Цветанов и Станимир Флоров. Защо са избрали точно вас?
- Защото Бойко Борисов и Алексей Петров влязоха в конфликт.

- Защо са се скарали?
- Големите конфликти винаги са за пари или за жени. Те се скараха за това какво да става с малкия и средния бизнес. Как да се намалят лихвите и как да може бизнесът да оцелее в годините на криза. Малкият и средният бизнес са кръвоносната система на една държава. Ето, както виждате, сега всички говорят за това…

Мария МАКСИМОВА

В. Шоу

С главния редактор на в. „Югозападни вести“ Тодор Карастоянов се познаваме още от 1984-та, когато като студентка по журналистика стажувах във в. „Пиринско дело“, Благоевград, където той беше редактор. По-късно, през 1992 г., Тодор ме покани в създадения от него седмичник за Пиринския край да пиша на хонорар. Изданието бе финансирано от сегашния президент на България Росен Плевнелиев и настоящия винар Иван Тодоров (собственик на марката Todoroff – бел. ред.) През годините, откакто Плевнелиев изгря на публичния небосклон, многократно настоявах Тодор да разкаже от първа ръка истината за раждането и смъртта на вестника, а той все отлагаше. Сега сам реши да говори пред вестник „Галерия“. Тодор Карастоянов е работил като литературен сътрудник, редактор, журналист във в. „Пиринско дело“, БНТ, създател на в. „Югозападни вести“. Дълги години си изкарва хляба като скулптор в Малта, Италия и Англия. В момента изписва икони и църкви. Все още дяла камък и дърво.

 - Защо толкова дълго отказваше да разкажеш истината за „Югозападни вести“?

- Откакто Бойко Борисов преназначи Росен Плевнелиев от регионален министър по строителството за президент на България, няколко самозвани журналисти решиха да осребрят биографиите си с близостта си до държавния глава в Президентството. Не им обръщах внимание, защото такива хора винаги е имало и ще има. Провокира ме друго. В неделя в предаването „Неделя 150“ по БНР президентът даде пространно интервю, което преля чашата на търпението ми. Той разказваше с топъл глас колко е горд, че е седял предишната седмица на приема в резиденция „Кричим“ между вицепремиера на Турция Бекир Боздаа и българския главен мюфтия Мустафа Хаджи. И как всички ние трябва да си научим урока и да си напишем домашното по толерантност и как, за да не го гледат как консумира, той дал знак на началника на протокола да не допуска българските журналисти до срещата. Е, тука вече ми кипна! Спомних си Росен Плевнелиев през октомври 1991 година – току-що го бяха назначили за бизнесмен, а той от своя страна ми предлагаше да ме назначи за главен редактор. Не смееше да ме погледне в очите. Беше комплексиран и притеснен… Тогава той просто беше синът на Асен Плевнелиев – секретар на ОК на БКП в Благоевград по време на царуването на Владимир Сандев (първи секретар на Окръжния комитет на БКП). Преди да стане бизнесмен след 1989 г., Плевнелиев беше комсомолски секретар – и днес да ми се възмущава от възродителния процес, от СССР и да громи с патос комунистите и ДС ми звучи доста цинично. Ето затова реших да говоря. Росен Плевнелиев беше син на партията, който изработи първия си милион, след като изработи своите комшии българомохамедани. Отвратителен цинизъм!

- Какво се случи с вестника? Колко време го правихте?

- „Югозападни вести“ излизаше почти две години. Беше седмичник и издадохме 86 броя – от ноември 1991-ва до юли 1993-та.

- Значи съществуването на вестника съвпада с натрупването на митичния първоначален капитал на президента?

- Няма случайни съвпадения. Няма и германска авантюра, нито шестмесечно хипарско скитане и спане по пейки и паркинги. В Германия, ако задремеш за пет минути, или те будят, или те прибират. Плевнелиев и Тодоров са първите „щастливци“, които през 1991 година получават официална квота от министъра на труда и социалните грижи Емилия Масларова за износ на работна ръка в обединената вече Германия. Тогава такова разрешително не се даваше на случайни и непроверени хора. Официалната квота е за 200 души строителни работници, набрани от Чеча, Неврокопско, където е родният край на президента. Повечето жители там са българомохамедани. Покрай тях посредническата фирма „Ирис Интернешънъл“, със собственици Плевнелиев и Тодоров, тайно изнася още 400 души. Те работят на черно.

- Ти как разбра това?

- Доста по-късно разбрах второстепенната си роля в машината за пране на пари, създадена от милиционерите на ДС. Иначе всичко започна така. През септември 1991 г. ме намери лицето Христо Парасков, съгражданин и състудент на Плевнелиев, зет на подполковника от ДС Горица Митова. Изсипа една кошница комплименти колко съм бил добър в професията и каза, че на ТЯХ (!) им трябвал точно такъв човек, „с десни убеждения“, за да направят прагматичен капиталистически вестник. Спазарихме заплатата, отговаряше на сегашни 400 лева. После направихме срещата…

- На която присъствахте ти, Плевнелиев, Парасков и Тодоров?

- Да, четиримата бяхме в офиса на „Ирис Интернешънъл“ в Благоевград – на ул. „Шишман“№20, на последния, 12-и етаж. На вратата нямаше табелка. Уточнявахме подробностите. „Млади господа – казвам им аз. – Искате вестник, който да печели? Да е регионален, да излиза веднъж седмично, да е в ограничен тираж, да е 24 страници, таблоид. Такъв вестник няма да печели!“ „Това не те интересува – отсече Плевнелиев – От тебе искаме творческата част. Парасков ще е изпълнителен директор. Той ще дава парите, хартията, предпечат, печат.“ Така тръгнахме – аз, колегата Никола Стоянов и Павлина Живкова, която набързо трансформирах от секретарка в журналист. После тя излетя нависоко.

- Кой е Тодоров в цялата схема?

- Иван Тодоров е завършил музикално училище в Широка лъка, гайда – ако се не лъжа. Успехът го спохожда, когато се жени в Благоевград за дъщерята на шефа на ансамбъл „Пирин“ н.а. Кирил Стефанов. В края на 1989-а с инж. Росен Плевнелиев седяха на входа на градския универсален магазин в Благоевград и правеха хороскопи.

- Добре де! Как така едни млади хора без пукнат грош тръгват с комсомолски плам да правят вестник, а ти на всичкото отгоре им казваш, че вестникът няма да им носи пари?

- Тук е тънкият момент. На кого Масларова ще даде квота за износ на 200 работника плюс още 400, ако не им ходатайстват кукловодите от ДС?! Та те управляваха и тогава, че и сега парите на България. Да, две момчета на по 27-28 години, които хал хабер нямат от правене на вестник, стават издатели. За престиж ли? Много се съмнявам.

- В „Югозападни вести“ имаше ли цензура?

- Още в началото попитах чорбаджиите какво ми е забранено да пиша. Все пак те дават парите. Отговорът ме порази: „Нямаш никакви ограничения, пиши за всичко! Но!… Виждаш ли това каренце – „Ирис Интернешънъл“? Там няма да бараш!“. А „Ирис Интернешънъл“ според рекламното каре обхващаше „инвеститорски и авторски надзор, монтаж, проектиране, строителство и мениджмънт“. Това беше фирмата, която изпращаше помаците на работа в Германия с официални договори за месечно възнаграждение от 2500 германски марки.

- И какво лошо има в това? Кой в ония години взимаше толкова пари. Че курсът беше 3 лева за една марка!

- Работата е там, че тези хорица – общо 600 на брой, се подписваха за по 2500 месечно, а взимаха на ръка 500 марки. Такава е била спогодбата им с Плевнелиев и Тодоров! И те са били съгласни, за тях това е било манна небесна. Хората са подбирани по издръжливост и трудолюбие. Те от поколения са по нивите, гледат тютюн. Тежкият труд не може да ги уплаши. Освен това за фирмата посредник от немска страна – „Линднер“, която осигурява строителните обекти в западната част на Германия, където стандартът е много висок, заплатата от 2500 марки е твърде изгодна. Особено в конкуренция с турската работна ръка, която средно струва 3500. Аритметиката показва, че чистата месечна печалба за Плевнелиев и Тодоров, за Масларова и за „Линднер“ е 1 200 000 германски марки (б.р. – за 20 месеца това прави общо 24 млн.марки) За всеки – по трийсетина процента, което прави по 300 хил.марки на месец (б.р. – за 20 месеца 6 милиона на човек).

- Всичко е наред тогава – марките за тях, те плащат заплатите във вестника, какъв ви е бил проблемът?

- Облаците надвиснаха някъде в средата на 1993-та, когато тайните служби на ФРГ, трудовата полиция и социалните служби започват разследване срещу „Ирис Интернешънъл“. Обискиран е официалният офис на „Ирис“ в град Руселхайм, строителните обекти и квартирите на работниците. Спомням си, по онова време в редакцията на „Югозападни вести“ започнаха да прииждат едни млади жени от Неврокопско в шалвари и шамии. В началото говореха тихо и плахо, но после почваха да плачат. Питаха къде са собствениците на вестника. Искаха да върнат мъжете им, искаха и да им бъдат приведени по 250 (!) марки на семейство. Аз вдигах рамене, съчувствах им и не казвах, че офисът на Плевнелиев и Тодоров е на 100 м през реката, в блока отсреща, на 12-ия етаж. Мълчах, пазех си хляба! Помня също, че директорът Парасков ми се скара остро, задето съм сложил табелка на вратата на редакцията. Махна я! Ставахме анонимни. Тогава разбрах защо двамцата бизнесмени бяха решили да издават вестник. Просто перяха пари. В ония години нямаше ясен регламент за хонорари и допълнителни възнаграждения. Един текст във вестника можеше да струва 30 лева, можеше да струва и 200 лева. Виждал съм брой, където аз хонорувам качествен текст за скромните 50 лева, директорът Парасков ги поправя на 200, а после при среща с автора разбирам, че е получил… 50 лева.

- Черна касичка, значи?

- Така е. Старият трик с двойното счетоводство. В един момент на скандална печалба малкият седмичник вече не можеше да прикрива големите доходи.

- Защо Росен Плевнелиев и Тодоров се разделиха като партньори в „Ирис Интернешънъл“?

- Как е станало, аз не зная. Но ще разкажа за краха – може сантиментално и сладникаво да прозвучи – на моето двегодишно дете „Югозападни вести“. Месец и половина преди да закрият вестника, съгласно Кодекса на труда, тандемът Плевнелиев-Тодоров ме привика в анонимния си офис на 12-ия етаж. Бъдещият президент на България, свенливо свел глава, полуизвърнат към мене, плахо рече: „Ами ние… такова… май ще трябва… да закрием вестника“. Аз: „Ама как така? Та тъкмо сега вече излязохме „на кантар“ – почнахме да се издържаме от реклами. А и разходите не са толкова големи. Трима журналисти, двама – технически персонал и един директор. Кажете какво не ви харесва“. Следва тъпо мълчание. Аз пак: „Какво не ви харесва?“. Тогава Пленелиев за първи път ме погледна мимолетно и раздразнено измрънка: „Абе ти не разбра ли, че тоя вестник си свърши работата!“. И за да илюстрира мисълта си, направи специфичното движение с пръстите на ръцете. „Добре де, не се предавам аз, – дайте ми поне авторските права, искам да го запазя, мамка му, мое дете е този вестник все пак!“ Отговорът и на двамата беше твърдо „не“. Това беше. Малко по-късно чух, че Плевнелиев наплатил на Иван Тодоров неговия дял и музикантът се превърнал във… виночерпец.

- И каква стана тя? Единият президент, другият – винопроизводител. Ще се кръстосат ли пътищата им отново някога?

- Преди около две години попаднах в офиса на мъжествения бос на РЗС Яне Янев. Беше с Атанас Семов. Тъкмо щяха да уволняват Борисов. Янето, който предвидливо насочи бизнеса си към търговия с информация, искаше да му дам документи, квитанции и флашки като доказателства за двойното житейско счетоводство на Плевнелиев. Казах му, че имам само спомени. Предложих му да попита Иван Тодоров за информация от първа ръка. Той ми отговори: „Вече го питах. Нищо не казва. Страх го е“.

Eлена Дюлгерова

В. Галерия

Бойко Борисов е продукт на медиите и тяхното внимание за него е като българо-съветската дружба за Георги Димитров. Без медийното внимание Бойко ще изчезне за нула време. Но представяте ли си журналист да чете думите не на Бойко, а на неговите пиари и от това да „прави“ новини. Че Бойко си променя мнението по няколко пъти в рамките на деня, а те ще го следят във Фейсбук и ще препредават на читателите си „мъдрите“ му мисли.

- Защо се делим на комунисти и антикомунисти, на доносници и агенти, на чалгаджии и рокаджии. Защо миналото, в което живяхме 45 години, е такава разделителна черта, че да не може да помири хората?

- Не само миналите 45 години ни делят. Преди това пак се деляхме – на „врагове на народа“ и „наши другари“. Но и това не е нещо ново, роенето започва още веднага след Освобождението. Язък че на сградата на парламента сме сложили такъв призив „Съединението прави силата“, нали? Но нали сме откраднали призива от Белгия, която си е разделена…

- Доста са ни объркани ценностите. Сега разделението е на протестиращи и контрапротестиращи. Докога ще се мразим? Един от лозунгите на протеста е „Мразя ви безплатно“. Орисия ли е това?

- Не, това е народопсихология. Хората не приемат, че с омраза – било тя платена или безплатна – нищо няма да постигнат. По-лесно им е да мразят, а пък ако е безплатно – супер! Не разбирам чувството омраза. Дори към хората, които са ми причинявали лично на мен неприятни моменти, към тези, които са лъгали по мой адрес или са пускали доноси, дори и към тях не мога да изпитвам омраза.

- Трудно се намира добрата амалгама за политика, култура, история. Как да стане спойката, какво трябва да забъркаме, за да е здрава?

- Ами ето – оказва се, че омразата е добра спойка. Хората дори безплатно мразят. Човек се чуди кое е по-лошото – платената любов или платената омраза. Всъщност моят отговор е по-тривиален: ако бъдем възпитани, престанем да лъжем и спрем да мразим хората, които не мислят като нас и ей такива други обикновени неща, няма да имаме проблем със „спойката“.

- Тези дни един паметник осъмна боядисан за пореден път, този път в розово. Какво не разбрахме толкова години за историята и докога тя ще бъде основната разделителна линия в обществото ни? 

- Хората масово не познават историята. Оцветилите паметника в розово не са художници, иначе щеше да е произведение на изкуството. И подробностите не знаят – държавата вече е поднесла извиненията си на чехите и словаците. А ако наистина искаха да се извинят, да бяха събрали пари, с които да се построи паметник в Прага или да се плати на наследниците на жертвите от военната интервенция в Чехословакия. С други думи – хората, които не разбират историята, искат да я пренаписват непрекъснато, за да им стане понятна. Или приятна.

- Има ли други такива примери на пренаписване на историята?

- Да, разбира се. Вижте какво стана през март с годишнината от „спасяването“ на българските евреи. Не бяха тържества, не бяха речи, че и филм даже имаше – „Недадените“. Впрочем заглавието издава, че е имало и „дадени“, т.е. депортация е имало, имало е и спиране благодарение на БПЦ и неколцина гузни депутати. Гузни са били, защото те са гласували законите, с които нашите сънародници са били произведени във втора категория хора, низши същества, които стават само за трудови лагери и за отнемане на имуществото им. И за депортация.

- Не случваме на политици. Как изглеждат отвън нашите първи мъже, на какво ви приличат?

- Те са огледален образ на народа. Не разбирам защо има гласоподаватели, които очакват, че политиците ни трябва да са по-различни от тях самите. Да не би да сме си внесли политиците от Германия, че да са други?

- Тези дни Симеон Сакскобургготски се изказа по българските неща от последните месеци. В какво е прав и в какво не?

- Симеон е внесен от чужбина политик, който на практика доказа, че сме в състояние дори и чужденците да побългарим. Всички си мислят, че е дошъл в страната, за да си получи имотите. Тъкмо обратното – той си ги получи, защото дойде в страната. Но в казаното от него има всъщност доста верни наблюдения. Проблемът е, че днешната каша започна да я готви той самият с „новия морал“. Няма нов и стар морал, има само морал. А да назначиш Бойко Борисов за главен секретар на МВР, че и генерал да го направиш, какъв морал е?

- Президентът Плевнелиев взе страната на протестиращите срещу кабинета, другите веднага почнаха подписка за отзоваването му от „Дондуков“ 2. Стана ли обединител на нацията държавният ни глава?

- Не мога да съдя държавния глава, но той преди всичко не бива да взема страна в обществени конфликти, защото самото вземане на страна е разединяване на нацията. Знам, че е трудно да не вземеш страна, но нали затова е президент – за да може да се справя с трудности.

- Новите партии пак станаха мода. Ето десните се обединяват в Реформаторски блок, Саша Безуханова има проект… Май не сме мръднали и на йота от 1989-а насам?

- Не, защо от 1989 година? От 1878 г. не сме мръднали много. Препоръчвам четене на книгите поне на Симеон Радев, Кирил Христов и Иван Хаджийски. От тях ясно се вижда, че ако изобщо мърдаме, то е назад.

- Не стига, че левите и десните се ръфат от години, ами сега тече спор, и то с обиди, между леви и десни интелектуалци. Щом умните не могат да се сафирясат, то какво остана за обикновените хора?

- Обикновените хора изобщо не се интересуват от глупостите, с които се занимават „интелектуалците“ – нарочно го казвам в кавички. Това са изкуствени спорове, по-скоро по линията русофоби – русофили, отколкото леви – десни.

- Дразни ли ви вулгарния език на политиците ни? Чуват се доста нелицеприятни думи от устата на важни партийни персони.

- Важни партийни персони у нас няма, с едно-две изключения, но след епохата на Цветанов и Борисов едва ли ще стигнем до такива „висоти“ на вулгарния език. Не става дума за цинизми, а именно за вулгарно изразяване. Само чуйте записите за Мишо Бирата или прочетете думите на бившия премиер Борисов по адрес на сексуалните отношения между двама прокурори…

- Защо се чува трудно гласът на елита на нацията ни? Всъщност има ли такъв?

- Трябва вероятно да отговоря два пъти „не“. Няма глас и няма елит. Елит има тогава, когато има нация, осъзнала нуждата от елит – хора образовани, богати, но не с пари! Ние сме хора, които не обичат да работят в екип, предпочитат не на тях да им е добре, а на съседите да е зле. Освен това не признаваме, че някой е повече от нас, следователно не признаваме правото на елита да съществува.

- Къде са мъдреците на България и по-важното – интересува ли се някой от мнението им и има ли кой да ги чуе?

- Има много мъдри хора в страната, но когато мнението им не е по злободневни теми, никой няма да ги чуе. А когато е точно по такива теми, то мнението им винаги ще се посреща „на нож“ от поне половината читатели или слушатели. Така те самите постепенно се отказват да говорят.

- Масираният граждански натиск е задължителен за всяка демокрация, но при нас всичко се изкористява. Причината каква е?

- Не, за демокрацията е задължително да има граждани, които спазват правилата. И протестиращите трябва да ги спазват, а не само управляващите. Жалко е как тази иначе положителна обществена енергия се разпиля в хепънинги и разходки по жълтите павета.

- Вие сте много активен в социалните мрежи, вълнувате се от всичко, което се случва. Видях, че сте гневен покрай случая с Мария Гигова и скандала, раздухан около нея. Сега всъщност се оказва, че той е въздух под налягане, както казвате. Защо така реагирахте?

- Не е само този случай, в който реагирам. Когато г-жа Гигова беше наказана от ФИГ (Международната федерация по гимнастика), всички вестници писаха за това. Сега, когато беше отменено не нейното наказание, а на съдийките, които бяха наказани с нея, нашите медии го подминаха, един вид „Какво толкова е станало?!“ Медиите обаче не са изцяло виновни, защото и те са огледален образ на обществото. Хората искат жълти новини – и ги получават. Жълтите новини се хранят с клюки – и ги произвеждат на килограм. Ако аз не реагирам, тогава кой?

- Не е ли тревожен фактът, че България от години се смалява като една шагренова кожа, а политиците ни нехаят за това, че сега нямаме дори една национална идея, около която да се обединим?

- Защо да нехаят само политиците? Какво искат гражданите – Евросъюзът да дава милиарди, ние да лежим под сянката на някоя круша и само да ги харчим. Това ли е националната идея? Защо нацията не се сепна, че са я напуснали два милиона българи през последните 24 години? Над една пета от населението на страната вече не е на нейна територия, но никой не казва: трябва да вземем мерки, да направим това и това.

- Новината, че Бойко Борисов се появи във Фейсбук, впечатли ли ви, защото социалните мрежи направо се взривиха? Какво събитие може да бъде това?

- Никакво събитие не е това. Изглежда, че журналистите у нас са забравили какво се учи във Факултета по журналистика. Или пък там не са останали хора, които да го преподават. Или прекалено малко са го завършили. Около Борисов има достатъчно асове на пиара, дали са му акъл, че така ще привлече вниманието и се вижда, че са уцелили право в целта. Бойко Борисов е продукт на медиите и тяхното внимание за него е като българо-съветската дружба за Георги Димитров. Без медийното внимание Бойко ще изчезне за нула време. Но представяте ли си журналист да чете думите не на Бойко, а на неговите пиари и от това да „прави“ новини. Че Бойко си променя мнението по няколко пъти в рамките на деня, а те ще го следят във Фейсбук и ще препредават на читателите си „мъдрите“ му мисли.

Мариела Балева

В. Преса

В групата е Георги Харизанов, който е бивш шеф на държавната фирма “Напоителни системи” в правителството ана ГЕРБ. По информация в медиите, той е съден за побой и рекет, а срещу него има и висящи дела. Той буквално беше взет от спорната площадка от Бойко Борисов и беше назначен за шеф на държавната фирма. Това е човекът /Георги Харизанов б.р./, който трябва да бъде разследван за кражбата на тонове тръби от “Напоителни системи” и сега хората няма как да поливат обработваемите си земи. Другото лице е Иван Саздов от Банкя, който също е сред организаторите на протеста.Призовавам премиера Пламен Орешарски и партиите около него, наистина да предприемат спешни действия по ревизия на наследеното от ГЕРБ.

- Г-н Бареков, днес беше първият работен ден на депутатате след ваканцията. Избраниците бяха посрещнати отново с искания за оставка, а Бойко Борисов и ГЕРБ офицално обявиха подкрепата си за протестиращите. Какъв е коментарът ви?

- Това ще бъде единственият коментар, който ще направя днес, за случващото се пред българския парламент. Смятам, че

днес ГЕРБ и г-н Борсиов направиха и невъзможното да опорочат, и успяха най-накрая, гражданските протести в София.

От няколко дни Борисов анонсира желанието си да яхне протестите, да мобилизара своите структури, да плати директно на хората, за да се щурмува Народното събрание.  Така той смята, че ще се постигне заветната си цел – да бъде свалено правителството на Пламен Орешарски и да се върне в управлението на страната.

Разбира се, мотивът е ясен -  страхът на лидера на ГЕРБ от разпада на собствената му партия

и от предстоящите проверки и ревизии на неговото управление. Това трябва да бъде направено от новия кабинет, за да се види какво е наследството на хората на Бойко Борисов.

Наблюдавах днешната организация на протестите и следях много внимателно хората, с които Бойко Борисов направи контакт, така да се каже, на площада пред Народното събрание. Това е т. нар.”благоевградска група”, в която има доста представители на подземния свят и на сенчестия бизнес.

Това бяха хората, насъскани и мотивирани от Борисов, да опорочат последното издание на предаването “България без цензура”.

Спомняте си, че тогава те замеряха сцената с предмети и се опитаха да стигнат до физически сблъсък с мен и с хората на площада. Около 50 човека успяха да опорочат събитие, на което присъстваха над 3000 души от Благоевград и региона.

В този смисъл аз внимателно следях, с помощта на колегите от националните медии, освовните лица на протеста пред парламента, както и организацията във “Фейсбук”.

Утре подготвям един сигнал до Главна прокуратура с искане да бъде разследван Бойко Борисов

и групата около него за начина, по който използват подземния свят за огранизация на  мероприятия, които целят да дестабилизират страната.

- Кои са тези хора?

-  В групата е Георги Харизанов, който е бивш шеф на държавната фирма “Напоителни системи” в правителството ана ГЕРБ.

По информация в медиите, той е съден за побой и рекет, а срещу него има и висящи дела. Той буквално беше взет от спорната площадка от Бойко Борисов и беше назначен за шеф на държавната фирма.

Това е човекът /Георги Харизанов б.р./, който трябва да бъде разследван за кражбата на тонове тръби от “Напоителни системи” и сега хората няма как да поливат обработваемите си земи.

Другото лице е Иван Саздов от Банкя, който също е сред организаторите на протеста.

Той е комшия на Бойко Борисов, който е замесен в доста съмнителни бизнес интереси.

Групата на “Титан” -  това са хората, които плащаха тлъсти комисиони на Бойко Борисов и Искра Фидосова,

за което има документи, за да получат поръчки от кметовете на ГЕРБ. Тези хора финансират протестите. Групата на “Титан” успя да разбие най-титулувания футболен клуб у нас – ЦСКА. Казвам го като фен на “Ботев Пловдив” с огромна болка.

Призовавам и хората от ЦСКА да сезират и те прокуратурата за дейността на “Титан”.

Цялата тази група, благодарение на криминално проявения Цветан Цветанов, който вече е клиент на прокуратурата и съда, прави така, че да плати с “черни пари” цяла мрежа от автобуси, чиято цел е да се опорочи спонтанния граждански протест на хората.

Нещата излязоха извън контрол днес.

Смятам, че тези хора трябва да понесат отговорност за действията си, защото заради собственото си его и лични икономически облаги, те буквално си играят със съдбата на нацията.

Българският народ има нужда от помирение, от единство. Ситуацията в страната е много тежка- ние сме свидетели на безпрецедентно разделение нав българското общество, което е абсурдно.

България има нужда от нов тип лидери, от нови идеи и партии.

Уродливото лице на българската политика, еманация на която са част от депутатите в сегашния парламент, са лицата Борисов и Цветанов.

Просто тази политическа върхушка трябва да бъде изметена.

Внасям сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров с тези имена като граждани и ще нося последствията от обратната реакция, която очаквам да се стовари върху мен.

- От няколко дни Бойко Борисов призовава чрез “Фейсбук” и “Туитър” да бъде свалено правителството. Това не е ли призив за държавен преврат?

- Преди да говорим за друга отговорност бих задал въпроса: Къде е е госпожа Меркел? Къде е Европейската народна партия?

Те трябва да озаптят този свой представител у нас, който буквално се опитва да срути държавата с една единствена цел – да избегне правосъдието и ревизията на управлението му.

Докато бяха на власт, партийни функционери на ГЕРБ успяха да откраднат много сериозни средства, които в момента се наливат в протести в София. И това на практика опорочава гражданското недоволство.

Иначе присъствието на Бойко Борисов във “Фейсбук” и “Туитър” е комично.

Това е един крайно неграмотен човек,  със смешно образование, който дори и не си пише сам текстовете. Това не е самият Борисов!

Ние го познаваме изразите му, начина, по който говори, с банкянския диалект и стилистика. Това са неща, които са писани от негови пиари. Комично е. Борисов няма време за такива неща – интернет, социални мрежи и т.н., тъй като обществото вижда, че

ежедневието му преминава в гонене на топката и в приказване на празни приказки, когато види микрофон.

Това е, пак повтарям, комично, но за жалост с чудовищни измерения за стабилността в страната и най-вече за социалното положение на българските граждани.

- Защо вече повече от 3 месеца, правителството на Пламен Орешарски не стартира ревизия на управлението на ГЕРБ?

- Това, наред със социалното положение на гражданите, е най-важната задача на кабинета. Не искам да правя гръмки политически изявления – ще ги оставя за следващата седмица, когато ще си говорим повече за политика.

Призовавам премиера Пламен Орешарски и партиите около него, наистина да предприемат спешни действия по ревизия на наследеното от ГЕРБ.

В противен случай те ще докажат моята теза, че всъщност БСП, ДПС и ГЕРБ са едно и също нещо и че те се еднакво неполезни за държавата.

Шансът на това правителство е в следващите месеци до свикването на предсрочните избори да си свърши работата.

Българските граждани им гласуваха доверие, за да извършат две неща. Първо – стартиране на нова икономическа политика. Управлението на Бойко Борисов, Симеон Дянков, Росен Плевнелиев и Трайчо Трайков беше един социален и икономически провал. Тази хора докараха български народ до просешка тояга.

Това беше причината хората да излязат на улицата през зимата и да свалят кабинета на ГЕРБ.

Второто нещо, за което г-н Орешарски като експерт, получи доверието на хората, беше незабавна ревизия, каквото служебният премиер Марин Райков отказа да направи.

Като гражданин призовам кабинета спешно да извади всички договори от времето на ГЕРБ и съмнителните им схеми, чрез които беше източвана държавата. Орешарски не трябва да чака далаверите им да бъдат вадени на показ от опозицията.

Вече има положителни резултати в областта на контрабандата от ръководството на МВР.

Те обаче трябва да се задълбочат, защото тези финансови потоци продължават да бъдат отклонявани в лични сметки на приближени до ГЕРБ, които ги използват, за да дестабилизират държавата.

Интервю на Иван Асенов

www.bnews.bg

 Ще започна с минусите, за да бъда критичен. Не се извърши бърза и пълна ревизия на състоянието на държавата и не се показа цялостната картина на щетите от управлението на ГЕРБ. Може би във финансовата сфера и в енергетиката се получи по-пълна картина, въпреки че и там има какво още да се покаже. Аз лично правя няколко разследвания и съвсем скоро ще запозная обществеността с тях. Например как се е управлявал дългът и в полза на кои кръгове са вземани решения. Впрочем протестите имат и тази цел – да се скрие истината за управлението на ГЕРБ и да се замажат следите с нови избори.

- Г-н Цонев, премиерът Орешарски писа пет на кабинета за работата му досега, Борисов постави двойки на всички министри. Каква е вашата оценка?

- Оценки според мен трябва да дават само гражданите, но голяма част от тях не могат да видят реалните действия на кабинета поради протестите и преекспонирането им. Ако сравним ситуацията с футболен мач, се получава следното – на полувремето единият отбор поведе в резултата на другия (изборите и съставянето на кабинета). Публиката на губещия (ГЕРБ и невлезлите в парламента десни партии) влезе на терена и поиска нов мач, пречейки да се доиграе вече започнатият. Към тях се присъединиха и постоянните организатори на черното (политическо) тото – „типинг пойнт“, „соросоиди“, както още сполучливо ги определиха. И така вече 100 дни деструктивизъм и реваншизъм. В тази обстановка трудно ще получим някакви обективни оценки за работата на кабинета. Бих оценил волята на кабинета и мнозинството да продължи и да покаже на българските граждани, че може да работи за тях. А колкото до оценките на Борисов, той не може да бъде в ролята на изпитващ, защото самият той беше в ролята на изпитван до неотдавна. И през февруари беше скъсан по всички предмети и върнат да повтаря курса. Той е единственият български премиер за последните шестнадесет години, който не можа да изкара пълен мандат.

- Кои според вас са петте най-големи пропуска и петте най-сполучливи стъпки на този кабинет?

- Ще започна с минусите, за да бъда критичен. Не се извърши бърза и пълна ревизия на състоянието на държавата и не се показа цялостната картина на щетите от управлението на ГЕРБ. Може би във финансовата сфера и в енергетиката се получи по-пълна картина, въпреки че и там има какво още да се покаже. Аз лично правя няколко разследвания и съвсем скоро ще запозная обществеността с тях. Например как се е управлявал дългът и в полза на кои кръгове са вземани решения. Впрочем протестите имат и тази цел – да се скрие истината за управлението на ГЕРБ и да се замажат следите с нови избори. Минуси са все още нерешителната кадрова политика, а също и колебливостта в избора на мерки за защита на потребителите от монополи и картелни споразумения.

Плюсове са освобождаването от страха (тази оценка на премиера е вярна) на бизнеса и българските граждани. Мерките в подкрепа на бизнеса, социалният пакет, намаляване цената на електроенергията, подобряване на бизнес климата чрез ангажимента на държавата своевременно да разплаща задълженията си и т.н. Актуализацията на бюджета показа волята на кабинета да промени финансовата политика, водена от правителството на Борисов и да наложи икономическа политика, насочена към растеж и социална закрила на гражданите. Тези първи успешни стъпки трябва да бъдат развити в новия бюджет и в данъчното и регулаторно законодателство още тази есен. Особено защитата на потребителите – това е задачата пред кабината.

- Кадровата политика на кабинета е спорна в обществото. Но в същото време лидерът на ДПС го критикува заради свенливост при подмяна на партийните калинки. Защо?

- Прав е лидерът на ДПС г-н Местан. През 2009 г. ГЕРБ смени всички важни административни постове – постави свои хора, голяма част от които без нужната квалификация и компетентност. Спомням си как тогавашният министър на земеделието Мирослав Найденов влезе в парламентарната зала и обяви, че в този „паметен“ ден е уволнил всичките 28 шефове на областните земеделски служби. Депутатите от ГЕРБ щяха да срутят залата от аплодисменти. Сега ГЕРБ атакува кадровата политика на кабинета, за да брани кадрите си, тъй като те са основен финансов и електорален ресурс за партията. Тези кадри обаче са част от порочния модел на управление, наложен от Борисов, който хората отрекоха и ние трябва да го демонтираме от държавата. Прав е г-н Местан да иска от кабинета повече решителност.

- Какво губи държавата от конфронтацията между правителството и президента?

- Нямам усещането правителството да се е конфронтирало с президента. Обратното обаче е вярно. Той свали доверието си от правителството публично. Крайна и доста прибързана оценка. Истинският проблем на президента е двойният стандарт, който прилага – свали доверието от кабинета „Орешарски“ на 15-ия ден, но не го свали година и половина от кабинета „Борисов“ въпреки протестите на хората срещу този кабинет. Чува протестиращите, които искат „Оставка“, но не чува другата половина от народа, която иска кабинетът да работи. Критикува решения на правителството, а е участвал във вземането на подобни решения като министър на регионалното развитие. Наложи вето върху актуализацията на бюджета, но не наложи вето върху същия този безобразен бюджет на Дянков. Бори се срещу задкулисието в българската политика, а са очевидни обвързаностите му с най-задкулисния кръг – „Капитал“. (За справка погледнете връзките на служебните министри, които назначи с този кръг.) Политиката на кабинета „Борисов“ върна политическото противопоставяне и разединението на нацията на равнище от началото на прехода. И сега страната има особено голяма нужда именно от ролята на президента като обединител. Към момента г-н Плевнелиев е много далеч от тази роля. И сриващото се доверие в него доказва това. Много ще му помогне да се върне към изпълнението на тази функция, ако спре да мисли в посока „оставка – служебен кабинет – предсрочни избори“.

- Протестът е непримирим, искат оставката на кабинета. Вие казвате, че ще продължите да работите и дори гледате към цял мандат. Наистина ли смятате, че можете да продължите така?

- В речта си при откриване на есенния политически сезон председателят на ДПС г-н Местан даде най-точен отговор на този въпрос: „Не може да бъде самоцел нито оставката, нито пълният мандат. Животът на кабинета зависи от мерките, които ще предприеме в полза на хората. Оценката на протестите е тест за политическата зрялост на партиите и политиците.“ ДПС и друг път е давало точна оценка на протеста и неговата структура. Ние приемаме искането за незабавна оставка като ултиматум и формите на протест, които включват блокади и насилие, като неприемливи за диалог и няма да се вслушаме в тях. Но исканията извън „незабавна оставка“ трябва да бъдат чути, обсъдени и евентуално изпълнени. По тази причина ДПС предложи кабинетът да работи в месечен режим. Набелязват се мерките за месеца, отчита се предходният, вижда се одобрението (съответно неодобрението), правят се корекции и се продължава

- Реформаторският блок прилича на градеж, в който е зазидана сянката на Иван Костов. Има ли според вас сили да се еманципира от него? Какъв е вашият прочит за този десен блок?

- В политическата си кариера съм се придържал към принципа да не коментирам „старата десница“. Сега ще го наруша. Всъщност присъствието на Костов там би дало единственото основание да се нарекат „реформаторски“. Освен него там няма никой, който да е правил реформи или да има представа какви да са те и как трябва да се направят. А Костов отсъства. „Блок“ предполага нещо идейно близко, даже монолитно. Такова нещо, разбира се, няма! Проблемът пред реформаторите е, че преди три месеца избирателят каза „не“ на седемте партии от Реформаторския блок. Въпросът е как от седемте големи „Не“-та ще направят „Да“. С отрицание и с деструктивизъм ли?

- Създава се усещане в обществото, че реформаторите и ГЕРБ-ерите не могат да си поделят една купа сено. В същото време имат обща цел – да бутнат кабинета. Имало ли е според вас съвместни усилия това да се случи на 4 септември. Засега и двете страни срамежливо отричат.

- Тук е най-тежкият грях на „реформаторите“ – лицемерничат пред хората. Не са с ГЕРБ, но приеха подкрепата за протеста. От друга страна, не отговарят на въпроса с кого биха управлявали след едни предсрочни избори. Казват – сами. Няма луд, който да им „се върже“, че ще спечелят 121 мандата. Отговорът е прост – с ГЕРБ, разбира се. Нали са сестрински партии от ЕНП. От Брюксел ще им „препоръчат“ и те „с отвращение“ (по израза на патрона им Костов) ще се прегърнат свенливо с Бойко Борисов и партията му. Съжалявам, ако съм много саркастичен в оценката си, но така изглеждат като състав и действия.

- ГЕРБ готви вот на недоверие за цялостна политика към кабинета?

- Последното, с което ГЕРБ може да ни плаши, е дебат в парламента. А вотът на недоверие е преди всичко това. Няма как да загубим парламентарен дебат по която и да е тема от ГЕРБ.

- Какво заглавие според вас трябва да поставим на плана „Орешарски“, за да повярват хората в кабинета?

- Планът има хубаво заглавие и още по-хубаво съдържание – „За хората, за бизнеса, за укрепване на държавността“. Въпросът е дали, как, колко бързо тези намерения ще станат действия. Първите 100 дни дават основание за оптимизъм, но сме още много далеч от това, което хората искат. И може би тук е мястото да кажа, че двете партии, които подкрепят кабинета – БСП и ДПС, виждаме известни колебания относно мерките за защита на потребителите. Волята на мнозинството е да бъде безкомпромисно в защита на гражданите от пазарния произвол.

- Най-важният тест тази есен е бюджетът за 2014 г. Кои реформи могат да бъдат отпушени чрез него? Ще има ли повече пари за здраве, за наука?

- Така е. Бюджетът е най-важният тест за тази година. И кабинетът, и мнозинството знаем това. Мисля, че ще покажем реформите и новата философия на бюджетиране, политиките, насочени към икономически растеж и разбира се, социалната защита на гражданите. Изключително трудна задача, предвид тежкото наследство, оставено ни от ГЕРБ (особено във финансовата сфера), и рецесията, до която българската икономика буквално се докосва. Но на този кабинет и на този парламент не се пада нищо лесно.

Наделина Анева

В. Преса

Разговор с католическа игуменка скандално преобръща версията на предполагаемата химическа атака в покрайнините на Дамаск. Игуменката Агнес Мериам ел-Салиб от манастира Свети Джеймс в Кара е дала интервю на 6 септември за международния сайт РТ, в което интервю изразява съмненията си, че широко огласената химическа атака в Дамаск изобщо се е състояла. Изображение, взето от видеолип в You Tube, който показва мъж, който се опитва да успокои сирийско момиче, изпаднало в шок, докато крещи на арабски: „Жива съм!”

Това е кадър от атаката, за която от така наречената сирийска опозиция твърди, че са били използвани химически оръжия в квартал Гута, в покрайнините на Дамаск. /сн. АФП/.

Има доказателства че кадрите от предполагаемата химическа атака в Сирия са подправени твърди игуменката Агнес Мериам ел-Салиб. В интервю тя твърди, че възнамерява да представи в ООН своите заключения.

Майка Агнес е католическа монахиня, която живее в Сирия от 20 години. Тя твърди, че внимателно следи какво се случва в опустошената от войната страна и посочва като пример кадрите от видеото с участие на предполагаеми жертви от атака с химически оръжия в квартал Гута от м. август. Игуменката поставя под въпрос автентичността на въпросните кадри от видеоклипа след химическата атака, който обиколи световните агенции.

В интервю за сайта RT /http://rt.com/ майка Агнес изразява съмнения как е било възможно толкова много кадри да бъдат снимани в краткото време след така наречената химическа атака. Тя пита къде са родителите на предполагаемо мъртвите деца и заявява, че ще изпрати своите наблюдения и изводи в Доклад до ООН.

Монахинята е възмутена от световните медии, които си затварят очите за клането в Латакия, извършено от бунтовниците екстремисти, по време на което са били убити 500 цивилни, включително жени и деца.

Министерството на външните работи на Русия призова международната общност да обърне внимание на разкритията, направени от майка Агнес Мериам ел-Салиб.

РТ: САЩ използваха интеренеткадри и видеоматериал за предполагаема атака с химически оръжия в източна Гута, за да обвинят сирийското правителство. Успяхте ли да видите тези файлове и какво бихте могли да кажете за тях?

Майка Агнес: Внимателно разгледах въпросните кадри и възнамерявам да представя писмен анализ върху видяното по-късно. Аз твърдя, че цялата тази история е нагласена и е била предварително подготвена, за да може да бъде уличено сирийското правителство като извършител на химическа атака.

Разковничето в тези доказателства е фактът, че Reuters публикува въпросните файлове в 6.05 сутринта, а твърденията за проведена атака с химическо оръжие са за 3:00 до 5:00 часа сутринта в Гута.

Задавам си въпроса: как е било възможно да се съберат откъси от различни кадри за повече от 200 деца и 300 младежи на едно място, да им се окаже първа помощ и да ги интервюират пред видеокамера? И всичко това да се случи за по-малко от три часа? Реалистично ли е подобно нещо? Когато човек работи в новинарската индустрия е наясно колко време е необходимо, за да се организира всичко това.

Телата на децата и младежите, които показват въпросните кадри – навеждат на въпроса: кои са те? Какво стана с тях? Дали са били убити? Реално ли е всичко показано? И как е възможно да се случи това в навечерието на газовата атака?

Или ако не са били убити – откъде са дошли, къде са родителите им? Как така ние не виждаме никакви женски тела, сред тези показани предполагаемо мъртви деца?

Аз не твърдя, че не се използва химическа атака в тези територии, това вероятно е така,но въпреки това съм убедена, че кадрите, които непрекъснато ни се показват като доказателство са били направени по-рано – изучавах внимателно видяното и ще изпратя Доклад в ООН, в Комисията за правата на човека със седалище Женева.

РТ: наскоро Сте посетила Латакия и прилежащите територии, успяхте ли да разговаряте с очевидци на избиването на цивилни граждани, извършени в Латакия от Джабхат ал-Нусра? /Фронт за подкрепа на сирийския народ, или фронт Нусра, който е ислямистка групировка и клон на Ал-Кайда в Сирия. Групировката обявява сформирането си на 23 януари 2012 година по време на гражданската война в Сирия и е най-агресивното и успешно крило на сирийските бунтовници според наблюдатели на конфликта.

През декември 2012 година САЩ обявяват фронта Джабхат ал-Нусра за терористична групировка. През април 2013 година групировката официално се обявява за клон на ал-Кайда – бел. Л. М./.

Какво можете да ни кажете да тази групировка?

Майка Агнес: Тук искам да запитам: как международната общност пренебрегна бруталните убийства в Латакия на Лайлат ал-Кадр, които бяха извършени рано сутринта на 5 август и жертвите бяха над 500 души, включително жени и деца. Те всички бяха зверски убити и извършеното зверство надвишава всякакъв друг пример от такъв род действия. В международните медии нямаше нищо по случилото се, само една малка информация излезе „Индипендънт”, струва ми се.

Ние изпратихме наши представители в този район и хората ни имаха възможност да видят и преценят лично ситуацията на място. Разговаряха с местни жители и оцелели от клането.

За мен е непонятно каква е причината западните медии да прилагат двойни стандарти в този случай – сега непрекъснато говорят за масовите убийства, от използване на химически оръжия, но не обелват и дума за клането в Латакия.

РТ: Знаете ли нещо за съдбата на заложниците, заловени в Латакия?

Майка Агнес: В село Естреба са били избити всички жители, а къщите им са били опожарени. В село Ал Кхрата почти всички 37 местни жители също са били убити, а само десет души са успели да избягат.

Общо дванайсет села са били подложени на ужасяващи убийства, било е истинско клане – хората са били обезглавявани и обезобразени. Съществува дори видеозапис, който показва как живо момиче е било разсечено! Живо! Окончателният брой на тези жертви надвишава 400 души, като от 150 до 200 са били заложници. По-късно част от заложниците също са били убити, а смъртта им е била заснета!

Сега ние издирваме вести за заложниците и се водят преговори за освобождаване на активисти, но досега няма никакъв резултат от усилията да се постигне каквото и да било.

РТ: Често чуваме за християни, подложени на преследване от така наречените бунтовници. Преди няколко дни имаше атака в село Маалула, където мнозинството от населението е християнско. Християните в Сирия изправени ли са пред смъртна опасност?

Майка Агнес: Всеки в Сирия сега е изправен пред сериозна опасност, всеки е застрашен. Имаше случаи и на мюсюлмански лидери, които бяха отвлечени и обезглавени. Някои от мюсюлманските лидери са били унижавани, измъчвани от ислямисти, а голяма част от местните християни биват убивани. Тук ще обърна внимание на това, че ако тези убийци нямаха международна подкрепа – никой от тях не би се осмелил да прекрачи границата между нормално и нечовешко, но сега сме свидетели на нарушаване на човешките права и провеждане на геноцид в Сирия. А това се крие на международно ниво. Настоявам международната общност да спре със субективните оценки на ситуацията в Сирия, само и само, за да удовлетворят интересите на на определена група от великите сили. Сирийци биват непрекъснато убивани и стават жертва на хора, които са снабдени с оръжия, изпратени в Сирия, за да може да бъдат убити колкото може повече от местното население. Истината е, че навсякъде в Сирия биват отвличани хора, които са измъчвани, изнасилвани и ограбвани. Тези престъпления остават ненаказани, тъй като великите сили използват международния тероризъм като начин за унищожаване на суверенни държави. Правено е и в други страни и ще продължат да го правят, докато международната общност не каже: „Стига!”

РТ: Доколкото знаем, Вие Сте успели да намерите важна информация за случващото се в Сирия. Това означава ли, че се страхувате за живота си, като човек, който държи документи, които могат да уличат така наречените бунтовници? Заплашвал ли Ви е някой?

Майка Агнес: Имате право – аз съм застрашена, опитват се да ме дискредитират доколкото знам в книга, която предстои да излезе във Франция съм определена като престъпник, който убива хора. Смятам, че всеки вярващ трябва преди всичко да се довери на своята съвест, на вярата си в Бога и това би помогнало да бъде спасен животът на невинни хора. Не е важен моят живот, животът ми не е по-ценен от този на което и да било сирийско дете, чието тяло може да послужи за доказателство за уличаване в закононарушение. Това е най-голямото престъпление, извършвано някога в историята.

РТ: Какво следва да се направи, за да спре за сирийците трагедията, която те преживяват?

Майка Агнес: Сирийците само не могат да направят нищо, за да спрат случващото се – те могат да разчитат на международната общност, на приятелски народи, на световни сили като Русия, Китай, и Индия. Поздравявам британския парламент, който гласува против участието на страната им в евентуална война в Сирия. В Сирия в момента върви война с тероризма и международната общност, приятелите на Сирия трябва да обединят усилията си и да кажат: „Стига!” Трябва да се използва всяка възможност това да се прави, в противен случай ситуацията, в която е изправена сега Сирия, ще се превърна в заплаха за световния мир.

РТ: Какво трябва да направят Ватикана и други центрове на християнството, за да се сложи край на тази трагедия?

Майка Агнес: Папата няма самолети, бомби и въоръжени сили. Вместо това той има силата на истината, и истината, както каза самият той. От всички посоки на света идват съобщения, които призовават за спиране на военната намеса в Сирия. Тези, които трябва да чуят това обаче не го чуват. Папата, патриарсите, носители на Нобелова награда, всички повтарят: „Спрете противопоставянето! Няма такъв конфликт, който може да бъде решен с военни средства! Спрете да сипвате масло в огъня!”

Много известни личности в света, чийто брой непрекъснато расте са срещу войната. Всеки се изказва разумно, но Щатите предпочитат да не обръщат внимание на това, въпреки че становището на световното обществено мнение се обърна срещу САЩ! Това е първият случай, когато Америка е сама, въпреки че те твърдят, че са подкрепени от десет страни. Аз съм убедена, че не са, защото хората от тези държави не са съгласни с техните правителства. Дори американците не са съгласни с тяхното правителство.

РТ: Вярвате ли, че тази трагедия ще приключи и Сирия ще остане родина на всички сирийци, независимо от тяхната етническа или религиозна идентичност?

М.А.: Самата аз не съм сирийка, но живея от 20 години в Сирия. Бих искала да напомня на всички, че Дамаск е най-старата столица в света. Бих искала да напомня на всички, че Сирия е люлка на цивилизацията. Бих искала да напомня на всички, че това е най-святата земя, че ражда основните световни религии. Това, което се случва в Сирия трябва да послужи за урок на всички – имам в предвид в екзистенциалния, а не в политическия смисъл. Убедена съм, че с Божията помощ сирийският народ ще остане силен, ще излекува раните си, заедно ще прогони всички чуждестранни наемници и терористи. Вярвам, че ще има мир в Сирия. За целта обаче е необходима и помощта на международната общност.

Майка игуменка Агнес Мериам ел-Салиб показва снимка на Сирийската арабска информационна агенция САН от 20 август 2013 година, на която войници, лоялни на правителството на Башар Асад опаковат разложено тяло, за което се твърди, че било открито в масов гроб в северната част на Латакия, провинция на брега на Средиземно море.

http://lubamanolova.info

Като гражданин на тази страна имах някаква надежда за справедлив процес, но знаех, а за това има множество данни и доказателства, че този съд не е независим и че присъдата ще бъде такава, каквато е продиктувана още преди процесът да започне. Поръчители са тези, които действително стоят зад тези и други убийства, но разчиствайки лични сметки и водени от икономически интереси, скалъпиха този процес. Нивото е високо.

Васил Костов-Кеца е един от подсъдимите по мегаделото “Килърите”.Прокуратурата го сочи като организатор на убийството на бизнесмена Румен Рачев. На първа инстанция Васко Кеца получи доживотна присъда. Васил Костов е бивш бодигард на разстреляния през 2004 година сикаджия Милчо Бонев – Бай Миле. През май той бе транспортиран от Бургаския затвор в затворническата болница в София, за да му бъде извършена спешна операция.

- Г-н Костов, преди две години трябваше да бъдете опериран, но това не се е случило и до момента. Разкажете как получихте раната си?
- Както е известно, бил съм охранител на Бай Миле (Милчо Бонев). Когато през септември 2001 г. срещу него беше извършен атентат, бях ранен. Множество парчета от бомбата попаднаха в тялото ми. Някои от тях и досега са там. Животът ми беше спасен, но се наложи да ми бъде поставено платно, което всъщност да изпълнява ролята на коремна стена. Това платно трябва да бъде сменяно чрез операция през няколко години. Още преди да започне процесът срещу мен и другите в гр. Шумен, платното трябваше да бъде сменено, но това не стана. Всички много бързаха процесът да започне. По време на делото състоянието ми се влошаваше. Опитвах се да пренебрегна това, за да не забавям процеса. Постепенно започна да избива гной, която изтичаше през платното. Така съм стоял в съдебната зала през голяма част от заседанията. Единствената медицинска помощ, която ми се оказваше, беше да ми се дават материали за превръзки, които сам си правех и сменях.
- Имахте ли достъп до лекар през цялото време?
- Когато исках от съда да ми бъде оказвана медицинска помощ, бях изпращан на лекар в болницата в гр. Шумен, и то след няколкократни напомняния и искания от адвокатите ми. По време на прегледите винаги с мен освен охраната имаше и служители на ГДБОП, които след прегледа ме извеждаха от лекарския кабинет, а те оставаха и разговаряха с доктора. Какво са си говорили, не знам, но се получаваше така, че на мен в разговор докторът ми казваше, че състоянието ми не е добро и се нуждая от операция, а после в писменото заключение, което изпращаше до съда, пишеше, че не се нуждая от спешна операция. И така две години. В периодите, в които имаше прекъсване на процеса за няколко седмици или месеци, аз и моите адвокати настоявахме да ми бъде извършена операция и имаше време за това и да се възстановя, така че да не се пречи на процеса, но дори и тогава не ми беше направена операция. След като бяха произнесени присъдите от съда в гр. Шумен в края на месец 12.2012 г. до сега – вече 9 месеца, имаше предостатъчно време да бъда опериран, но и сега това не се случва – лекарите искат разрешение от съдията, а съдията отговаря, че това не е негова работа, а на лекарите.
- Сега как се чувствате?
- Състоянието ми е изключително влошено. В крайна сметка аз дори не съм осъден (присъдата не е влязла в сила), а дори и да съм, имам право на медицинска помощ. Още повече че вече се касае за живота ми. Това е нечовешко и унизително отношение към мен, за което България ще бъде осъдена от съда в Страсбург и отново ще плащаме всички ние за безхаберието на няколко души.
- Бяхте осъден на доживотен затвор по делото “Килърите”. Очаквахте ли тази присъда?
- Така както започна процесът в Шумен, начинът, по който беше воден, толерирането на прокуратурата, пълното информационно затъмнение и даване на думата само на прокуратурата, бързането и т.н. не оставяше у никого съмнение, че поръчката ще бъде изпълнена. И тя беше изпълнена. Като гражданин на тази страна имах някаква надежда за справедлив процес, но знаех, а за това има множество данни и доказателства, че този съд не е независим и че присъдата ще бъде такава, каквато е продиктувана още преди процесът да започне.
- Другите подсъдими по вашето дело твърдят, че процесът е поръчков. Кой и защо има интерес да бъдете осъден?
- Поръчково е. Поръчители са тези, които действително стоят зад тези и други убийства, но разчиствайки лични сметки и водени от икономически интереси, скалъпиха този процес. Нивото е високо.
- Мислите ли, че на втора инстанция делото ще претърпи обрат?
- Дано. Ако има правосъдие, трябва да претърпи обрат. Би следвало втората инстанция да забележи поне допуснатите процесуални нарушения, които са над 60.
- Познавате ли другите подсъдими по делото?
- Преди процеса познавах само Петър Стоянов. С останалите се запознах при разглеждане на мярката ми за неотклонение от съда в София по обвинението за убийството на Юри Галев.
- Преди време внесохте сигнал срещу тогавашния премиер Бойко Борисов? Какво пишеше в него?
- Казах доста неща. Те са отразени в протокола от съдебното заседание, но никой не се поинтересува нито тогава, нито сега. Всъщност казах това, което знаят всички – че миналото на г-н Бойко Борисов е свързано с т.нар. подземен свят.
- Познавате и Сретен Йосич. Твърди се, че той скоро излиза от затвора и ще дойде в България. Защо според вас ще се върне тук?
- Дали аз познавам Сретен Йосич или не, не е толкова интересно и важно. Интересното е, че г-н Борисов се притеснява от това, че Сретен Йосич може да е на свобода и да дойде в България, а защо се притеснява, трябва той да обясни.
- Бил сте охранител на Бай Миле, споделете какъв човек беше той. Смятате ли, че някога поръчителите и убийците му ще бъдат открити? Защо бе ликвидиран той и имате ли подозрения от кого?
- За мен той беше точен, не съм видял нищо лошо от него. Не смятам, че поръчителите на убийството му и извършителите ще бъдат разкрити. Не е моя работа да изяснявам кой стои зад убийството му, това трябва да правят съответните компетентни органи. Но се съмнявам, че го правят.

Bgdnes.bg