По време на първия мандат официално ДПС подкрепяше Петър Стоянов, но Ахмед Доган пусна заповед по структурите да се осигурят поне 100 000 гласа на Първанов. С тези гласове той отиде на балотаж и после стана президент на България първия път. Тук, разбира се, не трябва да забравяме и ролята на Симеон Сакскобургготски, който официално подкрепяше Петър Стоянов, но после каза, че няма да гласува. Така че поддръжниците на НДСВ бяха призовани да гласуват по съвест. Това означаваше, че Петър Стоянов е загубил. На втория мандат нещата се повториха, но далеч по-очевадно. Първанов получи 500 000 гласа от ДПС и лицемерието идва от там, че два пъти става президент с помощта на ДПС, а сега говори, че правителството било под диктата на ДПС. Има нещо нечистоплътно в цялата история.

- Проф. Георгиев, преди седмица комисията по досиетата публикува свое решение, от което става ясно, че в кабинета “Орешарски” няма нито един агент на ДС. Този факт бе подминат от медиите, дали умишлено, дали пък поради ниската степен на обществена значимост?

- Според мен е умишлено. В цялата ченгесарска кампания, водена срещу кабинета “Орешарски”, очевидно няма как медиите да коментират надълго и нашироко, че няма нито един агент на ДС в българско правителство за пръв път от 25 години. Като казвам “кампания”, имам предвид всичко от протестите насам, включително през окупацията на Софийския университет, в това число и проекта Първанов, който е акция на старите кръгове “Монтерей” и “Банкя”.
- Това е лицемерно, не мислите ли?
- Лицемерието е типична черта на бившите служби, на олигархичните кръгове и на свързаните с тях медии.
- Дори неправителствените организации, които иначе ратуват за лустрация на агентите на ДС, сега нищо не казаха.
- Неправителствените организации са естествени проводници на определени партийни интереси. Фундаментална заблуда е да смятаме, че те обслужват гражданското общество.
- Тези дни имаме заявка от един нов, но в действителност стар “играч” за участие на политическата сцена. Беше ексхумиран проектът АБВ на президента Първанов.
- Въпросът ви има много аспекти. Аз продължавам да смятам, че онова, което направи БСП след 1989 г. под влияние на Александър Лилов, беше грешка, а именно да се удържи единството на партията на всяка цена. Навсякъде в бившия съветски блок комунистическите партии се разделиха вътрешно поне на две формации – комунистическа и социалдемократическа. Тези две линии нямаше как да съжителстват заедно. През изминалите 25 г. политическото пространство в България страда точно от това. Отсъства радикална лява формация, която да отстоява друга позиция в политическия живот. Опитът на БСП да съвместява много позиции очевидно не е успешен. Но парадоксалното в случая с АБВ се свежда до това, че е налице идея, претенция да се социалдемократизира и поевропейчи една формация, която има за председател президента на Партията на европейските социалисти. Това е фундаментално заблуждение, което издава истината за АБВ, а тя е обикновена борба за власт.
Аз смятам, че идеята за отделни листи за предстоящите европейски избори всъщност е подготовка за една по-далечна игра – бъдещите местни избори догодина и парламентарните избори, когато и да се случат те.
- Да, президентът Първанов обяви, че АБВ е готова да участва в избори 2 в 1, ако има такива през май.
- Желанието на Първанов издава един много провинциален манталитет, който е характерен за българските президенти. Говоря и за Жельо Желев, и за Петър Стоянов, които така и не можаха да разберат, че когато си бил президент, когато си бил национален глава, да слезеш на нивото на партийните противопоставяния след това е смешно. От друга страна обаче Първанов си дава сметка, предполагам и хората около него, че АБВ, каквото и да направи, няма да има сериозно участие в политическия живот на страната. Очевидна е идеята да се търси широка коалиция с ГЕРБ в следващия парламент, в следващото управление, за да се реализира една стара идея на олигархията, а и на тях двамата – на Борисов и Първанов.
- Но те отричат подобни намерения. И Първанов, и Калфин. А и Борисов. Нямаме никакви уговорки – казват.
- В психологически порядък тъкмо тези реакции са твърде показателни. Показателно беше как и Борисов, и Първанов като опарени казаха, че те не са се срещали, а ако са се срещали, то било по друг повод, говоря за заплахата от появата на тази флашка със записи. Те започнаха да се оправдават по начин, в който един психолог може да прозре лъжата в оправданията и истината, че действително има уговорка. Но пак казвам, че това е стара идея още от 2007-2008 г., когато се оказа, че проектът ГЕРБ може да работи. Това е идея на Първанов и Борисов за съвместно управление между ГЕРБ и БСП, и то по един много драматичен начин. След като изтече президентският мандат на Първанов при евентуално коалиционно управление, той да стане министър-председател, а Б. Борисов – президент. Само че нещата се объркаха, не от друго, а защото Борисов в този момент евентуално е преценил, че може да бъде десетина мандата премиер.
- Десетина мандата?
- Да, той живееше с такова убеждение. Но се объркаха нещата и сметките на олигархията, която стои зад тях. Те сами не могат да играят тази игра, без да имат солидна подкрепа на тези отзад – кръговете, които вече споменах.
Още по-лицемерно е поведението на Първанов, когато обвинява това правителство, че видите ли, ДПС управлява. Това да го каже човек, който вероятно е забравил как стана президент първия мандат и втория, издава най-малкото лош вкус. Не е коректно. По време на първия мандат официално ДПС подкрепяше Петър Стоянов, но Ахмед Доган пусна заповед по структурите да се осигурят поне 100 000 гласа на Първанов. С тези гласове той отиде на балотаж и после стана президент на България първия път. Тук, разбира се, не трябва да забравяме и ролята на Симеон Сакскобургготски, който официално подкрепяше Петър Стоянов, но после каза, че няма да гласува. Така че поддръжниците на НДСВ бяха призовани да гласуват по съвест. Това означаваше, че Петър Стоянов е загубил. На втория мандат нещата се повториха, но далеч по-очевадно. Първанов получи 500 000 гласа от ДПС и лицемерието идва от там, че два пъти става президент с помощта на ДПС, а сега говори, че правителството било под диктата на ДПС. Има нещо нечистоплътно в цялата история.
- В този контекст не е ли странен поривът му да атакува председателя на партията, когото сам посочи за свой наследник?
- Ето по какво още си приличат Борисов и Първанов. Те си мислят, че слагат свой човек, който ще им пази стола, и когато те решат, ще могат да се върнат. Първанов по отношение на Станишев, а Борисов прави същото с Плевнелиев. Това са смешни неща, но те имат своето обяснение в селския произход и на двамата – и на Първанов, и на Борисов. Това са момчета, които безкомпромисно са пробивали и са търсили своето място под слънцето. Разбира се, в тази борба с лакти те са ползвали и двуличието, и лицемерието, и предателствата. Непрекъснато.
- Нещото, което не може да се отрече, макар да не се признава сега публично, е, че Станишев отстрани Борисов.
- Това е огромна историческа заслуга на Сергей Станишев. Но не само това. Забележете, че той е първият български политик от европейски мащаб. Всички – опонентите и дори привържениците, пропускат този фундаментален факт. Каквото и да си говорим, Станишев е лидер на Партията на европейските социалисти, която очевидно ще спечели предстоящите евроизбори. Тук става дума за съвършено различни нива. Вероятно в чисто балкански български порядък това му носи негативи – имам предвид типично нашенската завист, егоизма.
- Към него имаше обвинения, че едва ли не си е купил поста на председател на ПЕС, помните ли?
- Понеже това обвинение дойде от Б. Борисов, аз само ще призова хората да си помислят като как така председателят на Европейската комисия Ж. Барозу дойде в София при Борисов да открие някаква си спирка на метрото.
- Лицеприятното обяснение е, че метрото е европейски проект.
- Не, не, вижте. Това са смешни неща. Все едно да открие гара някъде в Португалия. Това е абсурд.
- Предстоящите евроизбори наши проблеми ли ще решат?
- От една страна – да. Ще видим какво е състоянието на силите и евентуално дали ще има предсрочни парламентарни избори или не. Но от друга – става въпрос за българския комплекс по отношение на това, нацията да възпроизвежда собствената си държава. През последните 135 години, откакто има самостоятелна българска държава, обикновено тя търси външни гаранции за своето съществуване. Поради тази причина за българския политически елит е невъзможно да промисли реалните проблеми, които стоят пред Европа. За нашия елит Европа се свежда до това – на мен ми дадоха фондовете, на другите им ги спряха. Това говори за дълбок провинциализъм, от една страна, а от друга – за неспособност да се мисли за държавата. Не може да се разглежда ЕС само и единствено като донор. Аз не очаквам в предстоящата кампания да се говори по сериозните проблеми на Европа. А те наистина са сериозни. Аз очаквам новият Европейски парламент да отговори на фундаменталния въпрос ще има ли ЕС или не и накъде ще върви той. Ще има ли европейска държава – нещо като съединени щати, или Европа ще си остане с националните държави, която идея има много повече привърженици в момента.
- Каква е българската позиция по този въпрос, вие знаете ли?
- Нашата позиция е, че нямаме позиция. Не само у нас, а и в другите европейски страни реакциите срещу превръщането на Европа в една държава се нарича обикновено евроскептицизъм. Европейската общност преди 1989 г. и ЕС след 1989 г. са продукти на американското разбиране за държава. Американската нация се ситуира на базата на юридическата принадлежност към гражданството. Аз съм американски гражданин, независимо от моя културен, етнически и прочие произход. В същото време обаче европейските нации се ситуират като държави на база на техните културни традиции, историята, литературата, философията. Имаме налице съвършено различни исторически традиции на образуване на нациите. Когато се прави опит да се реализира американски модел на европейска почва, се получават противоречията. В този аспект настояването за национален суверенитет на отделните държави в рамките на ЕС не е евроскептицизъм.
Ако ДПС развие идеята на Ахмед Доган от неговия доклад от миналата година, в която се казва, че Брюксел трябва да общува директно с малцинствата, това означава, че присъства намерението за превръщане на Европа в държава от типа на Европейски съединени щати. Сега е интересно дали Местан няма да омекоти тази тенденция. Очевидно Волен Сидеров ще защитава онази линия, която се нарича националистическа и евроскептична. Каква позиция ще заемат БСП, ГЕРБ и Реформаторският блок, предстои да видим.
- Като споменахте Реформаторския блок, направи ли ви впечатление, че те видимо се оживиха след реанимирането на АБВ?
- Десните се възхищават от това, че един агент на ДС като Първанов ще направи сега това, което те не можаха да направят седем месеца с техните измислени протести. Смешно е. И трагично. Още повече, че тяхната листа за европарламента ще бъде водена от М. Кунева, а знаем чия снаха е тя. Това също е показателно. Струва ми се, че към този проект между Първанов и Борисов, понеже няма да им стигнат силите да управляват заедно, в един момент ще се присъединят реформаторите. Това ще е най-голямата гротеска – те в ролята на евентуален трети коалиционен партньор на двама агенти на ДС. Това ще е и върхът на реформизма в България.  

Светла Василева

В. Дума

 „Кристалина Георгиева, Росен Плевнелиев, Бойко Борисов и Георги Първанов са в един отбор – всеки от тях има своите мотиви за падането на правителството на Орешарски, но ги обединяват първо старите преплетки и второ – това, че са изхвърлени от властта, която контролира финансовите потоци. Личното ми мнение е, че едва ли ще успеят. А Реформаторският блок без ГЕРБ са нищо и обратно.” Тази хипотеза анализира в интервю за ГЛАСОВЕ журналистката Веселина Томова, собственик и главен редактор на сайта АФЕРА.

Тя определя Плевнелиев като „единствения президент досега, който ярко и безпардонно показа личните си, комерсиалните си и политическите си интереси за сметка на добруването на нацията“. „Посещението на депутата от БСП Страхил Ангелов в Сирия и срещите му с представители на режима изобщо не са случайни. Той има сериозни бизнес интереси, а неговото забогатяване е станало възможно именно при управлението на Борисов“, казва разследващата журналистка.

- В сряда ЕК в своя 13-и доклад за България ЕК дава да се разбере, че по критериите, които тя използва, страната ни „не напредва бързо“. Смятате ли, че правителството реагира адекватно, като обяви екшън план за действие? Имам предвид и изявленията на специална пресконференция по повода на Зинаида Златанова и Цветлин Йовчев.

- Всеки доклад за България на Европейската комисия констатира едно и също – че нямаме напредък или че напредваме със стъпката на охлюва, и всеки път първоначално следват гръмките слова как ще оправим бързо нещата, а след медийната пушилка блатото се успокоява. Лично аз, като чуя „екшън план”, направо се хващам за кобура.

„Няма нито едно дело за корупционна схема по високите етажи на властта. Това е поредният доклад, в който е направена тази констатация”, констатира мило правосъдната министърка Зинаида Златанова. А вътрешният министър Цветлин Йовчев пък, като че ли е назначен за дипломат в Замунда, изрече: „Грешен подход е да се прехвърлят отговорностите от едно на друго правителство, надявам се, че много бързо ще успеем да направим екшън плана и че следващият ще отчете направеното”.

Айде бе, и кое му е грешно на подхода да се прехвърлят отговорностите от едно на друго правителство? На Цветлин Йовчев няма как да му е комфортно в тази теза, защото той кацна в правителството „Орешарски” не откъде да е, а от „школата Борисов”, чийто личен избор за шеф на ДАНС беше, а бе „командирован” и като съветник на Бойко Борисов и после в президентството на президента от ГЕРБ Росен Плевнелиев.

Всички мислещи с главите си хора в България не само знаят, но го и изпитаха и върху гърбовете си какво „постигна” управлението на ГЕРБ. И врясъците точно на ГЕРБ по констатациите в доклада на ЕК са нагло и арогантно лицемерие, защото същите тези корифеи на управленската мисъл докараха страната до икономическа катастрофа и до абсолютен колапс по отношение на правосъдието, националната сигурност и битката с корупцията. Новият „екшън план”, който се задава на хоризонта, още повече оповестен от „хабилитирано лице” като Цветлин Йовчев, ми звучи, все едно заслужил деятел на читалищната самодейност да го пуснат на лов за хиени. Ако нещо трябваше да направи правителството „Орешарски”, то бе незабавно, веднага след стартирането си, да обяви ясно, конкретно, пункт по пункт онова, което е заварило оставено от властта на ГЕРБ. Да го направи с думи прости, думи, отчетливо ясни и конкретни, и на тази база да пристъпи към тотално търсене на отговорност чрез правораздавателните органи.

Лично аз ще вдигна банкет, ако вътрешният министър Цветлин Йовчев, който сега се пъчи с някакъв „екшън план”, пък говори, че приоритет ще му е битовата престъпност, заедно с протежето му – шефа на ДАНС Владимир Писанчев, отработят такава разработка за Бойко Борисов, че прокуратурата да занемее и да не може по никакъв начин да им откаже разрешение за арест.

- Вече се появиха прогнози, че тази оценка на Брюксел може да се окаже фатална за оцеляването на кабинета „Орешарски“. Вашият коментар?

- Преди двайсетина дни ръководни местни кадри от ГЕРБ ми разказаха как „окръжното”, сведено лично от Бойко Борисов към партийните структури на партията по места, е внушаване сред членовете на ГЕРБ, че „Меркел, Барозу и Борисов са се разбрали и че ще има избори „2 в 1”. Освен това масово се пласира от страна на Борисов към партийните структури – онези, които са уволнени и отстранени от управлението сега, да пишат молби за връщане на постовете си и той като вземе пак властта, ще ги назначи веднага. Това държи гербаджиите още в страх и известна надежда, че с техния Бащица още не е свършено.

Мисля, че докладът на ЕК с нищо няма да доведе до фаталната стъпка за падането на правителството на Орешарски. Разбира се, опитите на прегърналите се в зловонна прегръдка реформатори с ГЕРБ, както и още някои дребни политически палета, са в тази посока. Мисля си, че вече и на тях им стана ясно, че протестите, които се движеха в унисон с финансовата крива, която ги захранва, не дават никакъв ефект, освен че ставаха все по-гротескни, докато не умряха внезапно в деня, в който бе реанимирано АБВ на Първанов.

- Как да тълкуваме факта, че в сряда, точно преди да бъде оповестен докладът на ЕК, Росен Плевнелиев беше насрочил среща с бившите държавни глави на РБ Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов? Може би е случайност?

- Росен Плевнелиев е истински омерзителен пример какъвто не трябва да бъде един президент. Плевнелиев изначално няма нито визия, нито излъчване, нито психически стабилен маниер. С всяка своя поява той затвърждава убеждението на наблюдателите, които отбират от психология, че срещу нас застава лице, което страда вътрешно от изключителни комплекси за малоценност, облечени външно в приповдигната ухилена помпозност.

Плевнелиев е единственият президент досега, който ярко и безпардонно показа личните си, комерсиалните си и политическите си интереси за сметка на добруването на нацията. Плевнелиев недопустимо лобира за определени бизнес кръгове и нещо повече – включва се в корпоративни войни на страната на едните срещу другите. Той е изумителен в напъните си да се подреди до останалите президенти, които е имала България, но е смешен, защото нито пиарите му са като пиари, нито той успява да скрие фалшивото си хилене, с което си мисли, че показва американски стайлинг. Това е все едно да пиеш синьо уиски в пластмасова чаша.

- Вярвате ли във версията за вътрешенополически комплот срещу управлението на БСП и ДПС, в който водещи фигури са Кристалина Георгиева, Росен Плевнелиев, Бойко Борисов и Георги Първанов? Ако да – как изглежда възможният сценарий?

- Да. В това няма нищо изненадващо. Българското правителство става заложник на битката ЕНП-ПЕС. Кристалина (Сталинка) Георгиева лично е настоявала в доклада на Европейската комисия да има сериозни критики по отношение назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Според наши източници благодарение именно на Сталинка Георгиева в документа е записано, че ЕК е оттеглила доверието си от кабинета на Пламен Орешарски, или поне такова да бъде внушението. Целта е критиките на Комисията по отношение нарушенията на ГЕРБ да бъдат заметени на фона на атаката срещу действащото правителство. Това в момента върви и като пиар действия от страна на ГЕРБ и реформаторите.

Росен Плевнелиев атакува правителството по време на отчета на президента за втората година на управленския му мандат. Той обяви, че свиква КСНС по тема европейско финансиране, въпреки че това е в пълен разрез със Закона за КСНС. На следващия ден Плевнелиев продължи атаките срещу кабинета. Той се закани на правителството, че ще го атакува, ако министрите на Орешарски отправят критики по отношение на доклада на Европейската комисия към бившето правителство на Борисов. Плевнелиев присъства на дискусия, която бе организирана от кръга „Капитал”, свързан с приятеля му Иво Прокопиев. В „Шератон” присъстваха всички до болка познати „умни и красиви” протестиращи. Гурото на кръга „Типинг пойнт” Иван Кръстев дори обяви на въпросния „икономически” форум, че правителството трябва да падне, ако БСП и ДПС не получат поне 9 от 17 евродепутатски мандата.

Точно в момента, в който Европейската комисия представяше доклада за България, Плевнелиев насрочи среща с бившите президенти Жельо Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов, по-късно пък даде интервю в праймтайма на Нова телевизия. Защо Нова телевизия, е излишно да коментираме. Кристалина Георгиева, Росен Плевнелиев, Бойко Борисов и Георги Първанов са в един отбор – всеки от тях има своите мотиви за падането на правителството на Орешарски, но ги обединяват първо старите преплетки и второ – това, че са изхвърлени от властта, която контролира финансовите потоци.

- Смятате ли, че в кампанията за сваляне на правителството ще има и медийни атаки срещу България в чуждестранния печат?

- Това изобщо не е изненадващо. Един от прийомите на специалните служби, през чиито канали минават обикновено поръчките за подобни материали, е първо да бъде пласирана публикация или репортаж в чуждестранна медия, като впоследствие родните медии хукнат да препечатват и да ахкат и да коментират. Звучи някак солидно – написаха го в чужбина. Случвало се е често през годините и като хватка е използвано от всички политически сили. А у нас, както е известно, някой, ако вземе, че кихне в чужбина по въпроса как стоят нещата в България, българските медии ги наляга моментално тежка пневмония и започват да кашлят до пръсване.

- Коментирайте последните скандали със записите, с които в. „Галерия“ разполага, за среща между Първанов, Борисов и Румен Петков в Банкя.

- Първо искам да бъда докрай откровена, защото така е коректно към читателите ви. Имала съм конфликти с Кристина Патрашкова и в. „Галерия”, въпреки че през режима на Бойко Борисов и ГЕРБ позициите ни са съвпадали. Имали сме разменени остри послания заради ситуации, които очевидно са били плод на интриги. За съжаление през цялото това време не намерихме начин, а вероятно и желание да седнем на една маса и да разговаряме, защото единствено така всичко между две спорещи страни се изчиства.

Казвам това, защото у нас в журналистиката отвратителната традиция е, когато „мразиш” някого от колегите си, да злорадстваш, щом попадне в критична или рискова ситуация. Който ме познава добре, знае, че това ми е абсолютно чуждо като поведение. Личните емоции остават винаги на заден план, когато трябва да бъде защитена истината. Аз го написах и в сайта АФЕРА – Кристина Патрашкова гениално вкара в безкраен, на места унизителен обяснителен режим Бойко Борисов, Георги Първанов и Румен Петков. И не само това – Румен Петков и Бойко Борисов дори си признаха за срещи между тях, касаещи АЕЦ „Белене”. Отношенията между тримата не са изненада за всички онези анализатори, които дълго време наблюдават политическите събития и задкулисия у нас. Взаимовръзките им лъщят дори и в отношението към определени висши фигури в МВР, ДАНС, както и на управленските върхове.

За разлика от скандала „Мишо Бирата” този път „Галерия” отигра картите по-изкусно. Тогава ги критикувах не заради самите записи, които си бяха тяхна находка, а за начина, по който бързаха и ги поднесоха на обществото. Според мен тактически не бе изпипано перфектно, но това е мое лично мнение. Сега Патрашкова и колегите й, както и информаторите им, постъпват далеч по-изящно. Когато насреща си имаш хиени, трябва да успееш да ги изиграеш. И то така, че те сами да паднат в капана. Дразня се, когато журналисти и медии, които никога в живота си не са се докосвали до материята на „разследващата журналистика”, се втурват да коментират, да клеймят и да раздават оценки и присъди.

Едно истинско разследване има дълга писта и бягането по него е разчетено така, че да ти стигне въздухът до финала. Само журналист, който е бил на пангара на подобен риск, знае за какво става реч. Лошото е, че не може да каже всичко, защото ще подложи източниците си на огромен риск, а да предадеш източника си – в журналистиката това означава, че си се самоубил.

- Ако такава среща е имало, а главният редактор на в. „Галерия“ Кристина Патрашкова няма как да си го измисли – още повече че тя официално обяви, че въпреки обвиненията на прокуратурата, че не е предоставила записите, такива записи има и колегите й от вестника са чули част от тях. Случайно ли е според вас, че точно в момент, когато в държавата ври и кипи, пак се почва играта, наречена „флашка има – флашка нема“? Как ще приключи тази история – още повече че Първанов се закани да съди Патрашкова за клевета.

- Хайде, моля ви, нека не влизаме в хора на онези скрупульозни медии, които се скъсват да ни обясняват колко неморално и неетично било да бъдат пускани записи и флашки. Няма истински журналист, който да получи записи, които уличават управленци, политици, прокурори, магистрати, ченгета, депутати и всички, които са на висши позиции, и да не ги пусне или публикува. И какво, като излизат флашки и записи? Кой го е шубе от тях?

Същите онези, чиито гласчета могат да лъснат с аферите, далаверите и взаимозависимостите им. Всеки сериозен журналист, преди да публикува подобни записи, прави своите проверки. Понякога знаеш, че притежаваш абсолютната истина, но поемаш риска да те плюят, ругаят, да те изкарват какъв ли не, само защото си верен на изконния журналистически принцип – пази докрай източника!

Минала съм по този път и знам колко е неблагодарно и колко сам се чувстваш в тази професия, но който не е наясно с рисковете й, да ходи да продава семки или да се цани за пиар на „умните и красивите”. Що се отнася до делата за клевета, нищо ново под слънцето. У нас съдят журналистите вместо онези, които дърпат конците на аферите в държавата.

- Страхил Ангелов и посещението му в Сирия – случайност или поредният режисиран скандал съзирате в него?

- Посещението на депутата от БСП Страхил Ангелов в Сирия и срещите му с представители на режима изобщо не са случайни. Страхил Ангелов има сериозни бизнес интереси, а неговото забогатяване е станало възможно именно при управлението на Борисов. Очаква се Страхил Ангелов да обяви, че напуска парламентарната група на БСП и става независим депутат. За всички парламентарни репортери е добре известно, че Страхил Ангелов е „троянски кон” на ГЕРБ в редиците на БСП. Самият Ангелов никога не е крил близостта си до бившия президент Георги Първанов. Впрочем дестинацията със Сирия е изключително любопитна от години. В нея са набъркани представители на специалните служби, точно със Сирия са канали за амфетамини през наш спецконтрол. Тези хора бяха по върховете на службите по времето на ГЕРБ, сега също са там.

- Личните ви прогнози за случващото се в БСП – много мнения се чуха, социолозите изтъкват, че партия като БСП не може да се разцепи, но едновременно с това Мая Манолова нарече „разкол“ появата на проекта АБВ и намерението на Първанов и компания да се явят с паралелна листа на евроизборите, без да се отказват от социалистическата партия?

- При всички случаи БСП е разтресена, но смятам, че това е партия, която трудно може да бъде разцепена. Електоратът на БСП е изключително консервативен и трудно би тръгнал след „авантюрата” „АБВ”, макар и воден от Първанов. Дори мисля, че сегашните действия на Георги Първанов са по-скоро тест за бъдещите парламентарни избори. Първанов бърза. Някои казват, че е поради огромно его, други са категорични, че руснаците са заложили за „Южен поток” точно на Първанов и от това произтичат и политически процеси. Във всеки случай, разделението, което стартира АБВ на Първанов, работи единствено за ГЕРБ и Бойко Борисов и колкото и да отричат „първановистите”, това е абсолютен факт.

Във време, в което разделителната линия в българското общество е с Борисов ли си или против него, действията на Първанов наливат вода в мелницата единствено на ГЕРБ. От друга страна, Станишев заяви, че ще изрови земята, но ще спечели евроизборите. Изборите за евродепутати ще бъдат тест за всички политически сили, предвид това, което случва в страната, за да се отчетат нагласите. Дано „красивите” и „интелигентните”, които иначе пищят колко са против всички и как се борят за „нов морал”, не осъмнат в дяволската прегръдка на Първанов, Борисов, Кунева и Костов.

- Нека да поговорим малко за дясното. В целия този хаос от партии, заявени намерения и колаборации съзирате ли все пак логика и подредба под видимата страна на нещата?

- За „дясното” у нас вече говоря с омерзение. Като човек, който е изстрадал целия крах на „синята идея”, с потрес наблюдавам удивително зомбирани лица, нарекли себе си „реформатори”, които от полога на Иван Костов сега се прегръщат с Меглена Кунева, която пък пискаше уж против ГЕРБ и Борисов преди отминалите избори, а сега ближе стъпките им.

И всичките тези „десни” измислени юнаци са се хванали на хорото и с откровено опасната партия на Касим Дал, която е на пряк контакт с Ердоган. Ами ако да си „демократ” е да изповядваш идеите на Касим Дал, то ДПС е за поклон, защото Доган може да е всякак сатанизиран, но поне няма крайните позиции, които изповядват ердоганистите. Справка – докладът от конференцията на ДПС, преди да бъде направен опит да бъде застрелян. Доклад, който трябва да се чете като учебник от всички онези, които ще гласуват утре за „реформаторите”. Като прибавим и какъв финансов поток тече за сделки в тази дясна част от политическото пространство и как Борисов отсега ги е удушил, можем само да кажем: „Амин”.

- Как ви се струва идеята на Реформаторския блок за бързо сваляне на правителството, спешни предсрочни избори, след което да се състави програмен кабинет, който да изпълни предварително заявени цели и да се върви на избори за ВНС за приемане на нова конституция? Виждате ли вариант, при който ГЕРБ да се върне на власт? Очевидно няма да може да е сам, но чисто хипотетично – какви са възможните коалиции, които Борисов би приел?

- Т.нар. реформатори са загубени без ГЕРБ и обратното. Точно заради това Бойко Борисов непрекъснато пише във Фейсбук колко са му нужни, а „радановци” пък се правят, че ГЕРБ уж не ги интересуват. Спешни предсрочни избори означават само едно – връщане на Бойко Борисов на бял кон, с политически патерици като Реформаторския блок, партията на Валери Симеонов и отцепената част от БСП в лицето на АБВ. Ще хвърлят пясък „кабинет на националното спасение” и никой от тях няма да обяви, че всъщност „националното спасение” идва след катастрофата от управлението именно на ГЕРБ.

В момента всички колаборации са, както се казва, на хартия, хипотетични, предстои да видим реално какво ще се случи. Още повече че не Костинбродската печатница ще печата и пласира бюлетините. ГЕРБ се тресе отвътре от изключително сложни процеси. Засега страхът и надеждата, че не всичко още е изгубено, крепи на косъм тоталното разцепление на ГЕРБ. ГЕРБ сами според мен е изключено да се върнат да управляват държавата. И слава богу, но с компанията, с която се канят да го направят – Бог да пази България, ако този народ не се освести.

- Оценката ви за кабинета „Орешарски“? Има ли шансове да изрине авгиевите обори, оставени му от Борисов и ГЕРБ?

- Огромна грешка е, че не извадиха всичко на масата след тотална ревизия на управлението на ГЕРБ. Изключително слаб ресор е връзките с обществеността на правителството. То прави, особено във финансовия и икономическия сектор, много важни и полезни неща, но няма кой да ги обясни и да ги популяризира. За мен изборът на вътрешен министър в лиицето на Цветлин Йовчев е пагубен за това правителство, както и изборът на ръководство на ДАНС в лицето на Владимир Писанчев.

Не е възможно тези хора да изрият авгиевите обори на ГЕРБ. Самият Цветанов го каза за Цветлин Йовчев в прав текст – „той осребрява кариерата си в политиката”. За да се изрият авгиевите обори на Борисов и ГЕРБ, са нужни не лигави писарушки на поръчкови „справки”, каквито бяха Йовчев и Писанчев, а тарани, хаизи, ако щете, по характер, които да поставят Борисов и компания в ареста за всичко онова, което окраде по времето на ГЕРБ. Цацаров не може да го направи сам. По простата причина, че за да бъде прокуратурата „господар на досъдебното производство”, МВР и ДАНС трябва да си свършат преди това желязно работата. Няма такива там. Затова това правителството от самото начало бе торпилирано с издигането на Цветлин Йовчев и Писанчев на най-важните постове.

Eлена Дюлгерова

http://glasove.com

Успяхме да се свържем с Кристиян Коев, известен като Златната флейта, когото всички помним от февруарските протести миналата година. Малцина, обаче знаят, че той е един от инициаторите – окупатори на Софийските висши учебни заведения в студентските протести в началото на 90-те години на миналия век. Затова го потърсихме, за да чуем неговото виждане за сегашните студентски протести и тяхното развитие.

- Господин Коев, какво мислите за сегашните студентски протести и по-специално за новата окупация на СУ „ Св. Климент Охридски”?
- Ще бъда кратък! Мисля, че след „Ранобудните” сега дойдоха “Малоумните” студенти.

- Защо ги определяте като „малоумни”?
- Първо, защото, доколкото разбрах, от хората в Ректората в момента не всички са студенти.; Второ, от публичните им прояви в медиите, тези  „новите” не могат да вържат две смислени думи, за да изкажат исканията си. Начинът им на изразяване не е като на интелигентни и образовани хора. И трето, това тяхно малоумие говори за лоши студенти, на които сигурно не им върви в ученето. Като се има предвид, че сега са в сесия и трябва да имат изпити, мисля, че тази окупация им е нужна, за да избягат от това. Аз съм либерал. Не обичам абсолютните крайности и съм против техни радикални действия.
- Какво мислите за исканията, за които те претендират и какво общо имат с исканията от студентските протести по Ваше време?
- Нищо общо! Ние бяхме единни, с едно конкретно и много важно искане за всички – отпадането на чл. 1 от тогавашната комунистическа Конституция, която налагаше управлението на една единствена партия. Ние бяхме наясно, че желаем многопартийна система и демократично развитие за страната си. И знаехме, че началото ще може да се положи с отпадането на този мракобеснически чл. 1-ви, след което промяната щеше да се гради във времето.
- А как Ви се виждат сегашните искания на окупаторите?
- Малоумни! Не можеш да искаш „Оставка”, без да имаш идея за предлагането на Решения. Защото хубаво – Оставка и после, какво следва?  Когато искаш промяна на политическия морал, трябва да знаеш, че Моралът на обществото се определя от неговото законодателство, защото все още Република България я наричаме правова държава. И когато искаш промени в морала, трябва да имаш готови решения за промени в законодателството!  Другото, което е, че всеки индивид има свои виждания за морала, включително и за политическия такъв, т.е. за да има промени, трябва хората да се обединят, да има консенсус между различни групи в обществото.
- Добре! А каква е Вашата прогноза за развитието на студентските протести и последиците от тях?
- След февруарските протести на 2013 година, /аз тогава се прибрах от Италия/, виждам и много се радвам на факта, че в България се положи началото на истинско Гражданско общество, което възприема себе си като Гражданска сила. В сегашната ситуация, се надявам тези достатъчно интелигентни и мислещи хора да отсеят от многото глупост, конкретните реални неща, които носят в себе си Решенията. И аз не съм против протестите, аз съм против малоумните протести.

- Вие определяте себе си като либерал. Какво имате предвид?

- Либерал идва от думата “libertas” – свобода. Аз съм свободомислещ човек и отстоявам правото си да бъда свободен. Историята учи, че всяка крайност в поведението на един народ води до пагубни последици, когато той тръгне да я осъществява. Това важи за и за комунизма, и за национализма, и т. н. Функциите на Либерализмът са, да вземе и от лявото, и от дясното, и да отсее най-доброто и най-хубавото за един народ. Личността Либерал е човек със собствени възгледи и поведение, насочено към реализирането на най-доброто от либералната политика.

Eвелина Стоева

Не сме разменили дума. Той седи на единия край, аз на другия. Виждам го, че е там. Знам, че Виктор го е поканил. Но той може да покани от банката, когото си поиска.

- Г-н Гоцев, пак се появихте на първа страница. Вярно ли е, че ще спасявате банката на Младен Михалев-Маджо?

- Това е толкова плитка работа, че аз не знам какво да говоря.

- Разкажете какво се случи миналия вторник…

- Редовно се събират във вторниците 25 човека, 12, 18 – зависи кой е свободен и кой – зает и не може да дойде. Само аз съм генерал и Иван Драшков, други няма. А ни викат генералите. Няма такива в групата. Прокурорът Нестор Несторов никога не е бил генерал, Светльо Мичев от Русе, един друг Светльо от Бургас, беше посланик в Израел, и всички останали нямат нищо общо с това звание. Ама – генералите!
Аз пристигнах с един час закъснение заради моите болежки.
Влизам в ресторанта и виждам на масата Младен Михалев, тире Маджо. Виктор Вълков седи до него, там и една мадама имаше. Едно място празно и аз седнах на него.
Това е истината за цялата тази история. Но – ето ги, върнал се Младен Михалев от Швейцария, срещата – тайна, пишат, че спасявам банката на Младен. Нито знам какво спасявам, нито…

- Вие говорихте ли с Младен Михалев?

- Не съм, той беше на другия край на масата. На нея се говори на кого какво му е на душата. Няма тайни! Не е конспирация. То, ако е конспирация, няма да се събираме в заведение.

- Защо Виктор Вълков кани Маджо?

- Виктор е член на управата на банката му, получава 5 бона на месец, защото е член на борда. Може и повече да получава, има кола с шофьор. Той не го крие това, то не е тайна.

- Откъде тръгна приказката, че вие сте човекът, който задкулисно дърпа едва ли не цялата политика в България? Че сте истинският кръстник на българската мафия?

- Нещата тръгнаха от Краси Райдовски и още двама-трима души, после – тоя приписва още малко, оня приписва още малко. Един вестник така го е нагласил, че като четеш, си казваш: “Бех мама му стара!?”. Точно журналистическо съчинение – те сега така направиха, ама това скриха, решиха тоя въпрос… Никой не е решавал никакви въпроси. Първият елементарен въпрос е: ако има конспирация, никой няма да иде в кръчма да прави тая конспирация. Ще се отиде в някоя вила, в някоя къща, някъде в Балкана…

- А защо Райдовски е пуснал тези слухове за вас?

- Също нямам отговор. Ние бяхме добри офицери. Тоест аз съм му бил винаги началник, но не пряко. Като станах началник на Първо главно управление, съм отговарял за всички. Но за Западна Европа, не за Гърция, Райдовски работеше по гръцка линия. Дали оттогава нещо вътрешно ме е намразил, дали по-късно…
Оня ден казал, че сме изнасяли агнета. С него не съм имал никога никакъв бизнес. А той казал по телевизията – ние с Любен Гоцев изнасяме агнета. Райдовски работеше със сина на Мирчо Спасов – Румен Спасов, който почина. Те си работеха и това не беше тайна, той не го е крил никога. После влязоха в екипа на Жан Виденов. Ние се разделихме тихо по това време. И той след две години: “Андрей Луканов и Любен Гоцев изнесоха парите на партията с куфарчета!”. После го слушам в друго интервю: не с куфарчета, с чували, със спортни чували изнасяха. Райдовски е приятел на Виктор Вълков.
Виктор го кани всяка събота или неделя на обяд. На четири очи.

- Защо го кани?

- Не знам, бе – приятели. И до ден днешен го кани. Или му снася, или получава от него нещо. Единият от другия… Кой знае какво правят. Не съм присъствал. Но Виктор не крие. Може би за да ме ядоса: “Вчера бях пак с Краси, клюкарствахме си…” Може би за да му кажа: “Защо го каниш това лайно?”. Не, няма да му го кажа никога. Аз съм друг човек. Кани си го, щом ти харесва, интересен ти е… Та Райдовски започна с куфарчетата с парите.

- А после и други поеха тази версия с куфарчетата, така ли?

- И Татяна Дончева. Там, ония с парите – от генералското движение! Нали имаше едно генералско движение в БСП?

- Каква е истината за него?

- Генералското движение го направи Кольо Добрев чрез Митко Иванов-Гестапото. Извикаха ме мене и още двама-трима души. Владо Тодоров, който след това се уплаши, бог да го прости. Но аз останах, защото и Бриго Аспарухов беше там. Дайте да направим нещо в партията, няма да излизаме от нея. Да видим старците… Моето поколение. Остаряхте, не искате да работите за нея. Офицерите от запаса, това-онова… Някаква такава идея имаше Кольо Добрев. Всичко, викаше, умря в тази партия. И вашето поколение се заседна, пиете по цял ден в кръчмите, няма кой да работи. И така се създаде така нареченото генералско движение. Макар че от генералите останахме само двама души – аз и Бриго. После и той се разкара. Митко Иванов никога не е бил генерал.

- Мисля, че е полковник…

- Май подполковник стана. Но майор – твърдо. Когато станах зам.-министър на МВР, той взе да ми харесва, аз не го познавах преди това. Тича при мене, при ген. Семерджиев, носи папки, подсказва нещо. Викам му: “Митко, що не дойдеш да ми станеш един помощник, нищо не разбирам от материята на полицията. Аз все пак съм бил в разузнаването. Ако нещо знам, то е там”. “Закъсняхте – усмихва се той. -  Семерджиев ме назначи за свой съветник и помощник”  Това малко хора го знаят. След това се завъртя шайбата и решават да ликвидират Шесто управление. Митко беше останал единствен. Саманджиев вика – дай да го махнем, не е подходящ. И аз го уволних с моя подпис. Той го знае, това не е тайна. И сега се кодоши – ти ми е.. майката. Викам му – ти стана милионер заради мене… Та кой създаде тази легенда за мен? Красимир Райдовски и журналистът от Етрополе, той също почина. Изключваха го от партията, после стана депутат във Великото народно събрание, беше журналист в “Работническо дело”…

- Георги Тамбуев?

- Да, Георги Тамбуев. Той написа едно интервю в поддръжка на Краси Райдовски: “Прав е Райдовски – Андрей Луканов и Любен Гоцев изнесоха парите на партията.” Аз като шеф на предизборния щаб, Луканов като министър-председател сме изнасяли парите. Ама няма такова нещо!

- Йордан Йотов също говореше, че е имало такива куфарчета.

- Аз го напсувах този бивш шеф на идеологията. И той бил чул за куфарчетата. Обадих му се и викам: ” Абе, другарю Йотов, като си чул, защо не отиде в Политбюро и да кажеш какво си чул, откъде си го чул. А сте си мълчали повече от 20 години! Не се ли срамувате от това “чул съм”? Защо не заявихте – на тази и тази дата дойде Иван Драганов и ми съобщи, че другарят Любен Гоцев е изнесъл куфарчета по еди-кой си начин.

- Йордан Йотов какво ви каза?

- Нищо! Мънка по телефона. Не е очаквал, че ще се обадя, и не беше готов да ми реагира. И Григор Стоичков, и той, беше казал, че е чул. И на него му нарязах краставицата. “Дойдоха другари при мен, говорихме и има нещо подобно…” Абе, като има нещо подобно, кажете го, бе! Защо отиват при Григор Стоичков? Да отидат в полицията, да отидат в прокуратурата. Напиши там, че на еди коя си дата моят приятел Иван Драганов е взел куфарче от Любен Гоцев….

- Да се върнем пак на тази среща. Защо сменихте ресторант “Монтерей” с друг?

- Не е нещо ново, бе! В последните 3-4 години и друг път сме го сменяли. Най-много сме тук, разбира се, защото ни е под носа. “Монтерей”, така нареченият, сега е ресторант “Модера”.

- Защо “Модера”?

- Пак си е същият ресторант и собственикът си е същият. Но понеже зет му имал във Варна ресторант със същото име и искал да си направи верига.

- Освен тук къде на друго място се срещате?

- Има един ресторант “Амстердам”, някъде около външното министерство. Не знам даже на коя улица. Третото място е в парк-хотел “Москва”, но, изглежда, там никой не ни е видял още. Няколко пъти сме били и при Благой Рагин, горе в “Драгалевци”. Той ни кани да му направим алъш-вериш.Виктор Вълков го казваше на майтап оня ден, че както Бойко Борисов правеше изнесени заседания на Министерския съвет, така и ние правим изнесени заседания от “Монтерей”.
Но хората го възприемат. Да го каже Виктор Вълков, сигурно е вярно. Кой знае какво правят там!? И сега какво да правим, хайде да пишем? Не мога да се бия. Първо, съм болен, второ, след два месеца навършвам 85 години, какво ще се занимавам?!Ако аз бях конспиратор, никога нямаше да седна в “Монтерей” да ме гледат сто души, че общувам с Маджо. Не сме разменили дума. Той седи на единия край, аз на другия. Виждам го, че е там. Знам, че Виктор го е поканил. Но той може да покани от банката, когото си поиска. И Драгневски е там, и другите, на които не знам имената. Драгневски е шеф на банката всъщност. Маджо няма никакво отношение към банката, тя само му се води. Освен ако има някакви проценти вътре. Не знам, Виктор ги знае тези работи.

- А Светослав Мичев откъде се появи на тази сбирка?

- В последните десетина години той е един от най-редовните бесепари в “Монтерей”. И никога не е крил, че е от БСП. Не знам по каква причина той беше много близък с Чавдар Чернев, който също идваше редовно. Но после Чернев по не знам каква причина си направи свой кръг, който се събира по други заведения. А Мичев остана тук.

Той си е позитановец и станишевист 150 процента. Сега при последните събития го бъзикам: “Кажи какво става на “Позитано”, бе, да се ориентирам от кои да съм. “Аз съм си за Станишев, а вие където искате ходете…” Колко е прав, това е друга тема. Така стоят нещата с Мичев. На някои хора им е интересно – във вторник малко отдушник. Някой лаф се пусне.

- Всеки вторник ли се събирате?

- Всеки вторник 20 години вече. Тамадата действително е Виктор Вълков. Той се върна от Турция, аз го познавах, но не в тази светлина. Веднъж ме пита какво правя в понеделник, вторник, сряда, през седмицата. Викам: “Нищо, с жена ми сме двамата, майка ми беше още жива, живееше с нас. Хайде, казва Виктор, да обядваме заедно във вторник. Не, за понеделниците беше първо.

Започнахме в един ресторант на “Оборище”, който беше от лявата страна на сградата, в която са офисите на БОДК, недалеч от резиденцията на американското посолство. Там се запознах с Чавдар Чернев, също приятел на Виктор. По едно време обаче групата наедря, станахме десетина и се прехвърлихме в Руския клуб – ресторант “Крим”, на ул. “Добруджа”.Там групата стигна до 30 души!  Идваха и седесари, големи като този,  дето казваше “Избори до дупка!”

- Георги Марков?

- Да, той. Една година много често. Защото и той, и Виктор Вълков са левскари, значи по левскарска линия. Имаше и цесекари. И мъжете, като ударят по две водки, за какво си говорят? За футбол и за жени. Идваха и двамата бивши министри на вътрешните работи Виктор Михайлов и Богомил Бонев заедно с певицата (Нона Йотова – б.а.). Примерно два пъти в месеца. И вече се преместихме в “Монтерей”… А! Започна да идва и Драшков, Иван Драшков, още беше на служба. И заради него преместихме сбирките от понеделник във вторник.

- Защо заради него?

- На Драшков началник тогава му беше Атанас Атанасов, генералът. Той живееше тука, после продаде апартамента си на нашия депутат Мерджанов. Атанасов се ожени за секретарката си и сега някъде в “Младост” му е апартаментът.

-  Ген. Атанасов идваше ли на сбирките ви?

- Не, никога не е идвал. Впрочем веднъж дойде, аз го настъпих по палеца и оттогава не е стъпвал. И него Виктор го кани. Той поддържа дипломатически връзки с всички – леви, десни, някак си да бъде в средата. Аз му викам: “Ти са тамадата. Той: “е, не, вие, генералите, сте тамада… Измива си ръцете и мене ме слага…

- Говорехме за Драшков…

- Да. Той идваше много редовно всеки понеделник, обаче веднъж каза, че има проблеми с Атанасов. Като станело 12 часът и той виждал, че Драшков се готви да излиза, викал: “Стига с тоя “Монтерей”! Омръзна ми! Няма да ходиш повече!” И Драшков помоли да прехвърлим сбирките във вторник.
Един от най-редовните генерали е Драшков. След мене – той. Продължава и сега да идва. Е, не всеки път, защото се занимава с някакъв бизнес в провинцията, брат му отглеждал крави – Петър Драшков, и той му помага нещо. Това е горе-долу накратко историята на така наречената група “Монтерей”. Или кръга “Монтерей”.

- И все пак какви политически въпроси обсъждахте на тези сбирки?

- Никога, ама никога не сме обсъждали политически въпроси! Дай да назначим тоя, да оправим оня… Това са измишльотини някакви. Татяна Дончева беше голяма противничка първо на генералското движение в БСП и оттам прехвърли ударите си по “Монтерей”. Те са задкулисието, те дърпат конците, правят това, правят онова!… Което е абсолютно неверно.

- Какви други хора идват на вашите сбирки?

- Идваха и хора от ДПС. И сега има един-двама души, които са към ДПС. Не го афишират много, защото не е модерно, популярно. Но намекват: Абе, дай да видим как ще помогнем на ДПС, аз сега работя там, имам интереси, да поканим ли някой от ДПС… Всички мълчат. Тоест не е интересно на тази маса да седне някоого от ДПС. Като дойде, никой няма да го изгони… Маргарита Михнева по едно време идваше често. Журналистката Бенатова идваше всеки вторник, докато беше приятелка с Виктор.

Той започна да пише книга и тя му беше нещо като редактор. Докъде са стигнали, нито съм го питал, нито той ми е казвал. Но Бенатова вече не идва. Не знам дали я пишат книгата извън “Монтерей”, или вече не я пишат. Не се интересувам. Това си е тяхна работа.

- Как може някой да стане член на вашия клуб?

- Няма членство. Каня ви другия вторник, заповядайте. Ще кажа предварително, че на обяда ще бъде и Пенчо Ковачев.

- С Виктор Вълков се знаем, правил съм интервюта с него точно на вашата маса.

- Няма нищо страшно. Е, така става, не с членство. Имали сме и такива случаи – влиза някой, вижда някого от нашата компания и казва: “Ей, откога не сме се виждали, мога ли да седна?” Другите започват да се питат: Кой е тоя, кой е тоя? Докато научат и се успокоят. Винаги страхът е да не е някой журналист.

- Още имена от “постоянното присъствие” да кажете?

- Нестор Несторов, човек за уважение според мене. Сергей Давидов, шефът на фирма “Агресия груп”. Иван Петров, бившият апелативен прокурор, сега е адвокат. Има си собствен сайт, в който ги пише едни такива врели-некипели, но са много точни. И така нататък – хора, които идват почти всеки вторник.
Или ако не могат да дойдат, се обаждат на мене или на Виктор. Поддържа се атмосфера на един кръг или група от 20 човека. Някой път и 30, но случайно влезли. Понякога някой прави рожден ден и идват 40 човека.

- Кой плаща сметката накрая?

- Всеки сам си плаща. Това е принцип. Всеки си плаща сметката, освен ако предварително не е заявил, че е поканил някого, на когото поема обяда. Аз направих глупост, когато празнувах 80-ия си рожден ден. Поканих 400 човека! Бях решил, че това е последният ми рожден ден. То се оказа, че ще живея още 4 години със зор… (Смее се.)

- В “Монтерей” ли празнувахте рождения си ден?

- Не, в парк-хотел “Москва”. Много голям рожден ден. От детските ми години приятели, от казармата, от института в Москва, после вече партийните другари, от външното министерство, от службите приятелите, които вече са пенсионери и не се крият, че работят там. От 400 и няколко поканени дойдоха някъде към 380-390! Бях решил – ще се изръся, ама 80 години не се повтарят.

Пенчо Ковачев

В. 24 часа

Ако някой си мисли, без значение кой, че може ето така просто да гризе и плюе името на баща ми, то имам новина за него – няма да стане пичове! Баща ми бе един невероятен човек, който спаси задниците на всичките тези смешници в СБП и София Прес, спаси и самия съюз, който преди него беше просто една зле поддържана гробница. Чудя се обаче къде са хилядите му приятели и камарата натегачи, които щъкаха около него когато той все още бе сред нас?! Защо те мълчат. Как пък поне един депутат или съпартиец от БСП не каза една дума?! Наско Мерджанов плачеше на погребението, сега мълчи. Янаки Стоилов също. Георги Първанов, който уж също му бе близък и него го няма. А приятел му от години г-н Любомир Левчев и той къде е?

След кофите с помия, които се изляха върху паметта на Николай Петев – председател на Съюза на българските писатели, АФЕРА се обърна към неговия син – Васил Петев, който е омерзен от мръсните манипулации и лъжи, сипещи се върху името на баща му, заради битката за овакантения пост.

-Здравей Васко. Наскоро изминаха 3 месеца от смъртта на баща ти. Преодоля ли болката, какво правиш?

-В момента съм в чужбина. Научих, че отново са писали за баща ми. Аз съм журналист и гледам да не обръщам особено внимание на подобни материали, защото знам, че в по-голямата си част те са просто „пълнене на страници”.  Но да ти кажа честно, малко започна да ми писва. Затова и говоря. Чудя се обаче къде са хилядите му приятели и камарата натегачи, които щъкаха около него когато той все още бе сред нас?! Защо те мълчат. Как пък поне един депутат или съпартиец от БСП не каза една дума?! Наско Мерджанов плачеше на погребението, сега мълчи. Янаки Стоилов също. Георги Първанов, който уж също му бе близък и него го няма. А приятел му от години г-н Любомир Левчев и той къде е? Всъщност, аз разбирам, те всички до един решават важни държавни дела, ама ако човек няма дори 2 минути да каже една добра дума за свой починал приятел, то кой си ти изобщо??!! Във всеки случай обаче, всичко това мен това не ме интересува чак толкова. Просто констатирам. Не съм бебе и не може да се каже, че съм в шок от изненада! Важното тук е следното – ако някой си мисли, без значение кой, че може ето така просто да гризе и плюе името на баща ми, то имам новина за него – няма да стане пичове! И моя съвет е да ми повярват. Баща ми бе един невероятен човек, който спаси задниците на всичките тези смешници в СБП и София Прес, спаси и самия съюз, който преди него беше просто една зле подържана гробница.

- Някои вестници не спират да пишат за негови „злоупотреби”. Във вестник „Шоу” дори се твърди, че бил разпродал дори „картините в кабинета си”.

-В кабинета му всички картини, повтарям за глухите, тъпите или стандартно простите – всички картини бяха негови! Баща ми събира картини откакто се помня, въобще за какво иде реч??!! Как е възможно да си толкова елементарен в клеветите си?! Абе хора, дръжте се на ниво!

-Добре как си обясняваш тогава тази злоба?

-Е, как! Няколко дърти мишки, 3-ма кариеристи, и една камара безхарактерни драскачи са решили да правят фиеста. Има една злобна лелка, която пише и се опитва да чете морал, Павлина Павлова се казва,  редовно пише и плюе, дори беше казала нещо за баба ми и за семейството ми. Аз, разбира се, прилежно й се обадих и казах, че следващия път отива на съд. Аз също мога като нея и повярвайте ми – доста съм добър в това, но ми се струва лош вкус например да разказвам за историите около сина й, „Магура“ и т.н. Вижте, аз нямам никакво намерение и абсолютно никакъв интерес да се занимавам с делата, нито на София Прес, нито на Съюза на писателите си. Това въобще не е моя работа. Имат си устав, щатни интриганти, комици и администрация. Да се оправят! Ако обаче не спрат с гнусните плювни по името на баща ми и по името на цялото ми семейство….о, тогава ще имаме проблем.

-Твърди се, че някой си Петър Деспотов още навремето бил писал до Николай Хайтов за „зулумите” на баща ти. Знаеш ли нещо?

-В семейството ни само аз си падам по „зулуми”….просто съм по-екстравагантен в поведението си от време на време. Баща ми е последният човек на света с когото мога да свържа тази думичка! А този Деспотов…мисля, че фамилията му обяснява всичко. Актьор, пък бил писал до Хайтов?! Ами играй бе, смешко, играй, не пиши! Аз за сериозен актьор, който и бе много добър приятел на баща ми, се сещам само за Стефан Данаилов, тоя Деспотов не го знам къде е играл. Може би в някой американски сериал, „Обувките на сатаната” например. Там всички говореха глупости, защото бяха на метамфетамини.

-Твърди се, че баща ти бил продал сградата на София Прес на Делян Пеевски. Така ли е?

-От къде да знам. Това, което знам обаче е, че няма как да я продаде на някой като Деспотов например, защото онзи няма пари. Пеевски доколкото знам май има. Майка му също.

-Казват още, че от касата, където имало милиони, сега в наличност са само 100 000…

-Мен ако питате и тези са им много, но едно мога да ви кажа със сто процентова сигурност. Баща ми бе най-честния човек, който съм срещал. Според мен всичко това са евтини интриги за да могат зайчетата да си премерят опашчиците и да се вредят в ръководството на СБП. Там има доколкото знам много за продаване. Огромната база на морето в Златни пясъци, хотела, който баща ми построи в Созопол, комплекса в Хисаря, който той ремонтира буквално няколко месеца преди да почине. Така че, борбата е за това….стандартна причина – пари.

-Е, значи интриги за власт?

-Да. Нека ви кажа нещо. В записките на Деспотов, публикувани в пресата, се изброяват дългове на СБП възлизащи на стотици хиляди левове. Месец преди да почине, в Народния театър баща ми направи 100 години от основаването на Съюза на писателите. Там пред пълната зала той каза една нещо – „след купища години терзания и битки най-накрая СБП няма нито един лев дълг”. Това направи баща ми! Изправи на крака един съюз прояден от дървеници, оправи му имотите, създаде му нов вестник, прие стотици нови членове и му върна дълговете. Но, това е. Баща ми беше забележителен човек и аз още преди години му казах следното: „Каквото и да направиш накрая все ще те плюят”! За съжаление, факт.

-Тежки ли бяха последните му дни?

-Да. Но това е нормално. Той бе болен от рак, а семейството му и няколко приятеля бяха до него. Тук може би трябва да благодаря на Румен Петков, който бе почти изцяло с нас в болницата и бе човекът, който направи така, че да го приемат по спешност там. Но всичко това е минало. Настоящето и бъдещето обаче ме задължават да не позволя на някакви неуспели интриганти да оплюят името на един изключително свестен човек – Николай Петев.   

Разговаря: Веселина Томова

На нас, българите само ядрената енергетика остана в ръцете на държавата. Без нея България ще се превърне наистина в една бананова република с управление отвън. За 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй ” едни политически сили обвиняват други. Едни обвиняват Иван Костов, други- Меглена Кунева и правителството на НДСВ, трети- Европейската комисия за това, че е казала, че ставаме членове на ЕС само при затварянето на блоковете. Това не отговаря на истината. Истината е, че след огромната модернизация се стигна до тяхното затваряне от едно обещание, което на практика лиши от една страна българския народ от евтина електроенергия, щеше да запази дела на ядрената енергетика като специалисти и като потенциал. Затворихме ги срещу едно обещание, срещу една добра дума, която няма никаква юридическа стойност.

Разговор с Илчо Костов, председател на ГД „РИЛА” в предаването „Държавата днес” по Алфа телевизия:

- На първо място да поговорим за затварянето на 3 – 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”. Поправете ме, ако греша, но след налятите 240 млн $ за подсигуряване на тяхната безопасност, няма нито една световна организация по ядрена сигурност, която да казава, че блоковете трябва да се затворят. Напротив, те дори препокриват изискванията за сигурност. Кой, тогава, казава по онова време, че блоковете трябва да се закрият?

- Рестартиране на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”, удължаване живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй”, 1-ви и 2-ри блок на АЕЦ „Белене” и 7- ми блок на АЕЦ „Козлодуй” да взаимно свързани.

- Това, което казвате Вие е много важно, защото голяма част от средите в ляво и дясно казват или-или.

 -  На нас, българите само ядрената енергетика остана в ръцете на държавата. Без нея България ще се превърне наистина в една бананова република с управление отвън. За 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй ” едни политически сили обвиняват други. Едни обвиняват Иван Костов, други- Меглена Кунева и правителството на НДСВ, трети- Европейската комисия за това, че е казала, че ставаме членове на ЕС само при затварянето на блоковете. Това не отговаря на истината. Истината е, че след огромната модернизация се стигна до тяхното затваряне от едно обещание, което на практика лиши от една страна българския народ от евтина електроенергия, щеше да запази дела на ядрената енергетика като специалисти и като потенциал. Затворихме ги срещу едно обещание, срещу една добра дума, която няма никаква юридическа стойност.

 - България не е подписала реален договор за спиране на блоковете. Подписала е „understanding”.

 - Точно така. Въпросът за рестартирането на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ «Козлодуй» е по какъв начин могат да се рестартират и в какви срокове. Но за това може да се говори, ако има политическа воля. Проблемът е, че активите на 3-ти и 4-ти блок са прехвърлни от държавата на ДП РАО. Така че, най- напред трябва да се възстанови собствеността, тъй като с изключение на някои технически мероприятия като  подготовка на карти за извеждане от експлоатация на блоковете, по тях още нищо не е демонтирано. Така че няма проблем блоковете да се рестартират.

 - Казвате, че няма технически проблем, явно проблемът е  политически.

 - Разбира се, че е политически. След това ще има разходи и със лицензирането, но съобразени сн разходите по извеждането, те са малки. Нося една справка за извеждането до 2020 г., цифрите се движат между 800 и 1,7 млрд лева. Разчетите на предприятието, което ще се занимава с това до 2020 г. Саоколо 1,1 млрд. лева. Т.е. това са 550 млн. евро, които ще се дадат за извеждането на тези блокове от експлоатация, като след това няма да може да има рестарт.

 - За скраб ли ще ги продаваме?!

 - Да, аз дори имам справка от кой метал колко ще излезе…

 - Някой тук доволно потрива ръчички….

 - Нека не се занимаваме с дребни неща. Вие ме представихте като енергиен експерт, но аз съм и председател на ГС «Рила», което се сформира покрай референдума за АЕЦ «Белене», бях и управител на клон АЕЦ «Белене» в периода 2001-2005 г.- времето, в което се реши  рестартът на проекта и имам достатъчно информация и за 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ «Козлодуй».

ГС РИЛА предложи още миналата година рестарта на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ «Козлодуй».

Предоставихме конфиденциална информация, която доказваше, че българското правителство трябва веднага да се започне преговори с руската страна за възстановяването на проекта «Белене», за да избегне арбитража и последиците за България.

Сега се чува непрекъснато, че властта трябвало да изчака решението на арбитражния съд в Париж и тогава нашето правителство щяло да направи постъпки към размразяване на проекта «Белене». Но какво на практика решава арбитража?

Изходът от арбитража може да бъде в три направления. Първо, – ние да спечелим арбитражното дело. А дано, ама надали! Невъзможно е! Кауза пердута, както се казва.

Втора възможност е да приемем, че някои позици от този иск съдът ще ги «отпише», така да се каже. Т.е. като тежест за българия ще остане не повече от 20-30% от искана сума – 1,5 млрд. евро.

И трети вариант е – България да бъде осъдена на100%.

Но да вземем средния вариянт, осъдени сме да кажем на 20-30 % от исканата сума по делото. Нека не забравяме, че във времето в което тече арбитражът, се трупат лихви.

Отделно дължим хонорар на нашия юридически представител  и в крайна сметка пак отиваме на 1 млрд. евро задължение на държавния бюджет. Така, че арбитражът нищо не решава, а ни е разполагаме с коз – проектът АЕЦ «Белене». Можем и сега дори да се договорим с руската страна и да избегнем арбитража.

- Това, което вие правите е да убедите политиците да изпреварят решението на арбитража….

 - Не само да го изпреварят! Ние имаме възможност да се разберем с руската страна за много повече отстъпки, ако им покажем нещата такива каквото са. Аз не мога да споделя тези неща в ефир, но ние сме изпратили необходимата информацияи до бившия Премиер и до настоящия, чрез неговия Началник- кабинет. Отговор до момента няма никакъв…

 - За мен не е старнно, че нямате отговор от Президента Росен Плевнелиев. Той е твърд противник на прокта «Белене», като негово оправдание е витиеватото обяснение за енергийна ефективност. Разбирайте да облепим панелките с различни материали и това ще ни спести нуждата от АЕЦ «Белене». Това е безумие!

 - Това, което казва Президента не е излишно, но е много малка част от проблемите за решаване. В тази връзка, искам да каза, че трябва много добре да си направим сметккта.

Първо един иск от 1 млрд. евро, който тежи над нас като Демоклиев меч. Второ – спирането на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ «Козлодуй». Вярно, че получаваме някакви пари от Европа за това, но по-голямата част от сметката, пак ние ще я платим.

Трето – удължаването на живота на 5-ти  6-ти блок също не е на 100% сигурно. Това, че някой казва, че ще удължи живота им е само едно добро пожелание, нека да видим какво ще се получи на практика. Аз поне  не знам какво се прави в момента по този въпрос.

А пък проектът Козлодуй-7, къдети ние също ще участваме с някакъв дял от финансирането, тъй като американската страна ни казва, че ще кредитира

Ето ти сметката пак набъбна до  4 млрд. Евро, колкото е цената за изграждането на двата блока на площадката в «Белене».

 - И ако тук беше президентът Плевнелиев, той веднага би ви попитал – и какво правим с цялата тази енергия?

 - Президентът трябва да свика в най-кратки срокове Консултативния съвет по национална сигурност с една тема – бъдещето на ядрената енергетика на България, с няколко подтеми – рестарт на 3-ти и 4-ти блок, модерницация и удълаване на живота на 5-ти и 6-ти блок, изграждането на 7-ми блок на АЕЦ «Козлодуй» и най-важното – старт на проекта АЕЦ «Белене». Да се поканят експерти и политическите сили и да се потърши широк консенсус за бъдещето на най-важния сектор в страната.

 - За всичките тези вече 8 години изчислявали ли сте колко са преките ни загуби след затварянетоо на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ «Козлодуй»?

 - Ние пуснахме брошура не само за 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ «Козлодуй», но и за АЕЦ «Белене». Цифрите варират от порядъка на 1 млрд евро в годините…това прави около 500 млн на година. Но тук не става въпрос само за пари. Тук говорим и за пропуснатия кадрови потенциал, развитие на отделни съпътстващи производства по 3-ти и 4-ти блок, договори с редица български организации, които изпълняват някои допълнителни дейности по тези блокове. Комулативният ефект е много по-голям от това, което се казва.

 -  Разбийте мита за «бъдещето» и зелената енергия, която в близките години щяла да измести атомната енергия.

 - Това са несериозни неща. Дори цената на енергията от възобновяемите източници да е нула стотинки, те не могат дарешат въпроса. Винаги трябва да имаме заместващи мощности, когато тези не рабитят. Ако имаме изнсталирани 3000 MW инсталирани ВЕИ мощности, трябва да имаме 6000 MW заместващи мощности, които да ги заместят, когато те не работят. Аз не съм против залената енергия. Но това трябва да част от микса на страната. Ако имаше друг вид мощности, аз щях да съм с двете ръца „за”, но това е ситуацията в момента.

 - Разбийте още един мит – този за централата в „Чернобил”, с който до ден днешен плашат не само децата, но и възрастните, когато става въпрос за ядрена енергия. Централата в Белене , както и блоковете в Козлодуй имат съвсем друга технология.

 - Те нямат нищо общо. Реакторът, който се взриви в Чернобил е РВМК, а тези в Козлодуй и Белене са ВВЕР. Реакторът в Белене е с ловушка, която при разтапяне на активната зона, каквато аварията се случи сега в САЩ и за която не се чу толкова, защото нямаше взрив, но имаше теч на гориво в активната зона на реатора. Това може да се каже, че е най-голямата авария в ядрената енергетика в …..

 - Това е много интересно – в испания, Англия, Франция има реактори, които работят от 50-те или 60-те години, на които никой не иска да им дръпне шалтера. Само нашите, при все че са доказали 100 пъти своята безопасност.

 - Моето виждане е следното – възстановяване работата на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ «Козлодуй» до минимум 2021-2022г., когато се очаква при рестарт на проекта «Белене». Да заработи първи блок, макар че според мен максимумът трябва да бъде до евентуален пуска на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”.

Видео: http://www.ataka.tv/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-12-02-2014%D0%B3-c4354.html

 Алфа телевизия

Ако не беше на семейно ниво, историята може би нямаше да се случи. Но тя е факт и затова трябва да бъде разказана. Защото, както казва главният герой в нея: “Ако се замете под чергата, това би дало сигнал на всички, че може и така. А така наистина не може!“. Преди няколко месеца единствен сайта “Афера” писа за това безобразие, но историята така и не получи широк отзвук.

Главният герой е Димитрин Вичев от Шумен. Бивш бизнесмен, бивш милионер, бивш предприемач и работодател, бивш най-почитан в града си човек.

Бивш, защото е ограбен от собствения си брат и неговите деца.

Ограбен от брата, когото винаги е спасявал – и в преносния, и в буквалния смисъл. Ограбен от децата, на които винаги е помагал – да израснат, да се изучат.

Историята е жива нашенска елинпелиновска класика по “Гераците”.

Иначе в нея са замесени и силните на деня, без които безобразията не биха могли да се случат – хора на Борисов и Цветанов, активисти на ГЕРБ в Шумен.

И най-вече – протежето на Цветан Цветанов, скандалната прокурорка Ася Петрова, която все още е с ранга на зам. главен прокурор

Да направим кратко обяснение в началото на това интервю. Вие с брат ви сте били съсобственици на крупни фирми за винопроизводство, хотелиерство и други. Печелили сте добре. В един момент се оказва, че вашият брат, без вие да имате идея дори, ви е окрал пладнешки. Как се случи това?

С брат ми сме наследници на една традиция – винопроизводство и производството на осмарския пелин. Нашите баща, дядо и прадядо са се занимавали с това. През 1994 година възобновихме производството. Аз бях водещият управител – всичко е минало през сърцето, ума и ръцете ми: създаването на избата, осигуряването на кредити и намирането на пазари в страни от Европейския съюз, създаването на масивите с лозя, построяването на хотела в Шумен и къщата за гости в с. Осмар.

Завършил съм банково и финансово дело в Свищов и затова се занимавах предимно с обезпечаването със средства за фирмите, с пазарите. Брат ми се занимаваше с производството.

Но през 2010 г. възникнаха противоречия между нас – във връзка с това как да бъде продължена работата в условията на силно свитите вече пазари и след унизителните условия за продажба, които ни налагаха търговските вериги.

По-конкретно?

Изготвих два проекта по европейски програми за модернизация на избата и за развитие на селски туризъм с цел да се намали обемът на производство, да се подобри ефективността и се разнообрази дейността. След като не се разбрахме, брат ми еднолично пое управлението на избата и земеделската фирма.

Аз се заех с управлението на хотела ни. Имахме един от най- хубавите хотели в Шумен – парк-хотел “Кьошкове”. Гостували са ми президенти, политици, министри. Кой ли не! След посещение на избата в Осмар бившият израелски посланик г-н Давид Коен написа в книгата за почетните гости: “Ако имаше още 200 такива бизнесмени в България, тя щеше да бъде друга”.

Какво се случи през 2010 година, когато, както разбирам, с брат ви
сте имали несъгласия по определени въпроси?

През 2010 г., без да знам, брат ми и съпругата му издават генерални
пълномощни на своя зет Николай и на сина си Калоян да представляват и
управляват три от фирмите ни. През следващите две години те, заедно със
своите приятели – бизнесмена Илия Попов и частния съдебен изпълнител
Асен Тонев, както и с политическия чадър на зам. областния управител на
ГЕРБ в Шумен – Красимир Попов (съпруг на майката на зетя Николай и
доверено лице на бившия министър Цветан Цветанов), а също и с
магистратския чадър на зам. главния прокурор Ася Петрова
(дългогодишна приятелка на децата на брат ми), извършват прехвърляния
на активи чрез фалшиви записи на заповеди и изпълнителни дела!

Всички тези записи на заповеди са със срок на падеж между един и пет дни. Това означава следното: когато физическо лице или фирма заеме пари, се
подписва запис на заповед, с което заемополучателят се задължава
безусловно и без протест да върне парите на определена дата.

В нашият случай брат ми “заема” пари от новосъздадената фирма на децата си (говорим за 67 000 лева “заем”) и задължава общата ни фирма да им ги върне на следващия ден. Нито те имат такива пари, нито тези пари са отразени в счетоводството, нито са изразходвани за определена цел.

Това са фалшиви документи. И аз не съм уведомен, че фирмата ни има “спешна нужда” от тези пари и че трябва да ги върнем следващия ден.Такива записи на заповеди е подписвала и съпругата на брат ми – Елена, на близки техни приятели.

В крайна сметка, със собствените си подписи брат ми и съпругата му правят така, че нашите общи фирми да дължат пари на фирмата на децата им и на техни приятели.

Как така?

Ами така. Децата на брат ми правят нова фирма със сходно име –
“Винарска изба Осмар” ООД, с адрес – дома на брат ми и съпругата му.
Фирмата “Осмар” ООД, която се представлява от мен и брат ми (заедно и
поотделно), се задължава с едноличното решение на моя брат и
съдружник със заем от 67 хил. лв. и срок на падеж следващия ден към
фирмата на децата му.

След 24 часа децата отиват в съда и казват: “Фирмата на братя Вичеви ни дължи пари и не ни ги връща”.

Съдът веднага изпраща писмо до седалището на общите ни фирми в с. Осмар. Писмото се получава от пълномощника – зетя на брат ми, изчаква се законовият двуседмичен срок и на 15-ия ден “заемодателите” отиват в съда и казват: “Никой не ни връща парите”.

След което се снабдяват с изпълнителна заповед от съда. После отиват при частния съдебен изпълнител Асен Тонев (техен приятел) и той веднага запорира избраните имоти!

И така – 8 принудителни изпълнителни дела, за които знаят само няколко участващи в престъпленията лица.

Давам пример със сградата на избата в с. Осмар, за която имаме оценка от независими оценители през 2010 г., че струва 2 млн. и 92 хил. лева по справедливи пазарни цени само като актив. Става дума за 11 хил. кв.м площ за производство на 1 млн. литра вино.

Частният съдебен изпълнител– като приятел, веднага запорира избата и прави опис. Даже не изчаква двуседмичен срок за доброволно погасяване на това задължение и без да уведоми никой друг (освен моя брат), насрочва публичен търг.

По закон трябва да изчака две седмици, но не го прави. На шестия ден търгът е обявен. Месец по-късно на търга се явява, разбира се, само фирмата на децата на брат ми.

Представяте ли си?

Дават тайно наддавателно предложение 94 081,71 лв., колкото частният съдебен изпълнител е решил че струва избата – 21 пъти по-малко от реалната стойност. На цената на един апартамент!

И разбира се, търгът се печели от фирмата на децата на брат ми, тя е заемодател. Дори и една стотинка не е сложила повече! Защото са били сигурни, че никой в България няма да научи по това време за този “публичен” търг!

По този начин са прехвърлени земи и лозя – на техни приятели и близки.

Източват се 3 дружества, в които аз с брат ми или съпругите ни сме съдружници с дялове 50 на 50 – за производството на вино, за земеделска и туристическа дейност. И ето сега, на 14 февруари, Трифон Зарезан, гледам във вестника крадците (трябва да ги нарека точно така), моите роднини, изкарали вино навън пред избата и черпят. С чуждо вино празник правят.

Да се върнем в началото на бизнеса ви. Вашият личен и този на брат
ви заедно с вас. Не сте назначен капиталист, така ли е?

Всичко при мен е правено стъпка по стъпка. Първият частен магазин в Шумен е моят – през 90-а година. Първата стокова борса – през 91-ва година, е моята. Брат ми го включих в бизнеса чак през 94-та година.

Преди това нямаше участие, но съм делял по равно с него всичко
спечелено. Започнал съм и съм работил само със заеми, а по-късно – със
собствени спечелени пари. Никога не съм участвал в никаква приватизация
или кандидатствал за обществени поръчки. Кой ли не е идвал в хотела ни:
президенти, депутати, владици, журналисти, дипломати… На Трифон
Зарезан идваха по 500–600 гости, с музика, танцови състави…

Изглежда това събуди някаква завист у децата на моя брат – уж фифти-фифти, пък по-голямата почит и уважение – към мен. А съм по – малкият от братята.

В живота си съм се занимавал и с политика. Аз съм от основателите на
СДС в България и репресиран преди 1989 г. – на 22-годишна възраст, през
1980 г. като студент в Стопанската академия в Свищов, бях съден и лежах
в затвора за антикомунистическа дейност.

Не е ли странно, че вие винаги сте били водещият в бизнеса, но
юридически правата ви са равни?

Аз смятах това за съвсем нормално, след като сме братя, фирмата да бъде
50 на 50 процента. Тогава и адвокатите така ни посъветваха – да бъде
управлявана заедно и поотделно пак 50 на 50 процента. Но това даде
възможност на моя брат да извърши серия от действия, за които аз не бях
уведомен. И те се оказаха предателства и престъпления. Това е
шокиращото.

Завършил съм финанси и банково дело в Свищов.
Брат ми завърши вечерна гимназия, беше таксиметров шофьор в Шумен.
По-голям от мен с 8 години.

Винаги ми е казвал: “Брат ми, ти управляваш”. Навсякъде стои моят подпис – в банки, търговски вериги, митници, на всички документи… И да се извърши такава грандиозна измама, която си е точно кражба – чрез 8 изпълнителни дела, да се използват пролуките в законите, е ужасно и е невъзможно да бъде извършено без помощ от компетентни лица…

Вие кога разбрахте за случилото се?

Разбрах за престъплението две години след като то е било извършено.
Има една стара арабска поговорка, предизвикваща потрес у мен: “Една
ръка се целува дотогава, докато събереш сили да я отрежеш”. За
съжаление тя е била кредо на моите племенници.

Малките лъвчета, когато пораснаха и се ожениха, пожелаха цялата власт.
Станаха на по 30–35 години и направиха този преврат. Но това не би било
възможно, ако режимът на Борисов и Цветанов не бе създал усещането, че
техните хора могат да заграбват безнаказано бизнес където и когато си
поискат.

Още през октомври 2010 г. – след като виждах, че нещата не отиват на
добре, с жена ми и децата ни отидохме в избата в с. Осмар на разговор с
брат ми и фамилията му. Казахме така: “Явно не можем да работим
заедно. Вие в момента управлявате избата. Да се разделяме и всеки – по
пътя си”. Казаха: “Ние имаме наш план”, и повече не ни допуснаха до
имотите ни.

Въпреки това през ноември 2011 г. отново отидох с предложение да се
разделим справедливо, да им прехвърлим всичко срещу една достойна
компенсация. Влизайки в двора на избата, аз бях шокиран от гледката:
оградите на избата – затворени с едни плоскости, зад които нищо не може
да се види. Като влязох вътре – бях с мой приятел, неслучайно го поканих,
защото имах подозрение, че нещо нередно се върши там, видях, че се
режат за скрап цистерните за вино с вместимост десетки тонове (за по 40
000 литра вино).

После се оказа, че пак децата на брат ми чрез тяхната фирма “Винарска
изба Осмар” са ги купили на търг… Една цистерна от 40 хил. литра само
като метал тежи 4 тона. Ако се продаде по цени за скрап (по 50 ст.), това
са 2000 лева – само като метал. Не говорим за нейната функционална
стойност – за вода, за вино и т.н.

Частният съдебен изпълнител ги оценил
на по 270 лева. Режеш и печелиш. Целият двор – пълен с метали за скрап.

Впрочем още преди това бях пуснал жалба до прокуратурата, че нямам
достъп до фирмата си и до канцелариите. След видяното отново се обърнах
към прокуратурата с втора жалба. А адвокати ме посъветваха да подам
молба за несъстоятелност, за да се спрат всички изпълнителни дела, които
са завели, и съдът да назначи независим синдик.

Какво последва?

През септември 2012 г. се срещнах със синдика – да разбера как се пази и
управлява в момента сградният фонд и кога ще се насрочи публична
продан. Ако се продадат избата, машините и бизнесът, ще може да се
върнат всички текущи задължения и да получа аз моя дял и брат ми
неговия. Синдикът казва: “Каква изба?”. Аз: “Как каква, избата в Осмар –
11 хил. кв.м, 5 хиляди разгъната площ”. Той: “А, няма такава изба. Идете
си проверете”.

Отидох в регистъра на Агенцията по вписванията и какво да видя: не
съществува собственост върху такъв имот. Отписана е и е записана на
друга фирма, на фирмата на децата на брат ми. И още – продадена чрез
частен съдебен изпълнител.

Отидох при частния съдебен изпълнител – да ми дадат копия от документите, да видя. Не ми дадоха копия. Наложи се да ги искам със съдействието на адвокат. Три седмици частният съдебен изпълнител отказва да ми даде копия от документите – първоначално не бяха прошнуровани, не бяха прономеровани. След 21 дена ми дадоха копията – вече въведени в ред, според закона.

От тези документи се вижда цялата последователност на един огромен
грабеж. Прехвърляни са земи и лозя с пазарна стойност около 5–600
хиляди лв. на приятеля им Илия Попов срещу фалшив запис на заповед за
несъществуващ дълг от 30 хил. лв. Другият им приятел – частният съдебен
изпълнител Асен Тонев, е „оценил” 5-годишни нови лозя, в които са
инвестирани по 3–4000 лв. на декар, на по 180 лв. за декар. Синът Калоян
взел имот (бивша детска градина) от 480 кв.м РЗП и 3 дка двор на
стойност около 150 хил. лв. за 2 хил. лв, защото „осъдил” фирмата на
баща си и мен (отново без мое знание), че му дължала тези 2 хил. лв.
Зетят Николай се сдобил с къща, земи и лозя за няколкостотин хиляди
лева, защото не бил получавал заплата (около 2500 лв.) от фирмата на
тъща си. Прехвърляли: нов трактор от 90 000 лв. за 4000 лв., автомобили,
камиони, машини, хиляди литри вино – на безценица.

Така общите загуби за държавата, за кредиторите, за фирмите, за мен и съпругата ми, като физически лица, са за над 4 млн. лв. От тук нататък какво мога да направя? Нищо повече от това да напиша ново писмо до Окръжна
прокуратура в Шумен – чрез Окръжния съд, да проверят как са
прехвърляни имотите и колите. И какво се случи? Нищо! Окръжният съд
го дава на Окръжната прокуратура, Окръжната прокуратура го прехвърля
на Районна прокуратура – Шумен, тя пък го дава на МВР-Шумен. След
няколко месеца МВР-Шумен ми пише: „Няма данни за престъпление”. И
гледам – шефът на ОУ на МВР-Шумен днес станал депутат от ГЕРБ !

Споменахте за влиятелни приятели на племенниците ви…

Сигналите ми стоят в Главна прокуратура, много са. Доказателственият
материал е над 600 страници. Надявам се, че въпросът се проучва. Имам
абсолютно обосновани предположения, че това е организирана престъпна
група от няколко души, в която са частният съдебен изпълнител Асен
Тонев, брат ми Вичко Вичев и жена му Елена Вичева, децата им и техните
близки и приятели.

А що се отнася до г-жа Ася Петрова, нека главният прокурор и ВСС (защото се обърнах и към него) решат дали да приемат искането ми да бъдат временно преустановени прокурорските правомощия на г-жа Ася Петрова.

Нека да преценят има ли тя служебни нарушения и
какъв е нейният морал. Когато се извършва големият грабеж, Ася Петрова
е окръжен прокурор на Шумен и повече от 10 години най-близка
приятелка, заедно със съпруга си д-р Валентин Петров, на децата на моя
брат. В нашия хотел, в ресторанта ни, е идвала десетки пъти. Явно на
чисто приятелски начала е слагала чадър, защото няма движение по моите
сигнали. През есента на 2011 г. отказа поискана среща с мен.

Нека ви дам само един пример. Фирмата ни имаше служебни автомобили –
един от тях беше лимузина „Мерцедес Е 270“, ползваше го брат ми. Един
ден през лятото на 2013 г. виждам, че в него се вози Ася Петрова. Отидох
в Пътна полиция – Шумен и ми дадоха документ, че тази кола моят брат
(пак без да знам) я е прехвърлил на своята снаха (жената на племенника ми
Калоян, с която нямат сключен граждански брак, но имат две деца) за 3000
лв. Тя, Зорница Зафирова, от своя страна я прехвърля на фирмата на
съпруга на Ася Петрова „Августа Агро” ЕООД – Каспичан.

От търговския регистър се вижда, че по това време съпругът на прокурорката Валентин Петров Тодоров има неразпределена печалба от над 1 милион лева! Е, дотам ли я докараха – да си „купуват” кола „втора” ръка? Има поговорка
„На харизан кон зъбите не се гледат”! За мен това не е покупко-продажба,
а подарък за приятелски услуги!

Има ли според вас участие и на Шуменския съд в тази завера, или те
просто са действали според получените от тях документи?

Действат по документи. Но нищо не пречеше на съда и особено на
Великопреславския съд, да прецени дали тези записи на заповеди са
автентични. А те на базата на молба и с тези записи на заповеди пускат
уведомление, изпращат го обратно в офиса на фирмата и казват: „Платете
задължението или възразете”. Ако някой, примерно моят брат, беше
възразил и казал: „Не сме съгласни”, би трябвало да започне дело – с
доказателствен материал, с експертиза, но така не се връзва схемата.
Замисълът е друг! Никой да не разбере! И за това в т.нар. публични
търгове участва само по един роднина или приятел! Никой друг не знае и
не участва! Даже с един почерк са писали в различни търгове за различни
лица наддавателни предложения, които са до стотинка равни на „оценката”
от частния съдебен изпълнител Асен Тонев.

Кога се видяхте с брат ви за последен път и какво си казахте?

В края на 2011-а се видяхме за последен път. Преди това водих разговор,
обясних му, че не трябва да се допуска принудителна продажба на хотела
ни в гр. Шумен! Банката имаше предложение за нов кредит! Той отказа
съдействие! Не можех да разбера защо. А то било, защото през това време
те са си прехвърляли всички активи от другите ни фирми! Представяте ли
си! Бизнес и активи, създавани за повече от 20 години, на стойност около 8
милиона! Общите ни задължения бяха около 800 000 лв. – само 10%! Една
част бяха загубени, като хотела в Шумен, който вместо за 3 млн. лв.беше
продаден за 700 хил. лв., за да се изчисти кредитът, а другата част – над 4
млн. лв., моят брат и децата му откраднаха. И сега – или държавата чрез
правоохранителните си органи ще се намеси и ще възстанови
справедливостта, или трябва аз да реша по някакъв друг начин този
проблем .

Още имам надежда, че живеем в правова държава. Сезирана е
Главна прокуратура, сезиран е ВСС, сезиран е министърът на
правосъдието. Питам се – какво трябва да направи човек, за да му се
обърне внимание? Да се самозапали ли? Какво да направя още, за да се
решат нещата? Колко време още мога психически и финансово да
издържа? Знаете ли какви мисли минават през главата на отчаян човек?

Ще кажа само нещо за морала. Миналата година баща ни беше, като
стария Герак, тежко болен. Аз го гледах, грижехме се за него заедно със
съпругата ми в Шумен. Година и половина брат ми не се обади да го
попита: „Татко, как си?”. Защото баща ни си позволил да го попита: „Ти
защо ограби брат си и децата му и открадна и моята земя, която вкарах
във фирмата ви? Как да живея с 290 лева пенсия?”

И в деня, когато почина, на 11 август миналата година, не дойде нито един
човек от тяхното семейство да се поклони и да запали една свещичка. Аз
използвах последните пари, които татко беше скътал– 1000 лева за
погребението си. Нямахме пари за нищо повече…

Бяхте ли близки с брат си, преди да се скарате?

Бяхме много близки. През 2006 г. брат ми беше много тежко болен.
Наложи се да му се направи сложна сърдечна операция – за присаждане на
клапа. Благодарение на това, че имах обществена дейност, обществени
ангажименти и много познанства (и до ден днешен, слава Богу, някои от
приятелите ми останаха до мен и ме подкрепят), аз отидох за помощ при
приятел. Веднага приеха брат ми във водеща клиника в София. Операцията
бе извършена лично от един от най-добрите професори в страната. Бил съм
при брат си през всичките 40 дена на възстановяването му в София и после
– в Банкя. Той казваше, че аз съм му спасил живота. След това, през
зимата на 2010 г., беше пак в много тежко здравословно състояние.

За четири часа от Шумен го закарах в Трета градска болница в София, където му направиха спешна операция, пак с помощта на моите приятели Сега на
снимките го виждам, че е жив и здрав. Когато преди година и половина
баща ни му казал: „Брат ти ти спаси живота, защо направи това”, Вичко
отвърнал: „Когато Димитрин беше малък и беше го хванал ток, аз
издърпах кабела от ръцете му и тогава му спасих живота – тъй че сме
квит”.

Бях като гръмнат! Няма квит в това нещо! В спасяването няма квит. Това
мога да кажа за брат ми. Много близки бяхме. Всичко съм направил за
него, за децата му, за образованието им. Да не звучи като самохвалство –
в града знаят.

Доколкото разбирам, баща ви е знаел за направеното от брат ви.
Опита ли се да оправи нещата?

Да, той знаеше и една седмица преди да си отиде, ми каза: „Моля ви,
направете опит да се разберете, макар че нямам надежда. Срещнете се и
ако не се оправите, тогава действай както смяташ за добре”. Съпругата ми
отиде на разговор с дъщерята на моя брат. Казала й: „Всичко знаем.
Имаме всички документи. Редно е да има справедливост”. На което
племенничката ми отговаря: „Ами съдете ни. Всичко си е наше. Правете
каквото искате”. Съпругата ми казала: „Жаклина, ние няма да ви съдим.
Държавата ще ви съди. И няма да има връщане назад”. От тук насетне
всичко е в ръцете на прокуратурата и съда.

Надявам се най-сетне в следващите дни и седмици да започне разследване.
Аз не искам да бъде в Шуменската прокуратура, не искам да бъде в
Шуменския съд – защото са твърде обвързани – прокурори, полицаи, ЧСИ,
нотариуси, съдии. Много имена са замесени вътре (и на бизнесмени, и на
политици) в този кръг, който аз наричам „престъпна група”.

Въпросът е много важен, защото аз наистина имам обосновани съмнения за този кръг на хора от Шумен, гравитиращи около бившия министър на
вътрешните работи, че са спуснали политически и магистратски чадър
върху престъпниците. И че са се облагодетелствали за това. Това означава
само едно – корупция.

Аз търпеливо чакам и ако в най-скоро време не започне отговорно разследване от съответните национални държавни
органи, аз няма да кажа като в песента на Слави Трифонов: „Няма такава
държава”. Аз ще крещя: „Има такава държава. Тя не е правова държава. И
се нарича България”. И от тук нататък ще решавам и действам така, както
ми повеляват съвестта и разумът.

Вие имате деца, нали?

Имам две деца. Синът ми е на 26 години, дъщеря ми е на 20. Наложи се
синът ми да прекъсне следването си – в частен университет беше, а аз
нямам пари за таксите. Дъщеря ми сега учи психология в НБУ – заемам
пари от приятели, за да й плащам таксите. Опитваме се нещо да работим,
децата също работят на граждански договори.

Какво казват децата?

Те казват, че никога няма да простят. Че чакат намесата на държавата и
главния прокурор. Изключително силни са. Даже си казвам: „Благодаря
ти, Господи, че за пореден път ми даде изпитание в живота, когато децата
ми са на по 20 и 26 години. За да разберат, че славата и богатството са
временни. За да могат да видят кои са истинските им приятели”. Защото,
преди да се случат тези неща, те също имаха много приятели. Търсеха ги,
защото бяха децата на Димитрин Вичев, управител и съсобственик на 4
фирми, хотели, изби, лозя, магазини. Сега, когато нямат парички – защото
сме имали моменти като миналата година, когато събирахме жълтите
стотинки, за да си купим 1 хляб, нещата се измениха. Децата ми видяха
какво значи празен хладилник, спрени телефони, газ, телевизия… И как
някои от „приятелите” вече не ги търсят.

Аз съм бил в бизнеса 24 години – от 89-а. През 87-а бях главен
счетоводител и си докарвах допълнително пари като таксиметров шофьор,
бях от първите по Указ 56. Преди това допълнително съм си печелел пари
по различни законни в онова време начини. С какво ли не съм се
занимавал. Така натрупах и опит.Това съм наследил и запомнил от баща
си, царство му небесно: че основната роля на мъжа е да дава сигурност на
семейството си. А това става, разбира се, чрез доходи и чрез личен
пример.

Не останах с впечатлението, че сте озлобен човек.

Само човек, който е минал през страданието, може да прости в сърцетоси.
Аз продължавам да мисля върху това – как тези, които са били близки до
предишната тоталитарна власт, имат такъв примитивен антикомунизъм,
такова отричане и как носят в душата си такава омраза? Явно ги гложди
нечиста съвест.

Дори към децата на моя брат не тая омраза, не тая озлобление. Аз не искам
възмездие. Искам справедливост. Истината, заради справедливостта
въобще. Защото, ако този случай бъде заметен, това дава сигнал за
всички, че може така. Не може така, по дяволите! Пита ме някой: „Г-н
Вичев, вие наистина ли се надявате да ви се върнат избата, лозята, земята,
всичко, което е ограбено?”. Не мога да кажа вече на какво се надявам.
Надявам се всеки да получи своето.

Както пише в Библията, всеки според делата му ще бъде съден. Аз мога да
съдя за морала на хората. За техните криминални дейности –прокуратурата
и съдът.

За да бъда сигурен, че ще има обективност и че няма да се повлияе на
обвинението и съда, настоявам за временно отстраняване от длъжност на
заместник главния прокурор Ася Петрова. Защото все още нямам
информация какво се прави по сигналите ни! Знам само, че участниците в
престъпната група са предупредени и замитат следи! Нека кажа и още
нещо.

Слушах много внимателно миналата година записа на Кокинов,
Бойко Борисов и Мирослав Найденов в Банкя. Там тихо се чува как
Кокинов казва на Бойко Борисов: „Нали вие си я сложихте Ася Петрова?”.
Ето сега и Пеевски каза: „Цветанов е искал Ася Петрова. Не знам кой
назначи Пеевски, ама питам: кой назначи Ася Петрова?

Аз вярвам, че законът е по-силен от всяка личност! Законът е в основата
на държавата и само той дава свобода! Все още се надявам, защото все
още дишам! И ще продължа да се боря докрай!

Съвместна публикация на вестник “Галерия” и glasove.com

„По делото „Килърите” основна роля има прокурор Ася Петрова, приятелка на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Към нея на по-късен етап бе пришита и варненската прокурорка Стефка Якимова. Не съм юрист, но считам, че делото трябваше да бъде върнато за ново доразследване, за да излезе по него цялата истина.“ Това казва в специално интервю за ГЛАСОВЕ журналистката Веселина Томова, собственик и главен редактор на сайта АФЕРА. „Пътят е арести и за прокурори, съдии и полицаи. Другото е не съдебна система, а бакалия“, допълва тя.

- Г-жо Томова, вие следите отблизо делото „Килърите“ от самото му начало. Днес Варненският апелативен съд постанови доживотни присъди за Петър Стоянов-Сумиста, Васил Костов и Георги Вълев. Присъдата на Янко Попов беше намалена от 17 на 15 години, а тази на Райчо Стойнев от 15 на 7 години лишаване от свобода. Петър Атмаджов ще лежи в затвора 4 години. Петър Стоянов беше признат за невинен по обвинението за организиране на убийството на бизнесмена Борислав Георгиев. Как ще коментирате този финал на продължилото толкова години мегадело?

- Първо, това не е финал на делото. Предстои висшата инстанция на Върховен касационен съд. Второ, прогнозата на АФЕРА още на старта на процеса на втора инстанция в морската столица бе, че присъдите на „килърите” ще бъдат потвърдени. Обикновено в такива случаи се казва дежурното – присъдите на съда не се коментират, но ние затова сме журналисти, за да коментираме.

Аз, както и вие от ГЛАСОВЕ, следим любимото дело на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов от самото му начало. Истински се надявам и съдиите да са чели така внимателно делото, както са го правили журналистите, защото много често е проблем дали съдиите на по-горни инстанции четат в дълбочина цялото дело. Прогнозата ми за потвърждаване на присъдите изхождаше и от това, че по незнаен „случаен” принцип делото „Килърите” бе изтеглено да се води в Шумен и това се случи по времето, в което бившият вътрешен министър Цветан Цветанов държеше на каишка съдебната система, която не смееше да мръдне.

Помните, че след като столични съдии пуснаха първоначално „килърите” поради липса на доказателства, те бяха низвергнати публично и анатемосани именно от Цветан Цветанов и цялата медийна машина, подчинена на ГЕРБ. Така делото бе „изведено” в Шумен, като още тогава се знаеше, че втората инстанция – апелацията – ще бъде във Варна. За съжаление дали е имало зависимости, дали е имало натиск, как са стигнали до „вътрешното си убеждение” съдиите, ние няма как да знаем. За още по-голямо съжаление в България спецслужбите, ДАНС и МВР до този момент не са реализирали нито една акция срещу съдия или висш прокурор.

Аз продължавам да смятам, че по това дело има изключителни закононарушения, че то е едно от онези „мега”дела, които са скалъпвани заради користен политически, бизнес, пък и личен интерес. Не съм юрист, но считам, че делото трябваше да бъде върнато за ново доразследване, за да излезе по него цялата истина. Тези дни с истински потрес попаднах на едно заключение на бившия главен прокурор по едно друго „знаково” дело, отново съшито и скалъпено единствено върху поръчкови показания на зависими лица.

Това заключение той прави, след като се запознава с огромна секретна разработка на ДАНС, която и чрез СРС-та установява, че делото е манипулирано с участието на прокурори и висши полицаи. И заключението е, цитирам в общ смисъл, че не може да бъде допусната реализация на тази разработка, защото това щяло да се отрази негативно на останалите прокурори и съдии.

- Но това е абсурдно!

- Не само е абсурдно, а е страшно. Значи покриваме зулумите на някои прокурори, ченгета и съдии, защото това щяло да се отрази негативно на всички прокурори и съдии. А уверявам ви, в тази разработка на ДАНС много сериозно са заковани и прокурори, и полицаи, които са вършили безобразия. През това време човешки съдби са разбити, защото някой е решил да направи някого „мишена” и да си лъска политическия пиар.

Аз няма да кажа името на съдия, но ще кажа, че още преди две-три години по едно дело във Варна, за ужас на колежката на същия съдия, която води това дело, протича името му, когато тя прослушва СРС-тата. И там директно става дума за подкуп. Ще ме попитате какво е станало с този съдия. Нищо. Той и днес раздава „знакови” присъди.

- Каква е ролята на прокурор Ася Петрова по това дело? Към нея самата започна проверка от ВКС по сигнал на бившия бизнесмен Димитрин Вичев – за участие в нечиста афера, довела до ограбването му от собствения му брат и неговите деца.

- По делото „Килърите” основна роля има прокурор Ася Петрова, приятелка на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Към нея на по-късен етап бе пришита и варненската прокурорка Стефка Якимова, която пък игра основна роля по варненското „мега”дело. Защо точно тя? В ДАНС има огромна разработка по т.нар. варненско „мега”дело и там черно на бяло лъщят зависимостите на същата тази прокурорка заедно с бившия шеф на ОД на МВР–Варна Димитър Димитров с „вечния” свидетел Светлин Иванов-Близнака.

Разработката е шокираща, но е спряна за реализация по времето на бившия главен прокурор. Прокурор Якимова не само бе „избрана” да „подсили” делото „Килърите” именно с Близнака, но стана и апелативен прокурор. А бившият комисар Димитър Димитров стана пък съдия в… Шумен.

- Днес TV7 показа разказа на Георги Вълев – един от тримата осъдени, който твърди, че е бил „пришит“ към „Килърите“ от, цитирам – „престъпния режим на Борисов“. От позициите ви на наблюдател къде е истината?

- Делото „Килърите” е порочно замислено и изпълнено. То бе превърнато в пропагандно знаме на Цветан Цветанов и управлението на ГЕРБ. Докато ДАНС, МВР и главният прокурор не предприемат брутални мерки за разчистване на зависимите прокурори, висши полицаи и съдии, всички ние сме заплашени от съдебна разправа. Стига някой да те хареса и да те посочи.

- Какъв извод правите като разследващ журналист конкретно от развитието на това дело и изобщо за съдебната ни система? Какво е гнилото в родната Темида?

- Шест години се занимавам с варненското „мега”дело, което постави началото на порочно скалъпените дела, които нататък вървяха като матрица. Казах ви, че имаше изключително сериозна разработка на ДАНС. Работих с агентите на ДАНС, знам какви престъпления могат да извършат зависими, болестно амбициозни прокурори и полицаи, но не това ме ужаси толкова, колкото начинът, по който бяха покрити и смачкани безобразията им. И това се случи със съдействието на бившия главен прокурор. От цялото си сърце искам новият главен прокурор Сотир Цацаров да удари тази клоака като мъж. Дано не си остана смешна наивница в това си желание. Само това е пътят – арести и за прокурори, съдии и полицаи. Другото е не съдебна система, а бакалия

Елена Дюлгерова

http://glasove.com

Публикуваме сърдечно, почти интимно вътрешно-ведомствено интервю на Илияна Беновска от Радио К2 с Бойко Борисов. В него Борисов се радва на Ивайло Калфин и Меглена Кунева и продължава да живее в сферата на пожелателното: „Вече над 300 дена протестиращи обикалят и затварят центъра на София. Хиляди хора протестираха през лятото, десетки хиляди си спомняте дефилираха из София и в други градове. Просто в България за радост хората сме по – разумни и не се стигна до проливане на кръв, така както в Украйна, и жертви.“

АФЕРА запазва правописа на изпратения текст от Радио К2 и го публикува дословно. Съдържанието на въпросите и отговорите не се нуждае от коментар.

Илияна Беновска: Вие слушате „На шестия ден”, седмичното обзорно предаване на „Радио К2”, аз съм Илиана Беновска. И сега се обръщам към следващия събеседник в ефира на „Радио К2”, това е господин Бойко Борисов, лидер ГЕРБ и председател на ПГ на ГЕРБ, министър – председател 2009 – 2013 година, той се намира в Дъблин след приключилия конгрес на ЕНП, добър ден, господин Борисов!

Бойко Борисов: Добър ден!

Илиана Беновска: Господин Борисов, Вие излъчихте през личния си сайт конгреса на ЕНП, защо?

Бойко Борисов: Първо, ако ми позволите, от вашия ефир да поздравя всички жени, да са живи и здрави, да са добри майки, добри съпруги и всички, които носят това славно име – Тошо, Тодор, честита Тодоровица, както е казано в България!

Илиана Беновска: Приемам поздравлението и Ви благодаря, предполагам, че всеки ден може да бъде 8 – ми март, не само един единствен!

Бойко Борисов: Е, такава е приказката, така че да го кажем. А иначе това, което мога да кажа, е, че фейсбук в момента, туитър и мрежата, може би е единствената свободна медия или от малкото свободни медии и аз се възползвам от това и пишем и пускаме това, което правим, който иска да го прочете.

Илиана Беновска: Но, докато Вие бяхте на конгреса на ЕНП, докато правехте знаменателни, исторически снимки на най – силната жена на света, седнала сред вашите заместник – председатели на ГЕРБ и други срещи, за които сега ще поговорим малко, искам да откроя едно събитие в България – снощи Сергей Станишев от екрана на Националната телевизия, Ви призова на евроепейски дебат за бъдещето на България, приемате ли тази покана?

Бойко Борисов: Знаете ли, от 45 – ия конгрес съм спрял да се интересувам какво мислят социалистите и какво мисли Станишев и дори не съм чул за това, така че не бих си раздвоявал времето и вниманието какво говори той по простата причина, че с него да се води дебат е безсмислено, по простата причина, че виждате, европейските социалисти излъчват най – силния си човек – Мартин Шулц, за премиер на Европа, председател на ЕК, те не слагат някой експерт, не слагат някоя зависима кукла на конци за премиер, за да му дърпат конците. Те слагат най – доброто да носи политическата отговорност за ПЕС и затова излъчват Шулц.

Илиана Беновска: За Орешарски ли говорите?

Бойко Борисов: Аз говоря какво направи Станишев в България, за да говори с мен, той нито е премиер, нито е мандатоносител като хората, защото всичко в България, каквото се случва, го прави ДПС и той като какъв ще дебатира, като от него не зависи нищо? В ЕНП избрахме човека, който е преговарял за Маастрихтските критерии, председател на ЕК, 28 – 29 години премиер на Люксембург, председател на Еврозоната, и заставаме зад него всички, защото той е лидер, човек, който може да управлява.

Илиана Беновска: Нека кажем, че говорите за Жан – Клод Юнкер.

Бойко Борисов: Точно така, за Жан – Клод Юнкер, който е изключителен приятел на България, бил е при мен, когато съм бил премиер, в София и виждате, че действително той към България храни изключително топли чувства, така че, ако той стане премиер на Европа, това ще бъде добре. Така че със Станишев да се води дебат, преди това трябва да се зададат въпроси, да се намерят арбитри, които арбитри, ето примерно на въпрос: „ГЕРБ вдигна ли пенсиите”, и този арбитър трябва да извади постановлението на Министерски съвет, последното, преди да си тръгне Станишев, с което е вдигнал пенсиите и трябва да извади, че близо 4 милиарда повече по време на мандата на ГЕРБ сме дали в бюджета за пенсионери, този арбитър трябва да носи тези документи, за да не може Станишев да лъже, че ГЕРБ е замразил пенсиите, иначе той ще лъже и трябва да се караме. Сиреч, за да има дебат с него, трябва да има човек неутрален с документи, който да изважда и да слага на масата. Когато каже: „Ние ще строим някой светъл, комунистически ден „Белене”, трябва да има човек, който да извади договора от 2006 година, да извади какво е говорил по време на предизборната кампания и една година по – късно това, което се е случило, в противен случай да си политиканстваме с него и да си приказваме и да се надвикваме не виждам никакъв смисъл, с него трябва да се говори само с арбитър, за съжаление сега няма кой да играе тази роля. Защото той ще казва: „Това зависи от Орешарски, това зависи от коалиционния ни партньор АТАКА, това зависи от коалиционния ни партньор ДПС”. И просто едно безцелно губене на време.

Илиана Беновска: Така, дадохте отговор на тази покана и ще видим дали дебатът ще продължи отново задочно, но, господин Борисов, как тогава ще поставите важните за България европейски ценности във фокуса на политиката?

Бойко Борисов: Именно затова ние сме избрали за водач на нашата листа за европейски депутати Томислав Дончев, който е експерт, човек с абсолютно ясен профил в център – дясно, бивш кмет, бивш министър по еврофондовете, много добре познат в Европа. Неслучайно видяхте и комисаря Хан, и комисаря Барние, и канцлера Меркел, и Ван Ромпой, и Барозу, всички дойдоха при нас, познават го прекрасно, не само те, и ръководителите на Републиканския и Демократичния институт на САЩ, които бяха на конгреса, всички бяха много впечатлени от качествата, които има Томислав Дончев. Именно затова, за да избягаме от тези политиканствания, не сложих себе си или някой друг за водач, а човек, който познава всяка думичка, всяко изречение в европейските документи, свързани с усвояването на еврофондовете, с директивите, с важните задачи. И аз се радвам, че от няколко партии вече, поне това, което чувам, че биха могли да бъдат водачи, както господин Калфин, както госпожа Кунева, другите не знам кои ще бъдат, това са действително хора, които могат да проведат европейски дебат, работили са дълго време в Европа и с Европа и аз се надявам така да бъде провеждан дебатът.

Илиана Беновска: Но как ще бъде конкурентноспособен Томислав Дончев на Сергей Станишев, съпоставимостта между двамата, чисто формално, по рангове и по постове, не е равностойна?

Бойко Борисов: Защо да не е равностойна?

Илиана Беновска: Защото единият е президент на ПЕС, лидер на партия, а Томислав Дончев досега е бил само министър по евросредствата ни.

Бойко Борисов: Ако, повтарям, Сергей Станишев е водач на листата на БСП…

Илиана Беновска: Със сигурност!

Бойко Борисов: Това означава, че той дезертира от вътрешната политика и иска да избяга, да се скрие в Европа. Защото той дезертира от премиерския пост. Съгласете се, че ако той беше отговорен човек и имаше претенциите да управлява, след като е най – подготвения човек и от БСП и от ДПС и АТАКА, бидейки 4 години премиер на България, би трябвало в тази криза да застане начело и да управлява и да носи цялата политическа отговорност, а не да казва: „Орешарски да вдигне пенсиите, или Орешарски да вземе едикакво си решение”, ама той го е сложил него, аз не мога да схвана сега кой носи отговорност. Така че Томислав Дончев е поставен на тези избори на мястото, където да води дебат и където считам, че той е най – добре подготвен.

Илиана Беновска: Вие заявихте от трибуната на конгреса на ЕНП, че 10 пъти сте побеждавал Станишев и се надявате да го победите и на тези избори, тоест 11 пъти. Това заявление Ви ангажира много, ще успеете ли?

Бойко Борисов: Истински се надявам и ще работим това да се случи.

Илиана Беновска: С какво ще бъдете силен?

Бойко Борисов: С програмата и с постигнатите резултати. С пъти пъти повече усвояване на еврофондонете, най – значимите строежи в инфраструктурата, изключително добре подготвена и с усвояване Програма за селските райони, земеделие, „Конкурентноспособност”, пенсионната ни реформа. Как Станишев ще обясни защо 2014 година са замразили пенсионната реформа, пък от 2015 ще я пуснат. Или как с взимане на заеми непрекъснато ще има икономически растеж, като в следващите години ще трябва да се плащат лихвите. Той тези теми ще ги прехвърли на Орешарски, ще каже, че това са го взели като решение в кабинета. Далеч съм от мисълта, че не бих дебатирал със Станишев, да с удоволствие, просто искаме по темите, които има за дебат, да стоят отговорните хора.

Илиана Беновска: Чакайте малко, казахте преди малко, че няма да дебатирате със Станишев, защото той ще лъже и трябва някой да стои с документите и да вади и да слага на масата.

Бойко Борисов: Точно така!

Илиана Беновска: А сега казвате, че ще дебатирате със Станишев.

Бойко Борисов: Не, казвам, че аз мога да водя дебат с него, но той не е човека, който носи отговорност.

Илиана Беновска: Ерго тогава той не може да Ви бъде партньор в дебата?

Бойко Борисов: Той не може, защото повтарям, управлението на държавата, поне по Конституция, се прави от премиера. А знаем ролята на ДПС в това управление и когато Станишев каже: „Ще вдигаме данъците”, на другия ден излиза господин Цонев и казва: „Това няма да се случи” и няколко минути след това Орешарски изтичва и казва: „Няма да променяме плоския данък”, нали бяхме свидетели на много такива случаи.

Илиана Беновска: Същото се случи и за „Белене” и „Козлодуй”.

Бойко Борисов: Или за „Белене”, той излиза и казва: „Ще строим „Белене”, излиза след няколко минути Местан и казва: „Няма да строим „Белене” и след няколко минути Орешарски потвърждава: „Няма да се строи „Белене””. Аз не съм човек, който ще си губи времето и нервите да убеждава някого в нещо, което предварително е ясно. Трябва да има арбитър, повтарям, трябва да има човек, който на тези 10 въпроса, или 5, или 15 да е извадил фактологията и да каже : „Ето, това е към момента. Усвоени при ГЕРБ толкова пари по еврофондовете, спрени при управлението, когато Станишев е премиер”. Иначе как да споря с него? Да се надвиквам и да казвам: „Не, не е така”, трябва да ги има сложени листата. Вие помните, той ходеше по предаванията и казваше, че са усвоили еди – колко – си еврофондове, а ГЕРБ по – малко. Когато занесох един лист и го подписах, мисля че при Диана Найденова, и казах: „Ето, поканете Станишев да подпише и да остави той неговия лист”, той повече не стъпи там! Разбирате ли, ако се поучим от Германия, дебата между техните социалисти и ЕНП в лицето на госпожа Меркел, видяхте какъв дебат проведоха, там има отговорни политици, те казват: „Да, в това ние бяхме слаби, не го направихме както трябва, но сега би могло да се направи по този начин”. Само трябва да си приказваме, кой ли ще ни слуша!

Илиана Беновска: Разбрах Ви, ако говорим за германския канцлер Ангела Меркел, как ще обясните, че тя наруши протокола на конгреса на ЕНП и слезе от подиума и отиде при нашата делегация на ГЕРБ и седна при вас, какъв знак е това?

Бойко Борисов: Първо, аз не знам Вие как си го представяте протокола, то такъв протокол няма, ЕНП неслучайно се нарича народна, защото хората са пряко свързани с народа.

Илиана Беновска: Представям си, че най – силната жена на света има определени норми на поведение.

Бойко Борисов: Да, и който я познава знае, че тя обича да ходи и да се среща, и не само тя, и другите премиери, премиерът на Ирландия, понеже той също ни е добър приятел, и той дойде, и Джоузеф Дол, и колко още други премиери дойдоха да ни видят.

Илиана Беновска: Да, но знакът от Ангела Меркел е важен.

Бойко Борисов: Това което направи госпожа Меркел е, че понеже тя познава нашите делегати, познава и Цветанов, познава и Фандъкова, познава и Митко Николов, особено кметовете на Бургас и на Варна най – много я впечатлиха, защото тя е обикаляла из България. Беше много мило и аз, дето се вика, бях излишен в тази снимка и в тази група, така че имах друга роля в този момент. Така че не можем да говорим за такива протоколи и такава помпозност, за която се говори.

Илиана Беновска: Като се упражнихте като фотограф, по законите на Народната партия, както казахте, това ли Ви е първата историческа снимка, която направихте като ексминистър – председател и лидер на най – голямата опозиционна партия?

Бойко Борисов: Не, първата ми беше на АМ „Тракия” малко преди да бъде пусната, когато асфалтираха по 8 – 9 валяка, така като ескадрила изтребители вървяха едновременно и асфалтираха, това ми беше първата.

Илиана Беновска: Един психоаналитик ако ви слуша ще каже, че Борисов е обърнат много повече към проблемите на България и решаването им, отколкото към личната суета, като изтъкнахте противовеса между тези две снимки. Давате ли си сметка какво казахте в момента?

Бойко Борисов: Суета не, никога не съм бил суетен!

Илиана Беновска: Не, точно обратното, казах, че Вие току – що отрекохте политическата суета и казахте: ”Аз съм този, който работи”.

Бойко Борисов: Винаги съм бил такъв и неслучайно по времето, когато съм бил кмет и премиер, в София са се случили неща, за които са мечтали софиянци – да имат метро, да имат асфалтирани булеварди, паркове, градини, естакади, нови тролеи, нови трамваи, нови мотриси, българите мечтаеха да имат от София до морето магистрала, да имат магистрала до Солун, мечтаеха да имат втори мост над Дунав и всичко това се случи. Ако ГЕРБ имаха втори мандат, вече АМ „Марица” щеше да е завършена и да се прави последния лот на АМ „Струма”. Щеше да се прави северната дъга и пътя до Белград.

Илиана Беновска: Но господин Борисов, връщам Ви към предстоящата дата 25 – ти май, 80 дни остават до евроизборите, хората освен инфраструктура, строитество и еврофондове очакват, например младите, преодоляване на младежката безработица и младежката безпътица, тя вече надминава 30%, какво ще предложите вие в тази посока?

Бойко Борисов: Именно, когато има големи инфраструктурни проекти, многомилиардни, те поемат много работна ръка. Никога няма да забравя едно момче, което беше на 27 – 28 години от Бургас, вече му забравих името, един багер на АМ „Тракия”, точно правеха каналите, отводнителните, спрях там да ги проверявам, и то ми направи демонстрация на предни, на задни гуми, на кофата, просто уникално караше багера и каза: „Аз съм много доволен, аз съм на 28 – 29 години, взимам добри пари, давайте така, строете, защото има работни места”. Така че инфраструктурните проекти отварят работни места. В същото време те дават възможност за инженери, за тези, които са висококвалифицирани, да правят проекти, да участват в европейски програми. А след това тази довеждаща инфраструктура води инвеститори, води бизнес до тях. Още навремето римляните първо са правили пътищата и после градовете около тях. И по други програми има, където може това да се случва. Но за да се премахне безработицата, да се създадат тези работни места, трябва първо политическа стабилност, трябват отговорни политически сили, трябва по важните национални въпроси да не мърда държавата, да върви напред. Ето Украйна ни е типичен пример, една много близка до нас държава може буквално да стигне до разделение, до военен конфликт, до жертви.

Илиана Беновска: Като говорим за Украйна имам най – малко два въпроса, единият е свързан с предишната тема за Сергей Станешев и Орешарски. Орешарски изведнъж се еманципира и каза, цитиам го дословно, че той е разпоредил на външния министър Кристиан Вигенин да отиде и да се срещне с новоизбаното на площада правителство на Украйна. Какъв е вашия коментар?

Бойко Борисов: От какво се е еманципирал, това е повече от нормално, един премиер да изпрати външния си министър там, където е проблемът, да дойде да му доложи какви са реалностите. Аз имах възможност да разговарям и с госпожа Тимошенко, която също много е притеснена за състоянието, което има в момента украинското общество, и вечерта на срещата на върха на ЕНП, в нея участваше и Кличко и така се случи, че с него седяхме един до друг.

Илиана Беновска: Какво си казахте с лидера на партия УДАР Кличко?

Бойко Борисов: Първо той направи едно изключително добро впечатление с изказванията си и с поведението си пред лидерите на ЕНП. Знаете че там са и Ван Ромпой и Барозу, Ангела Меркел, Доналд Туск.

Илиана Беновска: И бъдещият председател може би на ЕК – Юнкер.

Бойко Борисов: Жан – Клод Юнкер, да. Той беше много разтревожен и даже на другия ден си отиде, защото той не счита, че кризата и проблемите на Украйна, въпреки че ЕК взе решение и за газово подпомагане от 2 милиарда евро, и за 11 милиарда евро, които в бъдеще чрез ЕИБ да се дадат на Украйна, че проблемите там ще бъдат решени. И между другото, имах възможност да го питам, ще приемат ли среща с Кубрат Пулев и брат му, защото знаете, че ние всички сме фенове на нашия Кубрат, и той така се засмя, надявам се, че ще имаме възможност при една такава среща във времето да продължим контактите си с тях и в тази сфера.

Илиана Беновска: Но все пак за Украйна не трябваше ли да има решение на Народното събрание, ние не сме република на изпълнителната власт, а и меко казано, аз пак ще повторя не само мое впечатление, странно изведнъж министър – председателят Орешарски се разпореди, когато не се разпорежда за други неща.

Бойко Борисов: Той правилно се е разпоредил, но нищо не пречи да влезе в Народното събрание и да иска резолюция и съответно да запознаят парламента с това, което имат като информация. Не считам, че това е бедата, която нанася Орешарски. Бедата, която за в бъдеще нанася Орешарски, са безпардонните кредити, които взимат при този нисък икономически растеж, огромните лихви, които впоследствие държавата трябва да плаща и разбира се заеми, които трябва да се връщат. Лесно е сега да се каже: „Давам за пенсионерите, давам за социално слабите”, но трябва да кажеш, че тези пари впоследствие ще бъдат върнати от работещиет хора в България като няма да им се увеличават заплатите примерно. Хубаво е да се изкаже цялото изречение, когато се говори на тази тема. Никой не е против да се дават пари на социално слабите, но в същото време, и това е може би основната ни разлика, ние искаме тези, които работят, да работят и повече и да виждат благата на труда си и в по – добра инфраструктура, по – добри условия за живот.

Илиана Беновска: Така е, и ако толкова много взехте да харесвате Орешарски как се разпорежда, аз веднага…

Бойко Борисов: Не, просто казвам, че в този случай не считам, че той е направил нещо, което е лошо. Пратил е външния си министър, това са хората, които трябва да ходят на терен, сега може да дойде в парламента и да каже каквото трябва. Разбира се аз съм изключително притеснен от това, което става с европейските програми, фонд „Земеделие“, понеже казахте, че го харесвам, ами това, което се случва в НЕК в моемнта?

Илиана Беновска: НЕК се декапитализира.

Бойко Борисов: Това означава, че българският народ ще плати и тези лихви и тези загуби, които се натрупват там, затова смятам, че е пагубно това управление.

Илиана Беновска: Но искам да Ви кажа една друга случка, която беше миналата събота на конгреса на ПЕС, много министър – председатели на правителства, които са доминирани от социалистите, приветстваха конгреса, в това число и нашият министър – председател Орешарски. Той заяви от трибуната, цитирам го дословно, защото аз бях там: „Мартин Шулц е нашия кандидат за председател на ЕК”. На мой въпрос: „Вие какъв се явявате, господин Орешарски, в БСП, член ли сте на БСП и защо Мартин Шулц е вашия кандидат, нашия кандидат на държавата?”, той каза: ”Той е нашия кандидат на БСП”. Къде тук е експертното присъствие, къде е тук правото той да обвързва държавата с един кандидат, пък бил той и от световен, неоспорим ранг, като Мартин Шулц?

Бойко Борисов: Вижте, Вие зададохте един риторичен въпрос, и затова в началото, когато говорихме за дебат, Ви казах, че всъщност аз няма да знам с кого приказвам. Орешарски веднъж се представя за експерт, след това от БСП, ако отиде с Местан при либералите ще каже, че е либерал, така че толкова е размита отговорнотта и кой какъв е там, че трудно мога да коментирам подобно нещо. Единственото хубаво е, че Мартин Шулц е действително един много сериозен европейски политик.

Илиана Беновска: Да, подчертах го, но все пак, можем ли да се обвързваме?

Бойко Борисов: И той не се крие зад някакъв експерт, а казва: „Да, ако ПЕС спечели изборите, аз ще бъде премиер на Европа и ще нося политическата отговорност за това”. Мартин Шулц е и наш приятел, Мартин Шулц е действително отговорен човек и аз мисля, че Европа печели, когато има такива съперници за председател на ЕК, като Мартин Шулц и Жан – Клод Юнкер. Ето това е действително борба на професианали, борба на специалисти, борба на политически ангажирани хора, това е добре за Европа. А инанче да коментирам Орешарски, разбирате ли, вече ми е неудобно, не може експерт да замрази пенсионната реформа и той показва с това, което е казал в Рим, че всъщност не е експерт, а изпълнява някаква безумна програма, с която спира реформи, за да започне през 2015 година. Трудно може човек да приеме, че това са думи на експерт.

Илиана Беновска: Няколко блица – взривихте България като казахте, че ситуацията в България е много подобна на тази в Украйна.

Бойко Борисов: Защо да съм я взривил, вече над 300 дена протестиращи обикалят и затварят центъра на София. Хиляди хора протестираха през лятото, десетки хиляди си спомняте дефилираха из София и в други градове. Просто в България за радост хората сме по – разумни и не се стигна до проливане на кръв, така както в Украйна, и жертви. Виждам в същото време, че ще размразяват Бургас – Александруполис, който е опасен за околната среда, отново се заговори за „Белене”, макар че тук знам, че лъжат, няма да направят нищо, най – много да загубят делото в Париж и да се опитат да го прехвърят като вина на нас, говорят за „Южен поток”, който всъщност ЕК го иззе от България, но те всъщност са дали 200 милиона да си ги харчат. И аз говорейки с комисарите Йотингер и Барние, те също не знаят какво се случва в България.

Илиана Беновска: Като говорим за Украйна има една снимка много мила, в която Вие държите ръцете на Юлия Тимошенко, бивш министър – председател и бивш затворник, но получихте доста коментари на тази снимка, обяснете я!

Бойко Борисов: Ние с Юлия Тимошенко се познаваме отдавна, тя е в инвалидна количка, видяхте колко се зарадва, и не само аз, всички европейски лидери отидоха и седнаха до нея, за да я поздравят.

Илиана Беновска: Тоест това е едно уважение към една хубава, изстрадала жена?

Бойко Борисов: Вижте, не бих искал да коментирам външния контекст, който някои се опитват да направят, все пак жената е в инвалидна количка, нека да бъдем малко хора, когато се правят такива коментари, нека да бъдем човеци! Има неща, които вече излизат извън нормалното човешко мислене!

Илиана Беновска: Сезирахте Вивиан Рединг, вицепрезидент на ЕК и комисар по правосъдието, за Закона за Сметната палата, защо стигнахте дотам?

Бойко Борисов: Защото това е скандал, това вече е скандал, който Европа много внимателно наблюдава. Аз мислех, че ги запознавам с този проблем, който в България се развива, но се оказа, че те много много преди мен знаят и са информирани и са разтревожени.

Илиана Беновска: Да, и искам да Ви кажа, ако не знаете, че председателят на Комисията по бюджетен контрол в ЕП Михаел Тойрер пита ЕК за този законопроект за Семтната палата и се обръща към Барозу.

Бойко Борисов: Точно така! Всички до един са запознати с това, което вече минава и границите на представите им за България.

Илиана Беновска: Не го ли правите, господин Борисов, това сезиране публично чак на такова равнище – госпожа Рединг, за да прикрието онзи, както казват БСП и ДПС, който е прикривал Цветанов за одитния доклад на МВР и вас, с одитния доклад за „Авиоотряд28”?

Бойко Борисов: Вижте, аз с тези клеветници не искам да споря и да се впускам в обяснения, които са повече от видни. Всички видяха, че при „Авиоотряд 28” няма никакви нарушения. По този отряд водя сигурно 5 – 6 дела и когато се произнесе съдът, тогава ще коментираме.

Илиана Беновска: Валери Димитров беше преди вас тук и каза, че наистина няма никакви нарушения по „Авиоотряд 28”, всичко е по закон. Каза, че в понеделник ще излязат с официална позиция по одитния доклад на МВР, която ще бъде с аргументи.

Бойко Борисов: Той излезе и с официално решение за Министерски съвет за периода, когато аз съм бил премиер, и за периода на Орешарски, и там няма никакви нарушеня. Но понеже на едното място сме заедно с Орешарски, и за двамата е написал хубаво, там не го оспорват изобщо.

Илиана Беновска: Какво ще правите, господин Борисов, с избора на членовете на ЦИК и председател, това трябва да се случи докъм 21 – ви март с цялата процедура, да не я описвам, там е намесен и президентът. Вие давате ли си сметка, че ще се явите на избори с ЦИК, която е доминирана от БСП и ДПС?

Бойко Борисов: Вижте, ние винаги сме се явявали на избори с комисии, доминирани от БСП и ДПС. Нека Ви напомня, че аз стартирах в политиката чисто сам, като кмет на София първия път, без партия, без абсолютно никаква поддръжка. Само веднъж ние сме се явявали на избори, когато ГЕРБ е бил на власт, през всичкото останало време сме се явявали на избори, когато тези комисии са били доминирани и сме ги печелили. Така че ще подготвим, днес като се прибера ще подготвим кандидати, ще дадем и ние и искрено се надявам, че хората ще излязат да гласуват, въпреки че 25 – ти май е малко неудобна дата, имам предвид, че са празници, но дано разберат, че това е за един по – добър живот впоследствие и да дадат глас, за който преценят разбира се!

Илиана Беновска: Друг блиц – референдумът, който предложи президентът Плевнелиев, той е обстоятелство, което може да активизира гласоподавателите, но както се очертава вече картината в Народното събрание, вече в комисия взеха решение, че отхвърлят това предложение. Какво правите първо със събирането на подписите?

Бойко Борисов: Вече имаме 502 000, вчера ми докладваха от София, и в понеделник ще ги предадем на инициативния комитет. Честитя на БСП, че изключиха едни от основните си лидери, основните си хора – и Първанов, и Близнашки, хора, направили толкова много за БСП, така че тази партия показа как се отнася с инакомислещите. Или Росица Янакиева, която толкова много харесваха като кметица докато ние бяхме в управление.

Илиана Беновска: Но какво ще направите, ако Народното събрание с процедурни хватки забави, най – малко, обсъждането на предложението за референдум и той не се случи на 25 – ти? А може и да го отхвърли.

Бойко Борисов: Вижте, колкото повече хората разбират, че има процедурни хватки, и една от нашите грешки навремето беше, че и ние на моменти се опитвахме с процедурни хватки да прокарваме някои решения, това е груба грешка! И винаги народът я усеща и след това се отдръпва. Така че това, което правят, ще им изиграе много лоша шега.

Илиана Беновска: Главния инспектор, вашето предложение не се състоя, Съюзът на съдиите да излъчи свой кандидат.

Бойко Борисов: Ами може Съюзът на прокурорите, може да излъчат други НПО – та. Ние сме поели ангажимент и чакаме, този път ние ще подкрепим като партия този, който ще дойде от професионалната гилдия.

Илиана Беновска: Лидерът на „Бъргария без цензура” Николай Бареков Ви отправи 12 въпроса във ваше отсъствие, ще им отговорите ли?

Бойко Борисов: Аз имам 12 дела, мисля че, срещу него, когато минат делата в съда и съдът се произнесе, тогава ще разговарям по негов адрес.

Илиана Беновска: Последно, има дерби ЦСКА – Левски, или както се нарича, кой ще победи?

Бойко Борисов: Не знам, нека да победи по – добрият, за мен винаги е било важно в такива дербита запалянковците да се държат възпитано, да няма ексцесии и на това се надявам. Иначе колкото повече дербита, толкова по – добре за футбола.

Илиана Беновска: И наистина последно, ще има ли предсрочни избори, Вие заявихте, че на ГЕРБ й предстои битка не само в Европа, надявате се на предсрочни парламентарни избори, заявихте го в Дъблин?

Бойко Борисов: Ние сме за предсрочни избори, но за съжаление все по – малко с Реформаторския блок намираме пресечни точки за общи действия, независимо че ни упрекват точно за обратното.

Илиана Беновска: В Дъблин не си ли поговорихте с техните представители, там беше и Надежда Нейнски?

Бойко Борисов: С някои от тях се разминахме по коридорите, поздравихме се, но срещи не са провеждани и не сме коментирали каквото и да било за ситуацията нито в Европа, нито в България. Не сме имали такива срещи, държа да кажа.

Илиана Беновска: Защо, вие ли отбягвате или те ви отбягват?

Бойко Борисов: Не, просто явно нямаше интерес от тяхна страна, а аз не считам за нужно когато някой не желае нещо, човек да прави каквито и да било дейсвия в тази посока. Просто искам да заявя, че нямаме абсолютно никаква съвместна в момента дейност и задкулисие с Реформаторския блок. Те 100% сами взимат своите решения, правят това, което считат за правилно, както и партия ГЕРБ. За съжаление казвам, защото отдавна съм казал, че би трябвало да се проведе една такава среща, казал съм, че бих отишъл в тяхната централа, поне по темите, които са свързани с предсрочните избори да работим заедно. Повтарям, това е на базата на взаимно желание, от тяхна страна в момента го няма.

Илиана Беновска: Тоест 80 дни преди изборите за ЕП ГЕРБ се явява сам, така ли?

Бойко Борисов: Точно така, ние вече нашият водач на листа го обявихме – Томислав Дончев, така че вече работим по нашата предизборна кампания.

Илиана Беновска: Добре, много Ви благодаря за този разговор, господин Борисов, в понеделник чакаме да внесете подписите за референдума, или ще ги връчите на инициативния комитет и те ще ги внесат.

Бойко Борисов: В понеделник ще ги предадем на инициативния комитет, оттам нататък е тяхна задача.

Илиана Беновска: Добре, много Ви благодаря за този разговор, приятно пътуване!

Afera.bg

Колаж: Георги Динев

Нека обаче нещата да бъдат прозрачни. Не може Борисов да излиза лятото и да иска оставката на Пеевски като шеф на ДАНС, а те през цялото време да си говорят двамата заедно, какво се случва, какви са уговорките? Аз тълкувам публични знаци. Тълкувам, че има любов, която е неприкрита между г-н Борисов и г-н Пеевски, нека те двамата да кажат!

Илиана Беновска: Кое има значение за Вас?

Николай Бареков: Значение има вчерашния случай в Лясковец, който показа, че безхаберието на държавата, може да отнеме и човешки животи. Слава Богу, че не бяха убити деца. Според мен и този сценарии е бил възможен. Загина един полицай, това в България не е новина. От ретроспекцията става ясно, непрекъснато през годините на прехода, отново са замесени политици от всички цветове, отново никой не носи отговорност, както каза сутринта Венци Мицов- след дъжд, качулка!

Илиана Беновска: Кои са новините в България, от Ваша гледна точка?

Николай Бареков: Не знам, дали има новини с днешна дата. Г-н Румен Овчаров си позволи да каже пред Люба Кулезич, нещо, което тя не прие много позитивно. Той каза, че ако българския народ гласува за нашата партия на евроизборите, тогава ще има промяна. Аз мога да Ви обясня защо- ние нямаме интерес да пазим статуквото в парламента, да връщаме г-н Борисов във властта, да продължава да стой тази 2-на или 3-на коалиция във властта. Ако българския народ, желае някаква промяна, да гласува за нашата партия като нов политически субект, ако пък прецени, че е излишно мисля, че нещата ще продължат по старо му.

Вие сте журналист със сериозен опит, както и аз, новината може да я поднесе единствено българския народ на евроизборите- нито протести, нито изказвания, нито оставки. Сутринте се включих по телефона и при г-н Кошлуков, направих една сметка- за последната година, година и нещо имаме две подадени оставки. Едната на г-н Борисов, която поиска българския народ и втората на г-н Пеевски, която му я поиска българския народ. Когато народа излезе на улицата или отиде да гласува с бюлетина, само тогава има оставки в българската политика, всичко останало бива заметено под килима.

Илиана Беновска: За 3 минути 3 пъти споменахте името на Бойко Борисов, но не споменахте нито един път името на Местан, Доган, Станишев?

Николай Бареков: Местан го споменах, също Пеевски, Станишев! Това са днешните играчи на политическата сцена!

Илиана Беновска: Все пак защо споменавате по-често Борисов, той не е на власт?

Николай Бареков: Дайте да говорим сериозно!

Илиана Беновска: Говорим много сериозно!

Николай Бареков: Г-н Пеевски и г-н Борисов са на власт може би 5 години. Вие мислите, че ГЕРБ управляваше без ДПС и без г-н Пеевски 4 години ли? Или мислите, че и сега г-н Борисов не крои да прави сделки с ДПС, с г-н Пеевски, с г-н Местан и г-н Доган?

Илиана Беновска: Разграничавам нещата на две, да, Борисов управляваше с Пеевски 3 години и няколко месеца. От къде на къде сега говорите, че той продължава- какво казахте, че прави с Пеевски?

Николай Бареков: Продължава да ги търси и да крой планове, да се върне с помощта на ДПС на власт!

Илиана Беновска: От къде на къде го твърдите това? С какви доказателства?

Николай Бареков: Гледах г-н Борисов, беше при Антон Хекимян. Изключително мило се изказваше за г-н Пеевски, призна си как е имало десетки срещи между тях. Как сядали двамата да обсъждат, къде, какви обществени поръчки трябва да има, защо да се строи детска градина, а не улица или улица, а не стадион.

Илиана Беновска: И?

Николай Бареков: Те си говорят като изключително близки любовници г-жо Беновска!

Илиана Беновска: Вие ще ги изкарате…

Николай Бареков: Г-н Доган е най-големия политик в българската история, това не е Ваше или мое твърдение. Това се отнася и в политиката, нищо в политиката не е казано случайно!

Илиана Беновска: Какво Ви дразни в това, че Борисов общува с Пеевски, а не се дразните от това, че Станишве общува с Местан?

Николай Бареков: Няма нищо дразнещо в това да си общуват политиците, нека обаче, всичко това да става прозрачно пред обществото. Аз съм заявил, че нашата партия няма да управлява с БСП, ДПС и ГЕРБ…

Илиана Беновска: Не си правете предизборната кампания, ще имате възможност…

Николай Бареков: Не е кампанията, това е истината!

Илиана Беновска: Сериозно говоря, извинявайте, че ви прекъсвам! Какъв е Пеевски, че в симбиоза с Борисов, те стават много силни и страшни, а не говорите за това, колко силни и страшни са във властта Станишев и Местан?

Николай Бареков: Г-н Пеевски и г-н Борисов сега са в опозиция, пак във симбиоза, но в опозиция. За последната година и половина това са двамата политици подали си оставката.

Илиана Беновска: Различни са причините и Вие го знаете, които са довели до оставките

Николай Бареков: Г-н Местан и г-н Станишев в момента управляват държавата, управляват я по един не особено легитимен, според мен начин, защото българския народ гласува за експертно правителство, а не за политическа коалиция. Те дови не подписаха коалиционно споразумение- там да пише какви са целите, които Орешарски като министър-председател трябва да изпълнява, до кога ще ги изпълнява. Излиза Местан пред журналистите и казва, ако искате си напишете Закон за медиите…

Илиана Беновска: Станишев беше говорител на тази инициатива, Местан се прибави!

Николай Бареков: Така ли, ми хубаво! Те двамата са политици трябва да имат политическа воля, какво е това медиите да решават. Да не би някой да е гласувал за медиите в България. Вие сте пазарен продукт и за вас политиците решават, да има ли закон, да няма ли и след това носят политическа отговорност.

Илиана Беновска: Връщам Ви отново към въпроса си, кажете ми защо Ви дразни, че Борисов си общува с Пеевски, както казахте сам те са в опозиция в момента? Не знам защо казвате, че и Пеевски е в опозиция.

Николай Бареков: Ами къде е Пеевски, той нито е в парламента, подаде си оставката, какъв да е?

Илиана Беновска: Каква оставка си е подал?

Николай Бареков: Ми като шеф на ДАНС!

Илиана Беновска: Той е народен представител от ДПС?

Николай Бареков: Да, но не ходи в парламента и аз го считам в опозиция!

Илиана Беновска: Така ли считахте и че Доган е в опозиция като не ходеше в парламента? Когато беше в парламента не ходеше никога

Николай Бареков: Много бих искал да разсъждавам за Доган, но аз не съм ходил в Сараите, не го познавам, за разлика от други хора и нямам информация за него.

Илиана Беновска: Не разсъждаваме за Доган, питам по сравнителния белег?

Николай Бареков: То сега да не би в парламента да ходят Станишев и Борисов, толкова редовно на работа?

Илиана Беновска: Разбира се, че ходят, моля Ви се! Аз съм всеки ден в парламента, надейте така!

Николай Бареков: По един час на ден, за по едно кафе!

Илиана Беновска: Няма значение, там са. Питам Ви, защо обявявате, че Пеевски е в опозиция, след като той е народен представител от ДПС?

Николай Бареков: Така съм решил, така съм го обявил!

Илиана Беновска: Криете причините?

Николай Бареков: Нищо не крия, аз нямам информация, аз тълкувам публични знаци. Тълкувам, че има любов, която е неприкрита между г-н Борисов и г-н Пеевски, нека те двамата да кажат!

Илиана Беновска: Тяхна си работа?

Николай Бареков: Ами добре, за мен не е проблем, аз просто констатирам. Нека обаче нещата да бъдат прозрачни. Не може Борисов да излиза лятото и да иска оставката на Пеевски като шеф на ДАНС, а те през цялото време да си говорят двамата заедно, какво се случва, какви са уговорките?

Илиана Беновска: А, да не би да сте се разлюбили Вие с Делян Пеевски, та сега да ревнувате от Борисов?

Николай Бареков: Аз не съм бил влюбен, та да го разлюбя, подкрепял съм по едно време г-н Борисов, вече не го подкрепям.

Илиана Беновска: По едно време подкрепяхте активно г-н Борисов, про-активно беше цялото Ви поведение…

Николай Бареков: Да, да…

Илиана Беновска: Прекомерно, прекомерно, прекомерно през медиите, през телевизията на Делян Пеевски, са не ми казвайте, че е на майка му, на не знам кой си…

Николай Бареков: Глупости, няма и на майка му телевизия…

Илиана Беновска: На кой е тази телевизия- ТВ 7?

Николай Бареков: Аз, когато имах договор си получавах парите от Алегро кепитал!

Илиана Беновска: Кои са тези Алегро кепитал?

Николай Бареков: Ми преследвайте ги!

Илиана Беновска: Не аз знам кои са, питам Ви риторично!

Николай Бареков: Голям международен инвестиционен фонд, работих няколко години, познавам г-н Патрик Мартин…

Илиана Беновска: Кога се появиха те като собственици на ТВ 7?

Николай Бареков: Ами преди мен, аз ги заварих там, не знам кога са се появили. Сигурно са се появили по каналния ред. България, бяла д-ва в ЕС, никой не се появява току така, всеки си прави проучвания, маркетинг…

Илиана Беновска: Дали, дали…

Николай Бареков: Аз имах договор пописан за доста сериозни средства с тях, те наляха сериозни средства в медиите. Вижте, какви лъскави програми се правят в момента по всички национални телевизии. Вие правите Вашето радио с ограничен бюджет, но аз Ви гарантирам, че бюджетите на Нова ТВ, на БТВ, ТВ 7 и БНТ да речем са една втора категория с малко по-малки бюджети- едните надхвърлят 100млн. годишно другите са под 100млн., но това са големи цифри.

Илиана Беновска: Пак се разсейвате…

Николай Бареков: Говоря за пазарна икономка, всеки идва тука и си слага парите, никой не влага пари за да ги губи.

Илиана Беновска: Г-н Бареков, отговорете ми за Пеевски, срещате ли се с Пеевски?

Николай Бареков: Не, нямам тази чест. Не ме е канил. Доколкото знам, той кани журналисти, което аз знам от вас, от журналистите. Например, Сашо Диков ми разказа, че се срещат двамата, сравнително редовно, пият кафе.

Илиана Беновска: Аз не се срещам с него!

Николай Бареков: Ами обадете му се! Имате му телефона– всички, и на Борисов, и на Пеевски, и на Бареков?

Илиана Беновска: Защо ще му се обаждам?

Николай Бареков: На мен ми звъни, примерно г-жа Беновска, вдигам телефона и си говоря, на никой не съм отказал комуникация, предполагам и при тях е така.

Илиана Беновска: Защо трябва да се обаждам на Пеевски, какъв е той?

Николай Бареков: Сигурно имате въпроси към него, нали питахте цяло лято- кой, кой, защо! Ето питайте ги, това са хората, защо трябва ние да отговаряме, аз бях на улицата цяла година и няма информация!

Илиана Беновска: Той вече отговори на въпросите, КС също отговори на въпросите и въобще, замете с опашката целия случай…

Николай Бареков: Ами тогава защо го разсъждаваме?

Илиана Беновска: Аз нямах намерение да говоря за Пеевски изобщо, Вие го въведохте в нашия разговор!

Николай Бареков: Вие питахте за Борисов, защо съм го бил споменал. Споменах не по малко Станишев, Местан и Пеевски, това са главните герои днес. Дори Вие изброихте 100 събития през годината, но не казахте нищо за Бареков и неговата партия, нито споменахте колко дни са минало от Конгреса.

Илиана Беновска: Ще дойде време!

Николай Бареков: Ами ние в момента сме най-голямата извън-парламентарна партия, според всчки социологически проучвания, дори тези, които дават равен резултат с РБ, знаят, че там са 5 партии, ние сме едни.

Илиана Беновска: Не се сърдете г-н Бареков, ще дойде и Вашият час. Но да знаете, че като почнем да споменаваме Вашето име ще стане много лошо, защото споменаването на политиците е свързано с неудобни въпроси, какт Ви е известно.

Николай Бареков: Аз задавах неудобните въпроси…

Илиана Беновска: Не ми отговорихте на неудобния въпрос за Пеевски и Борисов, какво ви дразни в това, че и общували?

Николай Бареков: Препоръчвам да ги търсите и да взимате интервюта от тях! Аз по темата не мога да разсъждавам, няма информация.

Илиана Беновска: Нямам намерение въобще да се занимавам с тях в този смисъл. Добреобаче, тогава какво се случи с вашите обвинения, че Бисер Петното е взимал 10 хиляди, а той при Карбовски, заяви, че е взел пари от Вас. Това активно мероприятие да заметете следите помежду си Бареков и ТВ 7- ето ние нямаме нищо общо вече, тази ТВ е срещу мен?

Николай Бареков: Само да добавя, г-н Петното призна, че се е срещал с Борисов. Борисов няколко пъти излъга, че не е имало такава среща, Петното каза- да видяхме се с Борисов, бях у тях и Бареков ми даде 10 хлд. лв да не протестирам. Това каза той.

Илиана Беновска: Е защо сте му дал тези 10 хлд. лв?

Николай Бареков: Ми защото не съм ги дал…

Илиана Беновска: Ще го съдите ли?

Николай Бареков: След като Борисов цяло лято плащаше да протестират срещу неговия приятел Делян Пеевски…

Илиана Беновска: Вие бяхте ли там, когато Борисов плащаше, видяхте ли го?

Николай Бареков: Аз съм бил вероятно първия, който плаща на някой да не протестира…

Илиана Беновска: Видяхте ли Борисов да плаща?

Николай Бареков: Не съм бил, но имам информация!

Илиана Беновска: Каква информация имате, това е клевета, както може да е клевета, че Вие сте дали пари на петното?

Николай Бареков: Ми хубаво, добре, клевета е. Петното в момента е в Централния софийски затвор, има процес срещу него. Аз имам толкова врагове вече и такива глупости ще се леят по мой адрес, дори психично болен бях изкаран от г-жа Кулезич, тази сутрин. Нямам никакво намерение да водя искове за клевети и да си търся правата по съдебен път. Каквото имам информация, предавам на надлежните органи да разследват.

Илиана Беновска: Защо напоследък започнахте много сериозно да атакувате и ДПС и БСП, каква е причината?

Николай Бареков: Защото не си изпълниха обещанията, защото се провалиха, защото отиваме на евроизбори.

Илиана Беновска: Как разбрахте, че не си изпълниха обещанията?

Николай Бареков: Аз съм при хората, виждам, че българския народ живее все по-зле. След малко ще бъда в Костинброд, утре съм в Пловдив, Карлово, Хисаря и т.н. Народа живее зле и има сериозни проблеми.

В Пазарджик в залата, когато правихме структурата имаше около 500 човека имаше и колеги журналисти. Колежка от Дневник ми зададе въпрос за Пеевски. Стана един човек от залата и каза- стига сте ни занимавали с глупости. Имаме проблеми в здравеопазването, с образованието, липса на работни места.

Илиана Беновска: И аз това Ви питам, защо ни занимавате с темата Пеевски и Борисов? Не съм Ви питала?

Николай Бареков: В България няма държава, няма здравеопазване, няма образование, институции. 50 % са сериозно бедните и около 30 % са на ръба. Тези хора имат съществени проблеми, по по чието решаване никой не работи.

Илиана Беновска: От къде на къде да вярваме, че вие ще ги решите тези проблеми и второ, с какъв човешки и финансов ресурс ще го направите.

Николай Бареков: Вашата колежка беше на срещата ни с КНСБ, аз извадих около 10 топ експерти, европейска класа, млади хора. През последните години не говорих празни приказки, събирах екипи хора, пътувах много из страната. Мисля, че ние сме най-подготвени. КТ Подкрепа и КНСБ казват, Бареков беше първия, който се отзова на нашите покани. Неговите съпартийци бяха най-подготвени по темата. Защото от предишните си срещи, миналата година бяха крайно недоволни.

Илиана Беновска: Извинявайте, но това не са аргументи, Подкрепа и КНСБ се срещат с ГЕРБ, БСП, КРИБ, с когото си искат.

Николай Бареков: Питахте за хората- Рада Коджабашева, завършила в чужбина, знае 6 езика, Георги Балабанов, мениджър-млади и подготвени хора са около мен, които са си взели живота в ръцете.

Илиана Беновска: Защо фаворизираме образованието в чужбина г-н Бареков? Това е неправилно, хората ще искат да видят, че Вие имате уважение към образованието в България и ще го направите по ефективно и качествено.

Николай Бареков: Аз съм бил бивш учител, знам какво е българското образование и какво правят кадрите в него. Те полагат неистови усилия в много лоши условия.

Казах, че хората са завършили в чужбина, не защото исках да го изтъкна като предимство, а защото подчертавам, че са се върнали в България, за разлика от г-н Дянков. Те тук се борят да се осъществят като професионалисти.

Илиана Беновска: Помолих репортера на К2, който беше на вашата ПКФ с КНСБ, да Ви попита- “А той беден, гол, бос, без имоти, за да е полезен дал си бе живота”, цитата от края на поемата Левски/Иван Вазов. Вие като такъв ли се изживявате?

Николай Бареков: Първо Ви благодаря за това сравнение то е далеч от истината, аз не съм новия Левски, не съм нито новия месия. Аз съм човек, който си взе живота в ръцете и поиска да промени ситуацията в д-та, в която живее към по-добро. Другия вариант беше просто да напусна България, имах 2 възможности да го направя през годините, не го направих. Въпроса е абсолютно резонен, защото имаме нужда от нова идея за национална идентичност в рамките на ЕС. Имаме нужда от идеите от нови последователи на Левски в българската политика и се надявам българския народ да ги намери в следващите дни.

Илиана Беновска: Не разбрах? “А той беден, гол, бос, без имоти, за да е полезен дал си бе живота”. Вие говорите в момента срещу всички, демонстрирате, че сте абсолютно самостоятелен, че работите със свои средства и че ще направите България като слънце. Отговорете ми, вярно ли е това?

Николай Бареков: Не съм беден, не съм бос, макар, че се пошегувах, чрез въпроса, който зададохте, чрез Вашата колежка. Нямам намерение да се правя на светец, не съм такъв. Нямам намерение да ви лъжа, колко съм грамотен и как съм най-големия професионалист. Опитвам се да направя нещо добро за хората, за хората около мен, ако успея, успея. Ако не успея, ще съм основния губещ от всичко това, приел съм тези рискове.

Илиана Беновска: Като не сте светец, коя е мръсната тайна, която криете?

Николай Бареков: Нямам мръсни тайни, имам голям проблем, не съм пълен с пороци. Имах си един порок на времето- тютюнопушенето, спрях цигарите преди около 10 години, което смятам за сериозен успех в личен план. Като всеки мъж не съм безразличен към дамите, не пия твърд алкохол от години, нямам някакви пороци, които да притесняват хората. Не съм с обратни наклонности в сексуален план. Това не е порок, ако си го признаеш, но в България всичко може да бъде тълкувано…

Илиана Беновска: Като не сте беден, какви имоти притежавате?

Николай Бареков: Каквото притежавам съм декларирал в Сметната палата. Вчера направих проверка, всички данъци са платени или в процес на плащане. 100% съм изряден към българската хазна, нямам никакви притеснения. Нямам самочувствието да кажа, че съм 100 пъти по-богат от Станишев и Борисов взети на куп. Оказва се, че те имат 19 хлд. лв на кум. Аз не вярвам.

Илиана Беновска: Ще спрете ли да говорите в предизборната си кампания анти Борисов, анти Станишев и който и да било и да говорите само за себе си и собствените си цели, защото така ще ви бъде по-трудно? В момента Вие ги използвате като боксови круши, за да повдигнете авторитета си.

Николай Бареков: Те са вредни, това е безспорно. Ние написахме наша програма, надявам се медиите да обръщате по-често внимания, готов съм да отговарям на въпроси.

Илиана Беновска: Ще спрете ли да говорите в предизборната си кампания анти Борисов, анти Станишев и който и да било?

Николай Бареков: Аз не говоря срещу тях, нито една лоша дума не съм казал!

Илиана Беновска: От днес нататък почвам да Ви ги броя, благодаря за това интервю и успех. Започва броенето г-н Бареков!

Николай Бареков: Бройте, заповядайте, още днес на пресконференция в Костинброд. Благодаря, успех!

Радио К2

Водещ: Дами и господа, тук вече е главният секретар на МВР г-н Лазаров. Добро утро казвам на нашия гост. Разбира се, темата с Лясковец не слиза от медиите, защото е важна. Искам преди да говорим за нея да ви попитам – извлякохте ли поуки? Има ли изводи вече от това, което се случи?
Светлозар Лазаров: Естествено, че първите изводи са направени, но по-важното е тук какво ще покажат проверките. Когато имаме цялостния анализ, тогава бихме могли да си направим съответните изводи.
Водещ: Добре. Какъв анализ правите? На кое?

Светлозар Лазаров: Само ще подчертая, че две неща са грешни от тези, които в момента се правят. Първо без да имаме цялостната проверка, всички факти по целия, конкретния случай, да се сипят обвинения или да се правят изводи – не може, трябва да приключат проверките, да се видят всички действия. Втората грешка, която бихме допуснали, но няма да я направим, то вече се вижда, да кажем „Всичко е наред, ама там нещо се пообърка – нещастен случай“. Не, няма такъв момент. Има смъртен случай, има допуснати грешки. Има допуснати грешки както погледнато в годините назад, още от момента на даване на оръжието на това лице, за да се стигне до конкретната операция с конкретния факт, че имаме смъртен случай и ранени колеги, тях също не ги забравяме. Оттук нататък какво трябва – пълен детайлен анализ на конкретната операция от гледна точка на нейното планиране, нейното провеждане и момента на възникване на престрелката. Доста дълго мислих назад във времето и си спомням, че подобна престрелка в съвсем други условия, при съвсем други обстоятелства, в която участваше отрядът, беше през 1999 година с небезизвестния Ганчо Въчков – Ганеца. Не си спомням оттогава отрядът да е попадал в реални действия. Минаваме към прехода, тоест ние трябва да направим и много детайлна разбивка на тактическите способи на отряда оттук нататък, на оперативната съвместимост на екипите, на оборудването, въоръжението, на… Само искам още нещо да допълня, което е много важно да се знае. Един служител на този отряд се изгражда за 4-5 години, той става един завършен боец.
Водещ: Щях да ви питам това, да. Тези хора не ги взимате просто от редовни полицаи и ги вкарвате в отряда, те минават обучение и тренировки дълги години.
Светлозар Лазаров: Разбира се, за да стане един служител готов боец, да участва в реални бойни действия 4-5 години са необходими за неговото индивидуално развитие. Оттам нататък той попада в конкретен тактически екип, където трябва да автоматизира, грубо казано на езика на отряда, своите действия.
Водещ: Тоест те трябва да се разбират с колегите този тип интуитивно?
Светлозар Лазаров: Разбира се. Да се знае във всяка една ситуация какво се прави и всеки един от този екип да знае как ще реагира колегата му. Този тактически екип трябва да има оперативна съвместимост с другите, с останалите екипи. Цялата група трябва да има оперативна съвместимост на фона на целия отряд. Трябва да има един интегриран модел.
Водещ: Добре. Всички си задават този въпрос – как може, при положение, че това е така, един 53-годишен луд, съжалявам, че така се изразявам, да убие спецполицай? Какво остава… Това са коментарите в мрежата. Какво остава, ако противникът е истински терорист?
Светлозар Лазаров: Пак подчертавам – няма да бързам да говоря. Има няколко основни грешки, които се очертани. Първата е самото изучаване, когато той е сигнализиран от служители на Областната дирекция на МВР на Велико Търново. Няма да ги коментирам, защото ще ги оставя на компетентните органи те да преценят.
Водещ: Да, не може да се прецени тук. Но вярвате ли, разбра се, че са видели, когато ги снимат – и той, и майка му, е забелязал, че го снимат и се е подготвил.
Светлозар Лазаров: Така е.
Водещ: Вие на едно място казвате даже, един от колегите ви казал: „Шефе, там ни чакаха в засада“.
Светлозар Лазаров: Така е, да.
Водещ: Вие смятате ли, че това може да бъде нарочно?
Светлозар Лазаров: Какво смятам аз не е важно, важно е какво ще установят компетентните органи.
Водещ: Не ми се вярва някой да го направи, да пожертва живота на близки хора…
Светлозар Лазаров: Оставям го това на съвестта на тези колеги. Компетентните органи ще установят. Мина времето, когато МВР сипеше от екраните послания, които не почиваха на факти. Аз имам тези факти, че тези колеги са знаели…
Водещ: Добре, кажете ми за тоя отряд. Разбрах, ще направите проверката и ще ви чуем. Какви са нашите барети? Толкова говорим за баретите, признавам, че не съм запознат. Имаме ли въобще традиция някаква? Имаме ли отряд, който, вече сме в НАТО, вече сме в Европа, тренираме ли заедно с тях, не се ли учим на тези неща?
Светлозар Лазаров: В момента ми е трудно да говоря след това, което се случи. Значи, за да се прецени каква е тяхната оперативна бойна подготовка и как се спазва бойният ред, трябва много детайлен анализ да се направи.
Водещ: Вие сте били част от този отряд, знам, проверих биографията ви. Вие сте били там.
Светлозар Лазаров: Вижте, много е деликатна ситуацията, защото тези, които най-много говореха тези дни, също имат отношение към това, което се е случило назад във времето. Аз ви давам един факт – февруари месец, 2001 година, оценка на френската полиция, на тяхната Техническа служба за сътрудничество.
Водещ: Откъде идва, от този бюлетин?
Светлозар Лазаров: Точно така, това са факти.
Водещ: Нека да го погледнем. Ние го имаме този текст.
Светлозар Лазаров: Да, фактите са следните…
Водещ: Той е на френски. Това е бюлетина на Френската специална служба.
Светлозар Лазаров: На Френската полиция и тяхната Международна служба за техническо сътрудничество.
Водещ: Ето какво казват те тогава, нека да го видим. Коментарите са – „Червените барети показаха мотивираност и ефективност над обичайните за българската полиция. Френските експерти, които са работили с тях ни уверяват, че СОБТ може би е един от най-добрите, ако не и най-добрият отряд от този тип в Централна и Източна Европа. И може да се мери дори и с най-добрите специализирани отряди от Западна Европа.“ Това коя година, 2001г.?
Светлозар Лазаров: 2001г., февруари месец. Ето ви, тук има снимки от обучение във френската структура /…/. Това са обучения в НАТОвска база.
Водещ: Това са снимки от вашия личен архив.
Светлозар Лазаров: Не са от моя личен архив, взел съм ги от колеги, които реално са участвали на тези обучения. Аз съм бил сержант към това време, не съм бил офицер, за да ме обучават навън. Мен са ме обучавали тези колеги, които са приели тези знания от съответните инструктори по линия на НАТО и…
Водещ: И за тях французите казват, че са един от най-добрите.
Светлозар Лазаров: Точно така.
Водещ: Добре, къде отидоха тези хора? Къде са тези кадри?
Светлозар Лазаров: Вижте, в годините отрядът беше разместван, прехвърлян в различни структурни звена, сякаш не му се намери мястото. Паралелно с това неговата ефективност беше намалена. Съставът беше намален почти два пъти.
Водещ: Защо?
Светлозар Лазаров: Не мога да говоря и не искам да влизам в тази детайли. Явно когато са го правили предишните ръководства на МВР са имали своите съображения. Тук проблемите са много. Не искам да навлизам в тази посока. Мога да ви кажа какво ще стане оттук нататък. Значи, така или иначе ако аз имам вина, аз ще си подам оставката. Това го казвам, защото съм убеден, че ще ме питате. Нали, тъй като където ме видят ме /…/.
Водещ: Да, аз чух, че вие сте го казали.
Светлозар Лазаров: Няма да правя никакви компромиси с други служби и т.н. Това не е на дневен ред. Приел съм тази работа, ако имат доверие в мен, ще работя. Пак повтарям – ако нямам вина.
Водещ: Само пускаме зрители от Фейсбук. Ето един въпрос, Илиян Димитров – /…/ разузнаване, много лесно прави /…/. Световни примери, колкото искате. Има ли проблеми в разузнаването? В как го наричате, подготовката на /…/?
Светлозар Лазаров: Г-н Кошлуков, стана ясно, че този терен е разузнавам от 2013г. Тогава пак е планирана операцията, те са били на място. Много се задава този въпрос. Вижте, фактите ще покажат каква е реалността. 2012г. се разузнава това жилище, 2014г. се разузнава, ние сега започваме да търсим причините. Причините ще ги открие проверката. Едната страна е осветяването на акцията, другата страна са тактическите действия.
Водещ: Да се върнем на отряда. Това е по-важното и по-общото.
Светлозар Лазаров: Какво трябва да се направи?
Водещ: Двойно е намалена числеността на отряда.
Светлозар Лазаров: Точно така.
Водещ: Защо? Не трябва ли в годините на световен тероризъм да имаме по-голям отряд такъв?
Светлозар Лазаров: Ето, аз ще ви кажа каква е моята визия. Моята визия е,че в момента, в условия на глобални заплахи от международен тероризъм, ние сме страна, в която се случи терористичен акт.
Водещ: /…/
Светлозар Лазаров: Аз няма да повтарям поразиите назад, които се случиха в годините, за да изместя центъра на тежестта.
Водещ: /…/ въпрос във Фейсбук, нека да го покажем и него. Хайде, след малко ще го покажем. Колеги, готови ли сте? Поразиите в годините назад ще се чуят, но да не се оправдаваме винаги с тях.
Светлозар Лазаров: Именно, аз това казвам.
Водещ: Вие този човек познавахте ли го, който почина?
Светлозар Лазаров: Ние сме назначени с една заповед, в една стая сме живели.
Водещ: Двамата?
Светлозар Лазаров: Двамата, разбира се.
Водещ: Тоест той е ваш приятел?
Светлозар Лазаров: Приятел, близък, колега, приятел, да.
Водещ: Добър боец.
Светлозар Лазаров: Семейството му мие от близкия кръг. Разбира се. Изключителен боец, перфектен човек, много добър човек като цяло и той го е показал в последните си секунди. Той е застанал с щита пред колегите си. Но вижте, нека да завършат проверките. Колегата е герой, дължим му огромно уважение за това, което направи. Големи длъжница сме на семейство, на което трябва да се помага.
Водещ: Събирате помощи?
Светлозар Лазаров: Всичко е организирано. Скоро така ще направим и една кампания с оглед наистина помощта на семейството, защото като всеки средностатистически…
Водещ: Вие познавате /…/, вие сте били приятели.
Светлозар Лазаров: Да, да. Като всяко едно средностатистическо семейство, където членовете работят в държавни структури, те имат кредити, имат неща, които наистина трябва да се решат.
Водещ: Да не е това причината да напускат баретите? Предполагам, че в частния сектор, ако французите са прави, това, което казахте в този бюлетин, тези хора ще ги вземат в частна охранителна фирма на секундата с тези качества.
Светлозар Лазаров: Те ги взеха отдавна. Съставът е подмладен. Тези, които бяха обучени в НАТО и в структурите френските /…/, немските /…/, английската САС, тези, които бяха обучение вече не са в отряда. Аз… в момента имаме проблем реално кой ще ги обучи тези колеги, които са на място в момента.
Водещ: Всички тези ги няма вече?
Светлозар Лазаров: С малки изключения. Не тези, които са присъствали, а реално на ученията в НАТО, тях имам предвид, тях ги няма. Тези, които са обучени от българските офицери все още, но макар и малки единици, останаха.
Водещ: Може би трябва да дадете по-добри условия и по-добри заплати, за да запазите такива кадри.
Светлозар Лазаров: Това е глобален проблем на държавата, но оттук нататък как го виждам аз отряда. Значи, анализите са ясни – тук трябва да се направи една интегрирана система за противодействие на тероризъм. От една страна сформираме отдел, който да се занимава с проникване, задържане, обезвреждане на терористи, заложници и т.н, опасни престъпници или лица, които са се барикадирали, както е в конкретния случай. Друго – трябва да направим един отдел от бившата структура СДОТО, който да влезе в отряда от гледна точка обезвреждане на бомби, взривове и т.н.
Водещ: Защо? Обяснете ми. Защо бомбите трябва да са при баретите? Защо сапьорите трябва да са там?
Светлозар Лазаров: Разработваме един модел, който сме го взели изцяло от френските ни партньори. Няма да скрия, че аз есента бях в „Ред“. Това е френският отряд, който на практика имаме снимка от неговата база, там моделът е абсолютно същият. Групите за проникване – едно звено, групите, които обезвреждат бомбите са друго звено, но те са заедно в една интегрирана система.
Водещ: Такава е схемата там?
Светлозар Лазаров: Такава е схемата на работа. Няма да влизам повече в детайли. Имаме дефицит на кучета, имаме дефицит на оборудване, имаме дефицит на много други неща, които трябва да се закупят, за да имаме една ефективна боеспособна структура, която да отговаря на НАТОвските стандарти.
Водещ: Вижте какво казват те, пускаме зрителите от Фейсбук. Мария Атанасова – С психично болни да се занимават психиатри, психолози, а не най-големите барети. /…/ това /…/, знае ли го? Имате ли пък тези кадри?
Светлозар Лазаров: Нека да кажа следното – много коментари се изговориха, може би и зрителите са повлияни от тях, много неща се казаха. Аз на изслушването извадих фактите и там стана ясно, че тази операция е абсолютно законосъобразна. Операцията е проведена първо по досъдебно производство за незаконно притежаване на оръжие.
Водещ: Ние това го знаем. Прокуратурата е там, всичко е там.
Светлозар Лазаров: Прокуратурата е издала постановление за оказване на съдействие.
Водещ: Аз мисля, че въпросът е друг. Имате ли такива специалисти в Института на МВР, които да направят… като американските, по ФБР, психопрофил, да го разберат?
Светлозар Лазаров: Има правен психологически портрет на лицето и през 2012г., и пред 2014г. Аз съм изпратил баретите след 20 дни проучване на адреси, навици и всички факти, обстоятелства, тренировки…
Водещ: Обяснете ни. Тези 20 дни вие тренирате ли в сграда, в къща, имитираща апартамент и тренирате и влизането, и обезвреждането?
Светлозар Лазаров: Имаше спекулации, че не е имало планове за операцията, заповеди и т.н.
Водещ: Не може да няма.
Светлозар Лазаров: Има план, който съм подписал аз, организационен. Има тактически план на командира на отряда. Има моя заповед, има негова заповед. По-важното е друго. Има планове за тренировки за конкретните способи, които да бъдат приложени за щурма на това жилище.
Водещ: Какво означава това – дали да стрелят със снайпер или да влязат с разбиване?
Светлозар Лазаров: Това са техни тактически способи, които аз не искам да влизам, не е и редно. Но те са изработвали два способа за проникване в това жилище и са ги тренирали всички оперативни сектори на СОБТ. Тоест те са се подготвяли. Това не е някакъв, грубо казано, еднократен акт „абе, а идете там“. Не, няма такъв случай.
Водещ: При цялата подготовка има ранени и убит. Очевидно нещо куца тук.
Светлозар Лазаров: Разбира се, че куца. За да се стигне дотук, естествено, че има пропуски. Аз признах – има провал. Провалът от една страна съм го обяснил какъв е с осветяването на акцията. Но ние ще търсим тук какви са и причините в самия отряд. Аз смятам, че там трябва много детайлен анализ да се направи, на база на фактите от проверките да се направят съответните изводи.
Водещ: Вие сте бил барета. Вие трябва да знаете тези работи.
Светлозар Лазаров: Аз съм бил редови служител, бил съм сержант, малко съм работил като офицер и съм напуснал отряда. Тактически командир, заместник командир или началник на оперативен сектор е друго ниво. Това е планиране и провеждане на специални операции. Затова съм много чувствителен по темата, когато хора, които нямат поглед върху тези неща, коментират. Нещата от тактическо ниво в България се знаят и така могат да се коментират, да се изследват от много малко, много ограничен кръг хора.
Водещ: Разбирам ви, всеки стана специалист по провеждане на операции с барети и специални служби в България. За съжаление, когато стане такова нещо, винаги излиза и това. Ако можете да се върнете сега, знам, че историята е алтернатива, каквото било – било, но ако можехте да се върнете, какво бихте променили в операцията?
Светлозар Лазаров: Не искам да коментирам, защото бих променил грешките, ако има такива и когато се запозная с тях, най-вероятно има такива. Но в момента, когато нямам цялостната картина означава да говоря наизуст. Няма да го направя. Аз не съм политик. Няма да говоря наизуст.
Водещ: Обаче политиците говорят,нека да чуем бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, който коментира акцията също.
Цветан Цветанов: Ако операцията е била проведена в онзи период, за който вие визирате и е имало такъв фатален край съм убеден, че както аз като министър на вътрешните работи, така също и главният секретар щяхме да си заминем от МВР. Защото трябва да имаш чест и достойнство,защото подобен случай с подобни жертви не е имало от 1994г. в „Белите брези“. Кажете ми как е възможно главният секретар да излиза вчера и да казва – вина носи един служител, който няколко часа преди реализацията е направил някакво заснемани. Моля ви това е несериозно.
Светлозар Лазаров: Наистина е несериозно това, което чувам. Може да го питате знае ли по време на неговото управление колко служители на МВР са загинали при и по повод изпълнение на служебните си задължения. Спирам да говоря.
Водещ: Вие имате тази статистика?
Светлозар Лазаров: Няма да говоря повече, несериозно е това.
Водещ: Още един Фейсбук, пускаме зрителите. Смята ли, че това, което говори в момента ще върне вярата ни /…/, ще бъдем по-добре защитавани от подобни хора, като стрелеца в Лясковец? Хората искат да вярват на МВР, да са сигурни и спокойни, особено на най-добрите, най-елитните частите, на баретите.
Светлозар Лазаров: МВР имаше два пътя в този случай. Имаме непосредствена опасност и заплаха за живота и здравето на децата от една страна. Ние можеше да се скрием като някои хора и да чакаме, ако стане – стане, пък тогава ще ходим да го оправяме проблема. Не, подходът е друг – има проблем, пристъпва се към неговото решаване. Да, много боли. Цената, която платихме и ще плащаме е много висока. Ще си направим анализите, ще си поучим от грешките. Но аз докато аз съм главен секретар, този подход ще работи – има ли проблем, ще се пристъпва към неговото решение.
Водещ: Добре, проблемът има имена. Вижте какво ви питат от Фейсбук, още един въпрос. Тони Желязков – питайте го как се извърши съкращението при отделни дирекции? Те премахната хора, които работят, самите /…/ не пипнаха никого. Как реформирате МВР? Когато говорим сега и за този случай, и изобщо за реформата, какви са цифрите?
Светлозар Лазаров: Г-н Йовчев има една дългосрочна визия за структурирането на МВР. Когато пое управлението на МВР имаше служители, които бяха заети в основните дейности, около 75% и 25% от тези, които не се занимават с основни дейности.
Водещ: Администрация?
Светлозар Лазаров: Да. Към Нова година бяха 80% основни дейности към 20. Идеята е юни месец съотношението да е 85% към 15. Това е идеята, тя към момента се случва и се реализира. Съкращенията на тези служители, които навършиха годините и тези, които бяха освободени, дадоха възможност да се стъпи на една здрава основа и да се увеличат заплатите на колегите с 10%. Да, може би някой ще каже какво са 10% – ами фактът, че 5 години не са пипани заплатите…
Водещ: Не са увеличавани?
Светлозар Лазаров: Не, нищо не е пипано, само е обещавано. Нали знаете, че аз мога да ви обещая това, което никой не може да ви даде. Така че върви се в тази посока и тук има един друг анонс – тези заплати трябва да изкарат. Тоест казано на груб език, така както е в частния сектор. Контрабанда, пресичане на канали, пресичане на схеми за ДДС, реално влизане на пари в бюджета, за да има възможност данъкоплатеца, когато си плаща данъците тези пари, когато се пренасочат към МВР да има реален ефект от дейността на колегите.
Водещ: Последен въпрос – кога ще завършат тези проверки? Кога може да очакваме от тази конкретна акция вече изводи?
Светлозар Лазаров: Аз се надявам конкретните резултати за самото провеждане да завършат някъде около трети април. Това се надявам да стане. Другото, което трябва да се направи, вече задълбочения анализ за цялостно състояние на отряда, ще трябва малко по-дълго време и едно от нещата, които ще се вземат предвид е също тази акция в Лясковец. Трябва ни един много дългосрочен анализ да се направи за състоянието по контрола на общоопасните средства, какви пропуски се допускат там и т.н. Тези проверки трябва да вървят в няколко посоки.
Водещ: А може ли да се окаже и че оборудването е некачествено? Дали са били с качествени щитове тези момчета, и брони или каквото е там?
Светлозар Лазаров: Много неща се изговориха, но изстрел от 3 метра с автомат, нали знаете какъв е резултатът. Нека не разваляме настроението на обществото рано събота сутрин. Наистина за оборудването също има проблеми, които трябва да се решат. Но въпросът тук не е само да се купува оборудване, въпросът е какво оборудване, защото самото оборудване трябва да е в тясна съвместимост с реалните функции, коти ще изпълнява отрядът. Тъй като той беше грубо казано, лашкан в няколко посоки от полицейска структура за задържане до антитерористична единица. Това е антитерористичен отряд. Там нещата са много по-специфични. Това също е дало отражение на подготовката. Способите, подходите, трябва да отговарят на едно антитерористично поделение от най-съвременния вид по НАТОвсикте стандарти. Съвсем различни са нещата и когато колеги, които нямат опит по линия на антитероризма, по линия на кризи и критични ситуации, се създават предпоставки да се говорят или да се работи /…/.
Водещ: Звучи тъжно. Не може във френския бюлетин 2001г. да кажат, че сме били най-добрите в Централна и Източна Европа и сега да сме така.
Светлозар Лазаров: Тук нещо трябва да се отбележи. Те имат предвид не група за полицейско задържане, проникване и т.н, а антитерористична единица по НАТОвските стандарти. Все пак това е 2001г., а ние вече… идеята НАТО беше /…/.
Водещ: Желая ви успех. Те казват, ето виждам коментара – прецизно подбрани, строго тренирани, перфектно оборудвани командоси от отряда са там, за да отговарят на най-трудни и разнообразни ситуации. Това е вътрешният бюлетин на Френската полиция.
Светлозар Лазаров: Точно така.
Водещ: Желая ви успех. Дано да извлечете поуките, защото живота няма да го върнем, но може да спасим следващите.
Светлозар Лазаров: Нека да си извлечем поуките, но това да бъде направено на база на истина и на един анализ с конкретни факти и обстоятелства и именно тогава, макар и може да ни горчи, може да не ни харесва това, което е истината, да вземем да начертаем правилната стратегия, за да бъдат постигнати конкретни резултати.
Водещ: Желая ви успех. Ще чакаме да… ще ги оповестите тези резултати?
Светлозар Лазаров: Разбира се.

„Факторът Кошлуков”

ТВ7

Заради хора като Борисов и Цветанов ме е срам от дясното. Дясното в България бе унищожено и опустошено от хора като Иван Костов и Борисов, така че в момента центърът е единствената алтернатива на статуквото. А то се олицетворява от една лява и една дясна партия – БСП и ГЕРБ.

Г-н Бареков, сбъднаха ли се очакванията ви за каузата „Чисти ръце”? Вече внесохте законопроекта в парламента, получихте ли достатъчно подкрепа от депутатите?

Законът получи подкрепа още в първия си ден. Искам да благодаря на г-н Михаил Миков, който го е разпределил в правна комисия. Така че официално процедурата вече е стартирана с първите три крачки. Първо – написването на закона от юристи на „България без цензура”, второ – внасянето му от независимите депутати, които ни подкрепят – Светлин Танчев, Румен Йончев и Георги Марков, и трето – разпределението в правната комисия. Вече получихме необходимата политическа подкрепа. Волен Сидеров заяви своята подкрепа с препоръки, които приемам, получихме одобрението и на млади хора от БСП като Страхил Ангелов и Георги Кадиев, на които казвам: „Добре дошли при гражданите”.

Депутати от ГЕРБ също ще подкрепят законопроекта, въпреки натиска на Цветан Цветанов. Аз пък предупреждавам Борисов и Цветанов, че техният край настъпва с „Чисти ръце”, така че нека не спират младите депутати, които са готови да напуснат парламентарната група, ако бъдат мачкани и принуждавани да не подкрепят този изключително важен за българското общество законопроект. С този акт на „България без цензура” изпълних едно обещание, което бях дал по площадите – че ще направя всичко възможно, за да осветля доходите на политиците. Този законопроект ще раздели политическия елит на мафия и граждани.

Да разбираме ли, че Борисов и Цветанов притискат депутатите си и ги държат в страх, за да не одобрят „Чисти ръце”?

Понеже знаят, че много хора в ГЕРБ ненавиждат стила и методите на Цветан Цветанов и Борисов в политиката, единственото, което могат да направят, е това – да държат депутатите в страх и под натиск. Но много от тях имат чиста съвест, в ГЕРБ има много свестни хора и съм сигурен, че ще подкрепят този законопроект и тогава ще настъпи много солидна колизия в тази партия. Очаквам „България без цензура” на евроизборите да измести ГЕРБ. Състезаваме се за първото място. На 25 май българският народ трябва да осъществи волята си за пълна промяна на политическата система. А пълна промяна без нереформирани партии като ГЕРБ, БСП и ДПС не е възможна.

Защо мислите, че в ГЕРБ се страхуват да покажат доходите си на светло?

Това важи най-вече за Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Цецка Цачева. Това са хора, които имат какво да крият. Най-малкото, което Цветанов ще трябва да обяснява, е как прибра 6 апартамента с парите на тъщата, а Борисов – как неговата половинка Цветелина Бориславова стана милиардер за няколко години, след като той пое поста главен секретар на МВР. Големият страх идва от това, че ще бъдат открити тайните начини, по които Цветанов и Борисов натрупаха несметни богатства. А те го направиха чрез своите жени, тъстове, сватове, зетьове, кумове и т.н.

Знаете аферата „Цецо и Кумецо”, знаете многобройните афери на Цветелина Бориславова със заменки и банки. Скандалът е огромен, а този закон ще осветли напълно имотите на политиците. Знаете ли – хората по площадите се смеят, когато им кажа, че по документи излиза, че аз – Николай Бареков, съм 100 пъти по-богат от Станишев и Борисов, взети заедно. Те двамата на влог имат 19 000 лева. Това е скандал. Как може Бареков да е по-богат от тях двамата, при положение че те в очите на хората са едни крадливи политици.

Заявявате, че влизате достатъчно богат в политиката и не желаете тя да бъде начин за печелене на пари.

Не мога да кажа, че влизам богат в политиката, но влизам чист. Дал съм си доходите на движението, платил съм си данъците и съм се отказал от банкова тайна. Нещо, което Борисов, Цветанов и Станишев се страхуват да направят. Но тук въпросът е за морала. Единият започва с 5 лева, друг с 50 000. А важно е с колко излизаш. Ако влезеш с 5 лева и излезеш с 50 000, значи си бил морален. Ако влезеш с 5 лева и излезеш с 5 милиарда, значи си крадец. Повярвайте ми, познавам тези политици – те бяха бедни като църковни мишки преди 15 години, а днес техните съпруги са едни от най-богатите жени в Европа. Това не е допустимо, това е цинизъм. Бабите в Кюстендил ми казаха: „Много те харесваме като журналист, но дали като политик няма да ни излъжеш, както направиха Борисов и Станишев”.

„България без цензура” няма представител в ЦИК, а казвате, че ще има ваш човек при всяка урна. Как ще стане това?

Скандалът, който забъркаха Плевнелиев, ГЕРБ, ДПС и БСП, е изключително срамен. Плевнелиев доказа за пореден път, че е еднопартиен президент. Имаме прецедент – най-голямата извънпарламентарна партия „България без цензура”, която със сигурност ще има своите евродепутати, според социолозите, няма нито един представител в ЦИК. Ясно е защо ГЕРБ, БСП и ДПС делят хората в ЦИК. Те искат да манипулират изборните резултати, и то така, че новата партия да няма шанс за успех.

А цинизмът е голям, защото хората са отвратени от политиката. Това е и целта на ГЕРБ и останалите – да отвратят хората и накрая да гласуват само твърдите ядра. Затова „България без цензура” настоява за неполитизиирана и професионална избирателна комисия. Иначе как ще си запазим бюлетините, подадени за нас в избирателните секции. Ще превърнем нашата членска маса в застъпници, в наблюдатели -хора, които буквално с цената на живота си ще пазят нашите бюлетини. Декларираме, че няма да дадем нито един лев за купуване на гласове. Нали знаете, че богатите партии като ГЕРБ и БСП са подготвили милиони за изборите?

Надяваме се да не е така…

Аз също се надявам, но хората по площадите ме предупреждават: „Г-н Бареков, ще гласуваме за вас, но да знаете, че срещу вас се води война. Вашите бюлетини ще бъдат откраднати, защото ГЕРБ и Плевнелиев овладяха ЦИК”. Защото ГЕРБ, БСП и ДПС са се хванали за гушите кой ще вкара повече хора. За да броят после бюлетините. А както е казал другарят Сталин – който брои бюлетините, той печели изборите.

Всъщност защо решихте да ориентирате „България без цензура” към центъра, не се ли изкушихте и вие да се прицелите вдясно?

Заради хора като Борисов и Цветанов ме е срам от дясното. Дясното в България бе унищожено и опустошено от хора като Иван Костов и Борисов, така че в момента центърът е единствената алтернатива на статуквото. А то се олицетворява от една лява и една дясна партия – БСП и ГЕРБ. Ние искаме да предложим една националнообединителна, консенсусна платформа, която да обедини българите, и да управляваме така, че да решим основните му проблеми. А те са само социални – безработица, липса на работни места, сигурност. Сред мерките ни има и леви, и десни. А изборът ни е патриотичния център. Ние и днес сме единствена алтернатива на БСП по много места. Например в Богданов дол Бареков е на балотаж срещу Станишев. Битката е много тежка. Там хората казаха, че за комунисти няма да гласуват, а за тях и Борисов е комунист.

Не ви ли притеснява, че трябва да се изправите срещу опитни и обиграни в много битки политици?

Аз ги познавам добре, освен това съм човек с голям опит. Вече съм над 40-годишен, нямам никакви проблеми с влизането си в политиката. Знам, че и Борисов, и Станишев са много коварни, вероломни, цинични, богати, готови на всякакви сделки с дявола, за да играят срещу нас. Но хората вече прогледнаха…

Съюзявате се с „Гергьовден” и Любен Дилов…

Да, лично аз поканих Дилов да заеме място в нашата евролиста, защото е широкоспектърен, енциклопедична личност, познава доста добре проблемите в България, знае езици. Той няма да вземе избираемо място, но е знак за повече морал, интелектуалност и честност в политиката. Освен това е свикнал да работи с прасета, така че в предизборната кампания ще му е много обичайно да се сблъска с прасетата по времето на предизборните дебати.

Предимство ли е, че в „България без цензура” се включиха журналисти?

Изключително предимство, защото сме хора, които държат на прозрачността. Искаме всяко наше действие да е на светло.

В. Всеки ден

Около шест месеца вече победените в конкурса за директор на Сатирата не приемат поражението. Калин Сърменов, избор на Бойко Борисов за временно управляващ трупата, продължава да сипе огън и жупел по адрес на проф. Здравко Митков, избран да управлява театъра. Милото, който в момента води тв шоуто “Денсинг старс”, хвърли в интервю за пресата порой от клевети и безпардонни квалификации по адрес на режисьора. Сърменов използва речник, немислим за творец, а още по-малко за лидер на един от водещите културни институти в България. Той стига твърде далеч, заплашвайки новия директор, че ако го срещне по коридорите на театъра, ще го зашлеви и ще го стъпче. 
Поканихме професора на разговор за битката му срещу чалгата в театъра, както и да разберем защо Калин Сърменов е от другата страна на фронта. 

- Павел Поппандов твърди, че в Сатирата вече се диша спокойно. Вас обаче не ви оставят да си отдъхнете, атакуват ви отново. Защо, г-н Митков? 

- Никак не искам да се занимавам с персонални проблеми. По-скоро ме интересуват тенденциите за развитието на театъра. Не мога да отговарям за морала на отделни личности, мога само да се изненадвам от ниското ниво на хора, които претендират, че са артистичен елит на държавата. Трудно ми е да разбера причината за тези атаки и най-вече защо ме нападат с неистини и с манипулативен език. Скоро ще станат 6 месеца, откакто опитвам да помагам на Сатиричния театър да се развива нормално и мисля, че старанието ми е очевидно. Затова появата на някакви пошли изречения и кръчмарски квалификации по мой адрес ме изненадва. Огорчават ме, но в известен смисъл ми дават и кураж, че щом толкова ги дразня, значи действията ми са в правилната посока.

-Атаката идва точно преди премиерата ви „Волпоне” в Сатирата, Калин Сърменов твърди в интервю, че не вие, друг човек режисира вашия спектакъл! 

- Интервюто му е пълно с лъжи. Например, че театърът има 40% финансов спад, откакто съм директор. Това не само не е вярно, ами ние се движим нагоре. Само за първите 2 трудни месеца – януари и февруари, имаме около 19 000 зрители! Такова количество публика отдавна не е отчитано в театъра. Аз не държа особено на тези количествени показатели, но те са един обективен измерител.

- Сърменов веднага би отвърнал: Добре, че аз направих спектакли, които да привличат публика в Сатиричния театър. 

- Вероятно. Но преди да дойде Калин Сърменов, в театъра не е била пълна разруха. А и той не успя да разруши кой знае какво. Грехът на Калин Сърменов е в лошите преценки за естетическите качества на представленията. Иначе той като ръководител се е грижил да има публика, да се продават представления – така, както той го разбира. Сърменов вероятно има мениджърски умения – да хвърчи наляво-надясно с джипа си и да раздава заповеди по джиесема, но що се отнася до способностите да взема адекватни решения като ръководител на един културен институт, там има сериозни пробойни. Освен това – той продължи да управлява частната си фирма, докато беше директор на Сатирата, а това е противозаконно.

- Какви точно са били пробойните в работата на Калин Сърменов като директор? 

- Например в рекламната политика. С идването си в Сатирата аз трябваше да сваля от фасадата поне 3-4 изображения, които канеха публиката сякаш в чалга клуб, а не на театрални представления, включително и на спектакъла, поставен от мен – „Дон Жуан от Сохо”. Рекламният постер за него беше достоен да украси входа на БИАД.

Сърменов взимаше тези решения с помощта на един специалист по маркетинг от частната си фирма. Той, впрочем, също като него работеше и на двете места и отклоняваха пари. Този човек, например, беше взел хонорар, защото бил наследник на преводача на приказките на Андерсен. И понеже една от приказките се е играла тук от детската студия, интегрирана към театъра по времето на Сърменов, този негов служител взел пари за авторски права. Страхотна измислица, за да се вземат едни пари от театъра! Що се отнася до факта, че салоните на Сатирата са пълни заради неговата изобретателност – няма да му отрека някои постижения. Да речем „Златният телец” справедливо има място в афиша на Сатиричния театър. Въпреки някои недостатъци на представлението, проблема му с контакта с по-младата публика, този спектакъл вероятно още известно време ще има живот на сцената.

- Известно време, колко?

- Не мога да кажа точно. Внимавам с преценките, защото когато се решава дали едно заглавие ще остане в репертоара или ще излезе от него, се гледат няколко неща – на първо място качеставата на представлението и не на последно място е публичният успех. Не мога да си затворя очите нито за едното, нито за другото, опитвам се да намеря средния път. До този момент резки движения в текущия репертоар на театъра няма. Но двете нови заглавия, които излязоха, и третото, което се репетира, са мои управленски решения, които бележат посоки за новия естетически път на Сатирата.

- Очевидно смятате да промените вкуса на публиката в Сатирата. Това няма да е лесно, за колко сезона смятате да го постигнете?

- Представете си един огромен кораб в океана, който трябва да направи обратен завой. Времето за тази маневра е величина право пропорционална на обема на кораба. Сатиричният театър е значителен кораб в театралния океан на България. Резките движения са характерни за скутерите, големият кораб ще се обръща по-дълго време и след това ще му отнеме време да набере скорост в новата посока. До края на този сезон това няма да стане.

- Вероятно до края на сезона няма да махате и представления от репертоара? 

- Не, няма такива възможности. Но с началото на следващия сезон постепенно ще се преосмисли политиката. Новите представления ще заемат мястото на онези, които не са достойни за тази сцена.

- Кои представления от репертоара на Сатиричния театър не са достойни за него? 

- Ако отговори режисьорът в мен – лесно е да се каже. Но в момента съм в позицията на директор на театъра и няма да си позволя да кажа на публиката, която чете този текст: „Не идвайте на това представление”. Това не е лоялна позиция. Само в частен разговор мога да разкрия кои представления са срам за театъра.

- Има представления в репертоара на Сатирата, от които се срамувате? 

- Има и такива, да. Поне две със сигурност.

- Да изясним още някои от твърденията на вашия предшественик. Калин Сърменов казва, че в момента не ви се налага да плащате и стотинка, защото той предварително платил всичко. Така ли е?

- Това също не е вярно. Той нищо не беше изплатил. В първите 2 месеца се занимавах с разплащане по договорите на стойност над 110 хиляди лв., които той беше подписал. Слава Богу, два от договорите успях да отклоня, защото щяхме съвсем да затънем. С общите усилия на всички в театъра успяхме да работим толкова интензивно, че разплатихме всички договори на Сърменов. Успяхме да реализираме 3 нови продукции, които имат един основен белег – те са далеч по-евтини – от хонорарите до постановъчните разходи. Производството на последния спектакъл на голяма сцена – „Волпоне”, не надхвърля 10 000 лв., което е много скромна стойност. За сравнение ще ви кажа, че разходите на „Златният телец” бяха 50 000 лв. Договорът за това представление е подписван отново от Сърменов. Според мен той не е упражнявал достатъчно ефективен контрол на разходите. За жалост, театърът не живее във финансов комфорт, за да си позволи да пилее средства по този начин.

- Това не се ли случва във време, когато Министерството на културата изпитва големи затруднения да изплаща дължимото в сценичните изкуства?

- Така е, в момента имаме преходен остатък от миналата календарна година, трябва да ни бъде изплатено вече изработеното, но ще получим с 30% по-малко средства. Предполагам, че същият проблем имат и останалите театри. Но ще трябва да се справим.

- Сърменов споменава и за ваш студент, който бил назначен от вас в Сатирата, защото майка му била представител на марка автомобили, а вие сте шофирали кола от същата марка. Каква е истината? 

- Автомобилът, който имам, съм го купил преди 5 години, доста преди да стана директор на Сатиричния театър. Моят студент не е назначен на щат в театъра, а работи по т.нар. програма „Мелпомена”. Това е несъстоятелна клюка.
… Но сега се сещам, че предишният директор има сериозни нарушения с автомобилния парк на театъра, които в момента се проверяват от Комисията за конфликт на интереси. Сърменов е продал на театъра кола, собственост на рекламната си компания. Освен това е закупил бус, който не ни върши работа, защото в него не могат да се поберат достатъчно хора за реализиране на турнета. Причината да се купи точно този бус била, че той искал лично да го кара, защото обичал да шофира. Така са харчени парите на театъра по времето на Калин Сърменов.

- Вие сте режисьор на спектакъла „Дон Жуан от Сохо”, поставен по времето на Калин Сърменов като директор на Сатирата, той участва като актьор в представлението. Предполагам, че тогава двамата сте били в нормални взаимоотношения. Защо сега плаши, че ще раздава шамари, че ще ви стъпче, защото бил колос?

- Аз бих попитал: дали някой преди да се появи сериала „Седем часа разлика” е чувал за актьора Калин Сърменов? Отговорът е – категорично не. Вече не мога да се обърна към него като към приятел, но мога да му кажа следното: „Недей да играеш мутрата от сериала в собствения си артистичен живот. Това е катастрофа”. Между другото наскоро Иржи Менцел посети България и в речта си в НАТФИЗ, където бе обявен за доктор хонорис кауза, той нарече телевизионния хумор и сериалите „най-малоумното нещо”. След това дойде да гледа едно свое представление, което вече 13 сезона се играе в Сатиричния театър – „Вечеря за тъпаци”. В него играе и Калин Сърменов. Аз не го бях гледал преди и придружих Менцел. Естествено, за 13 години един спектакъл се амортизира, но Иржи Менцел сподели с мен, че по-голямата част от актьорите изпълняват точно нещата, които той е поставил. Аз обаче с ужас забелязах, че Сърменов играе ролята си по същия начин, по който и образа на английския лорд в моето представление „Дон Жуан от Сохо”. Констатирах, че този човек спекулира с едно театрално клише, което предлага навсякъде.

- Как си общувате, когато се срещнете двамата по коридорите? 

- Ако вляза в неговия тон – гледам да се отместя, за да не ме смачка, ха-ха. Разчитането на физическата сила и ръста е характерно за приматите, има го в маймунските общества. Аз мислех, че ние сме рожби на една цивилизация, че 25 века са довели до усъвършенстване на човечеството. Не знам защо живеех с тази заблуда. Сега разбирам, че според Сърменов сме в Каменната ера и единствените аргументи са агресията и физическата сила. Любопитно и интелигентно, нали?

- В този праисторически парк съществува ли членоразделна реч, поздравявате ли се със Сърменов? 

- Не съм имал удоволствието да го срещна. Той идва, играе си представленията, прибира хонорарите си и бързо напуска театъра. За мен не е проблем да му кажа „Добър ден”, така съм възпитан. Но маската на мутра, която е навлякъл Калин Сърменов, ме удивлява, защото той произхожда от интелигентно семейство. Не мога да разбера какво го е наранило, какво го е деформирало до такава степен, че се е превърнал в нещо като чучело на екранна мутра!

- Сърменов ви поставя заедно със Стефан Данаилов в отбора на „тъпаците и бездарниците”. С това като че ли по-скоро ви ласкае, не мислите ли? 

- Нека да прочетем квалификациите в интервюто на Сърменов и да преценим кой е тъпакът. Чудно ми е как е възможно човек, който не е минал през законната процедура на конкурс, да размахва томахавки и да коментира манипулират ли се конкурси, когато той цяла една година работи като директор, спуснат по политическа линия. За мен това е третият или четвъртият конкурс за директор, в който участвам. Ако са били четири, значи три пъти съм загубил – справедливо или не, аз съм си прибрал документите и съм си продължил работата, дори съм поставял в същите театри, където са предпочели друг за директор пред мен.

- Мнозина сочат Стефан Данаилов като сивия кардинал на театъра вече 30-40 години. Възможно ли е да бъде упражняван контрол в едно изкуство за толкова продължителен период от време?

- Това са митове, които са удобни на някои клюкарски среди или на хора, които не са удовлетворени от реализацията си. Не мисля, че Стефан Данаилов управлява или манипулира културата в България, а вероятно и не винаги е имал възможностите да го прави. Заради огромния му талант аз два пъти съм работил с него и то във време, когато беше подложен на жесток политически натиск – около 1989–’90–‘91 г. Аз не изповядвам неговите политически ценности, но го уважавам като личност, ценя в него това, че въпреки цялата въртележка от мътилки в политиката, той оставаше праволинеен, точен, убеден във вярата, която изповядва.

- Покрай атаките срещу вас не ви ли се струва, че ви правят насила борец срещу театралната чалга, г-н Митков? 

- Аз съм поласкан, ако ми излезе такова име. Не знам доколко моята борба е успешна, но в едно съм сигурен – през целия си разумен живот никога не съм се примирявал с лошия вкус. Слава Богу, в Театралната академия попаднах в класа на един от естетите на българския театър – проф. Николай Люцканов, който възпита у мен тази взискателност. Днес борбата е трудна, защото телевизионните формати облъчват публиката в много по-големи мащаби и честота. Хуморът, който ни се предлага там, е леснодостъпен, а за да отидеш на представление се искат усилия – да избереш театър, спектакъл, да планираш свободна вечер… Всичко това не е ли парадоксално безсмислено, ако на сцената гледаш нещо, което е клонинг на телевизионния екран?

- Допускате ли, че борбата срещу телевизионния хумор може да ви коства поста, защото вашите врагове имат достъп до ефира, а вие – не? 

- Директорският пост дава някакви предимства, но от друга страна носи доста негативи като ангажименти, гълтане на време, отклоняване от основната ми дейност като режисьор. Не съм се вкопчил в поста, това не е вълнение от висок ранг за мен. Върша тази работа с удоволствие, но няма да е трагедия, ако я загубя. Но забелязах една тенденция около премиерата на „Волпоне” – нито една от големите телевизии не ме покани да представя спектакъла, както се е случвало преди. Аз не страдам никак от това, но допускам, че е свързано с моите изявления за телевизионния хумор. Те са били разбрани буквално от хората в телевизията, аз нямам нищо против нея, това би било нелепо. Твърдял съм единствено, че не бива да се очаква театрите да правят онова, което правят телевизиите. Какво означава обаче да канят редовно човек, който се е превърнал в мой личен враг, да плещи каквото си ще от екрана – лъжа до лъжа, и да не се намери един журналист, който да се сети да потърси другата гледна точка?!

- Защо колегите ви театрални директори не се съпротивляват на театралната чалга като вас, като че ли я приемат някак по-охотно? 

- Аз съм сигурен, че между моите колеги театрални директори има хора, които мислят като мен. Защо обаче не реагират публично – на това имам два отговора – първо аз съм новак като директор и не си давам сметка, че с тези изявления си вредя, другият отговор откривам в системата, по която се финансират в момента сценичните изкуства. Тази система държи сметка за продадения стол в салона. Затова колегите ми предпочитат по-скоро да мълчат, отколкото да се съпротивляват на чалгата.

- По тази система излиза, че вие продавате не изкуство, а столове в салона?

- Аз бих искал да продаваме култура и духовност.

- Трябва ли да наложи някаква допълнителна регулация Министерството на културата, за да ограничи чалгата в театъра? 

- Не може да има регулация. В областта на изкуството критериите са недоказуеми. Не трябва да се подхожда с единична мярка, всеки случай е конкретен. В нашия театър има прекрасни представления, в които участват герои от телевизионните поредици – „Арт” и „Спанак с картофи” със Захари Бахаров, Владимир Карамазов и Юлиан Вергов. Радвам се на изкуството им и на артистичния им контакт с публиката и не може да не ми е приятно, че играят в Сатиричния театър! В същото време в други представления на театъра участват телевизионни звезди, които ме е срам да гледам.

- Имате ли намерение да обновявате трупата? 

- Правя движения в това отношения, но малко по малко, стъпка по стъпка. Искам да привлека надарени и интересни актьори с качества, които кореспондират с жанровата характеристика на театъра.

- Не търсите ли телевизионни комици? 

- Искам да подчертая – сред телевизионните комици има супер талантливи актьори и аз искрено страдам, че някои от тях напуснаха театъра. Българската сцена загуби от това, че Лафазанов не е на нея! Но в телевизията сигурно са финансово по-добре обезпечени. Опазил ме Бог да развея знаме срещу тези големи актьори – напротив, при всеки случай бих ги привлякъл, ако има достатъчно хубава, ярка задача за тях и те са съгласни да играят. Виктор Калев е великолепен актьор, мой студент, когото за съжаление не успях да убедя да не се отказва от театралната си кариера. Телевизията, за съжаление, открадна голяма част от талантите в областта на сценичния хумор и ги затвори в рамките на екрана. Никога няма да се спра да ги каня, мечтая да видя отново Виктор Калев в театъра!

Диляна Димитрова

ploshtadslaveikov.blogspot.com

Убийството на Борислав Манджуков е повод да се ревизира работата на прокурори и полицаи по разследването на купищата дела, които висят срещу него. Това заяви в интервю за ТОП НОВИНИ ВАРНА разследващият журналист Веселина Томова – собственик и главен редактор на сайта “Афера”, която познава лично вече покойния бизнесмен. Тя е категорична, че към проверката, освен прокурори от Варненската окръжна прокуратура, задължително трябва да бъде привлечен бившият шеф на ОД на МВР – Варна комисар Димитър Димитров, сега вече съдия в Шуменския съд, за да се изясни защо отношенията му с Борислав Манджуков са били толкова топли, какво е свързвало Димитров с Манджуков, от кога датират тези отношения и дали датират още от времето, в което Манджуков прави първия си “честен” милион от “честната” дейност с чейнджбюрата. “Находчивите измамници у нас в годините натрупаха стотици милиони, защото цялата система е тежко корумпирана и когато плащаш, където трябва, винаги минаваш метър. Докато те застигне куршумът, дошъл от някой, който знае, че чрез съд и прокуратура доникъде няма да стигне, за да въздаде собствената си справедливост”, казва журналистката.

Госпожо Томова, можеше ли според Вас бизнесменът Борислав Манджуков да се размине с най-лошото?

Само Господ може да предполага и разполага. Ако се проследят детайлно обаче всички действия на правораздавателните органи, особено във Варна, спрямо Борислав Манджуков, няма как да не лъсне зависимостта на някои от висшите полицаи и прокурори. Срещу Манджуков имаше десетки висящи дела, много от тях са влачени с години и умишлено неглижирани, което със сигурност означава, че е плащано за бездействието на институциите. Манджуков е от онази категория лица, за които не можеш категорично да кажеш от къде му е дошъл куршумът, защото измамите са включвали широк кръг. Никой не може да каже какво би се случило „ако това” или „ако онова”, но при всички случаи, ако прокуратурата и полицията не бяха опъвали чадър над Манджуков, е било възможно той да избегне тази зловеща разправа.

Кои свои колеги трябва да провери Главният прокурор Сотир Цацаров и защо?

Още преди години следователката Илияна Асенова от Варна остро алармира, включително и с официални сигнали, че по едно от делата, свързани с Борислав Манджуков, има изчезнал документ, че има опити за натиск върху нея и вмешателство от страна на прокурори от Варненската окръжна прокуратура. В резултат Асенова бе подложена на терор с образуване на дисциплинарни производства, мен ме викаха в Националната следствена служба да ме разпитват давала ли ми е информация и изобщо центърът на тежестта се измести върху това колко е “лоша” следователката и колко са “добри” прокурорите начело с шефа на Варненската окръжна прокуратура Владимир Чавдаров. Да де, ама “добрите” прокурори, вместо с Манджуков, се занимаваха с хората, които алармираха, че се потулват делата му и над тях се опъва чадър.

Имате ли информация какъв документ точно е изчезнал от делото “Манджуков” и кой е замесен в това?

Не, но следовател Илияна Асенова бе написала подробни сигнали както до бившия главен прокурор, така и до европейските институции. Убийството на Манджуков сега е повод да бъде ревизирана цялата дейност на прокурори и полицаи по разследването на купищата дела, които висят срещу него.

Защо според Вас Икономическа полиция е нямала воля да разследва покойния вече бизнесмен за източване на ДДС?

Задължително трябва да бъде питан бившият шеф на ОД на МВР – Варна комисар Димитър Димитров, сега вече съдия в Шуменския съд, какви точно са били отношенията му с Борислав Манджуков, защо са били толкова топли, какво е свързвало Димитров с Манджуков, от кога датират тези отношения и датират ли още от времето, в което Манджуков прави „първия си честен милион” от „честната” дейност с чейнджбюрата. Защото точно полицията подава всички данни и разследва по указание на прокуратурата, и точно полицията е тази, която може да тласне едно разследване в една или друга посока, умело подвеждайки прокурорите.

Прочетох в сайта „Афера”, че сте се срещали лично с г-н Манджуков и дори, че Ви е предложил оферта, която сте отхвърлили. За какво става въпрос, ако не е тайна, и какви лични впечатления остави бизнесменът у Вас?

Манджуков беше притеснен по онова време от онова, което изнасях в АФЕРА. А и аз имах данни, че е разследван от ДАНС. Това беше преди ареста му, свързан с контрабанда на цигари. Тогава той бе арестуван от МВР-то на Цветанов, но бързо бе пуснат и случаят утихна. Как се е отплащал и дали го е правил, е въпрос на проверка. Манджуков демонстрираше пред мен, че има контакти и връзки на всички високи нива и ми предлагаше да ми дава информация за всичко, което ме интересува покрай журналистическата ми работа. Заяви пред мен, че е купил в съдружие една медия и че има интерес в медийния бизнес. Твърдеше, че му предстои „огромна сделка” с руснаци покрай заведенията му във Варна. Не съм се възползвала от т.нар. му предложение, тъй като имам второ зрение към подобни „източници”. Манджуков не ми изглеждаше на човек, на когото можеше да се вярва.

Кой би могъл да поръча убийството му?

Обикновено се казва, че от мъртвия длъжник не можеш да вземеш нищо. Никой обаче не е застрахован в подобна позиция, в която се е намирал Манджуков, че на някого няма да му писне, ако е бил здраво измамен. Сега чувам всякакви „капацитети”, които се изказват по телевизиите как го убили онези, които го били създали. Това са пълни глупости. Манджуков, подобно на хората като него, ги утвърди корумпираната правораздавателна система, която години наред не си е вършила работата професионално, а не я е вършила, защото е била пробита. Теориите с някакви „създатели” на „някого” е плитка и евтино конспиративна. Находчивите измамници у нас в годините натрупаха стотици милиони, защото цялата система е тежко корумпирана и когато плащаш, където трябва, винаги минаваш метър. Докато те застигне куршумът, дошъл от някой, който знае, че чрез съд и прокуратура доникъде няма да стигне, за да въздаде собствената си „справедливост”.

www.varna.topnovini.bg

Венцеслав Чамурджиев е бизнесмен и бивш общински съветник от Бургас (2007-2011), една от важните фигури в СДС през 90-е години на миналия век. Строителният предприемач бе сред най-влиятелните мъже в Бургас – в местната политика и в бизнеса, но това бе до ноември 2010 г., когато бе показно арестуван от ГДБОП и обвинен в извършване на лихварска дейност, рекет и заплахи за убийство. Три години и половина по-късно бе оправдан на първа инстанция от Специализирания наказателен съд. Показанията, дадени по време на процеса от десетки разпитани свидетели, поставиха под сериозни съмнения не само цялото обвинение, а и начина, по който са действали разследващите органи в случая „Чамурджиев“.

-Г-н Чамурджиев, оправдан сте на първа инстанция от Специализирания съд, вярвахте ли, че това ще се случи, предвид страховитите неща, в които бяхте обвинен, дългия арест и изолацията ви от общестения живот ?

-Не съм очаквал нищо друго, тъй като няма престъпление. Насаждаше се мнение, че съм виновен. Това го направиха хората, свързани с полицията, тези които имаха възможност да влияят на общественото мнение. Едно и също нещо се говореше през цялото време. Четяха се цитати от обвинителния акт и се подаваха на медиите. А това бе едно четиво-фантастика. Цитирали са четири анонимни свидетели, които не дойдоха в съдебната зала. Двама от тях бяха с едни и същи показания, копи-пейст. Третият анонимен, влезе в съда, като явен свидетел (б.а. Милко Атанасов) и каза, че за пръв път ме вижда. Приписаха ми, че съм се срещал с някакви непознати хора, както и места, където не съм ходил никога. Казваха, че съм давал 100, 200, 300 хил.лв. на лица, които нито са имали някакъв бизнес, нито нужда от такива пари. В същото време няма никакви документи, доказателства. По нашето законодателство нямаш право да предявиш претенции за суми над 5 хил.лв, ако нямаш документи. А те твърдят, че съм раздал огромни суми на хора, които не познавам, без да имам какъвто и да е документ. Това е пълно безумие.

-Връщайки се назад във времето с какво си по-точно обяснявате повдигането на обвинението срещу вас?

-Знам, че е имало е заповед в Бургас да се направи същата показна акция, както във Варна с ареста на Борислав Гуцанов и аз съм бил най-удобен. Хващат един индивид като Тошко Атанасов (Томито Черния, б.р.), който e удобен, защото има проблеми с правосъдието, комисията „Кушлев“ му е запорирала всичко. Почват да го притискат, обещават, че ще му оправят нещата и т.н.. Лъжат го, че аз и Емил Христов (б.а. бившият апелативен прокурор на Бургас) сме причина за делото. Тошко Атанасов се поддава на натиска и почва да говори глупости. Създават му ситуации, инсценировки, в които да участва, Томито тръгва сам да им търси „подходящи” свидетели, да ги наговаря, полицаите са го напътствали какво да върши през цялото време. Всичко това излезе наяве в съда.

-Томито и пред Фламан.бг твърдеше, че е бил от най-близките ви семейни приятели, защо така?

-Не му се сърдя. Инстинктът му за самосъхранение е заработил. Като има проблем всеки гледа да спаси себе си. Трябва да си много силен психически, за да издържиш, а той не е издържал.

-Г-н Чамурджиев, защо точно вие станахте обект на тази акция. Нещо определено ли са искали?

-Защото аз съм и удобен. Политик, общински съветник, адвокат, не съм нечия подлога, не съм давал пари на никого, не съм търсил и помощ от тях. Не съм активист от тогавашната управляваща партия. Преди това те са правили данъчна проверка на една фирма, в която се оказа, че няма нищо нередно, но оттам са се „закачили“ и започват разработката. Първо е по чл.255 – за данъчни престъпления. После се оказва, че няма никакви данъчни престъпления, чудят се какво да направят и създават това обвинение. Това беше политика на ГД БОП – държавната машина за рекет на бизнеса. Тогавашното управление смени борците с ченгетата и техните репресивни методи.

-По друг начин да ви питам: искаха ли ви пари пряко или косвено?

-Да…(б.а.кратка пауза), бях на среща при Станимир Флоров (бивш директор на ГДБОП) и той ми поиска пари – 300 хил.евро. Написа сумата на една бележка, подаде ми я и ми каза, че ще се свържат някакви хора с мен, стана и си тръгна. Това се случи в края на 2011 г., когато обвинението още не беше повдигнато и се водеше разследване, от което аз ни най-малко очаквах да се стигне до тази гавра с личността ми.

-Имаше ли свидетели?

-На разговора нямаше, но шофьорът, който ме закара, бе с мен. Записан съм в камерите, че влизам долу (б.а.очевидно визира кабинета на Флоров в дирекцията).

-Готов ли сте да застанете на детектор на лъжата, за да потвърдите думите си?

-Напълно готов съм.

-Ще свидетелствате ли срещу Флоров, ако започне дело на по-късен етап?

-Няма какво да крия, ще изляза да кажа истината. Ясно е, че делото, което се води срещу мен е измишльотина, с цел да ми се вземат пари и след като не ги дадох, започнаха да е мачкат.

-Това дело спря вашата политическа кариера. Да очакваме ли отново да се върнете на политическата сцена?

-При всички положения. За да ми е чисто името, ще се върна, когато окончателно реша проблемите. Надявам се това да стане до края на годината и да мога да участвам на следващите местни избори.

-Какво ви отне повдигнатото обвинението?

-Много неща – бизнес, пари, време, психически тормоз върху мен исемейството ми най-вече. Три години късане на нервите и унижение, загубих много от проектите си, колеги от бранша, приятели ми обърнаха гръб. Работех, докато не ме нарочиха. Казвал съм го и друг път: Всеки един от нас е подписал обществен договор с тази държава – да си плаща данъците, да не нарушава законите, да се грижи за близките и държавата, да пази личността. В един момент обаче държавата нарушава този договор и започва да те мачка. Прави те на нищо.

-Колко имота имате сега ?

-Нищо. Една къща в с.Маринка, която е семейна собственост.

-А фирмите, които управлявате?

-Фирма „Феникс“ има база за скрап и участвам в завода за високотехнологични кабели в Айтос.

-Всъщност обвинението срещу вас до какъв етап спря инвестицията с международно участие в Айтос, тя се реализира, но не в пълния обем?

-Когато ме арестуваха заводът бе пред откриване. Стартирахме преди година, но с 30-40 работници. Партньорите ми от Италия спряха втория етап, но сега смятам, че мога да ги убедя, че България е правова държава.

-Чувствате ли се политически репресиран?

-Пак казвам. Трябваше и в Бургас да има показна акция, каквато имаше във Варна, а аз бях удобен. Какво значи политически репресиран. В ГЕРБ има много читави хора, тях не ги упреквам.

-Казвате, че не се сърдите на ГЕРБ, но общоизвестен факт е, че Станимир Флоров бе сред най-близките на Цветан Цветанов?

-Не казвам, че ГЕРБ са някаква организация, която тръгва да създава проблеми, просто имаше хора, които мачкаха всички останали, а аз станах поредната им жертва.

-Имахте ли подозрения, че може да се окаже натиск върху съда. Делото Ви бе прехвърлено от Бургас на новосъздадения Специализиран съд, който започна с много хъс, а Вие бяхте сред първите му „клиенти”?

-Беше ми ясно, че върху прокуратурата ще има натиск, но вярвах на съда, че няма да се поддаде. Вярвах по простата причина, че ако се допусне, това значи, че държавата е свършила. Радвам, се че съдиите не се повлияха от политическата конюнктурата, защото когато направиха спецсъда, тогавашните управляващи си мислеха, че това ще бъдат хора, върху които ще могат да влияят.

ОЧАКВАЙТЕ САМО ВЪВ ФЛАГМАН.БГ

КАК ТОДОР АТАНАСОВ-ТОМИТО БЕ ПРИТИСНАТ ДА НАТОПИ ВЕНЦИ ЧАМУРДЖИЕВ

КОИ И КАКВИ КЛОПКИ ПРАВЕХА НА АПЕЛАТИВНИЯ ПРОКУРОР ЕМИЛ ХРИСТОВ, ЗА ДА БЪДЕ АРЕСТУВАН, КАКТО И ОЩЕ СКАНДАЛНИ РАЗКРИТИЯ ОТ СЪДЕБНАТА ЗАЛА

http://www.flagman.bg

Пълен пепелник на масичката в хола. До него два телефона. Блистери с хапчета. И вестници. Така ме посрещаше Мария Данаилова, когато в последните месеци през седмица-две я посещавах. Болестта на Стефан преобърна за кой ли път живота й. Вкопчи се в единствената мисъл – той да се оправи. Преди това една плисната в публичното пространство житейска драма – появата на извънбрачния син на съпруга й, я беше смазала. Хорската мълва беше безпощадна. И пак се затвори в мъката си. Не каза лоша дума. Нямаше друг избор. Трябваше да брани него – любимеца на България. Искаше да разказва за живота си, за близките, които е загубила, и за предателствата, които са я връхлитали. Беше вече готова дори книга да напише. Касетофонът ми се пълнеше с изповедите й. Докато Съдбата реши друго…

-Мери, кога се срещнахте за първи път със Стефан?

-Бях още женена за Вили Цанков, а той беше много близък с Иван Кондов и сме ходили в тях на гости. По това време Иван Кондов беше съпруг на сестрата на Стефан – Росица. Там съм го виждала, но нищо не сме имали. И един ден през 1963-та, вече се бяхме развели с Вили, аз вървях по „Аксаков”, отивах на ревю. Изведнъж някой ме удари по рамото – Стефан. И вика: ”„О, къде отиваш?” На работа. – Аз ще ходя довечера на купон. Искаш ли да дойдеш с мен? – Ами да дойда, аз нямам работа.“ И вечерта отидох с него.

-Колко време трая бракът ви с Вили Цанков?

-Три години.

-Защо се разведохте?

- Вили беше много особен човек. Нищо друго не го интересуваше освен работата му и театъра. А аз нямах 20 години, вятър ме вее на бяла кобила в това време. Други неща ме интересуваха – следвах история, бях родила детето си и исках да видя всичко от света.

-На колко години беше, когато стана манекенка?

-Била съм на 21-22, вече имах Росен.

-Явила си се на кастинг, така ли?

- Не, Мария Явашева ме срещна един ден на улицата и казва: ”Търсим момиче за Москва, ела да те видят” Викам:”„Я ме остави на мира!” Бях студентка и кърмех Росен. Но тя ме убеди. Изкарах 6 години на подиума. Пътувахме непрекъснато – Париж, Лондон… През 1972 г.,когато брат ми загина в катастрофа, аз се отказах.

-Неговата смърт ли те срути?

-Много скоро след него и майка ми почина. Нямаше 50 години. Не й казах, че брат ми е починал, защото тя много го обичаше. Беше любимият й син, как да й кажа! Беше се разболяла тежко и я бяхме настанили в санаториум в Банкя. И като ходех при нея, свалях си на входа черните дрехи и траура. Тя се поболя на нервна почва. На младини е била жестоко бита в полицията. Крила е партизани. Петър Панайотов, ръководителят на партизанския отряд, чиито членове тя е крила, винаги е казвал: „Майка ти беше по-голяма функционерка от баща ти.“ Много красива е била. Но с възрастта разви фобия – много се плашеше и бягаше, все я преследваха. Горката, как бягаше! Като подгонена от кучета.

- Тя е била 20-годишна, когато е станала партизанка.

- Да, да. Когато я погребвахме, сутринта дойде писмо, че я удостояват със звание „активен борец против фашизма“. Баща ми го взе, скъса го и го хвърли. Знаеш ли какво е минало през мен! Как да приема приказките: „Ах, ти живот си живееш!“…

-Колко време кри от майка смъртта на брат ти?

-Близо година.Когато тя почина, Стефан снимаше втората серия на „километрите“. Бях сама. Мама издъхна в Банкя. Наех кола, прекарах я в Горна Оряховица. Намерих гроба на баба ми и… какво да ти разказвам. Животът ми е бил чудничък. Искам да го опиша. Защото има неща, които ми изплуват, които съм забравила, които не искам да си ги спомням. Например когато брат ми е катастрофирал, не ми съобщиха, че е починал. Стефан беше в БИАД, имаше прожекции, казали му на него. Аз си бях вкъщи,, той се връща и ми казва: „Хайде да си ходим в Горна Оряховица.” Пътуваме с колата и през цялото време Стефан се вайка: „И да си е счупил ръката, краката, ще го гледам, ще му мине.“ Като пристигнахме в Горна Оряховица, той кара направо в болницата. Като пристигнахме, тя една остъклена болница, всичките лекари бяха събрани. Стефан слезе, отиде при тях и след миг наведе глава. По това разбрах, че брат ми е починал. След смъртта на брат ми татко никога не ме нарече Мария. Все Жоро ми казваше. Въпреки че до края на живота му всеки петък, събота и неделя ходех при него, защото той отказа да дойде в София. Беше корав човек. Винаги ме е обичал, но никога нито ме е милвал, нито ме е галил или целувал. Никога не е казал: „Ах, доброто ми момиче.“ Винаги се е държал с мен като с равна, като с голяма.

И може би така остарях по-рано

- Много ти е мъчно, виждам.

- Често, особено на празници ми става много мъчно, защото останах сама. Сама! Понякога си завирам главата в хладилника, за да изрева и да не ме чуят хората. Но си казвам, в края на краищата така ми било писано. Вдигам глава и продължавам.

- То няма и друг начин, освен да продължиш, защото заради Стефан трябва да се държиш.

- Откъде дойде сега тази негова болест? Викам си: айде, на стари години поне малко спокойно да е около нас. Единствената ми мисъл е той да се оправи. Затуй продадох и земите, които имам, и всичко, само той да е добре.

- Да се върнем в младежките ти години. Като си останала вкъщи, след като слизаш от подиума, а Стефан все е бил по снимки, защо не се захвана с нещо да работиш?

- Не знам, никакви амбиции не съм имала. За мен важното беше да си чета вкъщи книжките. А той да върви напред.

- Но така си се изолирала от хората.

- Изолирах се много.

- Казваш ми: „Искам да имам приятели, а нямам.“ Как да стане това, като си стоиш само вкъщи?

- Много исках да имам приятели. Втурвах се в приятелствата си, а после в желанието си да ги запазя преживях много разочарования.

Готова бях на всичко – изтривалка да стана, но да имам приятели

Карала съм и Стефан на толкова хора услуги да прави, за да запазя приятелствата си, но… много разочарования имам. Изглежда, са ме вземали за глупачка, не знам.

- Каза ми, че ти си била силната във вашата връзка, че чрез Стефан си искала да реализираш своята амбиция.

- Да, някак си прехвърлих моите амбиции върху него. Винаги съм го наблюдавала да е честен, да е почтен. Най-много ме е било страх от това да не го обвинят, че е за парите. Баща ми беше честен. И Стефан е такъв.

- Като ми ги разказваш тези неща сега, си мисля, че Стефан просто си е намерил жената по негов калъп.

- Стефан е живял много комфортно. Виж какво, Валерия, винаги съм можела да си тръгна, но аз направих една страшна грешка в живота си. И те съветвам – никога не я прави. Не създавай имидж на мъж! Аз го създадох. От него по-добър нямаше, по- талантлив нямаше, по-честен нямаше. Сигурно съм била обиждана, било ми е тежко. Но ако бях решила да си отида, всичките ми близки и приятели щяха да застанат срещу мен. Аз и сега, ако някой път се оплача, те застават и казват: „А, ти, дето си…“ Това беше голямата ми грешка в живота. Аз се жертвах за мъжете си. И с Вили беше така.

- Създавала си на Стефан стабилност, за да може той да върви напред и нагоре. Той е знаел, че има гръб.

- Не знам. Аз като мъничка, когато ходех на училище и като се върна, все разправях какво е станало в клас. Баща ми много ми се караше и току ми шибне един шамар и вика: „Такива неща не желая да чувам. Какво е станало, какво се е говорело, какво е казала учителката – да мълчиш!“ И така се научих да мълча. Баба ми винаги ми казваше: „Запомни едно – мълчанието е злато!“ Днес обаче бих й казала: „Бабо, мълчанието не е злато. Мълчанието се превърна в мръсна дума.“ Защото сега изведнъж сякаш светът се срина върху мен. Мълчанието ме събори. Самотата ме смазва. Но трябва да го преживея. Не се появявам никъде, с никого не се срещам, защото не искам никой да ме съжалява.

- А кога се отпусна да напълнееш така?

- Ами като се заврях вкъщи…

- Не си ли си мислила, че трябваше да се поддържаш повече? Все пак била си една от най-красивите жени на София!

- Не, аз не съм ходила нито по масажи, нито по козметички. Когато се върнах от последното си ревю в Италия, се разгримирах и казах: „Повече никога в живота си няма да си сложа грим!“ Тогава на Найо Тицин баща му ни води в Париж, в Италия. Много дълго седяхме там, много снимахме и много пари имахме тогава.

- Разкажи ми за времето след 1989-а, когато хората по улиците бягаха от Стефан?

- Той много тежко преживя тази агресия. След 10 ноември 1989-а го оставиха със заплата на чистачка в Народния театър. На всичките, които тогава го предадоха, им беше помагал. Обърнаха се срещу него. Викаха му „червен парцал“, гонеха го от театъра. Беше страшно! Не искам да им споменавам имената! Напиваха се у нас, а после крещяха „тоя да се маха от театъра“. Всички тези спомени ме съсипват. Само се моля Стефан да се оправи, нищо друго не ме интересува. А да не ти разправям детето ми като се разболя, какво беше. Една година бях забравила, че има свят навън.

- Най-тежкото предателство, което те е разтърсило.

- Много тежко ги преживявам, особено приятелските си предателства. Защото винаги съм била всеотдайна… Особено след промените. Обаждаха се по телефона и ми викаха: „комунистическа свиня“. А аз никога не съм била член на партията. Никога! Нито баща ми ме е ка- рал, нито някой от рода ми.

- А кой накара Стефан Данаилов да стане член на БКП?

- Гришата Вачков.

- И това е след филма „На всеки километър“?

- Да, след „километрите“ Гришата го хванал и му казал: „Айде, Цапе, време ти е да станеш член на партията.“ Цапе – те така му викаха на Стефан. По-късно съм си мислила за Стефан, че без да е комунист в онези години, той остана верен на принципите.

Стефан изгълта всичката горчилка, всичката мръсотия на прехода

Мъчно ми беше, като гледах как го унижаваха. Затова, когато искаха да го номинират за президент, а пък той отказваше, аз му казах: „Ако ще седиш така и ще натискаш канапето и за това, давай да лапаме по едно хапче и да ни няма. Ние вече на никого не сме нужни.“ И той стана, написа писмото до Станишев и влезе в кампанията като вице на Калфин. Сега мога да ти кажа – оттогава Първанов въобще не се е обадил, а преди това все звънеше. Станишев се обажда – и за рождения ден му прати една много хубава икона, и за Коледа – кошница. И сега за болестта каза: „Ако имаш нужда от нещо, винаги можеш да разчиташ на мен.“ Което е истина. Сега ще ти разкажа нещо, което никой не знае. Когато те, двамата, бяха в особени отношения…

- Имаш предвид Станишев и Първанов?

- Да. Стефан ме подюрва един ден и ми казва: „Направи една вечеря, ще ги поканя двамата да им кажа, че така не може да се гледат изпод вежди.“

- Кога точно става това?

-Малко след като Първанов излезе от президентството и заяви, че ще участва в лидерската битка на конгреса на партията.

- Значи е било в началото на май 2012-а.

- Да, или в края на април. Нареди ми Стефан да приготвя вечеря и аз три дни готвих, сестро. Ходих в руския магазин, купих сьомги, хайвери, вкуснотии, всичко. Натоварих се и си мисля – как ще ги кача, защото тук има съседка, която ни скъсва нервите. Все на вратата стои. И после най-важното – как да не види, че у нас идват Станишев и Първанов. Нейсе, с помощта на портиера ги вкарахме вкъщи. Никой не ги видя. Влязоха. Посрещнах ги. Бах подредила масата. Настаних ги. И излязох. Отидох на гости на моята приятелка Мими Тенева. Беше към осем часа вечерта. Към 12 и нещо се прибирам. У нас само Първанов. Станишев го няма. Питам Стефан къде е Сергей. ”Тръгна си. Говориха дълго. Казах им, че не може да разкъсват партията, че

единият трябва да отстъпи

отговаря ми Стефан. Първанов поседя още малко и като си тръгна, на вратата ми каза: ”Мери, май още един път трябва да дойдем.” Моят отговор беше: ”Георги, следващия път на Бонсови поляни ще ходите. Ще ви дам по един чадър и там да се разберете. Аз няма да готвя отново и да слагам маси, след като не сте се разбрали тук.”

-Кой от двамата е по-прав в тази лидерска битка?

-По едно време страшно харесвах Георги. След това настъпи някакво разочарование от действията му. Къде е тръгнал сега срещу партията си? Изпял си си песента, изиграл си си ролята. Не мъти водата! И без това е размътена доста. Трай си! Поне да минат изборите. Извинявай, един Желю Желев си трае, моите почитания към него. Не мога да си изкривя душата, разбираш ли? И сега, като се спомина жена му Мария, сърцето ми се къса. Чета му всички интервюта и знам какво е била тя за него. Желю беше честен човек. Преди години, когато един ден се връщахме от Пловдив със Стефан, чухме по радиото, че е починало детето му, ревах като луда. Не бях на себе си, когато му викаха „да ти умре и другото дете“. Единствен Стефан от БСП отиде и му каза: „Господин Желев, моите съболезнования. Не мога да се въздържа, това е детето ви.“ Желю казал: „Благодаря ти, Стефчо.“ Не може да не си човек… Знаеш ли, няма да си простя, че накарах Стефан да се кандидатира за вицепрезидент. Никога!

-Защо?

– Никога няма да си простя! И се чувствам много, много, много виновна. Защото аз така го насосах, че… Станишев никога, никога не го е навивал да влезе в кампанията. Честен кръст! Когато се получи тази еуфория около кандидатурата на Стефан за президент, телефоните вкъщи загряха. Няма да забравя един разговор с възрастен човек, който плачеше по телефона и молеше Стефан да се кандидатира. Тази атмосфера стана тягостна за нас. Не издържах и казах на Стефан: „Сядай да пишем писмото. Влизаш в кампанията!“

-БСП винаги е използвала Стефан за кампаниите си. Защо не го спираше?

- Не можех. Последната кампания за президент беше много тежка. Два месеца живяхме в Пловдив, нали той оттам е кандидат. На Георги Гергов шапка му свалям. И на жена му Вили. Събраха в една зала 2500 жени. Огромна опашка за автографи. С часове съм чакала Стефан да подписва. Помня, идва при мен една жена, -висока, кокалеста, с една рокличка (още е пред очите ми) с копченца, и казва: ”Искам един автограф от г-н Данаилов.” Викам: „Той ще ви даде, изчакайте.“ И тя знаеш ли какво ми каза:”Аз съм майката на Бареков”. Чака на опашка! Ей такива неща много са ме впечатлявали. За какво му е сега на Първанов партия да прави? Къде си тръгнал? Минало-заминало, изиграл си си ролята, беше добър президент, взе всичко. Един път съм ходила при Зорка и ще ти кажа защо. Да я моля за съдействие да подарят на онкологията апарат за ранно откриване на рак на гърдата. Зорка уреди тоя апарат да отиде в Смолян, където бяха прегледани 2500 жени. Все съм се опитвала да помагам. Без да чакам нищо. Глупачка!

-Каза ми, че Костов е звънял сега, подкрепил е Стефан човешки, дал му е кураж за болестта.

-Да. Костов много промени отношението си към него. Разбра, че Стефан е честно момче, че честно мисли, че не с всичко се съгласява, но не може да предаде принципите си. Има неща в политиката, които са дразнещи, които той не може да ги приеме като почтеност. И не криеше мнението си.

- Преживя ли вече скандала, който сътвори Ирен с появата на сина й Владимир на публичната сцена?

- Страшно беше!

Много лъжи, много неистини се изговориха

Но момчето не е виновно. Аз си знам какво ми беше. Отварям телевизора – Владко. Отварям вестниците – Ирен. Каква ли не ме изкараха – алкохоличка, диабетичка! И в един миг просто си казах: „Господи мили, благодаря ти, че баща ми почина. Поне няма да се тревожи.“ Исках да се сложи край на тази сага. Било каквото било, минало-заминало. Миналата година на рождения ден на Стефан се звъни на вратата – Росен беше дошъл да го поздрави, отваря и на стълбите седи Владо. Росен му казва: „Владо, заповядай, влез.“ Момчето влезе тук, черпихме го, пари му дадох. Той се чуди какво да каже. Росен го помоли: „Владо, престани да говориш, че всичко, което съм, е от Стефан Данаилов, аз не нося неговото име, аз съм Цанков. Тръгвам си, дойдох само да поздравя боса.“ (Росен така нарича Стефан.) И Росен си тръгна.

- Ти всичко ли знаеше за живота на Стефан?

- Не, аз знам само това, което ме е интересувало. А другото, което не ме е интересувало, не го знам. Аз му простих за сина му и за всичко, дете му е, родило се е, да е живо и здраво. Но само аз си знам какво ми е на душата.

И все пак за нищо не съжалявам, защото животът ми беше много богат. Какъв щеше да бъде без Стефан?! Пълен погром!

Валерия Велева

В. Преса

www.pressadaily.bg

Къде сме ние сред посткомунистическите държави? Защо апатията и омразата се настаняват трайно сред хората от българските градове и села? Къде е църквата в благотворителността, къде е нейната любов към страдащия? За всичко това се опитва да търси отговор Мария Дерменджиева. Тя е участник в конференцията под надслов „Християнските църкви, гражданското общество и комунистическото минало. Опитът на България и Германия”, която се проведе в края на април в София. Историци, богослови, философи и политици от двете държави обсъждаха проблемите на християнството в европейски контекст от периода след Втората световна война до наши дни. Мария Дерменджиева е изследовател на архивите на ДС и историята на комунизма в Европа. Тя e родена в София. Завършила е Националната гимназия за древни езици и култури /НГДЕК/ и румънска филология в Софийския университет. Магистър е по национална сигурност и отбрана от ВА “Георги С. Раковски”. Журналист и преводач от английски, немски и румънски.

- Какво ти направи най-силно впечатление на конференцията, която е посветена на църквата и ЩАЗИ, църквата и Държавна сигурност?

- Повечето от участниците от германска страна бяха  известни дисиденти. Една част от тях след промените са направили политическа кариера, а другите, които са завършили богословие, са пастори. Имаше и няколко по-млади колеги, които се занимават с изследователска дейност в сферата на църковните въпроси – до каква степен църквите и тайните служби са имали влияние в обществото. Аз съм чела много за тези неща, но когато го чуеш от участници в събитията като разкази от първо лице, е съвсем друго. В ГДР църквата е била едно от убежищата за инакомислещите, за хората, които не са приемали тоталитарната държава. Тъй като църквата има една специфична независимост от държавата, то и ЩАЗИ, и Германската единна социалистическа партия (ГСП), управляващата и единствената, са приели, че е по-добре несъгласните с режима да се събират в лоното на църквата и да си говорят каквото си искат, отколкото да излизат и да демонстрират на улицата. Поради това църквата се е превърнала в едно пространство на свобода и дори на свободомислие. В храма са се събирали не само вярващи, но и всякакви хора, които имат непоносимост към режима. Там са намирали пространство и различни групи – за защита на жените, включително и срещу домашно насилие, група за мир, екологични и всякакви правозащитни организации. Около тези групи се създава и опозиционното гражданско движение на ГДР  някъде в средата на 1980-те години. Другият много важен аспект е, че всички, които са били по един или друг начин репресирани като инакомислещи, са получавали възможност да се образоват по най-различни желани специалности в университетите и да завършат например богословие без никакъв проблем. Така че една голяма част от източногерманските опозиционери завършват богословие, което също е много интересен факт. След промените част от тези хора се отдават на политическа кариера, други отиват да служат в църквата.

- Разликите със съдбата на нашите дисиденти от годините на режима е потресаваща…

- Германски пастор разказа нещо интересно. В една от големите църкви в Лайпциг „Свети Томас” Бах е бил кантатор, а известният Хор на момчетата и днес продължава да пее кантатите му. В същата тази катедрала малко преди промените ръководителят на хора се обръща към дисидентите, намерили убежище в храма, и им казва: „Демокрацията съвсем скоро ще стане абсолютен факт. И аз ви предлагам да се включим в този процес – една част от вас да се присъедини към социалдемократическата партия, другата част да се присъедини към опозиционната партия. И после всички ще се съберем в общинския съвет и пак ще сме заедно.” Така и става.

- Звучи парадоксално, но може би германците са били сплотени около църквата и заради травмата от Втората световна война. Същият комплекс обаче е причината да приемат тоталитаризма и разделението на Германия много по-кротко в сравнение със съседите си поляци и чехи?

- Този комплекс продължава да съществува и той се удвоява след втората комунистическа диктатура в ГДР. Точно тук е проблемът – в началото пред очите на света те не смеят да кажат нищо и при източногерманците идва вторият удар с диктатурата на ГСП. След тази втора травма идва още по-трудното проговаряне и преосмисляне на миналото. Тук може да се направи един паралел с Унгария. При унгарците също го има този проблем – няма семейство, което между 1920-те и 1950-те години да не е било репресирано. И после идва проблемът с комунизма.

- Не идва ли усложнението и от там, че след войната Съветският съюз е от страната на „добрите”, Западът си затваря очите за милионите убити и репресирани в съветските лагери? Всъщност дисидентите от соц лагера получават много малка или никаква защита от Запада, поне в първите десетилетия след войната.

- След като са минали в източния блок, тези държави са от страната на „победителите”. От тази гледна точка у тях имало някаква гордост, че не са от „лошите” германци, с това се обяснява и носталгията на източните немци, изградили Германската демократична република. Това са обикновено партийните функционери.

- Може ли да има помирение между враждуващите страни там след падането на режима и каква е ролята на църквата?

- Оказало се е много трудно. В началото е имало опити да се организират срещи между жертви и палачи, опит за сближаване, опит за помирение, които са приключвали с много съмнителен и частичен успех. Но църквата е изиграла наистина важна роля заради нейното усилие да даде това пространство за свободомислие. Тя продължава да играе много сериозна роля и в бившите източногермански провинции, за разлика от другите посткомунистически държави, и особено България, в които църквите не са играли такава роля.

- Ти познаваш Румъния, същото ли е било като в България?

- В Румъния, където освен че селата им днес са много живи, не обезлюдени като нашите, църквата също е жива, обърната към хората и проблемите им. Не говоря за това, че мнозинството румънци са много вярващи, става дума за социалните функции на румънската православна църква. Жива е и католическата им църква особено в районите близо до Полша. В манастири се създават работни места за сираци, създават се социални патронажи, създават се места за бездомници, кухни. За мен беше много впечатляващо, че тяхната църква има право да създава неправителствени организации и фондации, които могат да финансират различни проекти. Едно от тези неща е по-богатите манастири, които имат много имоти, подкрепят един куп проекти, свързани с преосмислянето на комунистическото минало. В такива манастири правят училища за ученици, които в рамките на определен период научават историята на комунизма. В едно такова лятно училище, където съм била, учениците можеха да се явят на конкурс. Не си представям тук някой да предостави такава възможност на наши ученици – да напише есе за комунизма, защото преди това те е трябвало да са били на подобно училище. Две неща са важни да се кажат за румънците. Едното е, че с проучването на историята на комунизма се занимават само млади хора, родени след 1990 година, включително и в държавните институции. Защото там има и държавни институции, които изследват комунизма и престъпленията на тези режими. И другото важно нещо е, че в училищата като факултативен предмет от 2008г. се изучава история на румънския комунизъм. Има написан такъв учебник, вече с второ и трето издание.

- Как румънците оценяват революционните събития от 1990г., когато Чаушеску и жена му бяха разстреляни без съд показно и милиони зрители видяха това по телевизиите?

- Доста е противоречива тази оценка, може би защото все още има живи участници в тези събития. И румънците, и германците също казаха, че дисидентите не са особено почитани в страните си. В обществото не е изразена признателност и някаква почит към тези хора. Тук не говорим за обезщетения за хора, изтърпели реални репресии, а за едно морално публично признание и, ако щете, на едно държавно ниво в нито една посткомунистическа държава. Не е направено достатъчно. Но в България не е направено нищо. Мисля, че това е едно от важните неща, изиграли ролята да стигнем дотук. Ние например не се гордеем с това, че сме имали съпротива на комунизма. Ние заклеймяваме комунизма, заклеймяваме насилието, заклеймяваме репресиите на Държавна сигурност, но не се обръщаме към жертвите по подобаващ начин. Да признаем обществено значимата роля на тези хора и това е един много голям грях на всички нас.

- Например онова, което се случи с изгонването на сирийските бежанци от село Розово?

- Да, точно в такива случаи като в село Розово. Макар че една телевизия бе поканила свещеник, но това е по-скоро инцидентно. Мисията на църквата е да внуши милосърдие, любов и грижа към ближния. Тя трябва да бъде посредник между хората в някакви конфликтни ситуации. Тук не можем да кажем, че има и помен от идея за такова нещо. Църквата мълчи по същия начин, по който мълчат и държавните институции. Ако ние имахме църква, а не синод, тоест тя да бъде посредникът и помирителят между хората. Ако църквата бе истинско духовно средище, което създава връзки между хората, помага в проблемни ситуации, много от нещата щяха да изглеждат по друг начин. Но това е въпрос и на образование и на възпитание. Толкова са се изтъркали изрази като „духовни ценности”, че на човек му е неудобно да ги произнася, но точно за това става дума, за истинските ценности, за духовността и за вярата.

- Как стана така, че румънците ни изпревариха в стандарта на живот, а уж тръгнахме от едно ниво, дори ние бяхме по-добре от тях. Да не говорим за тяхната революция, която трудно ще се нарече „нежна”. Църквата ли при тях изигра решаваща роля да смекчи донякъде ударите на т.нар. преход?

- Църквата и в Румъния има някакви мутренски задкулисия и там видях свещеници със златни ланци и кадилаци, но редовият румънец, който е вярващ, намира подкрепа в храма. Не съм чувала у нас някой да е търсил подкрепа в църквата и това е като обща нагласа, като обща настройка. В Германия например е въведена системата „служба за пастирска грижа”, каквито има в полицията, в армията, в центровете за кризисни ситуации, в диаконията (социалната служба на църквата). Навсякъде, където има човешко страдание, някой е сполетян от внезапна трагедия, пасторската служба в Германия може да му бъде опора в трудния момент. Звучи екзотично за нашите реалности, но по време на акции на полицията, какъвто беше случаят в Лясковец, там щеше да има и пастор. В Германия съществува проблем с различни националистични младежки движения и футболни агитки. В тези случаи техните пастори задължително са при протестиращите и се опитват да осъществят диалог между тях и полицията. При всички прояви, където е възможно да има насилие, църквата е там.

- Събра се гигантско недоверие към властта, към институциите, което подхранва омразата и апатията на хората и срива всякаква преспектива и вяра, че е възможно нещо добро да се случи. Прекъсната ли е тази духовна връзка?

- Хората гледат на църквата като на държавните институции, облечени с власт. Към нея се гледа така, като част от властта. Разбира се, далеч съм от мисълта да обобщавам. Сигурна съм, че в нашите църкви има и достойни свещеници, особено сред младите. Един германец ми зададе въпрос – колко принадлежащи към православната църква има от нашето население. Ами как да му отговоря, като ние не сме се записали никъде в епархиите си. Естествено, това не е случайно – някои от висшият клир са готови да се лишат дори от църковния данък, но миряните да нямат никакъв глас в църковни избори. Нашата Българска православна църква след Освобождението се опитва тепърва да изгражда някакви благотворителни средища. И със Закона за счетоводството и бюджета от 1946г. всички благотворителни институции на БРЦ се монополизират от държавата – приюти и общежития за сираци, домове за стари хора. Опитите тогава на църквата да си ги върне, се провалят. Не съм чула сега някаква част от бюджета на църквата да отива за благотворителност. Всъщност не знам дали БПЦ се отчита някъде. Учила съм в Австрия и си спомням в едно село от 500 семейства, католици. Моите спомени от тези часове по богословие са прекрасни. Няма значение каква е деноминацията на религията. Има значение вярата в доброто.

Рени Нешкова

http://glasove.com

Самоковският бизнесмен Георги Щерьов нашумя с разобличаването на инспектора от служба „Контрол на общоопасните средства“ в РУП-Самоков Георги Мазнев, който издавал разрешения за закупуване и съхраняване на оръжие с користни подбуди. Таксата „съдействие” била публично известна не само в града, но и в целия район, обяви пред в. „Вяра” Щерьов, той самият също я плащал дълго.

Георги Щерьов е роден  в семейство на бедни текстилни работници. Влиза в частния бизнес след промените през 1989 г. Занимава се с търговия, ресторантьорство и животновъдство. Собственик е на едно от най-известните заведения в града – „Кума Лиса“. Освен с разкритията му за КОС полицая името на Георги Щерьов се спряга и друг шумен случай. Той е близък на подсъдимия по т.нар. дело „Килърите“ Янко Попов – Туцо. Приятели са от детинство и това става повод за показни полицейски акции и тормоз над Щерьов и семейството му.Разговаряме с него за случаите с Туцо и Мазнев, за интересните клиенти, които са отсядали в заведението му, за мътните години след 1989 г. и кой лови риба в тях.

- Вярно ли е, че Сретен Йосич си е чел вестника в твоето заведение в Самоков?

- Той не се е крил от никого.

- А какво правеше в Самоков?

- От вестниците разбрах, че се занимава със строителен бизнес. Съпругата му е приятна жена, две дечица имаше, пазаруваше от мен постоянно, взимаше месо. Виждал съм го по Боровец, по заведенията съм го виждал там.

- Кой вятър го е довял?

- Не съм го питал какво търси тук, какво ме интересува. Но беше по времето на войната 1998-1999 г. в Югославия. Предполагам затова е бил тук, да се спаси от войната.

- Колко време беше тук?

- Доста време живя тук, може да са две, може да са и три години… Но пак казвам, че не се е крил… Живееше под наем в къща на двеста метра от полицията.

- Ти имаше сериозен проблем с полицията. Каква фъшкия настъпи, за да да бъдеш арестуван?

- Случаят е много интересен. Дотогава бях влизал в полицията само за да си подновявам личната карта и разрешителното за оръжие. Бях на 52 г., когато за първи път ме арестуваха с белезници. Имаше тогава от ГДОБП двайсетина човека и много джипове отвън. Обърнаха наопаки заведението ми „Кума Лиса”, моя апартамент, къщата на майка ми, която съм прехвърлил на сестра ми преди 10 г., къщата на баба ми в Бели Искър. Всичко беше направено с невероятна показност от страна на полицията. Не знам какво търсиха там. Много филми гледат. Също и жилището на родителите ми – всичко бе обърнато наопъки. Баба ми получи от цялата тази история инсулт. И втори удар по-късно, след което остана неподвижна. Интересното е, че не намериха нищо. Но аз не знам и какво точно търсеха.

- Оръжие, може би?

- Аз имам много оръжие. Но всичкото ми е законно, аз съм колекционер на оръжие. Сега то е в полицията – цялата колекция, плюс ловното ми оръжие

- На каква стойност е това оръжие?

- Много! Може би 30 или 50 хил. евро, цената, знаете, там варира.

- А като количество?

- Може би 10-15 или 20 броя, вече съм ги забравил… Но имаше много ценни експонати в колекцията ми. Например тежка картечница „Максим-Соколов”, която е от революцията в Русия. Имам винтовъчна карабина „Мосин”, която е от 1890 г., една от първите, която със сигурност също е участвала в революцията. Имам автомат „Шпагин” и други неща, но почнах да ги забравям – от три години оръжието не е при мен. Прибраха ми го в полицията.

- Къде бяха тези оръжия?

- В заведението ми имаше шкаф с четири пищова, заключени. Тези четири пищова ми ги подари един тогавашен мой приятел, сегашен прокурор. Оказа се, че един от тези пищови е действащ. Аз не знаех това, още повече че в момента, в който ги донесе, ги заключихме и аз хвърлих ключа в канализацията отвън. За да не ги вадим – тоя иска да ги пипа, оня иска… Аз като нямам ключ, не могат да ги пипат и толкова… В деня на обиска полицаите разбиха шкафа и взеха пищовите. Там имаше оръжие и на един самоковски оръжеен майстор. Аз ги бях изложил да се гледат. Не съм ги крил. Но заведоха едно досъдебно производство за незаконно притежание на оръжие. 20 души дойдоха да ме заключат, но в деня на обиска те не знаеха, че този пищов е действащ. И аз не знаех. При обиска дойдоха и петима човека от Митническо разузнаване – София. Имах стотина кила ракия, която съм събирал в мазето за сватбата на децата. Взеха ми ракията.

- Няма ли протокол?

- Поднесоха ми протокол от разпит на някакъв затворник Борислав Йорданов – Боби Кърпата, осъден за изнасилване на дъщеря си. При разпит пред съдия той беше казал, че съм дал РПГ, с което било стреляно във Варна, но не зная по кого. Търсеха това РПГ. Кърпата беше свидетелствал и срещу Янко Попов. Шефът на криминалната полиция в ОДП-София ме изведе в коридора и ми каза: „Сега решаваш ти – дали ще останеш верен на Янко Попов, или ти, семейството ти и бизнесът отивате по дяволите. Отговорих му точно и ясно, че в този живот съм губил най-ценното – умирало ми е дете. Верен съм само на себе си и семейството. Такива заплахи не ми минават.

Имаше една мадама – шефка там, която присъстваше на обиска. Първо ме качиха в нейния кабинет и тя като жена се разчувства колко й било жал за мене и обясни, че ако не призная, има заповед да ме дигат директно за Шумен – да ме карат там при килърите. Но аз не знаех какво точно трябва да призная. Не се стреснах, даже задремах – имаше там едно диванче…

После заведох дело, но го загубих, щото са писали, че са намерили ракията в заведението. А това заведение е единственото в Самоков, в което не се предлага алкохол. Тук и никога не се е пушило. Вече 10 г. Само аз пуша. Тези табели по стената са още от социалистическо време. Аз с отварянето на заведението ги сложих и не позволих да се пуши, за да не влизат пияниците. Прибраха ми ракията, завъртяха ми съдебно за тоя пищов. Аз отидох с адвокат при дознателя и обясних за какво става въпрос…

- За връзка с т.нар. дело „Килърите” ли става въпрос?

- Да. Но някой искаше да хвърли помия върху Янко Попов – Туцо. А той ми е приятел от детинство.

- Янко Попов има най-хубавото заведение на Боровец. Той криминално проявен ли е?

- Глупости, Янко е прекрасен човек. Който и да попиташ, ще ти каже за какво става въпрос. Никой от Самоков не вярва и на част от цялата тази история, но хората от Бургас например не знаят за какво става въпрос, нали?

- Срещу него има ли обвинение?

- Да. Намалиха му присъдата с 2 г. На практика Янко го съдят за това, че познава Сумиста. Щото нема нищо срещу него. Нещата са много тежки там, решиха да ме използват като маша, но не им се получи сметката.

- Сега в качеството на свидетел ли си по делото?

- Не не съм никакъв!

- Значи обвинението отпада?

- Обвинението отпадна, то беше за пищова, само че аз обясних за какво става въпрос…. откъде имам тези пищови. Всичко друго ми беше абсолютно законно – аз не притежавам незаконно оръжие. Работата тръгна на зле, когато казах, че това оръжие е на прокурор.

- А той защо ти го даде?

- Бяхме приятели, даде ми го,защото знае, че съм колекционер и обичам оръжието.

- Да не би просто да е искал да те злепостави?

- Едва ли! Това беше старо оръжие, а те скалъпиха някакво обвинение. Но прокурорът няма нищо общо с тази работа.

- Прокурорът стана ли ти свидетел?

- Не, аз имам свидетел…

- Имаш ли някой, който да те подкрепи?

- Да, това е човекът, който седеше с мен на масата, когато прокурорът донесе пищова. Този човек отиде и си даде показанията – всичко бе точно –  кога е даден, как е даден… Прокурорът по делото прекрати досъдебно производство срещу мен и постави нареждане да ми се върне оръжието. Само че това оръжие, докато е стояло в полицията, на мен ми е изтекло разрешителното. И ми е нужно време, за да си изкарам ново. А пък после се оказа, че е имало тримесечен срок, през който да си взема оръжието. Бях изпратил адвоката с нареждането да вземе оръжието, той отишъл и заявил устно, че си искаме оръжието. Там не му обяснили, че има законов срок от 3 месеца. По този начин ме изиграха и ми прибраха оръжието. Сега водя дела срещу нашата полиция да си върна колекцията

- Полицията тормозеше ли те?

- През цялото време от ареста ми до падането на ГЕРБ от власт. Не ме подмина нито една специализирана полицейска операция. Например приключваме деня тук и влизат трима цивилни полицаи. Казват да тръгвам пред тях – точно както е било след 9 септември. „Идвай с нас и в полицията ще ти кажем за какво става въпрос!” Тръгват с мен и излизаме зад заведението. Там две коли от полицията са ми заградили джипа, отзад още една кола. Тръгвам с джипа, до мене полицаи, това е през лятото – светло е, виждат задържането ми от целия град. Всичко е направено с цел да ме унижават. Стигнахме до полицията, там излезе един полицай, който каза, че не съм арестуван, а просто ми проверяват джипа. Психически тормоз! Джипът е спрян точно пред полицията, отвориха му всички врати и капаци и започна едно ровене да му търсят номера на рамата. Да, ама хората отстрани не знаят, че търсят номера на рамата. Този джип струва 2000 лв. и съм го купил преди 4 г. от Дупница. Познава го целият град. Ровиха и 3 часа ме държаха пред полицията. Там имаше един „експерт”, който се оказа, че не може да намери номера на рамата. Накрая на мен ми писна и им казах, че си тръгвам и да стрелят по мен – все ми е тая. Запалих джипа и се прибрах. На сутринта дойдоха пак тук. Помолиха ме да закарам джипа пред полицията, защото експертът бил разбрал къде се намира този номер. И в полицията излезна някъкъв смотльо и каза – всичко е точно, отивайте си. Това е!

- А при другата полицейска операция…?

- Дойдоха в 11 ч. преди обяд – точно когато трябва. Хем ми взимат деня, защото аз трябва да плащам на банката парички, това тук не съм го купил без пари. В 11 ч. дойдоха двама души от ГДОБП, представиха се за данъчни инспектори, но не ми поискаха данъчна книга, а взеха да ровят из целия обект. Бяха петима униформени полицаи от нашата полиция ,данъчни инспектори, момче и едно момиче от Костинброд от Агенцията по храните. И започнаха да проверяват всичко, както си му е редът. Аз съм напълно законен между другото. Вадя им документи,  произход на месо и т.н. Обвиниха ме, че не съм правил пререгистрация на фирмата. Но това не е вярно -  имам регистрация. Те се обадиха в Костинброд и се оказва, че не фигурирам в регистрите. Всичко е било подготвено. Обаче глупаците забравят, че аз имам досие тук, в нашата агенция по храните. А те са готови да ми запечатат заведението, заповедта им е да ме смачкат напълно. Щото този град е малък, хората си ме обичат, идват тук.

- Ами продаваш кюфте за 55 ст., няма другаде такова нещо!

- 80 г е едно кюфте!

- Ти като че ли си паднал от времето на Тодор Живков, да не си негов последовател?

- Не съм комунист, но съм дете от бедно семейство. През Виденовата зима на 1996 г., от Коледа до Великден на 1997 г. аз бях направил кухня за социално слаби, която беше единствената в града и изхранвах над двеста човека. Единственият човек, който ми помагаше в това начинание беше Янко Попов – Туцо. Тогава се приготвих да ме запечатат…

- Колко акции проведе полицията срещу тебе?

- Два-три месеца след първата последва втора. После синът ми Коцката взема в нашата агенция по храните досието,  представя го на шефката и тия се хванаха за главите. Тогава аз минах в атака, викнах адвоката си по телефона. Той веднага дойде и като ги почна…. Записа им номерата на служебните карти и ги подкара… Те си тръгнаха. Ако се бяха сетили да скъсат и това досие тук, щяха да запечатат заведението и още щях да съм запечатен… Между другото вътре имах 500 кюфтета и 500 кебапчета. Те не признаха, че шефът на полицията Тодоров ги е пратил. Казват: Знаеш за какво става въпрос. И това момче от ДВСК ми казва: „Нещо требва да ти направим, не може без нищо…” И направиха – задължиха съпругата ми, тя е собственик на фирмата, да отиде в понеделник в Костинброд, за да й направят акт. А тези кюфтета и кебапчета да ги закарам в Петърч да ги унищожат. Аз му викам – пич, това е перфектна стока, правена тази сутрин. Но той отговаря: „Не можеш да докажеш, че това си го направил в твойта транжорна”. Ти луд ли с, бе? Къде другаде да ги правим? Но той е категоричен: „Трябва нещо да направим!” В понеделник жена ми отиде в Костинброд, написаха й някакъв акт за стотина лева, но аз не закарах кюфтетата. Ако искаш вярвай, никой не дойде да ме попита, защо не закарах кюфтетата. Значи това всичко е било само и само да ме намачкат…

- Когато те задържаха в полицията, биха ли те?

- Тогава ме заключиха в Костинброд. Не знаеш, че в полицията бият! Ха-ха! Съсипаха ми краката. Аз съм с мъртви клапи на вените, което е необратимо. Това не се лекува…

- Как те удряха?

- Биха ме с шутове по краката – от колената надолу. По тялото не съм ритан.

- Болят ли те сега краката?

- Аз съм на лечение  и медикаменти.

- Имаш ли белези?

- Белези! Краката са ми черни…

- Колко шута отнесе?

- О-о, припадах на два-три пъти.

- Помниш ли лицата, които те удряха?

- Не, не искам и да си ги спомням.

- И какво искаха от тебе?

- Трябваше да подпиша показания срещу Янко.

- Къде беше това?

- Не знам! Но беше късно през нощта, те така ме омотаха по стълби и асансьори, че аз не знаех къде съм… И знаеш ли кое е интересното – Самоков има най-хубавия арест в цяла България – те се хвалиха преди известно време колко било хубаво да се отиде тук на летна почивка, а ме закараха в Костинброд. Първо в Дирекция на полицията, а после през нощта по некое време в Костинброд. Там ме заключиха. Там е бастионът на ГЕРБ. Случи се на 20 януари 2011 г. На 50-годишнината на жена ми. Там я празнувах.

- Член ли си на БСП?

- Не! Бил съм член на БКП до 1989 г. Тогава бях коляч в кланицата в Самоков. Работих там около 15 г. Партийната сеекретарка ми беше дружка и ми вика: Има такава линия в партията – да идват млади хора. И станах – това не боли, имаше събрания един път в седмицата, след това банкет, беше приятно… Не са ме задължавали с нищо.

- След това винаги си бил в частния сектор?

- От 1991 г.

- Не си бил на държавна служба?

- Не стигаха служби за мен.

- Вече не си обвиняем. Дишаш ли сега по-спокойно

- Аз и тогава дишах спокойно. Не им се притеснявах. Каквото и да направят, те не могат да ме уплашат.

- С чиста съвест си?

- Те са корумпираните гадове, те са лошите хора, не аз… Те са бандитите. Случаят от тази зима на Боровец, когато англичанката Нина Хоумс умря от дрога, защо го отрази само вашият вестник. Нека ми отговорят защо на Боровец се продава дрога, след като го няма нито Юри (б.р. – Галев), нито Янко, нали те бяха бандитите – единият е мъртъв, другият е заключен. Сега ги няма, кой тогава продава дрога?

- На 20 м от караулката

- Не на 20 м, на 5 м от каралулката!

- И там са двама полицаи. Те ли продават дрогата?

- Не знам, нямам представа… Но не си гледат работата. Всеки случай не съм аз. Аз си гледам работата. А това момиче си замина от тук в ковчег. Хубавицата, която й продаде дрогата, беше пусната след 74 ч на свобода. Как стават тия работи. Тя и сега е на свобода…

- Имаш две неприятни срещи с полицията, каква беше примината за втората?

- Миналата година на Великден отиваме с жена ми и дъщеря ми за Звъничево да си вземем пресна маруля за празника и пътувайки, звъни телефонът на жена ми – гледаме – от полицията звънят. Вика ми: Жоро, от полицията – вдигни! Дава ми телефона и чувам дежурният дословно ми казва: „Да доведеш сино ти да го разпитам”. Викам – чакайте бе хора… Що е станало.

- Призовка нямаше ли?

- Синът се прибра рано сутринта, не е задържан… А дежурният ми казва: „Шефо нареди да го доведеш, щото нощеска нещо е станало”. Какво е станало, бе, го питам. „На Великден стават чудеса”. Викам – на Великден не стават чудеса, стават на Коледа. Гледайте си работата и му затворих телефона. Звъня веднага на сина ми: Коцка, какво става бе? Вика – снощи биха двама човека в дискотеката. Но са ги били други двама – приятелите на сина ми. Той не е участвал в тази история. Синът ми казва: Тате, нема проблем, идваха полицаите. Единия от битите го разкараха по дискотеката да познае кои са го били. Питаха за мене, момичето каза: Не е мръднало от бара. Приятелят му работи тук. Аз се успокоих и продължаваме… След малко дрънка пак телефонът на жена ми. Чудно откъде имат номера на телефона й!?

Слушам: „Г-н Тодоров е на телефона!” Викам: Кажи бе – говоря му като с овчар. „Да дойде сино ти!”. А бе, викам – ти нормален ли си, Великден е. „Доведи го, щото нещата ще станат тежки”, ми отговаря. Рекох му: Я си гледай работата и му затворих телефона. Разбутаха ми празника, но както и да е… Влезнах в заведението да празнуваме. А полицейските коли доста въртеха наоколо само и само да намерят някъде сина ми и да го заключат. Но какво се случи след това? Предния ден телевизионен екип записа как се купуват гласове за изборите – този запис беше направен от моя джип, в мое присъствие и в присъствието на моя приятел Краси, дето го показаха по някои телевизии, говоря за случая с микробуса, който купуваше гласове за ДПС. На другия ден беше Гергьовден. През нощта окръжният покрурор, като разбрал какво се е случило в Самоков, изисква суровия материал – записа с циганина, и вижда за какво става въпрос. Вижда портрета на депутата сега от ДПС Сали, залепен на вратата на полицейското управление в 7-и квартал и посред нощ ги вдигат тия хубавци. Георги Тодоров, и него викат го в София, и става ох та леле. На сутринта, идвайки тук, нашият хубав началник праща двама полицаи. Влизат в 8 часа. Питам ги: Праща ви да проверите какво става тука ли? Аз мислех, че носят призовка  за сина ми, но се оказа, че идват за мене. Питам ги за сина ми: „А-а за него нема ядове. Требва ти да дойдеш”, ми казват. Направо се скъсах от смях. Ами, казват, трябва и Краси да дойде. Аз се сетих, че става въпрос за случая в циганската махала. Отидох в полицията. Там обаче го няма началника, не се и показва. Започват да ме питат откъде познавам тези журналисти. Аз викам: Ще ви отговаря на въпроса, ако ми кажете защо вчера търсихте сина ми под дърво и камък, а пък днес не го търсите. Мълчат като риби. Целта е била да го заключат Коцката за Великден ей така. Да ни тормозят и да ни мачкат. От тоя момент, като разбраха, че имам позиции в Нова и БТВ, Тодоров се дръпна назад. А и като направихме това с тока в Самоков, ми стана ясно, че тоя човек стои настрана. Предполагам, че насъсква полицаите срещу мен , но те не се занимават с мен, защото те не всички са боклуци, има и добри хора там.

В няколко досъдебни производства, с които съм свързан лично или мои близки, се падат при един и същи човек и нещо не е както трябва от моя гледна точка. Всичко е в ущърб на мен и мои близки.

Като разкажем един-два случая, хората ще се сетят кой ги е водил. Преди година и половина на Краси, моя приятел, му давам един пикап. След това малко преди отбивката за Рельово става катастофа – челен удар. Жена му пострада доста зле, а колата замина за скрап. Но какво се оказва – племенникът на Георги Тодоров – шефа на полицията, ги удря челно. И започват мръсотиите още от мястото на катастрофата. Има тежка телесна повреда – не викат нито група, нито заснемат нещо. Те си карат в дясното платно, той идва от Дупница и директно от неговото платно ги удря в тяхното платно, ударът е повече от дясната страна – на мястото на жена му. Опитаха се  за да се прикрият нещата. Бавиха досъдебното производство една година. А жената не може да си вземе парите от застрахователя, лечението е скъпо, счупена ключица, комоциум. Става въпрос за същия дознател, който водеше и това дело.

- Кой е това?

- Като кажа още две-три неща и хората ще се сетят. Но извършителят на катастрофата го изкараха свидетел.

- Но как така стана свидетел?

- Ами като имаш вуйчо шеф на полиция, така се получава.

- Кой тогава е извършителят на престъплението?

- Не знам, може би архангел Михаил…

- Делото срещу кого е?

- Срещу неизвестен извършител. Който в един момент стана известен, после пак стана неизвестен. Това е същият дознател, който  водеше делото срещу тия, които откраднаха оградата от фабрика „Самоковска комуна”, където аз съм наемател / в. Вяра публикува и този случай/, дознателят, който водеше и моето досъдебно производство за пищова и въпреки показанията на свидетелите ,излезе с мнение за съд, а прокурорът ме оневини напълно….Защо?

- Кажи му името!

- Няма да го кажа, нека се сетят кой е. Тогава аз се обадих на тел. 112 и казах на полицията – преследвам крадците, видях ги. Аз мога да се оправям и сам, но ще използват това да ме заключат и мен. Двама цигани ще ги отупам за нула време. Пращат полицаи и ги засичат на 300 м от полицията. Вкарват ги в полицията, аз влизам с тех. Казвам им да ми занесат оградата и … Стана ми жал за тия. „А-а, не може, трябва да ги арестуваме”, казват полицаите. Арестуваха ги. Мен ме освободиха, след един час ми се обадиха, че пращат криминалната група, която да заснеме това – да ги закарам с джипа, че пътят е лош нататък. Закарах ги тия момчета и си свършиха съвестно работата – как  крадците са разбили с кирка оградата, всичко стана ясно. Една година след това ме среща Сали (б.р. – депутатът Александър Методиев), познаваме се с него от деца. Вика – Жоре, молим те да си оттеглиш жалбата, защото са бедни хора. Сали, викам, с най-голямо удоволствие, но аз не съм подавал жалба, даже не са ме викали като свидетел. И след няколко месеца пристига от прокурора Емил Трендафилов решение, че прекъсва досъдебното производство поради това, че е срещу неизвестен извършител. И аз като правоимащ да отида да взема оградата, да си я закарам във фабриката. А фабриката е на господин Домусчиев, не моя, оградата също е на господин Домусчиев, жалба има от шефа на охраната, аз съм никой там.

- След публикация във „Вяра” делото е възобновено?

- Да, ама за всяко едно скашкано дело ли трябва да пишем статии. И тоя дознател как така приключи това дознание с мнение: че е срещу неизвестен извършител, въпреки че има група криминалисти, които са заснели всичко.  Аз съм се подписал на протокол.

- И те са невинни, защото Сали така е казал?

- Те са бедни хора, но защо полицаите се правят на луди. При първия случай се оказа, че пищовът, който намериха в заведението, не е мой. Тогава този дознател излиза с мнение за съд. А сега, при доказано престъпление от двамата цигани, се оказва, че извършителят е неизвестен, а аз да отида да взема оградата?

- Сега Сали идва ли в заведението ти?

- Не! Идваше преди години докато беше съветник в ОбС. Като имаше празненства в махалата, идваше да взима кюфтета. Но не знам дали ще идва вече след случките с тока.

- Сали добър депутат ли е?

- А има ли добър депутат?

- Повечето харесват Мая Манолова.

- Мая и аз я харесвам, само че като жена. Даже ако жена ми отиде в  ГЕРБ, и нея няма да харесвам вече. Добър депутат няма! Едва ли има нормален гражданин, който да каже, че има качествени депутати.

- Кога ще изгоним лошите депутати?

- Когато има повече такива като мене, които не ги е страх да говорят. Мен ми е все тая. На 54 г. съм, губил съм най-милото нещо в живота, умирало ми е дете. Това е най-лошото. Оправил съм си децата. Дъщеря ми е на висока позиция в една фирма за телекомуникации, работи и в английска фирма. Синът ми се занимава със заведението. Така че и да ме гръмнат, все ми е тая. Но така не се живее. Това е подигравка. Такъв е случаят с господин Мазнев. Това е човек, на който целият град му знае мръсотиите и като го срещнат му се усмихват.

- Информирал ли си в София за него?

- На шефа му в София съм казвал. Имам документи и там пише, че колекционерското ми оръжие съм купил от Георги Мазнев.

- Фирма ли има ли този човек?

- Не!

- Как ще го купиш тогава?

- Той си пише името, че го продава. Ама той е отговорник по КОС, трябва да го напише.

- Но той занимава ли се с търговия?

- Ами трябва да се занимава. Това най-малкото е конфликт на интереси – продава оръжие. Имам документ за това. Всичкото оръжие, което са ми купували моите близки, е взимано от него. Плащаме колкото иска. Той пише колкото си иска, защото знае, че е непоклатим. В София им казах тези неща, как му дадох 1500 лв. Поиска 1500 лв. да ми оправи нещата, щото тогавашния шеф на полицията Кокалов отказваше да ми подпише. Вика – решавам ти проблема, но трябват 1500 лв. Нямах в себе си такава сума и извиках един приятел, той донесе парите и ми ги пред Мазнев, а аз ги дадох на самия Мазнев, той си пие  ракията и си тръгва. Тоя приятел ще дойде като свидетел. Тия неща съм ги казал в ОДП-то, а Мазнев е полицай още. Как стават тия неща? Той ме вика през 2011 г. с призовка и ме заплашва, че ще ми отнеме правата да нося късо оръжие, а също и оръжието. Но има подписан протокол в три екземпляра. Един на мен, един на него и един в деловодството на полицията. Моя протокол го давам на адвоката ми и документът изчезна. При Мазнев няма протокол, но тоя в деловодството не може да изчезне. Като подписах това нещо, той ми казва: Ходи и донеси пищова. Викам, пич, това нема да го направим, щото в момента, ако взема този пищов – аз вече нямам право да го нося, подписал съм се при тебе и веднага ще дойдеш да ме заключиш. Това става 2011 г., малко след ареста. Каза ми, че след работно време щял да дойде. Дойде, дадох му пищова с два пълнителя и 45 патрона, в куфарчето, тук на тая маса бяхме с един приятел и жена му – пред тях. Отворих куфарчето да види какво му давам, затворих го и му го давам. Взе пищова и си излезе. Обаче като заведох дело за другото оръжие – от 2013 г., адвокатът отива при Мазнев и той му казва да си занеса пищова в полицията. Викам – кой  пищов бе, нали ви дадох протокола, там се вижда! „Мазнев казва ,че пищова си бил у тебе.” Тогава видях, че правят мръсотии и с вашия репортер написахме статията за оръжието, от която се сезираха от ОДП-то. Всичко им разказах. Занесох им документи, от които се вижда, че Мазнев ми е продал оръжие. Пищовът си е мой, аз го търся, а офицерът от София Николай Георгиев, на когото обяснявам всичко това, ме пита: Но ако случайно пищова е у тебе, ти пискаш… Хубаво, но аз ако искам да е у мен, щях да кажа в полицията, че съм го загубил. Административното наказание е 500 лв. Щеше да го платя и пищова да остане у мене. А аз пискам, защото не вие го търсите, а аз го търся. Той казва: Протоколите ги нема. А-а-а, не може да ги нема. Аз искам оръжието, вие си мълчите. През 2013 г. няма протокол, да кажем че е унищожен и в деловодството, възможно е. Но през 2013 г. ми изтича разрешителното за носене на късо оръжие. Той е длъжен да дойде и да ми вземе оръжието от касата и да го заключи в полицията до момента, докато не си извадя ново разрешитело и не ми направи акта, че не съм си подновил разрешителното. Ето същият случай в Лясковец – резултат от едно такова полицейско недоглеждане. Значи Мазнев не е дошъл както е по закон, да ми вземе пищова. Ако го е взел, те си мълчат. Този пищов е скъп, той е за 1500 лв. Добре. Няма протокол, но те извикаха момичето – полицайка, там на караулката, да се подпише. Те са вътре и с двата крака. Ето това се случва в цяла България. Не искам да обиждам никой, но това са най-големите бандити – в полицията.

- Какъв е изходът?

- Да се направи една операция „Чисти ръце”, но не само в Самоков. Не знам защо винаги трябва да се случи нещо, за да се задействат нещата. Сега, след Лясковец, са тръгнали да проверяват всичкото оръжие, което е раздадено на правоимащите, защото някои хора не са си свършили работата. Изходът е, ако има свестни хора в МВР, нека да дойдат и да се огледат какво става в Самоков. Защото от както излезе тази заповед по пътищата да няма ченгета, сега се пътува много по-спокойно. Аз им виках „сиваците”, те бяха като тия сивите, полудиви гълъби. Навсякъде кацат и цвъкат. С палките правеха мазало. Ти, ако си безотговорен, пак ще направиш някоя мърсотия, ама преди това ще си си платил… Сега го няма това нещо. Тая полицейщина изчезна, но не навсякъде. Трябва да се поогледат хубаво тези хора, за да разберат какво става в полицията. Защото навсякъде в момента полицията е едно ООД и едва ли тази фирма, която закриха в София, им е виновна. Всяко едно управление е фирма, със сигурност

- Какъв съвет ще ни дадеш – за кого да гласуваме? Като тези например на портретите в заведението ( б.р. – портретите на Тодор Живков, Сталин, Георги Димитров са наредени на стената в заведението на Щерьов).

- Казаното от Алеко, че всички са маскари, важи и днеска.

http://viaranews.com

„Кадрите, излъчени по телевизиите, коментарите и репортажите за т.нар. „потоп“ във варненския квартал Аспарухово са абсолютни манипулации. Засегнат е един малък участък – за нещастие, фатално.“ Това каза в ексклузивно интервю за ГЛАСОВЕ журналистката Веселина Томова, главен редактор и собственик на сайта „Афера“.

Според нея цялата отговорност за случилото се е на общината начело с кмета Портних, които са знаели за рисковия участък и са могли да предотвратят трагедията и смъртта на невинни хора. Вместо това, по думите на журналистката, те години наред играят по корупционни схеми за източване на общински пари.

- Този кошмар, който видяхме по телевизиите и за който слушаме по радиото, напълно обективно ли беше отразен? Вие като свидетел и потърпевш как бихте описали случилото се в кв. Аспарухово във Варна?

- Така наречените „големи телевизии“ изключително много заблудиха и манипулираха зрителите от цяла България. Те внушаваха, че едва ли не цяло Аспарухово е под вода, че едва ли не е минало цунами или торнадо. Това изобщо не отговаря на истината. Става дума за един тесен участък, който се намира в района на ул. „Горна студена“ – тя е под дере, което е със свлачище. Проблемът е от години – общината не си е мръднала пръста както за овладяването на това свлачище, така и решаването на останалите въпроси, свързани с него.

Още повече че в горната част на тази улица има огромно струпване на битови отпадъци, боклуци, клони – каквото се сети човек. Задължение на общината е това сметище и това струпване на битови отпадъци и всякаква смет там да бъде почистено. Защото се е получило така, че при изливането на големия дъжд тези поклуци са образували нещо като бент, който изведнъж се е отпушил. Срутил се е и водата заедно с калта е слязла надолу, където има къщи. Това е единственият участък, където наистина беше страшно.

- Значи далеч не цяло Аспарухово е под вода?

- Абсолютни спекулации са това. Нищо вярно няма в приказките, че Аспарухово било пометено от вода, че Аспаруховият мост едва ли не ще падне. Абсолютна манипулация и лъжа!

- Обаче се твърди, че Варна не е виждала такъв дъжд, че във Варна се е излял потоп.

- Още една лъжа. Това абсолютно не отговаря на истината. Разбира се, дъждът беше силен. Ако имаше нещо страшно в този дъжд, това бяха гръмотевиците, които бяха страхотни.

Трябва да се знае, че във Варна при всеки дъжд – и най-малкия – градът потъва във вода, защото канализацията и инфраструктурата са в печално състояние.

В самата централна част на Варна водата беше стигнала метър и половина и нито коли можеха да се движат, нито хора. Но това е абсолютното безобразие на общината и кмета Портних, който и това не е направил. Същото важи и за бившия кмет Кирил Йорданов – и двамата от ГЕРБ.

Така че истината не е това, което се тиражира и внушава. Трагедията е, че загинаха хора.

Пак казвам: вината е изцяло в община Варна, защото кметът Портних има задължението да се грижи за инфраструктурата на града – това не е работа на държавата.

Има сключени договори с две-три фирми, които от години крадат Варна и източват общината чрез обществени поръчки като уж правят нещо по инфраструктурата на града. На практика нищо не правят – само козметични промени!

- Къщите, които показаха – както стана ясно – са незаконни…

- Вероятно. Но това също е задължение на община Варна. Дали да има незаконно строителство, да го премахне. Това не се е случвало!

- Кметът Портних цяла сутрин дава интервюта и обяснява как централната власт не си е свършила работата.

- За мене поведението на кмета Портних беше напълно неадекватно. Казвам го с напълно чиста съвест – наблюдавах го и в директен телевизионен ефир.

Омерзена съм от бездействието на МВР, на ДАНС и на прокуратурата, които в продължение на една година по време на правителството на Орешарски не си мръднаха пък те пръста да разследват тоталната корупция на управлението на варненския кмет Иван Портних. Ако беше направено такова разследване и бяха разкрити престъпленията му, а ситуацията овладяна – нещата щяха да стоят по съвсем друг начин.

- Значи в много голяма степен факторът „виновен“ е субективен.  Не природата е виновна, виновни са тези, които не са взели мерки трагедията да бъде предотвратена или поне да не взима такива измерения?

- Не може да е виновен Господ, не може да е виновен дъждът. Не може да е виновен „потопът“, стоварил изведнъж някаква вода – както се внушава във всички телевизии като се пускат някакви граждани, които обясняват: „Ах, водата изведнъж тръгна. Ама тя общината няма нищо общо“.

Това си е жива манипулация. Има персонални виновници. А цялата отговорност – като ръководител на тази община – носи кметът Иван Портних.

- Очаквате ли Иван Портних да бъде санкциониран по някакъв начин? От това, което току-що разказахте, излиза, че той вече трябваше да е в ареста.

- Сутринта изтече информация, че прокуратурата е образувала досъдебно производство, за да търси виновниците за това, което се случи в Аспарухово с тези варненци.

Надявам се този път прокуратурата да не прикрива тази симбиоза в града, защото години наред в прокуратурата и полицията няма нито едно разследване, нито една разработка за корупция във Варна. Дано този път това се случи.

- Реагира ли адекватно централната власт според вас?

- Според мене – да, реакцията ѝ беше напълно адекватна. На практика тя не можеше да направи нищо повече от това, което направи.  Дойдоха министрите Данаил Папазов и Цветлин Йовчев, главният секретар на МВР, премиерът.

Аз пак ви казвам, случилото се е заради насъбраните боклуци – непочиствани с години, заради свлачищата, за които е сигнализирано и никой нищо не е направил.

Това, което можеше да предотврати това престъпление, беше още много отдавна да се вземат превантивни мерки точно в този участък.

- Очаквате ли някой да се опита да извлича политически дивиденти от случилото се и кой?

- Разбира се. Те това правят в момента. Най-ярък пример е кметът Портних, който снощи, когато хората умираха, си позволи по безумен начин да политизира и да отправя нападки към държавата.

http://glasove.com

“Само веднъж съм виждал жив вълк, но ще помня очите му до края на дните си.“ Любо Кольовски е роден на 2 октомври 1955 г. в София. Завършва журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски“. Работил е във вестниците „Земеделско знаме“, „Народна младеж“, „Априлско дело“, „Кооперативно село“, „Свободен народ“, „Начало“, „Демокрация“, „Подкрепа“ и „Пари“. От 1996 г. е в частния бизнес. Занимава се с консултантска дейност. Неосъждан, женен, има един син и двама внуци.

- Любо, кои лъжи предпочиташ – тези, с които елегантнтно те будалкат, или другите, които виждат очите ти и те вбесяват дотам, че изригваш в социалните мрежи с острото си перо?

- Приемам като приятни шеговитите лъжи. Дразнят ме политическите лъжи. Въпреки много добре да знам, че политиката е система от твърде сложни взаимовръзки и обещанията на политиците в голямата си част са неизпълними. И мултиплицират условия за нови, следващи лъжи.

- Откриваш ли умни хора във Фейсбук и твои съмишленици, че и в другите такива мрежи?

- Умните хора са навсякъде по света. Светът е една социална мрежа, само че не е виртуална. Фейсбук е изкушение и суета. Това не пречи и тук да се срещат умни, интелигентни и ерудирани личности. Поддържам някакъв санитарен минимум на връзките си в социалните мрежи.

- Често пишеш почти с бяс за дупките по пътя, но това ли са истинските „дупки”, които трябва да пълним в живота си?

- Пътувам много из цялата страна. Дупките по пътищата са проекция на безхаберието, в което затъваме все повече и повече. Пиша за тях, защото са ми всекидневен дразнител. Реакцията ми е първосигнална. Всеки шофьор би ме разбрал. Не мога да си обясня защо пътищата в Гърция, да речем, са в идеално състояние. Не ми е ясно и защо там правилата се спазват, а у нас – не. Всъщност, дупките са именно в съзнанието ни като народ. Ние се самопрезираме, като не уважаваме правилата и йерархията.

- Къде е и как изглежда лицето на демокрацията днес?

- Лицето на демокрацията? Демокрацията не обитава нашата територия и никога не е била жител на България. Дори в годините на просперитет, колкото и малко да се те в историята ни. Мразя този пример, но държавата ни е била най-добре след деветнадесетомайския преврат – без партии, без пропаганда и агитация… Не мога да проумея тази абсурдност.

- Ако трябваше да избираш – къде би живял – Атлантида, Рим, Египет?

- Не си представям живота си в условията на древността. И трите места, които ми предлагаш, са империи. И трите са класически робовладелски структури. Следователно, във всяка една от тия империи рискът да се събудиш роб някой ден е съотносим към всеки човешки индивид. Перспективата да бъда робовладелец не бих могъл да си я представя по никой начин.

- Постига ли се възпитание чрез наказание?

- Ако приемем, че затворът е място за изтърпяване на наказания, не виждам как това място би превъзпитало някого. Имам предвид българските затвори. Това са места за изтезание, а не за превъзпитание. Ако наказанието е превенция, каквото е катаджийския фиш за някакво нарушение – да. Това действие съдържа елементи на възпитание. И има оздравителен ефект. При нас, обаче, и това е порок. Защото поддържа нивото на корупцията и на най-ниските нива на общуване между хората.

- Какъв е критерият за добри и лоши хора?

- Оценката за един човек е твръде сложен и комплексен проблем. Критерии са, разбира се, делата на човека. Едва ли съществуват някъде хора, извършили само добрини. Човекът е част от природата. Животът му минава в отнемане на чужди животи. Една стъпкана тревичка е убийство на един организъм. От дълги години съм ловец и имам много грехове, макар че от десет сезона насам нося пушка в гората, за да не ми се смеят приятелите.

- Вълкът е символ на много неща, но е почти винаги самотен и без глутница не може да оцелее?

- Само веднъж съм виждал вълк. На разстояние повече от изстрел. Гледах го през бинокъла и видях очите му. Тая единствена среща не ме направи самотник, но не мога да скрия, че адски силно ми въздейства. Ще помня погледа му до края на дните си. Всъщност, тогава проумях, че не бива да посягам на дивите животни и да внимавам, когато паля огън в гората. Оттогава внимавам повече и с хората. И във връзка с предишния ти въпрос, смятам, че вълкът ме направи по-човечен. Явно Бог го е пратил на това място, за да ми подскаже нещо.
- Имаш ли чувството, че омразата лека-полека си тръгва от нас, но защо още не сме готови да бъдем добри?

- Омразата е неизбежно състояние за българина. Не мога да си представя, че някой ден ще осъмнем по-добри. Вината за това ни състояние е постоянната криза, в която живеем. Кризата ни е не само стопанска. Тя е преди всичко нравствена.

- Медиите са тежка история, но от там ли идват лъжите?

- Лъжите са дело на хората, а медиите само ги тиражират. Това, разбира се, не оправдава журналистите, които в съучастие с политиците и бизнесмените създават интриги и подвеждат общественото мнение в удобна за интригантите посока. Българските медии са изключение от всички правила. Особено през последните десетина години. Отговорни за това са не журналистите, а собствениците на изданията и електронните медии. Те се съвокупляват с бизнес и политика. Ако би ми се наложило сега да съм репортер или редактор, не бих приел на никаква цена.

Димитър Генчев

http://www.artrandom.net